Аспаруховъ Мечъ

18/12/2025

ПОЗИЦИЯ на НД „Аспарухов меч“ относно предложение за произвеждане на Национална кръгла маса, направено от НД „Народен суверенитет“

Позиция на НД „Аспарухов меч“ относно предложението за Национална кръгла маса, скъсания Обществен договор и възстановяването на народния суверенитет в България.

07/11/2025

На днешния ден честваме 140-годишнината от битката при Сливница – първата бляскава победа на Третата българска държава.

През 1885 г. младото ни княжество предизвиква ревността на Сърбия с успеха на Съединението, и тя вероломно напада, искайки компенсации за „нарушения баланс на Балканите“. Действие, което, противно на широко разпространеното виждане, носи по-скоро радост, а не тревога сред тогавашното българско население. „Известието, че няма да се бием с турците, а със сърбите, се посрещна от войската и народа с ентусиазъм; на всички се стори, че като че ли товар падна от гърба им – пред опасността, която ни заплашваше да водим война с една империя, войната със Сърбия ни се стори за играчка.“

Като играчка наистина може да се определи война срещу противник, който седмица след нейното начало вече не може да държи фронт и отстъпва панически. Именно при Сливница българската армия нанася решителния си удар и става неудържима. На това място генералният щаб изгражда укрепена позиция, която да спре сръбския марш към София и същевременно да спечели нужното време за прехвърлянето на южнобългарските войски. Българските войници започват сражението с двойно по-малка численост от неприятеля, но постигат категорична победа и преминават в контранастъпление. Следват успехи при Драгоман, Цариброд и Пирот, като накрая на пътя на българите застава не сръбската армия, а ултиматумът на Австро-Унгария. Така Сърбия се сгромолясва в провокираната от нея война и бива спасена единствено от намесата на своята покровителка.

Сливница се превръща в символ на несломимия дух на българския народ и на неговата готовност да отстоява със сила легитимните си права. Тя отваря и нова глава в нашата история – белязана от всестранното противоборство с врага на запад от границите ни.

23/10/2025

На днешния ден през 1893 г. е създадена революционната организация на българите в Македония и Одринско. Нейната поява бележи постоянния стремеж към национално самоопределение на сънародниците ни от земите, които Берлинският договор оставя извън пределите на отечеството. В учредителния конгрес вземат участие Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров, Христо Батанджиев и Иван Хаджиниколов.

Не е никаква тайна, че непосредственият повод за формирането на ВМ(О)РО е враждебната дейност на сръбската пропаганда в македонските земи. Това подчертава самият Даме Груев в спомените си: „Смятахме, че трябва бързо да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония, преди сръбската пропаганда да раздроби народа. Имаше се предвид да се предварят нейните следствия, като се свести народът.“

В условия на постоянна опасност българските революционери създават обхватна мрежа от комитети, осигуряват действена координация и подготвят въстания. Благодарение на тяхната смелост и решителност въпроса за съдбата на българското население в тези области става трайна част от международния дневен ред.

ВМРО е свидетелство за зрелостта и организационния талант на българското общество – за неговата способност да отстоява своите права и да търси разнообразни пътища към свободата. За нас остава с гордост и признателност да помним онези, които изградиха едно от най-устойчивите националноосвободителни движения в историята.

09/10/2025

На днешния ден през 1934 г. е извършен известният атентат в Марсилия, при който българският революционер Владо Черноземски пронизва с куршум краля на
Югославия, Александър I Караджорджевич. Случилото се е продукт на близо двегодишна подготовка и сътрудничеството между ВМРО и хърватската националистическа организация Усташа. Тъй като става по време на официално посещение на краля във Франция, това е и първият атентат в историята, заснет на кинохроника.

Александър Караджорджевич проявява своята омраза към България още докато е престолонаследник. През есента на 1912 г., когато сръбската армия окупира Македония, той удря шамар на невръстно момиче от Скопие заради българския му произход. Позорна сцена, увековечена от Иван Вазов със стихотворението "Па шта си ти?". Три години по-късно, след като българските войски разгромяват сърбите в хода на Първата световна война, Караджорджевичите трябва да се спасяват с бягство на о. Корфу.

Впоследствие първата Югославия се характеризира с тираничния режим на Александър – тогава македонските българи са подложени на тежки репресии и отродяване. През 1931 г. монархът провъзгласява т.нар. Видовденска конституция, която окончателно бетонира едноличната му власт и лишава всички народи, с изключение на сърбите, от представителство в държавните институции. След като на останалите им е отнета възможността за легална политическа изява, те логично се ориентират към нелегалната. Така възмездието застига този негоден във всяко отношение човек.

Ала атентатът в Марсилия далеч не се изчерпва с личното отмъщение, а има здрав политически смисъл. След него в Белград настават хаос – престолонаследникът е малолетен и властта осъществява регентство, водено от неговия чичо Павле. Последният се вижда принуден да отмени Видовденската конституция и да засили децентрализацията. В крайна сметка кралство Югославия е изтрито от политическата карта през пролетта на 1941 г. – по-малко от 7 години след подвига на Владо Черноземски!

02/10/2025

В интервю за сайта Рацин.мк министър-председателят на Северна Македония в периода 2004-2006 г. Владо Бучковски отправи критики към външната политика на кабинета Мицкоски в частта за евроинтеграцията и отношенията с България.

"Мисля, че тази самоблокада причинява сериозни щети, които ще усетим много бързо, ако не хванем тази вълна на разширяване (на ЕС), защото е очевидно, че тенденцията за вземане на български паспорти ще продължи. Тенденцията нашите сънародници албанци също да вземат албански паспорти също ще продължи, защото е известно, че Албания е бъдещ член на Европейския съюз. Така ще бъдем поставени в изключително деликатна позиция, която според мен не е добра нито за премиера Мицковски, нито за лидера на опозицията, който сега проявява смелост и добродетел, макар да е наясно, че загуби много на последните избори по темата за България", казва той.

Бучковски е категоричен, че изчаквателната стратегия, която следва Скопие няма да даде резултат, както по-рано не е дала резултат и с Гърция.

„Добре е да започнем да движим нещата напред.....Мисля, че е много важно да допринесем за разбирането в българското общество, че сериозно възнамеряваме да изграждаме добросъседство и приятелство, както е посочено в подписания договор. Трябва съвместно да прекратим кампанията, което означава промяна на конституцията и включване на българите в нея. Това означава най-накрая да се затвори един от въпросите, които отдавна обременяват македонско-българските отношения. След тази конституционна поправка най-накрая ще можем да градим общото си бъдеще."

Бившият премиер на страната изтъква още, че следва бъдат реабилитирани някои значими за Северна Македония и България исторически личности:

„Това, което трябваше да направим досега, вероятно е да започнем процес, в съответствие с нашите законови разпоредби, на правна реабилитация на няколко важни фигури от близката история, важни семейства за това, което е общо за Македония и България. Да кажем, за мен би било изключително важно да се стигне до правната реабилитация на семейството на Венко Марковски, правната реабилитация на семейството на Богдан Попгьорчев, правната реабилитация на лицата и техните семейства, на академик Богомил Гюзел. Трябва да признаем, че в нашата близка история, по времето на революционното правосъдие, след Втората световна война, е имало няколко политически монтирани процеса, където ванчомихайловистите бяха драконовски наказани. С подобни ходове от наша страна би трябвало да поправим несправедливостта, както сме се опитали в няколко други случая. Да кажем, че се опитахме да направим това със семейството на (Методи Андонов) Ченто. Има и други положителни примери и мисля, че ще изпратим сериозен сигнал към българската страна, за да има много повече разбиране за това, от което се опасяваме, че може да се случи в бъдеще, а именно докъде ще стигне в работата си съвместната историко - образователна комисия.”

Владо Бучковски изразява и съжалението си, че през последните години се отделя голямо внимание на негативните прояви в отношенията между двете държави, при положение, че има множество примери в обратната посока.

