07/05/2026
СЛЕД 6 МАЙ: (НЕ)ПРАЗНИЧНО, НО ПОБЕДОНОСНО!
Тази публикация няма да бъде за позитивните дейности на Съюза на парашутистите в България. Тя ще покаже негативите - обективни и умишлено създавани пречки, които съпътстват нашите начинания.
Първо бяха формалните пречки:
Преди повече от три години на Министерството на отбраната предостави на Съюза имот с потенциал за изграждане на Клуб на военния парашутист, конферентна зала, учебно-тренировъчни кабинети с тренажори и симулатори. За съжаление, той е в много лошо физическо състояние - без електрическа, водопроводна и топлинна инсталация, без електромери, водомери и топломери, без подови настилки и стенни облицовки. Липсват и част от вратите и прозорците.
Като сдружение с нестопанска цел не разполагаме с ресурси за такъв ремонт и потърсихме съдействие от Министерството на отбраната. През първата година проведохме среща със заместник-министъра Теодора Генчовска, която прие присърце молбата ни. Изпратихме официално писмо. За съжаление, въпреки добрите намерения на ръководството на министерството, формализмът надделя и отговорът беше отрицателен, за което се „постараха” чиновници, отговарящи за правно-нормативната дейност. На следващата година същото се повтори и със заместник-министъра Атанас Запрянов. Резултатът беше същият.
След това започнаха и действията, които трудно могат да се нарекат случайни: Няколко години подред Съюзът получаваше финансова помощ от Министерството на отбраната за рекламни материали - тениски, шапки, брошури, които раздаваме на децата по време на училищните презентации. Миналата година обаче такава помощ ни беше отказана под формалния повод, че искането ни е било подадено на 31 октомври, а по наредба е трябвало да бъде най-късно до 30 октомври. Навсякъде крайният срок е последният ден на месеца!
След това от Министерството на отбраната спряха да ни канят на чествания на военни празници и срещи:
1. Тържествено отбелязване на 140-годишнината от Сръбско-българската война на 7 ноември 2025 г., гр. Сливница - получихме покана по имейл и нямаше проблем да присъстваме на Пантеона на загиналите в Сръбско-българската война, с. Гургулят, и при паметника „Петимата капитани”, гр. Сливница, но впоследствие не бяхме допуснати на тържествената заря на площада, тъй като не сме имали хартиени покани, за които не беше упоменато в имейла. Останалите съюзи имаха такива покани.
2. Среща на министъра на отбраната Атанас Запрянов с представители на военно-патриотичните съюзи на тема „Ролята на военно-патриотичните съюзи в подкрепата на отбранителната политика” на 9 декември 2025 г. в Централния военен клуб - София - изобщо не бяхме поканени.
3. Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия на 6 януари 2026 г. пред Паметника на незнайния воин в София - отново не бяхме поканени от Министерството на отбраната, но с помощта на съветник от Президентството успяхме да вземем участие.
4. Тържествата по случай Националния празник на 3 март 2026 г. в гр. София - изненадващо получихме цели 4 покани.
5. Денят на храбростта и празник на Българската армия на 6 май 2026 г. в гр. София - за кой ли път не сме поканени!
Кулминацията:
На 1 април 2026 г. получихме уведомление от Министерството на отбраната, че прекратяват договора за ползване на имота, който са ни предоставили, и че трябва да заплатим 1281,22 евро за изразходвана топлинна енергия за три години. Интересно как и с какво сме я изразходвали тази енергия?
На думи - „сериозна” нужда да помагаме:
[https://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_19296](https://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_19296)
[https://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_19233](https://otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_19233)
А на дела - формалност и „специално” отношение!
Ние не изпитваме „крещяща” нужда да се показваме няколко пъти в годината, за да бъдем забелязани, но остава горчивината от отношението на чиновници от Министерството на отбраната, които пряко отговарят за военно-патриотичното възпитание. И това отношение се базира на политкоректността, а не на реалния принос и активност на военно-патриотичните съюзи.
Един от многото такива примери - през 2024 г. Министерството на отбраната предлага на Междусъюзническата конфедерация на резервистите (CIOR) да прекрати договора със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва с над 20 000 членове и да сключи нов договор със Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” с не повече от 150 членове.
Ние знаем имената на тези чиновници и при поискване ще ги предоставим на ръководните длъжностни лица и компетентните контролни органи.
И ще продължим нашата дейност със или без помощта на Министерството на отбраната. Защото го правим доброволно, без заплащане и най-вече от сърце! И ни се получава - с училищните презентации, с издаването на книги и албуми за парашутните и специалните части на Българската армия, с международното сътрудничество с Европейската асоциация на военните парашутисти, с Асоциацията на въздушнодесантните войски - район Тракия, Молдова, с Движението на резервистите на специалните сили „Троянски кон” - Гърция. И предстоят и други нови инициативи!
Защото нашият девиз е: „ТАМ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕ МОГАТ!”