09/09/2026
Малките победи
Първият поглед „очи в очи“, който продължи повече от секунда. Ръката, която за първи път посегна към лъжицата без подсещане. Стъпката. Не онази перфектната, снимковата, а истинската, кратката, несигурната, но собствена. Думата „мама“ или „татко“, която дойде след месеци, дори години на очакване.
Ако сте родител на дете с нарушение в развитието, знаете... тези моменти имат друг вкус.
В книгите за родителство пише за „етапи“. Първа усмивка. Първо сядане. Първи стъпки. С точна възрастова разбивка, като по разписание. За родителите на невротипични деца тези моменти са очаквани ... приятни, но очаквани.
За вас разписанието е друго. Не по-лошо, но просто различно.
И затова се научавате на различен начин да гледате.
Учите се да виждате напредъка там, където други хора не биха забелязали нищо. Учите се да празнувате секунди, които другите приемат за „нормални“. Учите се, че прогресът рядко върви по права линия, а по-скоро прилича на спирала, с връщания, с плата, с внезапни скокове, за които не сте подготвени.
Малките победи не са утешителна награда. Те са същността на пътя.
От психологическа гледна точка вниманието към малките победи, известно още като позитивно подкрепление (positive reinforcement), има двойно въздействие. От една страна, засилва мотивацията на детето, защото то усеща вашата радост. От друга страна, укрепва самите вас, защото умът, обучен да забелязва прогреса, започва да го намира по-често. И обратно - умът, обучен да забелязва липсите, живее в постоянно недоволство.
Не защото „позитивното мислене решава всичко“, а защото фокусът формира преживяването.
Има вечери, в които не можете да заспите, защото сте изтощени от списъка с всичко, което детето „все още“ не прави. И има вечери, в които не можете да заспите, защото сте развълнувани от нещо, което е направило днес за първи път. Разликата не е в детето. Разликата е в перспективата.
Това не значи, че трябва да игнорирате трудностите. Значи, че имате право след като сте отделили внимание на трудностите, да отделите внимание и на победите.
Малката победа не е задължително голямо развитие.
Може да е:
- ден, в който детето ви е било по-спокойно от предната седмица;
- момент, в който сте се справили с криза, която преди месец би ви разстроила напълно;
- разговор с лекар, който сте провели по-уверено от предния път;
- обикновена сутрин, минала без сълзи.
Тези неща също са напредък. Ваш. Негов. На семейството ви.
Има един въпрос, който помага. Всяка вечер, преди да заспите, задайте си го: „Какво днес беше по-леко, отколкото беше преди?“
Понякога няма отговор. Това също е ОК. Утре пак ще попитате.
Друг път ще си спомните, че сте излезли на разходка без напрежение. Или че детето е погледнало към вас, когато сте казали името му. Или че сте успели да си сготвите нещо за себе си.
Тези моменти изграждат тъкан. Тъканта държи семейството. Семейството държи детето.
Не всяка победа е шумна. Повечето са тихи. Точно затова е важно да ги забелязвате, защото никой друг няма да ги забележи вместо вас.
А при вас как е, коя малка победа от последната седмица искате да отбележите днес? Каквато и да е. Понякога това, което изглежда „нищо особено“, за друг родител е точно надеждата, от която има нужда. Споделете в коментарите.
Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0, повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.
За повече информация и записване:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“,
ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:
Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8
#ОтМълчаниеКъмГлас #ФДЦП #ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа