Регионален Съвет НА КНСБ Шумен

21/10/2026

https://knsb-bg.org/index.php/2026/10/21/edin-rabotnik-trima-shefove-promeni-v-kodeksa-na-truda-zaplashvat-pravata-na-rabotesthite/

15/10/2026

https://www.facebook.com/100064738804633/posts/1582672850567327/?mibextid=rS40aB7S9Ucbxw6v

🟪 Национален протестен митинг и протестно автошествие "За по-високи доходи!" ще проведат КНСБ и нейните основни членове в София утре!
✊ От началото на тази седмица в няколко града в страната (Варна, Русе, Шумен, Габрово, Трявна) се проведоха протести на работещи в редица сектори с настояване за поне 10% ръст на възнагражденията с Бюджет 2027, недопускане на механични съкращения, запазване на качеството на обществените услуги.
ℹ️ Митингът утре в столицата ще започне в 1️⃣ 2️⃣ часа до сградата на Народното събрание от страната на площад „Княз Александър I“.
🚗 🚗 🚗 След провеждането му от паркинга на площад „Княз Александър I“ ще започне протестно автошествие по централни столични булеварди и улици.

21/09/2026

ДО
ПРОФ. ХРИСТО ХРИСТОВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ШУМЕН
ДО
АСЯ АСПАРУХОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ – ШУМЕН

СТАНОВИЩЕ
на Регионалния съвет на КНСБ – Шумен
Относно: необходимостта от приемане на бюджета на Община Шумен за 2026 г. и гарантиране на финансовата стабилност, трудовите права и устойчивото предоставяне на публичните услуги
Регионалният съвет на КНСБ – Шумен изразява позицията си, че приемането на бюджета на Община Шумен за 2026 г. е неотложна необходимост, произтичаща както от нормативно установената бюджетна процедура, така и от необходимостта да бъде осигурена финансова, организационна и социална стабилност на общината.
За КНСБ бюджетът не е единствено съвкупност от приходи и разходи. Той е основният финансов инструмент, чрез който се обезпечават функционирането на публичните услуги, възнагражденията на работещите, материалната база, безопасните и здравословни условия на труд, изпълнението на трудовите ангажименти на работодателите и реализацията на поетите чрез колективното трудово договаряне ангажименти.
Продължаващата липса на приет бюджет създава степен на финансова и организационна несигурност, която не следва да бъде прехвърляна върху работещите и гражданите, ползващи публичните услуги.
I. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРИЕМАНЕ НА БЮДЖЕТА
Бюджетът на общината обхваща различни групи дейности и източници на финансиране – делегирани от държавата дейности, местни дейности, както и държавни дейности, за които общината осигурява допълнително финансиране със средства от общинския бюджет.
Това разграничение има пряко значение за трудовите отношения и за финансовото планиране. Различният характер на дейностите не отменя необходимостта от предвидимост, устойчивост и своевременно обезпечаване на разходите за труд.
При липса на приет бюджет се затруднява цялостното финансово планиране и управлението на ресурсите, включително планирането на разходите за персонал, материалното обезпечаване на дейностите и реализирането на политики по доходите и условията на труд.
Поради това РС на КНСБ – Шумен призовава Общинския съвет – Шумен да изпълни отговорността си и да приеме бюджета на Община Шумен за 2026 г., осигурявайки необходимата финансова предвидимост за общината, публичните услуги и работещите.
Политическите различия и институционалните спорове са част от демократичния процес, но техните последици не следва да бъдат прехвърляни върху хората, които ежедневно изпълняват своите трудови задължения, нито върху гражданите, които зависят от предоставяните от общината услуги.
II. РИСКОВЕТЕ ЗА РАБОТЕЩИТЕ В ДЕЛЕГИРАНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ДЕЙНОСТИ
Особено внимание следва да бъде отделено на работещите в делегираните от държавата дейности.
В тази група попадат значими обществени системи и услуги, сред които образование, социални услуги, здравеопазване, култура и други дейности, чието финансиране е свързано с трансфери и стандарти, определени на държавно ниво.
Тези дейности имат специфичен характер. Независимо, че значителна част от средствата се осигуряват чрез държавния бюджет, общината е работодател или участва в организацията и управлението на съответните структури и носи отговорност за нормалното им функциониране в рамките на своите правомощия.
Затова РС на КНСБ – Шумен счита, че финансовата несигурност не трябва да се превръща в натиск върху работещите чрез ограничаване на разходите за персонал, непопълване на необходимите длъжности, прекомерно трудово натоварване, влошаване на условията на труд или отлагане на договорени плащания.
Следва да се гарантира, че средствата, предназначени за персонал, ще бъдат използвани по предназначение и че трудовите права няма да се превръщат в променлива величина при възникване на финансови затруднения.

III. РИСКОВЕТЕ ЗА РАБОТЕЩИТЕ В МЕСТНИТЕ ДЕЙНОСТИ И ОБЩИНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Не по-малко значим е въпросът за работещите в местните дейности.
Тук попадат дейности, чието финансиране в значителна степен зависи от собствените приходи и финансовите възможности на общината – благоустройство и комунални дейности, поддържане на публичната среда, озеленяване, определени културни и спортни дейности, услуги и други функции от местно значение.
В тази сфера функционират и общински предприятия, за които финансовата устойчивост на общината има непосредствено значение.
При бюджетна несигурност именно тези дейности могат да се окажат под най-пряк финансов натиск. Това създава риск от ограничаване на инвестициите в техника и работна среда, отлагане на разходи, кадрови дефицити и увеличаване на натоварването върху вече работещия персонал.
РС на КНСБ – Шумен счита, че подобен подход не е устойчив.
Работещите в общинските предприятия и местните дейности не следва да бъдат превръщани във финансов буфер при възникване на бюджетни затруднения.
Те имат право на предвидим работодател, своевременно и справедливо възнаграждение, безопасни и здравословни условия на труд и реално изпълнение на договорените трудови условия.
IV. ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ СЪЩО Е СИСТЕМА ОТ РАБОТЕЩИ ХОРА
РС на КНСБ – Шумен счита за необходимо да бъде преодоляно и схващането, че когато говорим за „общината“, говорим единствено за институция.
Зад тази институция стоят хора – служители и работници, които изпълняват конкретни трудови функции и носят отговорност за административното обслужване, управлението на публичния ресурс и функционирането на местната власт.
Общинската администрация е част от публичната заетост и също има своите разходи за персонал, трудови отговорности, работно натоварване и задължения към служителите.
Поради това КНСБ не приема противопоставянето между работещите в администрацията, местните дейности, общинските предприятия и делегираните от държавата дейности.
Различният източник на финансиране не означава различна стойност на труда.
V. БЮДЖЕТНАТА НЕСИГУРНОСТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ЗА СМЕТКА НА ТРУДА
РС на КНСБ – Шумен счита за необходимо изрично да бъде заявено, че финансовият натиск върху общината не следва автоматично да се управлява чрез намаляване или ограничаване на разходите, свързани с труда.
Не следва бюджетните ограничения да водят до:
• непопълване на необходими свободни длъжности;
• увеличаване на трудовото натоварване поради недостиг на персонал;
• системно възлагане на несвойствени трудови функции;
• ограничаване на средствата за безопасни и здравословни условия на труд;
• отлагане или неизпълнение на договорени трудови и социални плащания;
• ограничаване на социални придобивки, договорени по реда на колективното трудово договаряне;
• прехвърляне на финансов риск върху работниците и служителите.
КНСБ счита, че икономии, постигнати чрез влошаване на условията на труд или чрез увеличаване на натоварването върху персонала, не представляват устойчива бюджетна политика.
Когато се икономисва системно от труда, последствията в крайна сметка се проявяват и в качеството, достъпността и устойчивостта на публичната услуга.
VI. ПРЕХОДНИЯТ ОСТАТЪК И НАЛИЧНИЯТ ФИНАНСОВ РЕСУРС
Приемането на бюджета не следва да бъде разглеждано единствено като изпълнение на нормативно установена бюджетна процедура.
За КНСБ от съществено значение е и начинът, по който бюджетът ще бъде изпълняван, както и управлението на наличните финансови ресурси.
При изпълнението на бюджета следва да бъде извършван анализ на всички налични ресурси, включително на преходния остатък от предходни бюджетни периоди, при спазване на тяхното законово предназначение и на всички ограничения за тяхното разходване.
РС на КНСБ – Шумен настоява, когато е налице ресурс, който съгласно действащата нормативна и бюджетна рамка може да бъде разходван, да бъде обсъждана възможността част от него да бъде насочена към хората на труда и към дейности с пряко значение за качеството на публичните услуги.
Това може да включва:
• подобряване на възнагражденията там, където нормативната и бюджетната рамка го позволява;
• финансово обезпечаване на поетите ангажименти по колективни трудови договори;
• подобряване на условията на труд;
• инвестиции в работна среда, техника и безопасност;
• преодоляване на обосновани диспропорции във възнагражденията;
• подкрепа за дейности, в които недостигът на кадри води до прекомерно трудово натоварване.
КНСБ не поставя искане за механично или необосновано разходване на преходния остатък.
Нашето настояване е за законосъобразно, прозрачно, предвидимо и социално отговорно управление на публичния ресурс, при което трудът да бъде разглеждан не само като разход, а като необходим ресурс за функционирането на общината.
VII. КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНО
За РС на КНСБ – Шумен особено значение има изпълнението на действащите колективни трудови договори.
Колективното трудово договаряне има реална стойност само когато постигнатите договорености могат да бъдат изпълнявани.
Социалният диалог не може да бъде само формален процес. Поетите ангажименти между работодатели и синдикални организации следва да бъдат съобразени с реалните финансови възможности и да бъдат обезпечени в рамките на закона и приетия бюджет.
При изпълнението на бюджета следва да бъде гарантирано финансовото обезпечаване на поетите ангажименти към работещите, включително договорените социални придобивки и плащания, когато те са предвидени в нормативната и бюджетната рамка.
VIII. СОЦИАЛНИЯТ ДИАЛОГ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ БЮДЖЕТНИЯ ПРОЦЕС
КНСБ счита, че социалният диалог не трябва да се активира едва когато възникне трудов конфликт.
Представителните организации на работниците и служителите следва да бъдат реален партньор при обсъждането на политики, които имат пряко отражение върху заетостта, доходите, условията на труд и качеството на публичните услуги.
В този смисъл РС на КНСБ – Шумен предлага при изпълнението на бюджета да бъде поддържан регулярeн диалог между Община Шумен, Общинския съвет и представителните организации на работниците и служителите относно:
• изпълнението на разходите за персонал;
• развитието на заетостта и кадровата обезпеченост;
• възможностите за подобряване на доходите;
• условията и безопасността на труда;
• изпълнението на колективните трудови договори;
• наличието на ресурс, който съгласно закона и бюджета може да бъде насочен към трудови и социални политики.
Подобен подход би позволил потенциалните проблеми да бъдат идентифицирани и обсъждани своевременно, преди да се превърнат в трудови конфликти или в проблем за качеството на публичните услуги.
IX. ПОЗИЦИЯ НА РС НА КНСБ – ШУМЕН
Въз основа на изложеното Регионалният съвет на КНСБ – Шумен:
1. Призовава Общинския съвет – Шумен да приеме бюджета на Община Шумен за 2026 г. и да осигури необходимата финансова предвидимост за общината, публичните услуги и работещите.
2. Настоява бюджетното изпълнение да не води до прехвърляне на финансовия риск върху работещите чрез ограничаване на трудови права, възнаграждения, кадрова обезпеченост или условия на труд.
3. Настоява да бъдат защитени интересите на работещите във всички направления – делегирани от държавата дейности, местни дейности, дофинансирани държавни дейности, общински предприятия и общинска администрация.
4. Настоява при наличие на законова и финансова възможност ресурсът, допустим за разходване, включително част от преходния остатък, да бъде използван и за политики, насочени към хората на труда, изпълнението на колективните трудови договори и подобряването на условията на труд.
5. Настоява да не се допуска противопоставяне между различните категории работещи. Независимо от източника на финансиране, техният труд е необходим за функционирането на публичните услуги и за нормалното развитие на общината.
6. Настоява при планирането и изпълнението на бюджета да бъде отчитана необходимостта от достатъчна кадрова обезпеченост на дейностите и да не се допуска системното компенсиране на недостига на персонал чрез увеличаване на трудовото натоварване на работещите.
7. Предлага да бъде засилен постоянният социален диалог между Община Шумен, Общинския съвет и представителните организации на работниците и служителите по въпросите на бюджета, заетостта, доходите, условията на труд и качеството на публичните услуги.
8. Предлага да се създаде практика за периодично информиране и обсъждане със социалните партньори на изпълнението на бюджета в частта, свързана с разходите за персонал, кадровата обезпеченост и възможностите за реализиране на трудови и социални политики.
9. Настоява постигнатото институционално партньорство между Община Шумен и Регионалния съвет на КНСБ – Шумен да бъде използвано като добра практика и реален механизъм за последващ диалог по изпълнението на бюджета, политиките по заетостта, доходите и условията на труд.
РС на КНСБ – Шумен счита за особено важно да бъде надграждано подписаното Споразумение за сътрудничество между Община Шумен и Регионалния съвет на КНСБ – Шумен, одобрено с Решение № 367 на Общинския съвет – Шумен от 27.02.2025 г. и подписано между кмета на общината и областния координатор на КНСБ – Шумен. Споразумението създава институционална основа за социален диалог, колективно трудово договаряне и сътрудничество по въпроси, свързани със заетостта, доходите, социалните дейности, здравеопазването, образованието и условията на труд.
КНСБ счита, че наличието на подобен документ е добра практика на местно ниво и доказателство, че отношенията между местната власт и представителните организации на работниците и служителите могат да бъдат изграждани върху принципите на партньорството, прозрачността и взаимната отговорност.
В тази връзка РС на КНСБ – Шумен предлага договореният механизъм за сътрудничество да бъде реално прилаган и надграждан, включително чрез регулярни консултации по изпълнението на бюджета и по всички въпроси, които имат пряко отражение върху заетостта, доходите, кадровата обезпеченост, условията на труд и качеството на публичните услуги.
Така социалният диалог няма да бъде реакция след възникването на проблем, а предварителен механизъм за неговото предотвратяване и за намиране на устойчиви решения в интерес, както на работещите, така и на гражданите на общината.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

