22/09/2026
Различието не бива автоматично да се превръща в дефицит, но и реалните затруднения не бива да бъдат омаловажавани.
На страницата на Сдружение Асоциация Аутизъм споделяме за текущи проекти и инициативи, но и също така проверена и акутална информация в областта на невронуката.....
Интервю с проф. Simon Baron Cohen, което си заслужава да бъде прочетено, защото предлага по-нюансиран поглед към аутизма — отвъд стереотипите, опростяването и етикетите.
Източник:
Neurodiverse pattern-seeking drives human invention, with Simon Baron-Cohen
Rethinking autism and how we approach it
21st July 2026 „How The Light Gets In“.
-Саймън Барън-Коен, добре дошли в „HowTheLightGetsIn“.
– Благодаря. Радвам се да бъда тук.
– Вие сте посветили голяма част от професионалната си кариера на опитите да разберете човешкия ум чрез изследването на аутизма, емпатията, систематизирането и развитието на мозъка. Смятате ли, че невронауката – особено сега, когато говорите за нея тук, в „HowTheLightGetsIn“ – действително ни помага да разберем как работи умът, или все още основно картографира физическите следи на мисловните процеси?
– Хм. Предполагам, че друг начин да зададем този въпрос е: колко всъщност ни е научила невронауката? И мисля, че вероятно сме постигнали голям напредък в някои области на невронауката. Научили сме много за отделни аспекти на човешкия мозък. Например знаем къде в мозъка се обработва основно езикът. Познаваме сетивните области на мозъка. Вече можем в известна степен да започнем да картографираме различни функции в мозъка. Но не съм сигурен, че невронауката ще ни помогне напълно да разберем човешкия опит. Така че тя е полезна. Знаете, цялата наука е полезна. Но към настоящия момент има доста ограничения по отношение на това с какво невронауката действително може да ни помогне.
– А бихте ли могли да обясните как аутизмът може да ни даде път към това разбиране? И дали това може да ни даде по-голяма възможност да преодолеем ограниченията, които вероятно имаме в момента?
– При аутистичните хора мозъкът се развива по различен начин. Има един термин, с който сега много хора са запознати – невроразнообразие. Това е идеята, че мозъците на всички нас се развиват по различен начин. В известен смисъл всички ние сме невроразнообразни, просто защото всички сме индивидуални личности. Но ако сравним аутистичните с неаутистичните хора, виждаме различия в начина, по който те обработват информацията, както и в начина, по който мозъкът им се развива през детството – дори още в пренаталния период. Така че, когато мисля за невроразнообразието, имам предвид както увреждането/затрудненията, така и различието. Понякога различията, които наблюдаваме, се натрупват и водят до предизвикателства, с които човекът се сблъсква. В такива случаи бихме могли да поставим диагноза за увреждане или разстройство, която да бъде своеобразна отправна точка за получаване на необходимата подкрепа. Но за много хора – включително за много аутистични хора – това са просто различия. И може би част от посланието на невроразнообразието, което всъщност представлява една нова рамка, е именно уважението към различията и приемането на различията. Така че ние категорично се отдалечихме от старото разбиране, че съществува нещо като „нормален мозък“ и нещо като „ненормален мозък“, и се придвижихме отвъд този стигматизиращ и патологизиращ език към идеята, че просто съществуват много различни типове мозъци и че трябва да проявяваме уважение към различията.
– И само още нещо, което ми хрумна във връзка с това. Вие разглеждате тази идея и в книгата си The Pattern Seekers – говорите за това, че човешките изобретения зависят от способността ни да разпознаваме модели от типа „ако – тогава“, и че тази способност до голяма степен се припокрива с аутистичните черти. Според вас твърде често ли аутизмът се представя през това, което хората не могат или което им липсва, вместо през отличителните им когнитивни силни страни? И как се промени това през последните няколко години?
– Да, мисля, че дълго време в изследванията на аутизма се фокусирахме върху така наречените дефицити и областите на затруднение. Фокусът беше върху това с какво аутистичните хора изпитват трудности, а в най-крайните описания се говореше за това какво те не могат да правят. Мисля, че в наши дни постепенно променяме начина, по който мислим за аутизма. Започваме да се фокусираме върху въпроса: „Как аутистичните хора мислят по различен начин?“ И вече не поставяме толкова силен акцент върху дефицитите, а върху нещата, които аутистичните хора не само могат да правят, но понякога правят дори по-добре от неаутистичните хора. Това почти представлява радикална промяна в начина, по който мислим за аутизма. А в книгата ми The Pattern Seekers аз твърдя, че аутистичните хора имат силно изразен интерес към моделите и закономерностите.
– Не просто какви да е модели, а вие споменахте конкретен тип модели – модели от типа „ако – тогава“: ако взема нещо и направя определено действие с него, тогава получавам конкретен резултат.
– И именно това увлечение по тези специфични закономерности може да бъде голямо предимство в много различни области. Например можем да си помислим за музиката – как мога да взема един входящ елемент и да го преобразувам в различен резултат? Това може да се случва в математиката, в изкуството, в науката и в най-различни други области. И не става дума за това, че само аутистичните хора се интересуват от такива закономерности, защото всички ние в известна степен сме привлечени от тях. Това, което твърдя в книгата, е, че при аутизма тази способност или стремежът да се търсят такива специфични закономерности може да бъде особено силно изразен.
Но виждаме същото и при хората, които работят в областите STEM – например наука, технологии, инженерство и математика. И, съвпадение или може би не, сред хората, работещи в STEM, средно се наблюдават повече аутистични черти, отколкото при хората, които не работят в тези области.
Така че част от тезата в тази книга е, че когато разглеждаме човешкия прогрес от гледна точка на изобретяването – факта, че сме вид, който постоянно създава нови неща, че сякаш сме неудържими изобретатели – изглежда, че това до голяма степен се движи от хора, които имат много аутистични черти, или може би от самия аутизъм.
– Така че може би сме подценявали приноса на аутистичните хора към човешкия прогрес.
– И мисля, че тук има още един важен момент. Някои аутистични хора се притесняват, че ако започнем да изтъкваме тези способности за разпознаване на модели от типа „ако – тогава“ или определени специални таланти, това може да създаде нов стереотип – че аутистичните хора са ценни само ако са необичайно надарени, например ако са изключително добри в математиката и изобретяването.
– Според вас основателно ли е това притеснение, или отдаваме прекалено голямо значение на една отделна характеристика?
– Да, мисля, че това е напълно основателно притеснение. Аз смятам, че човешката ценност принадлежи на всички нас. Няма особено значение дали човек има диагноза или не. Всички ние имаме еднаква човешка ценност. Затова не бива да създаваме стереотипи. Не бива да предопределяме ценността на някого въз основа например на това колко добре се справя с определена задача.
През 2017 г., по повод Световния ден за информираност за аутизма, бях поканен от Организацията на обединените нации да говоря за аутизма и човешките права. Защото всъщност, ако погледнем историята на аутизма, бих казал, че за много дълъг период аутистичните хора са били лишавани от основни човешки права. А тези стереотипи често допринасят за нарушаването на човешките им права. Така че хората са хора и всеки трябва да бъде третиран равнопоставено.
Но в книгата The Pattern Seekers казвам и още нещо: нека не пренебрегваме някои от забележителните аспекти на аутизма. И това не се отнася само до хората, които са постигнали обществено признание. Такива способности могат да се проявяват дори сред аутистични хора, които имат и интелектуални затруднения. Но нека просто им дадем възможност да покажат своя потенциал по свой собствен начин.
– Друг стереотип, който според мен се появява във вашите разговори и в това, което съм чул в книгата ви, е свързан с емпатията при аутистичните хора. Смятате ли, че в публичния разговор все още се разбира погрешно разликата между това да изпитваш трудност да разпознаеш мислите и чувствата на другия човек и съответно да ти е трудно да взаимодействаш с него, и това действително да не си чувствителен към него? И как се проявява тази разлика?
– Да, това е наистина важен въпрос, защото мисля, че съществуват много недоразумения относно аутизма и емпатията.
В нашата работа – и по-конкретно в моите изследвания – данните изглежда показват, че макар аутистичните хора да могат да изпитват трудности да разпознаят или да си представят мислите и чувствата на другия човек, когато тези мисли и чувства им бъдат посочени или обяснени, те се интересуват от тях и имат отношение към тях. Те не са емоционално откъснати. Ако например разберат, че някой човек страда, преживява силен дистрес или е бил третиран несправедливо, това ги разстройва и те искат да му помогнат. Те искат да облекчат страданието на другите хора. Дори могат да се превърнат в хора, които подават сигнали за нередности на работното място, когато станат свидетели на несправедливост. Така че аутистичните хора очевидно изпитват емпатия. Но правим разграничение между когнитивна емпатия, която е свързана с разпознаването – човекът може просто да има нужда от малко помощ, за да направи необходимите изводи – и афективна емпатия, която е свързана с въпроса: Как се чувствате, когато разберете през какво преминава другият човек?
Изглежда, че аутистичните хора са много емпатични по отношение на афективната страна – по отношение на това как преживяват и чувстват случващото се с другия. Те не са като психопатите, например, които може да са напълно безразлични към другите.
– Смятате ли, че голяма част от конфликта или неразбирането в тази област произтича от езика, който използваме, а не от наличието на някакъв действителен конфликт?
– Мисля, че езикът допринася за тези недоразумения. Ако вземем дума като „емпатия“, тя звучи така, сякаш обозначава нещо едно-единствено и неделимо. Но всъщност това, което показват изследванията в областта на невронауката и психологията, е, че емпатията сама по себе си е нещо като общо понятие, което обхваща различни компоненти, и можем да я разделим на различни видове емпатия. Така че е много важно да не обобщаваме прекалено бързо и да не правим твърде опростени заключения – по същия начин, по който говорихме за езика.
– Смятате ли, че езикът, с който говорим за „женския“ и „мъжкия“ мозък, е помогнал на обществото да разбере по-добре научните данни, или понякога всъщност е замъглявал науката и е бил в ущърб на хората, които имат индивидуални различия в рамките на пола?
– Да. Когато говорим за изследванията на половите и джендър различия, те винаги започват с това, че разделяме хората на групи. Тоест хората или се определят като жени или мъже, или им е бил определен съответният пол при раждането. Разделяме хората на две групи и след това учените обикновено търсят средни различия между тези две групи. Но средните различия не се отнасят до всеки отделен човек от едната или другата група.
Това, което показват научните изследвания, е, че има огромно припокриване между групите. Можем да наблюдаваме различия на ниво средни стойности, но можем да открием отделни хора в едната група, които не са типични за нея, както и хора в другата група, които също не са типични за своята група. И разбира се, в наши дни вече не мислим само в рамките на бинарното сравнение. Цялото поле, свързано с небинарната полова идентификация, както и изследванията в тази област, показват, че нещата са много по-сложни.
Така че мисля, че сте права – заглавията в медиите, а дори и самите заглавия на дискусии по фестивали, на книги и т.н., които създават впечатлението, че съществува „мъжки мозък“ и „женски мозък“, са напълно подвеждащи.
– И в крайна сметка отново се връщаме към въпроса за човешките права. По-рано говорихме за човешките права на аутистичните хора, но всъщност това са човешките права на всички нас – да бъдем самите себе си и да бъдем приемани такива, каквито сме.
– Мисля, че последният въпрос е свързан именно с тази идея за езика, с който говорим за мъжете и жените. Аутистичните момичета и жени често остават недиагностицирани.
Смятате ли, че съществува риск идеята за „мъжкия мозък“ – която, както казахте, вероятно не е най-полезната концепция, с която да продължим напред – да направи аутизма още по-труден за разпознаване при жените? И как всъщност можем да постигнем промяна в тази посока?
– Да, мисля, че сте права, че аутизмът е бил недостатъчно разпознаван при жените – както при момичетата, така и при жените.
– Но защо аутизмът е бил толкова недостатъчно разпознаван при момичетата и жените? Свързано ли е с теориите, които се появяват и отмират, или по-скоро с по-широк обществен натиск?
– Например мисля, че в много култури съществува очакването, че момичетата трябва да бъдат социални и комуникативни, да се чувстват добре в малки или дори по-големи групи и да общуват и социализират. И ако си аутистично момиче и растеш в култура с подобни очаквания, това може да доведе до нещо, което наричаме маскиране– опитваш се да се впишеш възможно най-добре и да се съобразиш с тези културни очаквания.
– Но мисля, че все повече изследвания показват, че ако в крайна сметка маскираме или прикриваме своята различност, какво се случва с психичното ни здраве?
– При много аутистични момичета и жени можем да наблюдаваме по-високи нива на проблеми с психичното здраве, защото те не са свободни просто да бъдат самите себе си.
– Благодаря ви много и благодаря, че дойдохте в HowTheLightGetsIn.
https://iai.tv/video/neurodiverse-pattern-seeking-drives-human-invention-with-simon-baron-cohen?fbclid=IwY2xjawUfHOlwZG9mBWV4dG4DYWVtAjEwAGJyaWQRMGRjZUMwRDdFR2RaalhkZmFzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEeCi_khEtRx2xY5AjXnPaoZNMljiXRlYh9kZZLmXHiFNgV4KR-CNfHsu-NAyE_aem_ypQF_nInrMvau0bGPpUILQ
Източник:
Neurodiverse pattern-seeking drives human invention, with Simon Baron-Cohen
Rethinking autism and how we approach it
21st July 2026 „How The Light Gets In“.
Society has tended to define autism in terms of capacities people lack, but clinical psychologist Simon Baron-Cohen argues that we need to refocus on its advantages. Autism is linked with a particularly strong drive to identify patterns in fields like music, maths, art, and science. When we look at....
