Фондация "За децата с церебрална парализа"

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Фондация "За децата с церебрална парализа"
Directions Website

Фондация "За децата с церебрална парализа" Подкрепяме родителите на деца с увреждания да запазят семейството стабилно и цяло.

Основната цел на Фондация "За децата с церебрална парализа" е да подаде ръка на една уязвима част от нашето общество, а именно семействата на деца с увреждания. Родителите на "специални" деца също както родителите на здрави деца, имат нужда от сигурност, значимост, приемственост, развитие и личен принос. Задоволяването на тези нормални човешки потребности, играе есенциална роля в адекватното полагане на грижи за техните "различни" деца и е предпоставка за запазване на целостта на семействата им.

14/09/2026

💚 С приближаването на новата учебна година нека си припомним, че всяко дете има право да учи, да играе, да мечтае и да бъде прието такова, каквото е.

Децата с церебрална парализа не се нуждаят от съжаление, а от разбиране, подкрепа и малко повече помощ, когато е необходима.

Нека заедно направим училището и света по-достъпни, толерантни и добри за всички деца. 💚

Успешна и вдъхновяваща учебна година!

#ЗаДецатаСЦеребралнаПарализа #ФДЦП #ЗаДецатаСРазличниНужди #приемственост

09/09/2026

Малките победи
Първият поглед „очи в очи“, който продължи повече от секунда. Ръката, която за първи път посегна към лъжицата без подсещане. Стъпката. Не онази перфектната, снимковата, а истинската, кратката, несигурната, но собствена. Думата „мама“ или „татко“, която дойде след месеци, дори години на очакване.

Ако сте родител на дете с нарушение в развитието, знаете... тези моменти имат друг вкус.

В книгите за родителство пише за „етапи“. Първа усмивка. Първо сядане. Първи стъпки. С точна възрастова разбивка, като по разписание. За родителите на невротипични деца тези моменти са очаквани ... приятни, но очаквани.

За вас разписанието е друго. Не по-лошо, но просто различно.
И затова се научавате на различен начин да гледате.

Учите се да виждате напредъка там, където други хора не биха забелязали нищо. Учите се да празнувате секунди, които другите приемат за „нормални“. Учите се, че прогресът рядко върви по права линия, а по-скоро прилича на спирала, с връщания, с плата, с внезапни скокове, за които не сте подготвени.

Малките победи не са утешителна награда. Те са същността на пътя.
От психологическа гледна точка вниманието към малките победи, известно още като позитивно подкрепление (positive reinforcement), има двойно въздействие. От една страна, засилва мотивацията на детето, защото то усеща вашата радост. От друга страна, укрепва самите вас, защото умът, обучен да забелязва прогреса, започва да го намира по-често. И обратно - умът, обучен да забелязва липсите, живее в постоянно недоволство.

Не защото „позитивното мислене решава всичко“, а защото фокусът формира преживяването.
Има вечери, в които не можете да заспите, защото сте изтощени от списъка с всичко, което детето „все още“ не прави. И има вечери, в които не можете да заспите, защото сте развълнувани от нещо, което е направило днес за първи път. Разликата не е в детето. Разликата е в перспективата.

Това не значи, че трябва да игнорирате трудностите. Значи, че имате право след като сте отделили внимание на трудностите, да отделите внимание и на победите.

Малката победа не е задължително голямо развитие.
Може да е:
- ден, в който детето ви е било по-спокойно от предната седмица;
- момент, в който сте се справили с криза, която преди месец би ви разстроила напълно;
- разговор с лекар, който сте провели по-уверено от предния път;
- обикновена сутрин, минала без сълзи.

Тези неща също са напредък. Ваш. Негов. На семейството ви.

Има един въпрос, който помага. Всяка вечер, преди да заспите, задайте си го: „Какво днес беше по-леко, отколкото беше преди?“

Понякога няма отговор. Това също е ОК. Утре пак ще попитате.
Друг път ще си спомните, че сте излезли на разходка без напрежение. Или че детето е погледнало към вас, когато сте казали името му. Или че сте успели да си сготвите нещо за себе си.

Тези моменти изграждат тъкан. Тъканта държи семейството. Семейството държи детето.

Не всяка победа е шумна. Повечето са тихи. Точно затова е важно да ги забелязвате, защото никой друг няма да ги забележи вместо вас.

А при вас как е, коя малка победа от последната седмица искате да отбележите днес? Каквато и да е. Понякога това, което изглежда „нищо особено“, за друг родител е точно надеждата, от която има нужда. Споделете в коментарите.

Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0, повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

За повече информация и записване:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“,
ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:

Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8

#ОтМълчаниеКъмГлас #ФДЦП #ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа

Честит Ден на Съединението!Съединението е сила – когато сме заедно, когато се подкрепяме и когато вярваме един в друг. ❤...
06/09/2026

Честит Ден на Съединението!

Съединението е сила – когато сме заедно, когато се подкрепяме и когато вярваме един в друг. ❤️

Нека бъдем общество, в което всяко дете има място, възможности и подкрепа да расте и да мечтае.

Заедно можем повече!

20/08/2026

Отношенията с партньора
Странното е, че сте в един и същ отбор, а изглежда, че сте в различни състезания.

Единият чете всяка статия за диагнозата, ходи на всеки семинар, гледа всяко видео. Другият избягва темата, работи повече от преди, връща се късно. Или обратно - иска да говори за плановете, а партньорът му няма сили дори за един разговор в края на деня.

Партньорите рядко скърбят синхронно. И почти никога по един и същ начин.
Диагнозата на детето е като земетресение в основата на една двойка. Не защото любовта изчезва, а защото всеки от вас започва да я преживява от собствения си ъгъл, а ъглите се оказват много по-различни, отколкото сте предполагали.

Има майки, на които им се струва, че бащата „не се интересува достатъчно“, защото не плаче, не пита, не търси информация. Има бащи, на които им се струва, че майката „се е удавила в проблема“, защото не спи, чете непрекъснато, живее с диагнозата.

Никой от двамата не е прав. И двамата са прави.
Различните начини да преживяваме тежка информация не са признак на любов или липса на любов. Те са признак на два различни начина, по които нервната система се опитва да оцелее.

Единият родител често влиза в режим на свръхбдителност - трябва да науча всичко, да направя всичко, да контролирам всичко. Другият често влиза в режим на дистанциране, не за да избяга, а защото не може да носи същото едновременно с първия. Ако и двамата се разпаднат, кой ще държи детето?
Проблемът не е в различието. Проблемът е, когато различието се превърне в обвинение.

„Ти не се интересуваш.“ „Ти прекаляваш.“ „Ти не разбираш.“ „Ти не си достатъчно тук.“
Тези изречения се появяват тихо. И се задълбочават с всяка нова криза.

Системният семеен подход в терапията казва нещо важно: проблемът не е между хората, а между тях и ситуацията. Тоест, двамата партньори не са един срещу друг. Те са двама срещу нещо трудно. И понякога, за да го видят по този начин, им трябва трето присъствие, което да им помогне да излязат от режим на защита.

Не е случайно, че разводите и раздялите след диагноза на дете са статистически по-чести. Но не защото самата диагноза разваля двойките. А защото двойките рядко имат време, пространство и език да преработят това, което са преживели заедно, но всеки поотделно по свой начин.

Има малки жестове, които понякога значат повече от дълги разговори. Малка целувка по бузата или прегръдка, преди двамата да заспят изтощени. Един въпрос - „ти как си всъщност?“ , без веднага да се превърне в списък със задачи. Пет минути без телефон, без детето, без темата - просто заедно.

Не защото това решава всичко. А защото ви напомня, че сте все още отбор.
Много двойки казват, че първото им реално сближаване след диагнозата е дошло, след като са потърсили подкрепа поотделно, всеки за себе си, и после са се срещнали по-цели. Защото понякога, за да имаш нещо да дадеш на партньора си, първо трябва да получиш нещо за себе си.

Как е при вас - как двамата с партньора си говорите за трудните неща в отглеждането на детето? Има ли жест, който помага повече от думите? Разкажете в коментарите, понякога една малка практика на една двойка вдъхновява друга.

Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0, повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

За повече информация и записване:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“, ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:

Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8

#ОтМълчаниеКъмГлас #ФДЦП #ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа

19/08/2026

Не всяко увреждане се вижда.

Някои увреждания се разпознават лесно — например когато човек използва инвалидна количка, бастун или слухов апарат. Те могат да бъдат видими за околните още на пръв поглед.

Но има и невидими увреждания и състояния, които не личат външно.

Те могат да включват:
📚 обучителни затруднения
🧩 невроразвитийни особености и състояния
🧠 психични заболявания
👂 сензорни и неврологични състояния
🩺 хронични и автоимунни заболявания, които могат да бъдат инвалидизиращи
🌿 и много други състояния, които не са видими за околните

Не можем да знаем през какво преминава човек само като го погледнем.

