09/05/2026
Цитат извадка из книгата „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“ на Д-р правист Иван Димитров Дочев, Главен водач на Български Национален Фронт, Инкорпорейтед (най-голямата българска емигрантска организация след 09.09.1944 г., наследник на неговият Съюз на българските национални легиони – С.Б.Н.Л.)
Глава: Анти-комунистическа съпротива в България след 9 Септември 1944 година
Милионната Червена армия, предвождана от маршал Толбухин, окупира България и свали конституционното правителство. След като потъпка правата на народа и подари властта на шепа послушни оръдия на Москва, армията остана в България да крепи режима, който нямаше никаква подкрепа на народа. От тогава до днес страната се управлява от комунистите с терор за потушаване на народното негодувание.
Още от първите дни затворите бяха препълнени с политически затворници, които се изпращаха там без никакво съдебно следствие или присъда. Всяко заподозряно лице като опозиционер, наклеветен противник на режима или посочен от кварталните отговорници отиваше в затвора. Не съществуваха институции за оплакване или дирене на законна защита. Хората бяха превърнати в безправни роби и милицията разполагаше своеволно и безотговорно с живота на всеки.
Съществуват много неопровержими сведения с които се доказва и които по-късно бяха публикувани в официални доклади на редица институти в Америка, където е обрисувана картината на червения терор и престъпленията на комунистическата власт в България. Тези официални доклади могат да се намерят в архивите на Американските институти и конгресната библиотека във Вашингтон.
Докладите-рапорти, с факти подкрепени от свидетелски показания и документи, където личи какво е било положението за издевателствата на комунистическото правителство в първите месеци след Девети Септември 1944 година. В тези рапорти особено се описва положението в затворите и концентрационните лагери и се дават точни сведения за броя на хората затворени в тези лагери по политически причини.
Съгласно рапортите, официално публикувани в 1952 година, в първите месеци след 9.9.1944 год. в българските затвори е имало политически затворници по брой както следва:
Централен затвор, София – 5.500, Варна – 3.000, Сливен – 1.200 и отделно за жени – 800, Пловдив – 3.300, Кюстендил – 800, Стара Загора – 1.000, Кърджали – 300, Силистра – 500, Хасково – 750, Добрич – 350, Горна Джумая – 300, Пазарджик – 2.600, Враца – 700, Видин – 350, Бургас – 800, Русе – 300, Лом – 250, Шумен – 2.500, Търново – 250, Плевен – 2.000, Свищов – 350, Ловеч, Троян и Тетевен заедно 3000 и много други затвори, числото на хората, в които не е било възможно да се установи.
Съгласно същите официални рапорти в новооткритите концентрационни лагери, каквито по-рано никога не е имало в България, са били изпратени други десетки хиляди българи, политически опоненти на режима, обявени като саботьори, чужди агенти или народни предатели и изменници. Затворниците в лагерите са били подхвърлени на тежък нечовешки принудителен труд, резултат за масова смъртност сред лагеристите. Броя на политическите затворници в концентрационните лагери, съгласно докладите е бил следния:
Росица – 60.000, Доспат, наречен „Малкия Сибир“ – 30.000, Генерал Тошево – 300, Разград – 1.100, Тертер – 720, остров Белене – 10.000, Бела вода – 2.500, Пловдив лагер за жени – 8.000, Мошино – 2.500, Бобов дол – 2.000, Перник – 2.000, Черно море, при Бургас – 3.000, Плакалница– 1.200, Твърдица, при Стара Загора – 800, Копринка – 2.000, Бели Искър – 400, Златна Панега – 300, Шумен – 2.000, Червен бряг – 2.500, Туно, при Казанлък – 3.500, Асеница, при Асеновград – 1.500, Република, при Перник – 1.000, Иванко Забунов, в Добруджа – 3.000, Дамадан – 1.200, Тутракан – 1.500, Казанлък – 1.000, Козлодуй – 3.000, Малко Търново – 2.000, Клисура – 1.500, Троян – 800, Ловеч, лагера на смъртта – 3.500, Бобов дол – 2.500, Долна Камарица – 3.500, Димитровград – 2.000, Скобелево – 5.000, Ножарево – 3.000, Бошуля, Пещерско – 4.000, Бургас – 3.500, Девня Варненско – 4.000, Добрич – 4.000, Търново – 800, Враца – 3.500 и много други за които не е могло да се съберат сведения.
