ЦСРИ Таралежи

Call Directions Website Contact the organization

ЦСРИ Таралежи Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from ЦСРИ Таралежи, Community Service, Sofia.

Център за социална рехабилитация и интеграция "Таралежи" е социална услуга за деца и родители, с насоченост към осигуряване на почасова терапевтична подкрепа и консултиране.

🫶 Екипът на ЦСРИ "Таралежи" изказва благодарност на д-р Весела Банова, терапевтичен директор в Сдружение "Дете и простра...
11/09/2026

🫶 Екипът на ЦСРИ "Таралежи" изказва благодарност на д-р Весела Банова, терапевтичен директор в Сдружение "Дете и пространство", за подкрепата, вдъхновението, за думите, които отварят пространство - за въпроси, мислене, за слушане и споделеност!

🦔 Споделяме това вълнуващо интервю по повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи"! Благодарим за това, че мечтаем, че се учим и вървим заедно! 🌼

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
💬 Моята история с „Таралежи“ е логическа последица от срещата на приложната психоанализа с полето на закрила и социалните услуги за деца и семейства, която бележи създаването и пътя на сдружение „Дете и пространство“. Тази среща разкрива една различна логика на социалното включване, чиято отправна точка е субектът, детето, което се намира в затруднение, както във връзката си с езика, така и във връзката със собственото си тяло. Тази втора логика доведе мен и колегите ми от Сдружение „Дете и пространство“ и Българско общество за лаканианска психоанализа до назоваването, разпознаването и придружаването на психичното страдание на децата и възрастните там, където го срещаме в прилагането на практика на политиките, най-често етикетирано като медицинска диагноза, форма на делинквентност и конфликт със закона, крайна форма на сегрегация и маргинализация на етническа основа.

Посрещането на децата и младежите от затворените домове за деца и младежи с умствена изостаналост прави очевиден следния факт: извеждането на децата от старите институции не приключва процеса на деинституционализация, а го започва. Децата и младежите, които носят различие, етикетирано като „умствена изостаналост“, поставят на изпитание готовността на общността да ги приеме. Излизането на децата от закритите домове поставя по радикален начин въпроса за тяхното включване в системата на образование. Част от тях посещават помощни училища, друга част се обучават от ресурсни учители. Най-същественият въпрос, който тези деца поставят пред персонала, специалистите и общността, обаче, е: „Как да бъде разбирано, назовавано и приемано тяхното различие?“ Отговорът на този въпрос зависи от това дали субектът е готов да се включи в живота на общността, в детския колектив, в училище.
Нашата клинична практика показва, че в много случаи, в които различието на субекта се свежда до неговата диагноза или до определена квалификация, като например „дете в конфликт със закона“, за субекта съществуват непреодолими затруднения, които му пречат да се разположи в езика, който говори и в тялото, което обитава, за да може да поеме отговорност за изборите си и да извърви своя път към създаването и поддържането на социални връзки, без които неговото включване не е възможно.

Вследствие на логиката, очертаваща се от нашата клинична практика и нашата ангажираност в процеса на деинституционализация на грижите за деца с увреждания и на деца в риск в България,
няколко ентусиасти и съмишленици от СДП, инциирахме проект „Медикоко-психологически център за деца и юноши“ по програма BG07 „Инициативи за обществено здраве“, мярка 5 „Подобряване на достъпа до и качеството на грижите за деца с психични, генетични и онкохематологични заболявания (с акцент върху деца, страдащи от церебрална парализа, сърдечно-съдови заболявания, аутизъм и младежи, страдащи от хранителни разстройства) и соматични увреждания, причинени от инфекциозни заболявания в рамките на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014, изпълняван в партньорство от Столична голяма община и Сдружение „Дете и пространство“.
След приключване на проекта Столичен общински съвет гласува създадения център да стане Център за социална рехабилитация и интеграция с капацитет 30. Известно време той се управлява от Столична община, след което бе обявен и проведен конкурс, след който СДП пое управлението на Центъра. Първият управител на ЦСРИ стана Галя Йотова, след това за кратък период от време управител бе Мариана Писарска и в крайна сметка управлението пое Блага Банова по молба на тогавашния председател на СДП, д-р Любомир Жупунов. Именно по идея на Блага Банова възникна предложението да се даде име на Центъра и това име да бъде „Таралежи“. Тогава помислихме за „Таралежите се раждат без бодли“, за всички онези деца, които посрещаме и чиято уязвимост се крие зад бодлите им.

Нашето усилие бе насочено към създаването на интегрирана здравно-социална услуга, подобно на ЦСРИ „Детски кът за развитие“ в Русе. Д-р Жупунов в качеството си на детски психиатър консултираше деца в Центъра. Опитвахме се да създадем липсващото хоризонтално взаимодействие между здравната и социалната система у нас. Първоначално смятахме, че ще подпомогнем всички нововъзникнали центрове за настаняване от семеен тип в София, управлявани от Столична община. Смятахме, че имаме опит и ресурс да работим с децата, които имат явни прояви на психично страдание. Създадохме и методика за разпознаване на психичното страдание, за да могат децата да бъдат адресирани навреме към нашата услуга.
Постепено Блага Банова успя да създаде силен и мотивиран терапевтичен екип. При второто явяване на СДП на конкурс, за да продължи да управлява центъра „Таралежи“, тя защити изцяло терапевтична програма, ориентирана от лаканианската психоанализа.
През цялото това време аз активно участвах в живота и развитието на ЦСРИ „Таралежи“ по най-различни начини: консултиране, супервизии, срещи с родители, насочване на деца, групи за четене, обучения. Всичко това винаги ми е доставяло удоволствие. Насочвах мои студенти от магистърска програма „Психология на развитието“ в НБУ за стажове в „Таралежи“. Някои от тях останаха да работят там. Колеги от „Таралежи“ редовно представят случаи от работата си в срещите на Интердисциплинарния център за детето България и в изследователската лаборатория „Детето и неговите симптоми“, организирани от Българско общество за лаканианска психоанализа.

През последните години развихме заедно психомоторна психотерапия, от която се ползват значителна част от децата, посещаващи Таралежи.

Продължавам живо да се интересувам от работата на „Таралежи“, защото това е социална услуга, възникнала като отговор на предизвикателствата, пред които са изправени съвременните деца и родители. Тя оказва гостоприемство на деца с прояви на психично страдание и не техните родители, които често са в безизходица, лутащи се между различните институции.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
💬 ЦСРИ „Таралежи“ е пространство, в което едно дете с прояви на психично страдание или изпитващо определено затруднение в различни сфери на своя живот, е поканено да изследва вътрешния си свят и да изобретява само своите начини да се справя. Родителите биват поканени в това пространство и подкрепяни в качеството им на най-важната опора за техните деца.

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
💬 Внимателно слушане и придружаване на детето в изследването на вътрешния му свят. Не по-малко внимателно посрещане на родителите. Творчество, изобретателност и екипност. Радост от работата.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
💬 Че да работим заедно е нашата сила. Постепено се отръскваме от всякакви предубеждения, включително професионални. Учим се да слушаме и да чуваме отвъд това, което вече знаем, отвъд предубежденията си, отвъд значенията, които вече познаваме. Отворени сме към изненадите. Учим се да оказваме истинско гостоприемство на различието. Радваме се на малките стъпки напред, на малките промени.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
💬 Съществуването на ЦСРИ „Таралежи“ такъв какъвто е в момента всъщност е сбъдване на една от смелите ми мечти. Инак мечтая да няма листа на чакащите, т.е. капацитетът на Центъра да бъде съответен на търсенето на услугите му, а чудесните специалисти, които работят в него да бъдат не само морално удовлетворени, но и материално, защото го заслужават.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
💬 Екипът на Центъра „Таралежи“ е въплъщение на представата ми за хора, които работят наистина заедно, изпълнени с любитство и творечски заряд. Продължавайте в същия дух! Всяка среща на едно дете и не неговите родители с вас променя живота на всички ни към по-добро!

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

☺Nous remercions Claudine Valette-Damase pour cette interview, ses impressions et ses mots d'encouragement à l'adresse ...
10/09/2026

☺Nous remercions Claudine Valette-Damase pour cette interview, ses impressions et ses mots d'encouragement à l'adresse de notre équipe!

Lisez l'interview ⤵️⤵️⤵️

❓ Racontez-nous votre histoire avec « Les Hérissons » ?
▶Mon désir a conduit mes pas, très régulièrement, depuis plus de dix ans auprès des collègues bulgares, psychanalystes et cliniciens orientés par l’enseignement de Jacques Lacan dont les travaux sont très inspirants en particulier sur la question du lien social et des enjeux de la civilisation face à la barbarie.
Sur ce chemin, le centre des « hérissons », dans ce lieu et dans ce lien inédits, une rencontre a eu lieu qui marque pour ma part un avant et après. J’ai beaucoup appris avec les praticiens de ce lieu sur d’une part, l’accompagnement réservé à chacun des enfants accueillis et à sa famille et d’autre part, sur ce que permet la force du désir des professionnels qui y travaillent.

❓ Selon vous, à quoi sert le centre « Les Hérissons » ?
▶ Le centre donne toute son ampleur à ce qu’est l’accueil véritable des jeunes à cas par cas sans l’enfermement par le carcan des protocoles qui pensent l’éducation sans tenir de la rencontre avec chacun des enfants.
Cet accueil permet de rendre la plus supportable, plus vivable le symptôme de l’enfant par l’offre de la mise à jour des solutions que chaque enfant trouvent pour mener son existence. L’enfant s’apaise et peut ainsi trouver une voie nouvelle à son existence.

❓ Si vous deviez décrire le travail des « Hérissons » en trois mots seulement, quels seraient-ils ? (Vous pouvez donner plus de détails sur votre choix de mots.)
▶Un pari pour un accueil et un traitement singulier proposé à chacun des enfants.

❓ Quelle est la chose la plus précieuse que nous apprenons les uns des autres ?
▶ Ce que nous apprenons les uns des autres via la psychanalyse a comme véhicule la parole, celle que Lacan a définie au-delà du sens, de la signification. Nous sommes chacun des êtres de parole ce qui nous différencie du monde animal.
Les partenaires de l’enfant que sont les cliniciens du centre des « Hérissons » se font lieu d’adresse de ce qui ne pas va chez l’enfant, de ce qui cloche sans jugement péremptoire. Ensemble, en équipe et grâce au transfert tel que Freud l’a théorisé, ils cherchent à cerner, à s’expliquer le symptôme de l’enfant qui le fait souffrir et qui dans le même temps, lui sert de solution. Ceci les autorise alors à trouver avec l’enfant et sa famille une autre voie que celle de la souffrance;

❓ Quel est ce « rêve audacieux » qui n'a pas encore été réalisé, mais que vous êtes convaincus que nous parviendrons à réaliser ensemble?
▶ Que le transfert continue à faire son oeuvre dans le centre afin de maintenir face à l’insupportable auquel les êtres parlants accueillis sont confrontés, un lien vivant encore et encore…

❓ Quel message souhaitez-vous nous adresser à l'occasion de notre anniversaire ?
▶ Avant de tout, vous souhaitez un très bel et bon anniversaire à chacun des professionnels engagés dans ce lieu et chacun des enfants qui y sont accueillis ainsi qu’à leur famille.
Ce lieu est une chance à nulle pareille pour chacun qui peut y prendre place.
Je souhaite aux « Hérissons » une longue vie remplie de surprises et d’étonnements grâce à la psychanalyse qui ouvre un souffle nouveau et une lueur à nulle autre pareille.
Voici ce que déclarait Jacques Lacan en 1973 à la radio France culture : « La psychanalyse est le poumon artificiel grâce à quoi on essaie d’assurer ce qu’il faut trouver de jouissance dans le parler pour que l’histoire continue. »

🧐 Споделяме едно изключително ценно и вълнуващо за нас интервю! Благодарим за Клодин Валет-Дамас за срещите с екипа на "...
09/09/2026

🧐 Споделяме едно изключително ценно и вълнуващо за нас интервю! Благодарим за Клодин Валет-Дамас за срещите с екипа на "Таралежи", след които винаги сме изпълнени с любопитство и вдъхновение! Благодарим за споделеното! 🌼

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

ℹ️ Клодин Валет-Дамас е психоаналитик от Школата на Фройдистката кауза и Световната асоциация по психоанализа.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
▶️ Моето желание ме водеше много редовно, в продължение на повече от десет години, при българските ми колеги – психоаналитици и клиницисти, ръководени от учението на Жак Лакан, чиито трудове са изключително вдъхновяващи, особено по въпроса за социалната връзка и предизвикателствата пред цивилизацията в лицето на варварството.
По този път в Центъра „Таралежи“, на това уникално място и в тази необичайна връзка, се състоя среща, която за мен бележи едно „преди“ и едно „след“. Научих много от практикуващите в това място - от една страна за индивидуалния подход към всяко от приетите деца и към неговото семейство, а от друга страна – за това на какво е способна силата на желанието на професионалистите, които работят там.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
▶️ Центърът разкрива в пълна степен същността на истинското приемане на младежите, като разглежда всеки случай поотделно, без да се ограничава от строгите протоколи, които разглеждат образованието, без да отчитат индивидуалните особености на всяко дете.
Това приемане позволява да се направи по-поносим и по-приемлив проблемът на детето, като се предлагат актуализирани решения, които всяко дете намира, за да води своя живот. Детето се успокоява и по този начин може да намери нов път в живота си.

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
▶️ Залог за индивидуално посрещане и отношение към всяко едно дете.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
▶️ Това, което научаваме един от друг чрез психоанализата се предава чрез словото – онова, което Лакан определя като нещо, което надхвърля смисъла и значението. Всеки от нас е същество на словото, което ни отличава от животинския свят.
Партньорите на детето – клиницистите от Центъра „Таралежи“ – се превръщат в "място", към което да се обърне детето, когато нещо не е наред с него, без да го осъждат категорично. Заедно като екип и благодарение на преноса, както го е теоретизирал Фройд, те се стремят да разберат и да си обяснят симптома на детето, който го кара да страда и който в същото време му служи като решение. Това им позволява да намерят заедно с детето и неговото семейство друг път, различен от този на страданието.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
▶️ Нека преносът продължи да действа в Центъра, за да поддържа пред лицето на непоносимото, с което се сблъскват приетите говорещи същества, една жива връзка, отново и отново…

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
▶️ Преди всичко бих искала да пожелая много хубав и щастлив юбилей на всеки един от професионалистите, работещи в този Център, на всяко едно от децата, които се грижат за тях, както и на техните семейства.
Този Център е уникална възможност за всеки, който има шанса да бъде част от нея.
Пожелавам на “Таралежите” дълъг живот, изпълнен с изненади и удивления благодарение на психоанализата, която вдъхва нов живот и разкрива неповторима светлина.
Ето какво заяви Жак Лакан през 1973 г. по радио „France Culture “: „Психоанализата е изкуственият бял дроб, благодарение на който се опитваме да осигурим необходимото наслаждение в говоренето, за да продължи историята.“

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

☺️ Благодарим на Кристина Ненова за думите към екипа ни, както и за споделеното и взаимно учене! Благодарим, че вървим з...
31/08/2026

☺️ Благодарим на Кристина Ненова за думите към екипа ни, както и за споделеното и взаимно учене! Благодарим, че вървим заедно! 🌼

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

Кристина Ненова е координатор "Детско и младежко участие" в Национална мрежа за децата и член на Българско общество за Лаканианска психоанализа /БОЛП/.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
✅ Историята ми датира от създаването на ЦСРИ „Таралежи“ - време, в което аз бях започнала да се развивам аналитично и ориентирах работата си с деца и възрастни от лаканианската психоанализа. Срещата ми с екипа се случваше по време на събития на Българско общество за лаканианска психоанализа, където представяхте случаи от практиката си и имахме възможност да се учим от вас. Спомням си, че още в началото се впечатлих от името, което екипът си беше избрал и от смелостта да създадете простраснство за „бодлите“ на децата и семействата, които посрещате ежедневно.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
✅ ЦСРИ „Таралежи“ е пространство за среща, в която този, който идва може да разположи страданието си, да говори за него или да го покаже - да го изследва ( без значение дали е дете или възрастен) и да е в по-голям досег с онова, което му е непознато, в него самия, което не разбира, а и което понякога остава неразгадано. Този процес е възможен благодарение на един друг, който посреща това страдание, любопитство и невъзможното за понасяне. Това, за което често хора от семейната среда, училищната, приятелската определят като непосилно и понякога, без да си дават сметка, имат нужда от наличието на един друг - да се включи и да партнира в процеса. ЦСРИ „Таралежи“ е пространство и за среща на хора, които мислят за детето като за субект, който има право на своите „бодли“ дори когато цели системи се стремят на всяка цена да ги премахват, без да имат представа какво е тяхното предназначение.