Затова са важни разбирането, добротата, достъпната среда и уважението към личния опит на всеки човек. 💚

Не всички увреждания са видими. Но всеки човек заслужава достойнство, разбиране и да се чувства приет и включен.

Какво бихте искали повече хора да знаят и разбират за уврежданията?

#НевидимиУвреждания #Достъпност #Приемане #децасразличнипотребности

16/08/2026

Родителското прегаряне
Събуждате се и вече сте уморени.

Не защото сте спали лошо (макар че вероятно и това). А защото тялото ви знае, преди умът ви да е успял да го формулира, че денят пред вас ще бъде тежък. И следващият. И този след следващия.

Родителското прегаряне не е обикновена умора. То не изчезва след един уикенд, в който някой пази детето, за да можете да поспите до късно. Не се лекува с по-хубава чаша кафе.

То е нещо друго. Състояние, в което сте продължили да функционирате толкова дълго над капацитета си, че тялото и умът ви са започнали тихо да капитулират.
Признаците често изглеждат обикновени и точно затова са опасни.

Раздразнителност, която ви е нова. Плач по неочаквани поводи (реклама, песен, счупена чаша). Усещане, че сте на автопилот и не помните как е минала предишната седмица. Дистанциране от детето - с последваща огромна вина, че ви е дошло до дистанциране. Внезапно забравяне на малки задачи. Загуба на радост дори в момента, който преди ви е носел радост.

Много родители си казват: „Просто съм разглезен/а. Другите се справят.“

Но не, не се справят по-добре. Просто не говорят.
Прегарянето при родители на деца с нарушение в развитието е разпространено и същевременно почти невидимо, защото рядко някой пита „как си?“ по начин, който да покани истинския отговор.

От психологическа гледна точка прегарянето при родители не е слабост, а физиологичен отговор на дългосрочен хроничен стрес. Тялото не различава заплаха от диво животно и заплаха от административна процедура за ТЕЛК - реагира еднакво. И ако тази реакция стои включена месеци и години, тя изтощава ресурсите на организма.

Затова първата стъпка не е да опитате да сте по-позитивни. Първата стъпка е да признаете пред самите себе си, гласно ако е нужно, че сте изчерпани. Че не сте супергерой. Че никой родител на дете с нарушение в развитието не бива да носи всичко сам.

Има моменти, в които най-грижовното нещо, което можете да направите за детето си, е да седнете. Да не правите нищо продуктивно. Да не изследвате нова терапия. Да не запишете час. Просто да съществувате, без да произвеждате.
Това не е мързел. Това е възстановяване.

Прегарянето рядко изчезва само.
Обикновено се нуждае от няколко неща:
- да го назовете;
- да намалите натоварването там, където е възможно;
- да си позволите помощ (дори когато вътрешният глас казва „трябва да се справя сам/а“);
- да намерите среда, в която не се налага да се преструвате, че сте добре.

Средата е ключова. Защото у дома, пред детето и партньора, повечето родители се държат. Продължават. Издържат. Ако няма поне едно място, в което не се налага да носят фасадата - прегарянето продължава да се задълбочава.

Затова толкова много родители казват, че групите за подкрепа са били първата им реална почивка от години. Не защото са научили нещо ново. А защото за 90 минути не е трябвало да са силни.

А вие - кога за последно направихте нещо само за себе си? Не за детето, не за семейството, не защото „така се полага“, а защото сте искали? Ако си спомняте, разкажете. Ако не си спомняте, също е важно да го осъзнаете.

Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0, повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

За повече информация и записване:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“, ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:

Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8

#ОтМълчаниеКъмГлас #ФДЦП #ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа

Споделяме с вас как премина уебинарът на тема "Какво вземам със себе си и какво оставям по пътя?" 💛На 12.08 се проведе п...
14/08/2026

Споделяме с вас как премина уебинарът на тема "Какво вземам със себе си и какво оставям по пътя?" 💛

На 12.08 се проведе поредната ни онлайн среща с д-р Полина Даскалова-Петкова. Всяка от срещите ни винаги е посветена на родителите на деца със специални образователни потребности.

Уебинарите с Поли се провеждат в рамките на проект „От мълчание към глас“, част от програма „Родителство 2.0, повече от грижа“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

Всяка среща ни напомня колко важно е да има пространство, в което родителят да спре, да си поеме дъх и да се срещне с други хора, преживели подобни неща.