„Независимо дали става дума за инцидента с "Дурмо Турс" (инцидента с пътническия автобус на магистрала "Струма" от 2021 г., при който загинаха 45 македонски граждани), дали за последната трагедия в Кочани, дали за проблемите с пожарите... България показа искрено приятелство и показа, че реално сред тях, преобладаващата атмосфера е, че трябва да се строят мостове, че трябва да помогнат на Македония...

Не трябва да имаме комплекси. Младите хора вървят напред, просто трябва да им се даде шанс да не бъдат ограничавани от атмосферата, която се създаде през последните три-четири години и трябва да се изправим пред факта, че имаме път, който не е очертан от самото начало, ще има много препятствия, но трябва да бъдем решителни в проправянето на пътя напред.”

29/09/2025

Обръщаме внимание на всички български политици, че поради неизброимо количество причини от миналото и съвремието на двете държави не можем да имаме никаква "обща стратегия" със Сърбия. Ако не ги интересува историята, то не забелязват ли, че в наши дни северозападната ни съседка погазва правата на българите в Западните покрайнини и работи систематично срещу националните ни интереси, а през юни президента Вучич почти заплаши България с война, говорейки за "смъртоносната" сръбска армия?

Призоваваме и да се обърне внимание на колосалното българско културно наследство в Царибродско, Пиртоско и Нишко, което сърбите поругават, преди да се мисли за връщането на някакви техни светини от земите ни.

Освен това намираме за абсолютно недопустимо някой да нарича България "слаба държава" по какъвто и да е повод, а най-малкото пред сръбски официоз. И също така не провиждаме никакъв български интерес в солидизирането със сръбските пропагандни наративи относно Косово и Босна. Първата притежава формална независимост от 2008 г., а фактическа от близо 30 години, така че връщането ѝ под контрола на Сърбия може да се състои само в мокрите сънища на белградската върхушка. В Босна и Херцеговина пък сръбската марионетка Додик прави нагли сепаратиски демонстрации, игнорирайки законите на федерацията и международното право. Всичко това ни води до извода, че "стратегията" на Сърбия не включва мир и стабилност на Балканите. Така че като българи не просто не трябва да я подкрепяме, а следва да ѝ дадем категоричен отпор.

22/09/2025

Честит празник, българи!

На днешният ден през 1908 г. страната ни отхвърля и последните остатъци от чуждото владичество. Тя става международноправен субект, засилвайки своите политически и стопански възможности, а владетелят ни добива царско достойнство.

Това е поредният случай от българската история, когато нашата дипломация е на високо ниво. Тогава България отново се явява нарушител на Берлинския договор и макар че първоначално няма подкрепата на нито една велика сила, успява да удържи на турския натиск. Шест месеца по-късно царството сключва споразумение, с което независимостта е призната, при пълно обезпечение на интересите ни.

Дни като 22 септември ни напомнят, че можем да преодоляваме всякакви предизвикателства с единство и решителност. Нека се вдъхновяваме от историческите ни победи, за да градим силна и свободна България в съвремието.

18/09/2025

Програмата за подпомагане на българските общности в чужбина, която действаше от 2020 до 2024 г., в момента е в застой, въпреки че вече има проект за нейното удължаване с още четири години. В тази връзка седем български сдружения от Сърбия изпратиха писмо до Министерството на външните работи, в което настояват за продължаването ѝ. То носи подписите на Сдружение „ГЛАС“, Българо-сръбския център „Враня“, както и на Културно-информационните центрове в Босилеград, Звонци, Цариброд, Ниш и „Ерма“.

В текста се подчертава, че организациите на българите в Сърбия разчитат основно на финансиране по тази програма, за да развиват своята културно-просветна дейност и да защитават правата на малцинството. В момента повечето сдружения са изправени пред сериозни затруднения и дори рискуват административни санкции по местното законодателство.

Благодарение на програмата и съвместните усилия на българските институции и сънародниците ни в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова и Северна Македония беше изградена организационна мрежа, която даде възможност за реализиране на десетки проекти за съхраняване и развитие на националната култура.

От НД „Аспарухов меч“ се солидаризираме с исканията на гореспоменатите сдружения и призоваваме българската държава да действа още по-категорично в тази насока. Това е особено важно в случая със Сърбия, която от една страна продължава да проявява враждебност към българите, а от друга задълбочава регионалната несигурност с постоянната си политическа криза.

07/09/2025

На днешния ден, преди 85 години България постига последното до момента териториално разширение в своята история. С подписването Крайовската спогодба страната ни си връща контрола над Южна Добруджа. Обръщаме внимание на огромното превъзходство на българския етнически елемент в областта, който достига около 70% непосредствено преди отново да стане част от родината.

По-рано тя е заграбена от Румъния - един път, когато през 1913 г. последната коварно използва ангажираността ни в Междусъюзническата война и нахлува през неохраняваната ни северна граница и втори път когато през 1919 г. нейните съюзници ѝ я подаряват, въпреки че позорно губи военния сблъсък с българската армия.

През 1940 г. Втората световна война е в ход и сякаш няма тема на света, която да обедини позициите на Великобритания, Нацистка Германия и СССР. Ала се оказва, че всяка от тези сили подкрепя присъединяването на Южна Добруджа към България. То е постигнато без напрежение и кръв, след преговори продължили по-малко от месец. А когато 5 години по-късно войната завършва, българската държава излиза от нея уголемена, макар да е наредена в лагера на загубилите.

06/09/2025

Честито Съединение! Днес се навършват 140 години от смелата акция в Пловдив, която превръща т. нар. Източна Румелия в бележка под линия за историята. През 1885 г. българите дръзват да нарушават Берлинският договор, без да имат нито една външна сила зад гърба си. Те постигат едно от най-великите дела в новата ни история, водени само от своята воля и вярата в общото бъдеще.

Нека, вдъхновени от нашите предци, да преследваме смело интересите си и да отстояваме единството на България – нейната най-голямата сила!

27/08/2025

Милорад Додик продължава да оглавява т. нар. Република Сръбска, в разрез със законите на Босна и Херцеговина и рамките на Дейтънското споразумение от 1995 г. Тези дни той дори изяви намерението си да състави ново правителство в населявания със сърби район.

Додик няма качество, в което да инициира подобни неща. Само преди няколко месеца съдът в Сараево го осъди на една година ефективен затвор и шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности.

Независимо от това, ставаме свидетели на поредната нагла сепаратиска демонстрация на въпросното лице. В този ред на мисли си струва да припомним, че той последователно игнорира босненските институции и върховния представител на ООН, а реториката му напомня "най-добрите традиции" на примитивния сръбски шовинизъм от 90-те години.

Разбира се договорът от Дейтън, който урежда статута на федеративната държава не е идеален. Негова първостепенна цел обаче беше да прекрати ужасяващия конфликт, провокиран от сръбските паравоенни формирования. Мирът тогава бе установен след серия от взаимни компромиси и тежки международни гаранции. В наши дни, усещайки слабостите на глобалната система за сигурност, сърбите отново изглеждат готови да провокират нова регионална криза.

Така на около 500 км от границата ни се оформя една нелегитимна властова структура, ръководена от престъпна клика, без отговорност пред закона. Нека да отчетем и факта, че Додик и компания се радват на радушната подкрепа на политическия елит в Белград. Президентът Александър Вучич не само насърчава всяка една стъпка, подкопаваща федерацията, а и открито намеква за възможна интервенция в босненските земи.

Този подход на сръбските управници разбира се ги прави да изглеждат смешни и лицемерни. Нали не сме забравили, че от 2008 г. насам същите спекулират с юридическите аспекти на косовската независимост и мнимата си защита на международното право. Впрочем, през годините, когато една или друга република се отделяше от опеката на Белград, сме чували "неутрални възражения" как това посява етническо напрежение и несигурност в региона. Ако все още има такъв тип привърженици на политическия баланс, нека си зададат въпроса кой понастоящем руши реда на Балканите.

Междувременно в самата Сърбия продължаващите протести добиват все по-радикални форми. Сблъсъците между властта и нейните опоненти се характеризират с блокади, палежи и показни побоища. Институционален изход от кризата не може да намери никой в северозападната ни съседка - тя е заприличала на зверилник, в който нищо не тежи повече от грубата сила. Това естествено създава допълнителни рискове за българската диаспора там, а и за цялостната регионална атмосфера.

Накрая трябва да отбележим, че до голяма степен именно сърбите са причината за лошото реноме на Балканския полуостров като източник на войни и несигурност. Поведението им в началото на миналия век накара в света да говори за „балканското буре с барут“, а това в края му — до предупреждения за т.нар. „ливанизация на Балканите." В наши дни нещата не са много по-различни. Вътрешният екстремизъм и външнополитическите ламтежи, които Сърбия проектира, са явления, типични повече за Близкия Изток. Припомняйки си българската поговорка, че "Не е нужно заедно с мръсната вода да изхвърляме и бебето", ние сме убедени, че подобни модели стоят доста по-ниско от реалното цивилизационно развитие на Югоизточна Европа. Но на тях ще бъде сложена точка, когато цялата мръсна вода бъде пратена в канала на историята.

12/08/2025

В историята на всеки народ има тежки и злополучни моменти. У нас те често се възприемат като знак за фатализъм и основание за недоверие към собствените ни сили. Но ние вярваме, че те са по-скоро ярко доказателство за изключителната способност на българите да преодоляват трудности, с каквито малцина народи са се сблъсквали. И наред с това могат да ни служат за поука и вдъхновение в нашето съвремие.

Тези дни отбелязваме годишнината от Букурещкия договор, с който завършва тъжното лято на 1913 г. Той традиционно е разглеждан като катастрофален в нашата история, но всъщност просто констатира трагичното статукво на Балканите, установено в предишните месеци. Предвид факта, че България преговаря под комбинирания натиск на четирите си съседки, с които е водила война и не среща съдържателна подкрепа от нито една Велика сила, договорът дори може да се приеме за успешен. Страната ни съхранява независимостта си и отклонява максималистичните териториални претенции на своите противници, които биха я превърнали в регионално джудже.

По време на конференцията в Букурещ се състои и една емблематична сцена, неделима част от хрониката на нереализираното българо-сръбско приятелство и "славянско братство". Предаваме ви я по спомените на Симеон Радев, който е част от българската делегация на преговорите:

"При втората среща сърбите предложиха една нова погранична линия. Тя почваше от върха Джиздорица и следваше в югозападна посока, докато стигне долината на река Брегалница. На юг тя продължаваше по същата долина и като възлизаше на билото на Огражден планина, спускаше се в долината на р. Струмица и след това възлизаше на на върха Поле, на Беласица.

От наша страна говори главно ген. Фичев. Той каза на сърбите, че при всичките ни сегашни неприязнени отношения не могат да отрекат, че големите териториални придобивки дължат в значителната си част на съюза с България, напомни им, че "историческото колело е постоянно в движение", а може да настъпи час, когато те да имат нужда от нашата братска помощ, и поднови позива за по-справедлив мир.

Докато Фичев говори, Спалайкович даваше явни признаци на нетърпение и възбуденост. Може би напомнянето колко Сърбия дължи на българските победи да бе докарало раздразнението му до най-висок връх. Тогава стана неговото прочуто провикване към българските делегати:
- Ние не искаме вашето приятелство. Ние искаме с вас една граница, която да бъде до гърлото ви като един юмрук, с който да можем всякога да ви строшим челюстта!"

Тези невъздържани думи по ярък начин обрисуват същината на сръбската политика към България. Политика, чийто основания не се опират на здрав разум и интереси, а на потомствена злоба и завист, трупани през столетията. Политика, която не можа да омекоти нито една политическа идеология, нито историческите турбуленции, сполетявали нашите съседи.

П.П. Трябва да е ясно, че споменатият Мирослав Спалайкович не е някое лице, случайно попаднало в сръбската делегация. Той е дългогодишен дипломат и министър в няколко правителства. Същият фатален човек е посланик в Петербург година по-късно и убеждава руснаците да дадат гаранции на Сърбия. В следствие тя отхвърля прословутия австро-унгарски ултиматум и отваря пътя към Първата световна война. По време на Втората световна война пък Спалайкович е сред основните идеолози на пронацисткия марионетен режим на ген. Милан Недич.