През следващите години числото на лагеристите е увеличено многократно, по сведения на очевидци, затворници и лагеристи, които по-късно излязоха от затворите и лагерите, а някои от тях избягаха от страната, потвърдиха официалните рапорти, за които споменахме по-горе. В България са били избити от комунистите над 100.000 души от всички слоеве на обществото и от всички професии – доктори, адвокати, търговци, офицери, селяни и работници.
Общото число на българските граждани, които по едно или друго време са били в концентрационни лагери, за дълго или късо време надминава ЕДИН МИЛИОН души, което представлява 15 % от населението на страната.
Организацията на Българския Национален Фронт от години наред събира сведения за жертвите на комунистическия терор. Тя разполага с данни за повече от 25.000 души убити без съд или присъда. На разположение са техните имена, адрес – местонахождение, дата и място където са били убити, или концентрационния лагер, в който са починали вследствие на терора и нечовешкия труд.
Списъкът на избитите расте непрекъснато и представлява един обвинителен акт срещу комунистическия режим в България.
Каквито и усилия да полагат комунистите, те не могат да прикрият, че в България има и до днес концентрационни лагери, където гинат хиляди политически затворници.
Хората от свободния свят не могат да си представят, че такова нещо съществува в двадесетия век – то обаче съществува в България и във всички поробени от комунистите държави, включително и в самата Съветска Русия.
Все още някои продължават да си правят илюзии, че е възможно да се постигнат честни и трайни споразумения с комунистите. Най-вече такава илюзия се гради върху базата, че комунистите винаги изявяват готовност да участвуват в международни конференции и даже да подписват международни споразумения.
Всяка една такава конференция се започва с надеждата, че ще даде добър резултат и накрая всичко пропада. Причината за това е, че хората от Свободния свят още не познават добре комунизма и не са посветени, че езика на който говорят комунистите е различен от езика на който говорят хората в Свободния свят. За комунистите думите имат различно значение, от значението, което те имат за нас.
Достатъчен е само един анализ, за да се види истината. Такъв анализ е направен от канадския дипломат г-н Рой Кадуел в неговата книга: „Комунизмът в модерния свят“. Г-н Кадуел беше делегат на Канада, в конференциите за сключване мир във Виетнам. В своята книга, той ни дава отговор на въпроса за различното значение на думите в езика на комунистите и хората от Свободния свят. В съветската енциклопедия, която се разпространява само вътре в Русия и която служи за образователен материал за руските младежи и граждани е дадена дефиниция за думите: „Компромис“ и „Мир“.
Според комунистическата енциклопедия „Компромис“ значи противната страна да приеме комунистическите искания. Никъде не става дума за взаимни отстъпки и споразумения. „Мир“ според същата енциклопедия е установяване на комунистическо световно правителство, което ще контролира и поддържа мира. За това г-н Кадуел в своята книга изтъква, че всички международни конференции започват с надеждата за постигане на някакъв резултат, тъй като комунистите заявяват, че са готови на компромис и че искат мир. На края, конференциите пропадат, защото се установява, че двете страни говорят на различни езици.
Фото кадър от архивите на сп. Борба – печатен орган на Български Национален Фронт, Инкорпорейтед (Б.Н.Ф., Инк.) на Д-р Иван Дочев – Паметникътъ за избититѣ отъ комуниститѣ наши братя въ България (до православната църква Св. Йоан Рилски в Ниагара Фаллс, Онтарио, Канада).
