11/09/2026
„Как си?“ – понякога най-трудният въпрос. 🤍
Благодарим на всички родители, които се включиха в нашия уебинар „Преди да търсим решения: как да останем в контакт с това, което преживяваме?“
Заедно си дадохме време да спрем за момент, да се обърнем към себе си и да поговорим за тревогата, умората, тъгата, гнева и приемането.
Благодарим специално на Д-р Полина Даскалова Петкова за професионализма, вниманието и подкрепата. 🌿
И продължаваме разговора – за думите, мълчанието и всичко, което остава между тях.
Време за себе си. Време за важните разговори. 🤍
#родителство #СОП #подкрепазародители #МястотоНаМама
Как си?
На пръв поглед - един от най-лесните въпроси.
А всъщност се оказва, че понякога е доста трудно да му отговорим.
Вчерашният уебинар за родители на деца със СОП - "Преди да търсим решения: как да останем в контакт с това, което преживяваме", беше време, в което за малко оставихме настрана решенията, задачите, диагнозите, нуждите на децата и всичко, което "трябва" да бъде направено.
И се обърнахме към себе си.
Към собствените си чувства, мисли и преживявания. Към онова, което често остава на заден план, докато се грижим за всички останали.
Говорихме за тревогата, умората, отговорността, трудните чувства и променените очаквания. Поразсъждавахме и върху това, че като че ли има разлика между това да се приеме диагнозата и състоянието на детето и това вече да не трябва да изпитвам тъга, гняв или други трудни чувства.
Тези две неща не са едно и също.
Приемането на диагнозата и състоянието на детето не означава, че тъгата, гневът или болката трябва да изчезнат.
Родителят може да приема реалността на детето си и едновременно с това да изпитва тъга.
Може да обича детето си и да е ядосан.
Може да е намерил своя начин да продължи напред и понякога отново да се връща към трудните чувства.
Приемането не означава, че трябва да спрем да чувстваме.
И може би точно затова въпросът "Как си?" се оказа толкова труден.
Защото обикновено, не сме свикнали да се питаме как сме ние. А още по-малко да си позволяваме честен отговор.
В края на срещата се появи една интересна тема, която естествено продължи разговора - как родителите говорят за състоянието на своето дете?
Какво ги кара да говорят?
И какво ги спира?
Защо понякога им е трудно да разкажат какво преживяват - на близките си, на приятелите, на други родители или дори на хората, които искат да им помогнат?
Тази тема остава с нас и ще я продължим през следващия месец.
Предстои да формулираме конкретния фокус, но ще се върнем именно там - към думите, мълчанието и всичко, което стои между тях.
Благодаря на всички майки, които се включиха и направиха тази среща толкова открита и ценна. 🤍
Мястото на Мама
Фондация "За децата с церебрална парализа"
#родителство #соп #времезамен #подкрепазародители #семейство