Разговорът тръгна от нещо, което звучи просто, но на практика се оказва трудно, а именно, да разпознаем собствените си качества и умения. В забързаното ежедневие, пълно с грижи и решения, лесно забравяме, че освен родители сме и личности със свои силни страни, на които можем да се опрем.

Говорихме и за това как някои качества, които в един момент от живота са ни помагали, например нуждата да контролираме и организираме всичко, с промяната на обстоятелствата могат да започнат да ни тежат. И как е важно да намерим нов, по-щадящ начин да ги използваме.

Не пропуснахме и темата за отношенията, които неизбежно се променят заедно с живота ни, и за благодарността, не като задължение да намираме "светлата страна" на трудностите, а като начин да оценим пътя, който вече сме изминали, и хората, които са били до нас по него.

Благодарим на всички родители, които се доверяват на тези срещи и споделят своето с нас - и на Поли, за пространството, което създава при всяка среща.

Благодарим и на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и на Фонд „Мечтата на Таня“, без чиято подкрепа тези срещи нямаше да са възможни.

До нови срещи! 💜

За повече информация и записване за участие:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“, ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:

Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8

#ОтМълчаниеКъмГлас
#ФДЦП
#ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа
#МястотоНаМама #Уебинар

12/08/2026

Изолацията
Забелязва се някак незабележимо.

Приятелката, която в началото се обаждаше всеки ден, вече пише веднъж месечно. Групата за срещи, в която ходехте с колежките, някак спря да ви кани — „не искахме да те притесняваме, с толкова много неща в момента...“. Родителите на площадката, които преди говореха свободно за коликите и за първите зъбки, сега замлъкват, когато влезете.

Не са лоши хора. Не са ви изоставили нарочно. Но нещо се е променило — и много скоро се оказвате в свят, който изглежда съвсем същия отвън, но всъщност е станал много по-малък.

Изолацията след диагнозата рядко е избор. Обикновено просто се случва. Постепенно. Без анонс.
Понякога — защото другите не знаят как да говорят с вас. Вие сте им напомняне, че животът може да завие рязко без предупреждение. И вместо да седнат до вас в тази истина, много хора се отдръпват — не от липса на обич, а от липса на инструменти.

Понякога — защото собственият ви свят вече не се вмества в стандартния разговор. Когато някой ви попита „какво ново“, какво да отговорите? Че миналата седмица сте имали три прегледа? Че сте спорили с ортопеда? Че сте плакали в колата 40 минути, преди да влезете вкъщи и да се усмихнете на детето?
И започвате да казвате „нищо особено“ — но всъщност имате предвид „не мога да обясня“.

Така се изгражда изолацията. Тухла по тухла. От двете страни.
Психолозите наричат това „социална ерозия“ — не един голям разрив, а бавно оттичане на близостта. Тя е особено силна при родители, преминали през стрес, свързан с диагнозата на детето. И — важно — тя не се лекува с „опитайте да излизате повече“. Лекува се с намиране на среда, в която не се налага да превеждате преживяването си на чужд език.

Затова много родители казват, че първата истинска глътка въздух за тях е дошла в стая с други родители — не защото са получили съвети, а защото за първи път от дълго време не е било нужно да обясняват.

Изолацията не си отива тогава, когато сте „преодолели“ ситуацията. Отива си тогава, когато срещнете хора, пред които не се налага да я обяснявате.
Има разлика между това да си сам и това да си самотен. Понякога една майка може да е обградена от семейство, приятели, лекари, специалисти — и въпреки това вечер да си ляга самотна. Защото самотата не е въпрос на брой хора. Тя е въпрос на разбиране.

Ако някога сте се улавяли, че отказвате покана, защото „те и без това няма да разберат“; ако сте се дърпали от снимки, защото не искате да отговаряте на въпроси; ако сте започнали да не отговаряте веднага на съобщения, защото се уморявате от разказването — не сте някакъв особен случай. Много родители правят точно същото. Само че рядко се споделя.

Изолацията се разтваря, когато я споделите с някого, който я разпознава.
Как е при вас — забелязахте ли как социалният ви кръг се промени след диагнозата на детето? Кое е най-неочакваното нещо, което открихте за приятелствата в този период? Разкажете в коментарите — историята ви може да срещне някого точно днес.

Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0, повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

За повече информация и записване:
ФДЦП — Център „Мястото на Мама“, ул. „Султан тепе“ 18, София
Тел: +359 886 420 132
E-mail: [email protected]
Уеб: www.fccp.bg
Facebook: fccpbg
Instagram:

Форма за включване: https://forms.gle/bT79QUFTYP8P2nCM8

#ОтМълчаниеКъмГлас
#ФДЦП
#ПодкрепаЗаРодители #ПодкрепаЗаСемействата #Родителство20 #НеСиСам #ПовечеОтГрижа

💚 От сърце благодарим на Балет и танцов театър Коломбина  и Театрално-музикална студия „Любопитко“ за избора да превърна...
24/06/2026

💚 От сърце благодарим на Балет и танцов театър Коломбина и Театрално-музикална студия „Любопитко“ за избора да превърнат своето изкуство в подкрепа за нашата кауза.

По време на спектакъла „МУЗЕЯТ“, представен на 21 юни в кино „Люмиер“ – НДК, чрез организирания базар и направените дарения бяха събрани 933,04 евро в подкрепа на Фондация „За децата с церебрална парализа“ и проекта „Мястото на Мама“.

Това дарение ще помогне Мястото на Мама да продължи да бъде пространство за срещи, разбиране, споделяне и лично време за родители на деца с различни нужди. Място, в което семействата могат да получат подкрепа, да се свържат с други родители и да си припомнят, че не са сами по своя път.

Зад тази красива инициатива стоят Албена Арнаудова – създател и ръководител на школата, и Михаил Арнаудов – преподавател в Театрално-музикална студия „Любопитко“. Двамата творци обединяват танц, актьорско майсторство, техника на говора и музикална теория, за да дават на децата пространство да растат смело, свободно и с въображение.

Специална благодарност отправяме и към Катето Кутянова , която ни свърза и помогна тази среща между изкуството и каузата ни да се случи. 💚

Благодарим на всички деца, родители, преподаватели и зрители, които са станали част от тази добрина. Всяко участие, аплодисмент, покупка от базара и дарение носи важно послание към семействата, които подкрепяме: не сте сами. ❤️

Благодарим ви, че чрез изкуството създавате повече възможности, разбиране и надежда. 💚

#Благодарим #Коломбина #Любопитко #Музеят #МястотоНаМама #ИзкуствоСКауза #ПодкрепаЗаСемействата #ДецаСРазличниНужди #ФондацияЗаДецатаСЦеребралнаПарализа

💚 Понякога най-трудно е да признаем пред себе си, че имаме нужда от подкрепа.Когато става дума за здравето и развитието ...
13/06/2026

💚 Понякога най-трудно е да признаем пред себе си, че имаме нужда от подкрепа.

Когато става дума за здравето и развитието на детето ни, много родители се опитват да бъдат силни, да издържат, да намерят решение, да не „натоварват“ другите.

Но има моменти, в които човек има нужда просто да изпусне парата.
Да бъде чут.
Да помълчи с някого, който разбира.
Да чуе друга гледна точка.
Да получи насока, съвет от опит или просто човешко присъствие без осъждане. 💚

Затова създадохме проекта „От мълчание към глас“ – пространство за родители на деца с увреждания или различни нужди, които преминават през труден, объркващ или несигурен период.

Проектът е за Вас, ако имате притеснения за здравето или развитието на детето си, ако детето Ви има поставена диагноза или сте в процес на уточняване, или ако усещате, че имате нужда от подкрепа, посока и разбиране.

В рамките на проекта родителите могат да получат:
✨ емоционална подкрепа;
✨ индивидуални консултации;
✨ участие в групови срещи;
✨ насочване към информация и ресурси;
✨ възможност да срещнат други родители, които минават по сходен път.

Срещите се провеждат в „Мястото на Мама“ в гр. София – пространство, създадено от родители за родители, с грижа към семействата на деца с различни нужди и са безвъзмездни.

📩 За записване и повече информация:
👉 https://forms.gle/Y5Wy8zUkjiQAZ4g8A

Не е нужно да преминавате през това сами. Понякога една среща, един разговор или едно споделяне могат да донесат не само малко лекота, но и посока.

Проект „От мълчание към глас“ се осъществява по програма „Родителство 2.0 – повече от грижа“, която се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“.

#ОтМълчаниеКъмГлас #Родителство20 #ПовечеОтГрижа #ФРГИ #МечтатаНаТаня #МястотоНаМама #ПодкрепаЗаРодители #РодителиНаДецаСУвреждания #ДецаСУвреждания #РаннаПодкрепа #ЗаДецатаСЦеребралнаПарализа #ФДЦП

Address

Улица Султан тепе 18
Sofia
1505

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Фондация "За децата с церебрална парализа" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share