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
✅ Думите са среща, смелост и етичност. Причината е,че за да посрещнеш другия в работата е необходима смелост, но и етичност в отношението към страданието. От моя перспектива това означава преди всичко да можеш да работиш със себе си и своето страдание, както и да имаш общност, в която да разположиш въпросите си в работата– благодарение на супервизия и събития за обсъждане на клинични случаи. Екипът на ЦСРИ „Таралежи“ е ориентиран от психоанализата и по-конкретно от тази на Жак Лакан, и не се стреми да елиминира страданието, а да го освети и да подкрепи всеки – дете или възрастен по пътя на неговите собствени изобретения.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
✅ На това, че можем да се подкрепяме като, на първо място, успяваме да живеем с различията, на които сме носители, както и с тези на другите.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
✅ Да има точно такива устойчиви пространства, в които се работи етично, а страданието не е повод автоматично да се влиза в ролята на „спасител“ и „добра фея“, а е възможност за среща, която да носи трансформативни елементи не само за хората, с които работим, а и за нас – като професионалисти.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
✅ Пожелавам на всеки от екипа здраве и любопитство в срещата с другия, както и нови възможности за партниране и споделени моменти със съмишленици

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

Nous remercions Dr Philippe Lacadée pour ses paroles pleines de confiance et d’optimisme concernant le travail de notre ...
25/08/2026

Nous remercions Dr Philippe Lacadée pour ses paroles pleines de confiance et d’optimisme concernant le travail de notre équipe.

👉 Nous partageons ses propos, qui nous inspirent le sentiment d’une orientation pleine de sens sur le chemin que nous avons choisi de parcourir ensemble. Dr Philippe Lacadée est psychanalyste, membre de l’École de la cause freudienne, de New Lacanian School - NLS et de l’Association mondiale de psychanalyse.

🤓 Chez «Les Hérissons», nous vivons tous une dimension de reconnaissance et de dignité chaque fois que nous avons l’occasion de nous rencontrer et de travailler ensemble ; et de partager notre confiance dans « l’inattendu du langage », là où nous découvrons un nouveau sens et un nouvel élan pour notre travail. Nous poursuivons avec la volonté de faire vivre la communauté qui nous unit, en entretenant un espace de petites conversations cliniques empreintes de curiosité et d’ouverture.

🦔 À l’occasion du dixième anniversaire de la création du Centre «Les Hérissons», nous avons invité des collègues, des sympathisants et des partenaires à raconter notre parcours et notre histoire communs, ainsi qu’à partager leur point de vue sur le travail et les perspectives de notre Centre dans le domaine de la prise en charge thérapeutique institutionnelle des enfants et des familles.

Lisez l'interview ⤵️⤵️⤵️

❓Racontez-nous votre histoire avec « Les Hérissons » ?
➡C’est avant tout une histoire d’invitation à venir visiter le centre puis après s’asseoir en rond autour d’une table pour rencontrer une équipe ayant consenti à la présence d’un psychanalyste étranger. De cette conversation toujours agréable accompagné par une traductrice nous prenons langue, cette langue d’orientation analytique qui nécessite de s’accorder une confiance mutuelle. Confiance de ceux qui s’adressent à nous lors de ces présentations à partir de leurs cas cliniques mais aussi notre propre confiance à l’égard de ce qu’ils nous transmettent de leur expérience. Nous accusons réception de ce qu’ils nous disent et on apprend ainsi d’eux ce qu’eux-mêmes ont appris des jeunes qu’ils reçoivent. C’est donc avant tout une histoire de confiance à ce qui nous rend vivants et présents sur cette terre bien au-delà des frontières soit la langue vivante. Si nous parlons des langue différentes avec les Hérissons j’ai pu vérifier que nous habitons tous plus ou moins bien le pays que la langue maternelle nous a offert plus ou moins bien.

