Българско психоаналитично общество (БПО) е основано като сдружение на членове и кандидати на Международната психоаналитична асоциация (МПА) през юни 2011 г. През януари 2012 г. МПА дава на организацията статут на Обучителна група, с което за първи път става възможно провеждането на обучение по психоанализа в България. Обществото си поставя дългосрочната цел да развива и разпространява психоаналитичната терапия, теория и изследвания у нас.
Кратка предистория
Ранната история на психоаналитичното движение в България датира още от 20-те и 30-те години на ХХ век, когато за първи път са правени опити за практикуване и популяризиране на психоанализата от български специалисти, получили образованието си в чужбина (като най-видни представители могат да се посочат Никола Кръстников, Иван Кинкел, Младен Николов, Любомир Русев, Андрей Андреев и др.). Тези опити замират напълно след 1944 г., когато, по идеологически причини, развитието на метода у нас става невъзможно. Вероятно поради унищожаване на съответните архиви, дейността на ранните психоаналитични дружества остава слабо позната и до днес.(1)
Първите психоаналитични семинари в България биват организирани след промените от български психиатри и психолози, търсещи възможности да специализират в метода. Те канят гост-аналитици от западни страни, които провеждат встъпителни и специализирани семинари в областта на психоаналитичната психопатология, класическата нагонна теория, теория на обектните отношения, психоаналитичната техника и др. Особено важна роля в този процес изиграват няколко български психоаналитици, живеещи и работещи на запад като Джордж Кеймън (Ню Йорк), Николай Колев (Стокхолм), Юлия Кръстева, Красимир Таушанов (Париж) и др. Паралелно с това, у нас започват да развиват дейността си и две различни френски общества за лаканианска психоанализа.
Поради изискванията и продължителността на психоаналитичното обучение дълго време остава невъзможно да бъде провеждана цялостна подготовка на психоаналитици на местна почва – проблем, който касае почти всички страни от “източния блок” (в това число страните от бивша Югославия и бившия Съветски съюз). За да адресира тази трудност, от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в., Европейската психоаналитична федерация (ЕПФ) започва серия от инициативи за въвеждане на психоанализата в тези страни. През 2002 г. ЕПФ, съвместно с МПА, създават Психоаналитичен институт за Източна Европа “Хан Грьон-Праккен”.(2) В продължение на повече от 10 години институтът подготвя източноевропейски специалисти с помощта на преподаватели от повечето съвременни психоаналитични школи. До този момент през него са преминали около 150 души (в това число 18 българи), половината от които вече са квалифицирани психоаналитици.(3)
Крайната цел на всички тези инициативи е основаването на местни психоаналитични общества, които да продължат дейността си самостоятелно.(4) В резултат на дългогодишните усилия това в крайна сметка стана възможно, свидетелство за което е и основаването на БПО.
________________________________________
1) Атанасов, Никола “Психоаналитичното движение в България в периода между двете световни войни” (Юбилеен сборник на Института по психология на БАН, София – Акад. изд.”Проф. Марин Дринов”, 1997)
2) Fonda, Paolo, A Virtual Training Insitute in Eastern Europe, The International Journal of Psychoanalysis, Volume 92, Issue 3, p. 695–713, June 2011
3) В продължение на дълги години обучаващите се в института предприемаха редовни пътувания (“совалки”) до различни страни в Източна и Западна Европа, където за тях бяха организирани теоретични и клинични семинари, супервизия и обучителна психоанализа. Повече по темата в: Szönyi, G. Shuttle Analysis, Shuttle Supervision, and Shuttle Life—Some Facts, Experiences, and Questions. Psychoanalytic Inquiry, 28:309-328
4) Предвижда се институтът официално да прекрати дейността си през 2014 г. с оглед изпълнението на своите цели.