РС на КНСБ – Шумен ясно заявява, че приемането на бюджета е необходимост, но самото приемане не е достатъчно.
Необходим е бюджет, който осигурява финансова устойчивост на общината, предвидимост за работодателите и работещите и възможност публичните услуги да бъдат предоставяни качествено и устойчиво.
Бюджетната дисциплина не трябва да бъде противопоставяна на социалната отговорност. Финансовата стабилност и защитата на труда не са взаимно изключващи се цели. Напротив – устойчивата публична система се нуждае едновременно от отговорно управление на ресурсите и от мотивирани, квалифицирани и защитени работещи.
Устойчивостта на една община не се измерва единствено с размера на приходите и разходите.
Тя се измерва и с това дали хората, които ежедневно осигуряват функционирането на общината и нейните публични услуги, имат сигурност, достойно възнаграждение, нормални условия на труд и увереност, че техният професионален принос е признат.
РС на КНСБ – Шумен призовава за приемане на бюджета, финансова отговорност, прозрачност, социален диалог и справедливо отношение към хората на труда.
Шумен има нужда от работещ бюджет.
Но още повече има нужда от работеща община и мотивирани хора, които да я правят такава.

07/08/2026

https://bnrnews.bg/shumen/post/512412/kolko-shte-poluchite-chisto

Близо 8000 работни места са заявени през месец юни тази година на пазара на труда в България. Това е повишение от малко над 7% спрямо предходния месец, показват данните...