❓ Selon vous, à quoi sert le centre « Les Hérissons » ?
➡ C’est un lieu d’adresse où peut se tisser des liens individuels mais aussi collectives. Il sert à desserrer des nœuds qui parfois empêchent de vivre. Des nœuds familiaux parfois très difficiles à vivre pour ces jeunes. Des histoires ayant produits des enfants cassés ou brisés. Il sert à donner de la vie à la parole et un petit coup de pouce à la langue pour la rendre vivante. Parfois il permet à des jeunes de savoir qu’au-delà de leurs errances psychiques ou souffrances ils présentent un symptôme, que ce qui leur arrivent n’est pas le fruit du hasard mais de ce qui se passe dans leur têtes et leurs corps. Aider à leur construire un symptôme grâce à notre présence active, nommer ainsi ce qui fait symptôme pour chacun d’eux permet de le respecter et de trouver une solution non pas pour le supprimer mais pour les soulager . Ceci nécessite une présence régulière au contact de chacun d’eux.

❓ Si vous deviez décrire le travail des « Hérissons » en trois mots seulement, quels seraient-ils ?
➡ Voici quels mots . Respect, de chaque patient ; Accueil, savoir dire oui ; Entendre, au-delà de la simple écoute, entendre la position subjective de chacun ; Corps , c’est avec son corps que l’on travaille, la façon dont on le met en jeu ; Souffle de l’esprit , l’esprit n’est pas le cerveau , il vibre respire et parfois s’étouffe.

❓ Quelle est la chose la plus précieuse que nous apprenons les uns des autres ?
➡ Ce que l’on apprend les uns des autres , c’est bien sur la façon dont chacun se débrouille avec une situation, ce qu’il en a écrit pour le transmettre aux autres mais c’est aussi surtout ce qui va surgir par surprise dans sa présentation . C’est dans cette atmosphère de confiance qu’ainsi chacun se livre, donne à entendre son implication dans la situation, et là il ne s’agit pas d’un savoir technique valable pour tous mais de la façon dont chacun a su se débrouiller avec la situation. On y entend alors dans la singularité de chaque situation comment chacun a su se débrouiller avec son esprit et son corps de cette situation. On en déduit et on fait alors valoir un savoir-y-faire avec chacun . Cela ne s’apprends pas dans les livres , même si lire des auteurs ayant écrit sur la psychanalyse est important. Cela peut aussi s’apprendre dans un contrôle individuel ou sa propre psychanalyse. Mais ici dans ce lieu des Hérissons cela s’apprend dans ces conversations, dans ce qui surgit comme inattendu dans le champ de l’attendu et cela ne se calcule pas. C’est cela cette chose la plus précieuse , cette marchandise secrète que chacun porte en lui et qui ne peut se déclarer de façon insu lors de ces pratiques de conversations à plusieurs. Souvent d’ailleurs cela surgit dans la joie de produire ainsi le trésor de ce qui soutenait cette relation au patient que l’on peut aimer ou parfois détester mais un fois dit on se sent soulager. C’est un peu comme un transport un transfert de marchandise que l’on ne savait pas où déposer . Il faut toujours inventer un lieu et un lien pour que les choses insupportables puissent aussi bien vivre dans les mots dits à un autre dans un lien. Ainsi ce qui nous lie tous c’est le lien à la fonction de la parole et le champ du langage. Il y aura toujours un reste indicible mais de s’y confronter à plusieurs on s’en trouve soulagéé.

