17/10/2025
Летни пирински спомени ⛰️🫶🏻
ПИРИН 2025
Ден 1: "Джуманджи". Ниво на сложност: 🥾🥾🥾🥾🥾+🥾🥾🦯🦯 12 часа преход. 25 км пресечен терен. Положителна денивелация над 2500м.
Денят започна в тъмни зори, по първи петли, 03.30ч. След 5 часа завои и дизелово тракане пристигнахме на изходната точка за дългоочаквания пирински преход - Кулиното. Началото бе романтично - горска дъхава пътека, сенчица дебела, смях, птичи песни... На старта се очертаха 2 нива: по-лесно и по-трудно. Екипът се раздели и си обещахме разкази в края на деня. Баирът вдигна постепенно градуса и след първия час се започна изпитанието за белите дробове и на квадрицепса. "Взводният" се ухили и рече "Почва се!" И като се почна, не му се видя края... Не знам дали трябваше да взимаме зимни дъждобрани, ама със сигурност ни трябваха летни пикели. Беше разрешено ползването на нокти, на зъби, прегризване на стърчащи корени, а междувременно хапнахме и по някоя и друга боровинка (когато "началника" не гледа). С лилави усмивки и елемент на озъбване се добрахме до връх Пирин! И разбира се - за тръпката допринесе и предстоящата прогноза за дъжд с гръмотевички. Отбелязахме се на табелата, въздъхнахме и започна следващото ниво: "клек-парти". Приклякване в клековете, пристъпване по ръба на върха, търсене на пирамидки от камъни (ориентири от добри хора, минали преди нас), с поглед към Даутов връх. Таман се ориентирахме в обстановката, като взеха да се събират едни тъмни лилави облаци, Даутов връх се превърна в мираж. Няма как - подсякохме. Следващо ниво: овлажняване със спасяване. Започна леко "да лети". Мокрите и хлъзгави морени отнеха една чертичка от енергията и целостта на участник в групата. След SOS-пауза продължихме през клеко-моренната пътечка. Тъкмо въздъхнахме на премката под Даутов връх, слязохме до Даутово езеро, сдобихме се с нови кадри в телефоните и....минахме в следващото ниво на "Джуманджи" - слизането до х. Яворов - "Вай, къде попаднах, майци!" Като се гмурнахме в една джунгла, в едно дере... В краката ни - камъни - нищо не виждаме, над коляно - листа, големи като чадъри, над нас - "лети", крайната точка си остана няколко часа "След 600м е хижата". Преживяхме алергично кихане и кашляне, надишахме се с Пирински билки и... Стигнахме последното дере. Едно красиво поточе, едни чудни дървени мостчета. Мислиш си: "Близо сме! След 15 минути ще пия студена бира!". Да, ама - не! Все още срещаме табели със синя маркировка "Хижа Яворов". Вървим. Мълчим. Минаваме следващо ниво: колагенът в колената е на изчерпване. Някои леко са подпушили, някои леко са приклекнали, други минават във фаза "кашкавал на слънце". Някои са във фаза халюцинация - виждат покрив на хижа, усещат мирис на скара....ама друг път. Всички си мислят "Още 600м". И така още час и половина. Пада здрач. Коремните жабчета къркорят. Някои планинари мърморят. Последен километър - марш на скок! Вече нищо не може да ни уплаши - ни баир, ни дъжд, ни мечка. Претръпнали сме. Влизаме в хижата "на сиртаки" - ту наляво, ту надясно, приклякваме, изправяме се, викаме "Опа!" и се подпираме един на друг 😄 Денят след баири завърши с бири! Със смях и закачки и локумени торти, и с ампули колаген и магнезий. Всичко е точно! Взводният бе ухилен до уши. В края на първия ден всички бяха налични (на не всички в първоначалния си вид 😄).
Ден 2: "Дупки и казани, и който накъдето хвани". Днес всеки си прави каквото си поиска по маршрутите. Хижа "Яворов"-циркус Баюва дупка-връх Баюви дупки-Кончето-Кутело1-Кутело2-връх Вихрен-хижа Бъндерица. Лежерни 17 км, 10 часа преход. След първия ден "загрявка", вторият ни се струва песен! Ходим си като в градския парк. Всеки минава откъдето му е удобно по пътеките. Адаптирахме се, снимахме се. Посядвахме, прилягвахме, припкащите около нас диви кози придаваха пасторална идилия. Наш талисман стана дървото Бочко! 🌳Явно Горният ни симпатизира, защото въпреки категоричните прогнози за дъжд в ранния следобед, все пак времето "ни изчака" и изля своята мокра благодат 5 минути, след като се прибрахме в хижата. Подсладихме живота с българско кюфте, люта чушка, френска селска торта 😁
Ден 3: Ден за кулинарен туризъм с чудене и маене. Хижа Бъндерица-хижа Демяница. 10 км, 3 часа преход. Асфалтови туристи 😄Да продължаваме ли по маршрута - да се връщаме ли към Банско. Яки прогнози за дъжд. Ще вали ли-няма ли да вали. 5 варианта гледаме, един с един не съвпадат, всеки сам за себе си. Отгоре ли да минем по билото-отдолу ли да минем по дерето. Ще качваме ли Тодорка-няма ли. Да спим ли следобед-да не спим ли. Палачинки с шоколад или телешка чорба. Най-добре и двете. Още по-добре: и бира! И пържени картофи със сирене. И Шопска салата. И още две палачинки с шоколад! Таман! От хижа Демяница ми остана мириса на мокро куче. То и две кучета имаше - Шарлота и синът й. Имаше и мокро коте. Кенано е - енва е. Запука дъжд, загърмя, стана пиринска дискотека. Ама ние нали сме си на завет - не ни гърми. Отново стана време за спане. И пак с усмивки на лице.
Ден 4: Приказен, вълшебен ден с дъх на мащерка. Х. Демяница - Превалски езера - Валявишки чукар - Тевно езеро - х. Беговица. Сутринта беше обвита в гъста мъгла. Мистичност и уют в едно. Отнякъде ромоли ручей. В далечината се чуват хлопки. Подухва вятър. Чува се птича песен. Хладина пощипва бузите и всички ръце с къси ръкави. Затаихме дъх, когато Пирин започна да разкрива тайните си и красивите си върхове. Днес имаше от всичко по малко. Премерено, приказно, цветно, разнообразно, романтично. И приятна зелена пътека, и малко баир, и камениста порта, и езера, и време за кафе с мекички, и време за мащерка, и спиращи дъха гледки, тучни пасища, обрисувани с мрежа от поточета, и стада с крави, и смърчова гора, и вълшебни кътчета за пикник и палатки, време за раздумки, време за бири, време за равносметка, време за споделяния, време за мъдрост! Днес беше "без напрежонка" 😁. Чуден финал с елемент на начеваща носталгия. Хижа Беговица разглези сетивата ни като "черешката" беше невероятната домашна бисквитена торта! Легнахме си изпълнени с благодарност!
Текст: Velina Krastinkova
