27/05/2026
"Културата е въздухът, който дишаме, без да го забелязваме. Тя е в мелодията, която си тананикаш на спирката. В романа, който те държи буден до три през нощта. В графита на стената, който те спира в крачка и ти казва нещо за града, в който живееш. Тя е паметта на общностите, която превръща хаоса от отделни биографии в споделен разказ. Без нея всеки от нас е шум. Когато баба разказва приказка на внуче, тя прави същото, което прави и Шекспир, защото дава форма на страха и надеждата и ги прави поносими. Изложбата в музей, уличният музикант с акордеона, старият филм, пуснат случайно в неделя следобед. Всичко това е тъканта, от която се крои смисълът на ежедневието. Културата не струва скъпо, но без нея всичко останало е инфраструктура без душа. Обществата, които изоставят културата си, не обедняват веднага. Те бавно забравят защо съществуват. Затова нека я пазим така, както пазим водата и хляба. Без грижа за културата ставаме по-малко себе си. Мечтая за град, в който детето тръгва за училище покрай стенопис, влиза в клас, където учителят чете стихове на глас и се прибира вкъщи през парк, в който някой свири на виолончело и това е всекидневие. Мечтая за общество, което е разбрало най-простата истина и тя е, че човек започва да строи, едва когато първо е имал въображението да види нещо, което още го няма. И то да е красиво и смислено."
Стефан Иванов