❓ Quel est ce « rêve audacieux » qui n'a pas encore été réalisé, mais que vous êtes convaincus que nous parviendrons à réaliser ensemble ?
➡ Je n’ai pas de rêve audacieux , j’ai simplement le souci de savoir comment y faire avec la vie que l’on a , que l’on a reçu et justement ne pas la rêver car la vraie vie n’existe pas , elle peut bien sur être rêvée , mais il faut mieux arriver à savoir-y-faire avec elle . Cela parfois peut prendre appui sur le pari vers les autres, vers l’autre dans un souci de partage afin de réaliser que de toute façon la vie sur terre n’est pas facile. Donc plutôt qu’un rêve audacieux qui ne fera que maintenir un idéal impossible à réaliser, je suis convaincu qu’en continuant sur la même trajectoire parfois poétique vous réussirez à introduire de la poésie dans chacune de vos interventions. Une invitation à ce que vous réalisiez ensemble une fête de l’esprit là où de plus en plus notre monde dit civilisé échoue en se repliant sur un nationalisme et un identitarisme aveugle chacun se repliant sur sa pseudo identité. Alors oui je désire et non pas je rêve que vous puissiez faire entendre dans la cité ce que ces jeunes avec vous inventent et créent pour arriver à se soutenir dans leurs existences. Partir non pas d’un rêve de tout façon irréalisable, mais de leurs conditions de sujets cassés, abandonnés etc .. afin de faire saisir comment ce nouage avec vous a permis d’inventer des liens et des lieux non pas idéaux , ni utopiques mais nécessaires pour réinventer une vie pas sans lien à l’Autre.

❓ Quel message souhaitez-vous nous adresser à l'occasion de notre anniversaire ?
➡ Je vous souhaite une longue vie , un vie libre de pouvoir continuer à poursuivre votre invention sans que des mesures administratives ou de santé mentale viennent vous empêcher de vivre cette vie des Hérissons.

🙏 Благодарим на д-р Филип Лакаде за думите на вяра и оптимизъм за работата на екипа ни. 👉 Споделяме думите му, които ни ...
25/08/2026

🙏 Благодарим на д-р Филип Лакаде за думите на вяра и оптимизъм за работата на екипа ни.

👉 Споделяме думите му, които ни вдъхват усещане за смислена посока на пътя, който сме избрали да вървим заедно. Д-р Филип Лакаде е психоаналитик, член на Школата на фройдистката кауза, на Новата лаканианска школа и на Световната асоциация по психоанализа.

🤓 Всички в “Таралежи” преживяваме измерение на признателност и достойнство всеки път, когато имаме възможността да се срещаме и работим заедно; и да споделяме доверие в “неочакваното на езика”, там където откриваме нов смисъл и тласък за работа. Продължаваме с желанието да оживяваме общността помежду ни, поддържайки пространството на малките клинични разговори любопитно и отворено.

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
➡️ Това е преди всичко история за покана да посетим центъра, а след това да седнем в кръг около маса, за да се срещнем с екип, който е дал съгласие за присъствието на чуждестранен психоаналитик. От този винаги приятен разговор, придружен от преводач, ние усвояваме езика – този език на аналитичната ориентация, който изисква взаимно доверие. Доверие от страна на онези, които се обръщат към нас по време на тези презентации, като се основават на своите клинични случаи, но също и нашето собствено доверие към това, което те ни предават от своя опит.
Ние потвърждаваме, че сме приели това, което ни казват, и по този начин научаваме от тях това, което самите те са научили от младежите, с които работят. Така че това е преди всичко въпрос на доверие в това, което ни прави живи и присъстващи на тази земя далеч отвъд границите, а именно живият език. Когато говорим на различни езици с „Таралежите“, успях да се уверя, че всички ние обитаваме повече или по-малко добре страната, която майчиният ни език ни е подарил повече или по-малко добре.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
➡️ Това е място, където могат да се изградят както индивидуални, така и колективни връзки. Той служи за разплитане на възлите, които понякога пречат на живота. Семейни възли, които понякога са много трудни за преживяване от тези младежи. Истории, които са създали наранени или съкрушени деца. Центърът служи за това да вдъхне живот на думите и да даде лек тласък на езика, за да го направи жив. Понякога той позволява на младежите да разберат, че отвъд техните психически лутания или страдания те проявяват симптом, че това, което им се случва, не е плод на случайността, а на това, което се случва в главите и телата им. Да им помогнем да изградят свой симптом благодарение на нашето активно присъствие, да назовем това, което представлява симптомът за всеки от тях, ни позволява да го уважаваме и да намерим решение не за да го премахнем, а за да им донесем облекчение. Това изисква редовно присъствие в контакт с всеки един от тях