10/07/2026

Регионалният съвет на КНСБ – Шумен изразява своята подкрепа за проекта на Годишен план за социалните услуги през 2027 г., като счита, че документът е подготвен професионално, съобразен е с нормативната рамка и отразява реалните потребности на гражданите на общината. В него ясно личи стремежът за устойчиво развитие на социалните услуги, за разширяване на достъпа до тях и за гарантиране на подкрепа за най-уязвимите групи – деца, възрастни хора, хора с увреждания, лица в риск и техните семейства.
Социалната политика е най-човешкото лице на местното управление. Тя не се измерва единствено с броя на предоставените услуги или с размера на отпуснатите средства, а с това доколко успява да даде сигурност, надежда и достойнство на хората, които най-силно се нуждаят от подкрепа. Именно затова приемаме настоящия план като израз на последователна политика, насочена към запазване и развитие на социалната система в община Шумен.
Прави впечатление, че в документа е заложен не само стремеж към изпълнение на законовите изисквания, но и визия за устойчивост, приемственост и развитие на социалните услуги. Това показва отговорно отношение към бъдещето на общината и към предизвикателствата, породени от демографските процеси, застаряването на населението и нарастващите социални потребности.
Като най-голямата национално представителна синдикална организация ние бихме искали да поставим специален акцент върху хората, които ежедневно реализират тази политика. Зад всяка социална услуга стоят социални работници, психолози, медицински специалисти, рехабилитатори, лични асистенти, домашни помощници и десетки други професионалисти. Те са хората, които ежедневно превръщат административните решения в реална човешка подкрепа.
Ето защо успешното изпълнение на този план е немислимо без последователни усилия за осигуряване на достойно заплащане, добри условия на труд, възможности за професионално развитие и задържане на квалифицираните специалисти в системата. Инвестицията в хората, които предоставят социалните услуги, е най-сигурната инвестиция в тяхното качество.
Отчитаме положително работата на кмета на Община Шумен и неговия екип при изготвянето на настоящия план. Документът показва сериозна подготовка, добро познаване на местните потребности и стремеж към партньорство между институциите, доставчиците на социални услуги и гражданското общество. Това е правилният подход, защото устойчивите резултати се постигат чрез диалог, последователност и обща отговорност.
КНСБ винаги е защитавала разбирането, че социалната политика не е разход, а инвестиция в хората и в обществената стабилност. Именно затова подкрепяме документа и изразяваме готовност да продължим конструктивното сътрудничество с Община Шумен при неговото изпълнение, в интерес както на потребителите на социални услуги, така и на работещите в системата.
Убедени сме, че активният социален диалог между местната власт, синдикалните организации, работодателите и всички ангажирани институции е най-добрият път към изграждането на модерна, ефективна и достъпна социална система.
В заключение Регионалният съвет на КНСБ – Шумен подкрепя проекта на Годишен план за социалните услуги през 2027 г. и оценява усилията на общинското ръководство за развитието на социалната политика като важна стъпка към по-добро качество на живот за гражданите на общината.
Защото обществото се познава не по отношението си към силните, а по грижата за най-уязвимите. Социалните услуги не започват с бюджета и не свършват с административните процедури. Те започват с човека, който е решил да подаде ръка на друг човек. Затова най-ценният ресурс в системата не са сградите и проектите, а хората, които ежедневно превръщат грижата в професия, а професията – в призвание. Именно в това се измерва зрелостта на една общност и силата на нейната социална политика.

26/06/2026

https://www.facebook.com/share/1D315TBnge/

📣 📢 ✊ На 29 юни от 1️⃣4️⃣ часа ще се проведе протестна акция пред сградата на Министерския съвет заради предлаганите промени с проектобюджета за настоящата година, които ще доведат до намаляване на разходите за персонал и плащане на осигурителните вноски от държавните служители.
👉 За същия час е насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъдат обсъдени проектът на Бюджет 2026 г. и план-сметките на НОИ и НЗОК.
⛔️ На 24 юни КНСБ и нейните федерации от публичния сектор предупредиха, че възразяват срещу анонсираното намерение за промени в Закона за държавния служител и по отношение на Фонда за разходите за персонал. КНСБ предложи да бъде отменен Законът за държавния служител, тъй като в него ще останат единствено ограничения за работещите в публичната администрация.
⚠️ Ето защо основните искания на протестната акция в понеделник са:
〽️ Отмяна на Закона за държавния служител и свързаните с него подзаконови актове, така че всички работещи в администрацията да имат равни права и задължения.
〽️ Отмяна на заложеното съкращаване на бюджетните средства за заплати и замразяване на доходите.

