05/08/2026
След три дни опити и две безсънни нощи успяхме да спасим коте, прекарало четири дни на върха на дърво на бул. Витоша на около 12 метра над земята, без храна и вода.
Котето беше заседнало толкова нависоко, че нямаше как да бъде достигнато със стълба. Единственият ни шанс беше вишка. Но имаше сериозен проблем - частни автомобили и камиони могат да влизат на бул. Витоша само между 23:00 и 7:00 часа. Това означаваше, че всяка стъпка трябваше да бъде планирана през нощта, а всяка грешка ни струваше още едно денонощие.
През първата вечер извикахме вишка веднага след 23:00 часа. Кошът започна бавно да се издига между клоните. Приближавахме внимателно, стараейки се да не изплашим животното, но още щом ни забеляза, котето се стрелна нагоре и се покатери още по-високо.
Не можехме да го преследваме между тънките клони. Решихме да сменим подхода.
Закрепихме автоматичен капан за дървото, поставихме храна вътре и се отдръпнахме. Започна поредното дълго чакане. Следяхме всяко движение в короната, но до 1:00 часа през нощта котето дори не се приближи до капана. Стоеше неподвижно високо над нас, уплашено и изтощено.
Трябваше да продължим обичайната си нощна обиколка и да нахраним бездомните животни около Женския пазар. Върнахме се към 3:00 часа през нощта, надявайки се да видим капана затворен.
Нищо не се беше променило. Котето все още беше на същото място.
Оставихме телефонния си номер на съпричастен продавач от денонощен магазин наблизо и го помолихме да наблюдава дървото. В 4:30 през нощта телефонът звънна.
Котето беше влязло в капана.
Но спасението отново ни се изплъзна.
Докато се опитвало да достигне храната, котето бутнало вратичката. Тя се откачила и паднала на земята. В желанието си капанът да бъде максимално лек и безопасен за закрепване сред клоните, бяхме избрали прекалено малък размер. Механизмът не беше издържал.
А възможност да се качим отново щяхме да имаме едва след 23:00 часа на следващата вечер.
През втория ден член на фондацията взе купешки автоматичен капан, сряза го и го преправи специално за операцията. Той трябваше да бъде достатъчно голям, за да може котето да влезе спокойно, но и достатъчно малък и лек, за да бъде закрепен стабилно за клоните на 12 метра височина.
Вечерта отново се качихме. Новият капан беше поставен, обезопасен и оставен сред клоните. След това можехме единствено да чакаме.
На следващата сутрин след първи зори, след цяла нощ чистене и грижи за близо 70 котета в приюта ни, отидохме направо на булеварда.
Още отдалече чухме силно мяукане.
Този път капанът беше затворен. Котето най-после се беше хванало. Беше уплашено и мяукаше жално, но вече не можеше да падне или да се покатери още по-високо. Знаехме, че трябва да го свалим възможно най-скоро.
До разрешения час за влизане на вишката обаче оставаше почти целият ден.
Имаше и още един сериозен риск - някой да повика служби, които имат право да влизат на булеварда преди 23:00 часа. Ако котето бъдеше свалено и пуснато директно на улицата, без ветеринарен преглед и оводняване, 5те дни глад, жажда и изтощение можеха да имат тежки последици. За съжаление, подобна ситуация вече ни се е случвала.
Отново обиколихме продавачите в района. Оставихме телефоните си и ги помолихме веднага да ни потърсят, ако преди 23:00 часа видят вишка или спасителен екип край дървото.
На третата вечер се върнахме. Вишката отново влезе на булеварда, кошът се издигна към короната, а този път котето беше защитено в стабилно закрепения капан.
Освободихме капана от клоните и започнахме внимателно да го спускаме. Метър по метър котето се приближаваше към земята. След три дни опити най-после стъпихме долу заедно с него.
Не губихме време и при първа възможност го откарахме във ветеринарна клиника.