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
➡️ Ето кои са думите:
▪️Уважение към всеки пациент;
▪️Приемане – умението да кажеш „да“;
▪️Слушане – отвъд простото слушане, да чуеш субективната позиция на всеки;
▪️Тяло – работим с тялото си, с начина, по който го включваме в процеса;
▪️Дъхът на духа – духът не е мозъкът, той вибрира, диша и понякога се задушава.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
➡️ Това, което научаваме един от друг, е, разбира се, начинът, по който всеки се справя с дадена ситуация, какво е написал по този повод, за да го предаде на останалите, но също така и най-вече това, което ще излезе изненадващо по време на представянето му. Именно в тази атмосфера на доверие всеки се отваря, дава да се разбере своята ангажираност в ситуацията, и тук не става въпрос за технически знания, валидни за всички, а за начина, по който всеки е успял да се справи със ситуацията. Тогава в уникалността на всяка ситуация се чува как всеки е успял да се справи с ума и тялото си в тази ситуация. От това се правят изводи и се извежда практическо умение за всеки. Това не се научава от книгите, макар че четенето на автори, писали за психоанализата, е важно. То може да се научи и чрез индивидуален контрол или собствена психоанализа. Но тук, в център „Таралежи“, това се научава в тези разговори, в онова, което изниква неочаквано в полето на очакваното, и то не може да се изчисли. Това е най-ценното нещо, този таен товар, който всеки носи в себе си и който не може да бъде разкрит неволно по време на тези групови разговори. Често, между другото, това изниква в радостта от разкриването на съкровището, което е поддържало тази връзка с пациента, когото можем да обичаме или понякога да мразим, но след като го кажем, се чувстваме облекчени. Това е малко като превоз, прехвърляне на стока, за която не сме знаели къде да я оставим. Винаги трябва да измислим място и връзка, за да могат непоносимите неща да намерят място в думите, казани на друг в рамките на тази връзка. Така че това, което ни свързва всички, е връзката с функцията на словото и полето на езика. Винаги ще остане нещо, което не може да се изрази с думи, но когато се изправим пред него заедно, се чувстваме облекчени.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
➡️ Аз нямам смела мечта, просто се тревожа как да се справям с живота, който имаме, който сме получили, и именно да не го мечтая, защото истинският живот не съществува – той, разбира се, може да бъде мечтан, но е по-добре да се научим как да се справяме с него. Понякога това може да се опира на залога към другите, към другия, в стремеж към споделяне, за да осъзнаем, че така или иначе животът на земята не е лесен. Затова, вместо смела мечта, която само ще поддържа невъзможен за осъществяване идеал, съм убеден, че като продължите по същата, понякога поетична траектория, ще успеете да внесете поезия във всяка ваша изява. Покана да създадете заедно празник на духа там, където все повече нашият така наречен цивилизован свят се проваля, затваряйки се в национализъм и сляп идентитаризъм, като всеки се затваря в своята псевдоидентичност. Затова да, аз желая, а не мечтая, да успеете да направите така, че в града да се чуе това, което тези млади хора заедно с вас измислят и създават, за да успеят да се поддържат в своето съществуване. Да се тръгне не от някаква все така нереализуема мечта, а от тяхното състояние на съкрушени, изоставени и т.н. субекти, за да се разбере как тази връзка с вас е позволила да се създадат връзки и места, които не са нито идеални, нито утопични, но са необходими, за да се преоткрие един живот, който не е лишен от връзка с Другия.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
➡️ Пожелавам ви дълъг живот, живот, в който да можете свободно да продължите да се занимавате с вашето изобретение, без административни мерки или мерки, свързани с психичното здраве, да ви попречат да живеете този живот на „Таралежите“.

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

Address

Sofia

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:30
Tuesday 09:00 - 17:30
Wednesday 09:00 - 17:30
Thursday 09:00 - 17:30
Friday 09:00 - 17:30

Telephone

+35924811066

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when ЦСРИ Таралежи posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to ЦСРИ Таралежи:

Shortcuts

Sponsored

Share

Category