09/09/2025
ОФИЦИАЛНА ПОЗИЦИЯ
Днес е 9 септември, безспорно за нас и историците най-черната дата в историята на Третата българска държава. На днешната дата през 1944 година България губи своя суверенитет и за период от 45 години Отечеството е окупирано и става пряко зависима държава от Съветския съюз. Следващите седмици и месеци са едни от най-тежките за българската нация въобще в цялата ни история. За някои хора девети септември е „ден на освобождението“. Ние задаваме въпроса – освобождението от какво? В България никога не е имало фашизъм, за да бъдем освободени от такъв. 9 септември е началото на освобождаването на нацията от нейния елит и суверенитет – от това сме освободени. България губи изконно нашите територии на Беломорието и Македония, в които живеят българи. Процесите, започнали тогава, са насочени, както споменахме, срещу елита на нацията – писатели, министри, депутати, журналисти, банкери, адвокати, лекари, кметове, дейци на ВМРО, свещеници, земевладелци, учители, легионери. С последвалия „Народен съд“ Отечеството губи цвета на нацията. От държавата е иззет както златният резерв, така и държавният архив. Църквите се затварят, офицерите се преследват, революционерите от ВМРО се избиват, а на обикновения българин му се взема имуществото и му се отнема правото на мнение.
Предстоящите процеси, наложени впоследствие от новата политика на държавата, ръководена от БКП и Георги Димитров, които са управлявани директно от Москва, налагат насилствената македонизация на Пиринска Македония, в която населението е насилствено карано да се пише вместо българско – македонско. В собствената ни Родина учебниците са били променени и за личности като цар Самуил и Гоце Делчев е било обявявано, че са македонци. В тези години при преброяването на населението могат да бъдат намерени така наречените „македонци“ в България, заради което и до днешен ден се поражда спор с братската и съседна държава Република Северна Македония. Подобна е ситуацията в географската област на Вардарска Македония, в която със започването на „Кървавата Коледа“ на 7 януари 1945 година червената власт започва изтребването на най-изявените българи в поробена Македония. Тези процеси, ръководени от сръбския диктатор Тито, водят до обезбългаряването на голяма част от населението в Македония, което е доктрина, директно написана и ръководена от Коминтерна в Москва. Създаването на концлагери по образец на тези в СССР е било редовна практика в Югославия, където множество дейци на ВМРО и изявени българи губят живота си, само защото са българи.
Днес в София още стърчи позорът – „паметникът на Съветската армия“, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия). Време е в центъра на столицата да има български паметник. Предложението на ВМРО е той да бъде на създателите на българската държава – Аспарух, Крум и Омуртаг. Това е нещо, което би обединило голяма част от обществото, защото в години като тези е важно да търсим най-вече това, което най-много ни липсва като нация – обединението.
Великият водач и лидер на ВМРО Иван Михайлов най-точно описва събитията тогава, като заявява: „Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година.“
Няма как да разглеждаме съвременната история на Родината ни, без да познаваме фактите в нея, а фактите са такива, че 9 септември е и остава най-черната дата в новата българска история.
С уважение, Калоян Христов,
председател на Младежката организация на ВМРО София
