История и събития свързани с ” Хаджичоневата къща „ .
Строена е през 1873 г., както е видно по каменната плоча, поставена на западната стена над главния вход на къщата. Построена е по поръчка на Лазар х. Тодоров. Впоследствие преминала в наследство на Стою х. Чонев – търговец и чиновник.
Хажичоню е имал трима сина : Щоно , Вранчо и Колю . Първите двама братя – Щоно и Вранчо са взели живо участие
в борбата против османското иго . От тук идва и историческата стойност на къщата на Щоно Хаджи Чонев /един от синовете на Хаджичоню/ , свързана с важни исторически събития в нашия родопски край , с борбите за национално и политическо освобождение , както и с културно просветния живот през епохата на турско робство .
Щоно хаджи Чонев е прекарал живота си в нея през периода , когато неговият живот съвпада , като борец , бунтовник-организатор за така желаната свобода , за което по-късно заплаща с живота си .
След като Родопите остават под турско робство , Щоно хаджи Чонев преминава нелегално границата на връх Рожен и се отзовава в щаба на руските войски . Там търси помощ от руския капитан Петър , който идват в Устово , по това време турска територия . Щоно укрива в своята къща /”Хаджичоневата къща”/ капитан Петър , събира в нея патриотичните българи и ги подбужда за възстание . Тази дейност на Щоно Чонев и капитан Петър , не останала незабелязана от турските управници . Между присъстващите в тайните заседания в тази къща е имало и внедрен турски агент българин . Предателят уведомил турските управници , кога Щоно и капитан Петър ще напуснат Устово и им устройват засада , над село Бостина , по пътя за гр.Чепеларе в местността „Хубча” . И когато една злокобна нощ капитан Петър и Хаджичонев , ведно с други родолюбиви българи и съучастници напускат Устово попадат в засада и двамата начело на групата били убити , не без съпротива . Останалите успели да избягат и се прехвърлят в Чепеларе . Един от тях е Никола Бобутанов от тогавашното с.Райково .Двамата убити били донесени в същата къща за поклонение и раздяла с родолюбивите устовци . От уважение били погребани в черковния двор на църквата „Св.Никола”, а не в общите гробища .
В същата къща е живял по-рано първият български учител в Родопския край – Константин Дъновски (баща на Петър Дънов ) родом от Устово . Той пръв , редом с преподаваната гръцка азбука се е осмелил и учел своите ученици на български . По това време гръкоманите поставят родопския край под духовно робство освен политическото . В къщата събирал и възрастните устовци , които знаели само гръцко четмо и писмо и тях учил на българско такова .
