20/06/2026
Грижата за терапевта — от знание към преживяване
Избрахме професията си, защото вярваме в силата на връзката, присъствието и промяната. Всеки ден подкрепяме другите в процесите им на развитие, регулация и възстановяване. Но кой се грижи за хората, които се грижат?
Натрупващите се научни данни показват, че прегарянето сред специалистите в помагащите професии не е изключение, а широко разпространен професионален риск. В свое изследване сред 298 практикуващи психотерапевти, Johnson, J., Corker, C., & O'Connor, D. B. (2020) установяват, че 78,9% от участниците демонстрират високи нива на емоционално изтощение, а 58,1% – висока степен на професионална дезангажираност.
Систематичният преглед на Van Hoy, A., & Rzeszutek, M. (2022) потвърждава, че между една пета и две трети от психотерапевтите съобщават за симптоми на прегаряне в различна степен. Авторите свързват този феномен с по-ниско качество на грижата, намалена професионална удовлетвореност, повишен риск от текучество и негативно въздействие върху терапевтичния процес.
С други думи – когато ние не сме добре, клиентите ни също усещат това.
Знаем го. И въпреки това често оставаме в рамките на познатото: „Трябва да се грижа повече за себе си.“
Но какво означава това на практика?
В своя систематичен преглед Duncan и Pond (2024) идентифицират няколко ключови фактора, които предпазват терапевтите от прегаряне: достатъчно време за възстановяване и почивка, физическа активност, свързаност и подкрепа от колеги, осъзнатост за собствените вътрешни състояния, ясни професионални граници, баланс между работа и личен живот, духовни практики и възможности за професионално развитие.
Общото между всички тези фактори е, че нито един не се случва единствено на когнитивно ниво.
Всички преминават през тялото, взаимоотношенията и преживяването.
Изследванията на Naczenski, de Vries, van Hooff и Kompier (2017) показват, че физическата активност има значим защитен ефект срещу професионалното прегаряне. Движението, ритъмът, дишането и играта не са просто приятни активности – те предоставят непосредствен ресурс за промяна на физиологичното състояние на нервната система.
Това не е метафора, а невробиологичен процес.
Поливагалната теория на Stephen Porges (2011) описва как преживяванията на безопасност, социална свързаност и ритмична синхронизация подпомагат активирането на вентралната вагална система, която е свързана с усещането за спокойствие, ангажираност и принадлежност.
Според Porges ритмичните дейности – като съвместно движение, пеене, танц, дишане и групови активности – създават условия за ко-регулация: процес, при който нервните системи на двама или повече души намират стабилност и безопасност чрез съвместно преживяване.
Ко-регулацията не е лукс. Тя е базова човешка потребност.
Именно от това разбиране се роди идеята за Ателието за терапевти на „Да преживееш играта“ — пространство, в което грижата за себе си не се случва като инструкция, а като преживяване.
Създадохме го, защото вярваме, че терапевтът има нужда не само от още знание, а от време, тяло, движение, дишане, игра и безопасно присъствие с други хора.
Чрез движение, дишане, ритъм и игра не говорим за регулация – ние я усещаме в тялото.
Не обсъждаме свързването – ние го преживяваме.
Price и Hooven (2018), въз основа на психологически и невробиологични данни, показват, че интероцептивната осъзнатост — способността да се забелязват, интерпретират и интегрират вътрешните телесни сигнали — е централна за ефективната емоционална регулация и допринася за психологичното здраве и благополучие. Натрупващите се данни сочат, че телесно ориентираните интервенции, включващи осъзнато движение, внимание към телесните усещания и развиване на интероцептивни умения, могат да подпомогнат устойчивостта и способността за саморегулация.
Каним ви да си позволите нещо, което често липсва в ежедневието на помагащите професии – време за себе си, за тялото си и за свързването с други хора.
Защото добрата грижа започва от човека, който я дава.
Следете страницата за следващата дата.