09/06/2026

Информацията, публикувана през последните дни за състоянието на ДП „Кабиюк“, очертава картина на дълбока финансова, управленска и социална криза. Данните за неполучени трудови възнаграждения в продължение на четири месеца, натрупани задължения към работниците и служителите за над 300 000 лева, загуба от над 1,6 млн. евро и прекъсване на електрозахранването поради неплатени задължения са тревожни не само за предприятието, но и за цялата система на държавното управление.
От миналата година има анализ на ФНСЗ, сигнали, проверки на ГИТ, одит на МЗХ и ситуацията е известна. Новия борд има желание но няма капацитет, няма нито план за оздравяване на предприятието, което е докарано до разруха. Нямат специалисти, нито по животновъдство, нито по земеделски практики. Във времена на недоимък ръководството и предишния борд са си плащали щедри заплати, а не са успели дори да засеят всичките си ниви.
От синдикална гледна точка най-тежкият проблем не е финансовият резултат сам по себе си. Загубите могат да бъдат преодолени, дълговете могат да бъдат разсрочени, а предприятията могат да бъдат оздравени. Най-тежкият проблем е, когато работещите хора са оставени без заплати, без сигурност и без перспектива, въпреки че ежедневно изпълняват своите трудови задължения.
Трудовото възнаграждение не е привилегия. То е конституционно и законово гарантирано право. Когато работник не получава заплата четири месеца, това означава не просто нарушение на трудовото законодателство. Това означава невъзможност да плаща кредити, сметки, лекарства и издръжка на семейството си. Всяко забавено възнаграждение е посегателство върху човешкото достойнство.
Особено обезпокоително е, че става въпрос за държавно предприятие. Държавата не може да изисква от частния сектор спазване на трудовото законодателство, ако самата тя допуска работници в свои предприятия да чакат с месеци заработените си средства. Държавният работодател трябва да бъде пример за законосъобразност, а не пример за криза.
Настояваме за незабавни действия:
- изплащане на всички просрочени трудови възнаграждения и осигурителни вноски;
- гарантиране на текущите плащания към персонала;
- пълна финансова ревизия на управлението през последните години;
- установяване на персонална отговорност на всички лица, допринесли за натрупването на задълженията;
- участие на синдикалните организации в изготвянето на оздравителен план;
- гаранции за запазване на работните места и недопускане на съкращения като първа антикризисна мярка.
Не можем да приемем практиката при всяка управленска криза виновни да се оказват работниците. Те не са подписвали договорите, не са управлявали финансовите потоци и не са вземали стратегическите решения. Те са изпълнявали своя трудов дълг. Затова не те трябва да плащат цената на евентуална безстопанственост, лош мениджмънт или липса на контрол.
Случаят „Кабиюк“ е предупреждение и за много други държавни и общински структури. Когато липсват прозрачност, обществен контрол и реален социален диалог, кризите не възникват внезапно – те се натрупват с години, докато един ден работниците се окажат без заплати, а предприятията – пред фалит.
Нашата позиция е категорична:
Преди да се говори за преструктуриране, оздравяване или реформи, държавата е длъжна да гарантира правата на работниците. Заплатите не могат да бъдат последният разход, за който се мисли. Те трябва да бъдат първият ангажимент, който се изпълнява.
Защото зад всяка ведомост стоят хора, семейства и човешки съдби, а не просто числа в счетоводен отчет.

14/05/2026

https://www.facebook.com/profile.php?id=1411848537

07/05/2026

В съвременния свят правото на труд не се изчерпва единствено с възможността човек да има работно място. То включва правото на защита, на колективен глас, на достойнство и сигурност. Именно тук се ражда синдикалната дейност – като естествен механизъм за защита на работещите хора срещу произвола, страха и икономическата зависимост. Когато обаче срещу тази дейност се упражнява натиск, репресия, заплахи или дискриминация, обществото вече не говори просто за трудов спор. Тогава говорим за антисиндикална дейност – явление, което не само нарушава моралните принципи на демокрацията, но е санкционирано и от закона.
Българската Конституция поставя основите на синдикалната свобода като фундаментално право. В чл. 49 ясно е записано, че „работниците и служителите имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване“. Това не е формален текст, а конституционна гаранция, че никой работодател, институция или административен орган не може да препятства свободното сдружаване на работещите. Конституцията разглежда синдикалната свобода като част от демократичния ред, а посегателството срещу нея е посегателство срещу самия обществен договор.
Кодексът на труда също защитава синдикалната дейност чрез редица разпоредби. Законът забранява дискриминация на работниците поради тяхната синдикална принадлежност. Работодателят няма право да упражнява натиск върху работник заради членство в синдикат, участие в колективни действия или защита на трудови права. Практиките на заплахи, преместване, дисциплинарен тормоз, ограничаване на достъп до информация или опити за изолиране на синдикални представители представляват форма на антисиндикално поведение. Те рушат не само трудовата среда, но и доверието в институциите.
Особено важен е фактът, че българското законодателство не разглежда антисиндикалната дейност само като административно нарушение. Наказателният кодекс също предвижда санкции. В неговите разпоредби се съдържат текстове, които криминализират препятстването на правото на сдружаване, упражняването на натиск или принуда върху работници и служители, както и ограничаването на техни законни права. Когато работодател или длъжностно лице използва служебното си положение, за да възпрепятства синдикална дейност, това вече надхвърля рамките на трудовия конфликт и навлиза в полето на наказуемото деяние.
Това има дълбок обществен смисъл. Законодателят е разбрал, че без свободни синдикати няма реален баланс между труда и капитала. Историята на Европа ясно показва, че когато работниците са лишени от право на организация, обществото неизбежно стига до социално напрежение, бедност и авторитаризъм. Неслучайно още философи като Карл Маркс, макар и спорни в различни исторически контексти, разглеждат колективната защита на труда като въпрос на човешко достойнство. От друга страна, мислители като Емил Дюркем предупреждават, че общество без социална солидарност изпада в състояние на „аномия“ – разпад на обществените връзки и доверие.
Европейското право също поставя сериозен акцент върху синдикалните свободи. Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира правото на работниците да се сдружават, да водят колективни преговори и да предприемат колективни действия. Европейската социална харта и конвенциите на Международна организация на труда защитават свободата на синдикално сдружаване като основно човешко право. Особено важни са Конвенция №87 за свободата на сдружаване и Конвенция №98 относно правото на организиране и колективно договаряне. Те задължават държавите не само формално да признават синдикатите, но и реално да ги защитават от репресия.
В последните години Европейският съюз все по-често разглежда качеството на социалния диалог като критерий за демократична зрялост. Директивите относно адекватните минимални работни заплати, информирането и консултирането на работниците, както и безопасността на труда, стъпват именно върху идеята, че работещите трябва да имат представителство и право на глас. Без синдикати тези механизми биха били празни декларации.
Антисиндикалната дейност често се проявява не шумно, а прикрито – чрез страх, административен натиск, разделение между работещите или внушение, че синдикатът е „проблем“. Но именно тук е опасността. Когато работещият човек започне да се страхува да защитава правата си, демокрацията губи една от своите най-важни опори. Защото свободата не съществува само в парламента или медиите. Тя съществува и на работното място.
Затова борбата срещу антисиндикалната дейност не е война между работодатели и синдикати. Тя е защита на правовата държава. Силният синдикализъм не означава разрушаване на икономиката, а създаване на баланс, диалог и социална стабилност. Държава, в която работникът е принуден да мълчи, не може да бъде истински демократична.
В крайна сметка отношението към синдикалните права е своеобразен тест за зрелостта на едно общество. Там, където синдикалната дейност е уважавана, има повече социален мир, по-добри условия на труд и по-високо доверие в институциите. А там, където тя се преследва или подценява, законът постепенно губи своя морален авторитет. Защото правото без защита на слабия се превръща единствено в инструмент на силния.