Регионален Съвет НА КНСБ Шумен

07/08/2026

https://bnrnews.bg/shumen/post/512412/kolko-shte-poluchite-chisto

Близо 8000 работни места са заявени през месец юни тази година на пазара на труда в България. Това е повишение от малко над 7% спрямо предходния месец, показват данните...

10/07/2026

Регионалният съвет на КНСБ – Шумен изразява своята подкрепа за проекта на Годишен план за социалните услуги през 2027 г., като счита, че документът е подготвен професионално, съобразен е с нормативната рамка и отразява реалните потребности на гражданите на общината. В него ясно личи стремежът за устойчиво развитие на социалните услуги, за разширяване на достъпа до тях и за гарантиране на подкрепа за най-уязвимите групи – деца, възрастни хора, хора с увреждания, лица в риск и техните семейства.
Социалната политика е най-човешкото лице на местното управление. Тя не се измерва единствено с броя на предоставените услуги или с размера на отпуснатите средства, а с това доколко успява да даде сигурност, надежда и достойнство на хората, които най-силно се нуждаят от подкрепа. Именно затова приемаме настоящия план като израз на последователна политика, насочена към запазване и развитие на социалната система в община Шумен.
Прави впечатление, че в документа е заложен не само стремеж към изпълнение на законовите изисквания, но и визия за устойчивост, приемственост и развитие на социалните услуги. Това показва отговорно отношение към бъдещето на общината и към предизвикателствата, породени от демографските процеси, застаряването на населението и нарастващите социални потребности.
Като най-голямата национално представителна синдикална организация ние бихме искали да поставим специален акцент върху хората, които ежедневно реализират тази политика. Зад всяка социална услуга стоят социални работници, психолози, медицински специалисти, рехабилитатори, лични асистенти, домашни помощници и десетки други професионалисти. Те са хората, които ежедневно превръщат административните решения в реална човешка подкрепа.
Ето защо успешното изпълнение на този план е немислимо без последователни усилия за осигуряване на достойно заплащане, добри условия на труд, възможности за професионално развитие и задържане на квалифицираните специалисти в системата. Инвестицията в хората, които предоставят социалните услуги, е най-сигурната инвестиция в тяхното качество.
Отчитаме положително работата на кмета на Община Шумен и неговия екип при изготвянето на настоящия план. Документът показва сериозна подготовка, добро познаване на местните потребности и стремеж към партньорство между институциите, доставчиците на социални услуги и гражданското общество. Това е правилният подход, защото устойчивите резултати се постигат чрез диалог, последователност и обща отговорност.
КНСБ винаги е защитавала разбирането, че социалната политика не е разход, а инвестиция в хората и в обществената стабилност. Именно затова подкрепяме документа и изразяваме готовност да продължим конструктивното сътрудничество с Община Шумен при неговото изпълнение, в интерес както на потребителите на социални услуги, така и на работещите в системата.
Убедени сме, че активният социален диалог между местната власт, синдикалните организации, работодателите и всички ангажирани институции е най-добрият път към изграждането на модерна, ефективна и достъпна социална система.
В заключение Регионалният съвет на КНСБ – Шумен подкрепя проекта на Годишен план за социалните услуги през 2027 г. и оценява усилията на общинското ръководство за развитието на социалната политика като важна стъпка към по-добро качество на живот за гражданите на общината.
Защото обществото се познава не по отношението си към силните, а по грижата за най-уязвимите. Социалните услуги не започват с бюджета и не свършват с административните процедури. Те започват с човека, който е решил да подаде ръка на друг човек. Затова най-ценният ресурс в системата не са сградите и проектите, а хората, които ежедневно превръщат грижата в професия, а професията – в призвание. Именно в това се измерва зрелостта на една общност и силата на нейната социална политика.

26/06/2026

https://www.facebook.com/share/1D315TBnge/

📣 📢 ✊ На 29 юни от 1️⃣4️⃣ часа ще се проведе протестна акция пред сградата на Министерския съвет заради предлаганите промени с проектобюджета за настоящата година, които ще доведат до намаляване на разходите за персонал и плащане на осигурителните вноски от държавните служители.
👉 За същия час е насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъдат обсъдени проектът на Бюджет 2026 г. и план-сметките на НОИ и НЗОК.
⛔️ На 24 юни КНСБ и нейните федерации от публичния сектор предупредиха, че възразяват срещу анонсираното намерение за промени в Закона за държавния служител и по отношение на Фонда за разходите за персонал. КНСБ предложи да бъде отменен Законът за държавния служител, тъй като в него ще останат единствено ограничения за работещите в публичната администрация.
⚠️ Ето защо основните искания на протестната акция в понеделник са:
〽️ Отмяна на Закона за държавния служител и свързаните с него подзаконови актове, така че всички работещи в администрацията да имат равни права и задължения.
〽️ Отмяна на заложеното съкращаване на бюджетните средства за заплати и замразяване на доходите.

09/06/2026

Информацията, публикувана през последните дни за състоянието на ДП „Кабиюк“, очертава картина на дълбока финансова, управленска и социална криза. Данните за неполучени трудови възнаграждения в продължение на четири месеца, натрупани задължения към работниците и служителите за над 300 000 лева, загуба от над 1,6 млн. евро и прекъсване на електрозахранването поради неплатени задължения са тревожни не само за предприятието, но и за цялата система на държавното управление.
От миналата година има анализ на ФНСЗ, сигнали, проверки на ГИТ, одит на МЗХ и ситуацията е известна. Новия борд има желание но няма капацитет, няма нито план за оздравяване на предприятието, което е докарано до разруха. Нямат специалисти, нито по животновъдство, нито по земеделски практики. Във времена на недоимък ръководството и предишния борд са си плащали щедри заплати, а не са успели дори да засеят всичките си ниви.
От синдикална гледна точка най-тежкият проблем не е финансовият резултат сам по себе си. Загубите могат да бъдат преодолени, дълговете могат да бъдат разсрочени, а предприятията могат да бъдат оздравени. Най-тежкият проблем е, когато работещите хора са оставени без заплати, без сигурност и без перспектива, въпреки че ежедневно изпълняват своите трудови задължения.
Трудовото възнаграждение не е привилегия. То е конституционно и законово гарантирано право. Когато работник не получава заплата четири месеца, това означава не просто нарушение на трудовото законодателство. Това означава невъзможност да плаща кредити, сметки, лекарства и издръжка на семейството си. Всяко забавено възнаграждение е посегателство върху човешкото достойнство.
Особено обезпокоително е, че става въпрос за държавно предприятие. Държавата не може да изисква от частния сектор спазване на трудовото законодателство, ако самата тя допуска работници в свои предприятия да чакат с месеци заработените си средства. Държавният работодател трябва да бъде пример за законосъобразност, а не пример за криза.
Настояваме за незабавни действия:
- изплащане на всички просрочени трудови възнаграждения и осигурителни вноски;
- гарантиране на текущите плащания към персонала;
- пълна финансова ревизия на управлението през последните години;
- установяване на персонална отговорност на всички лица, допринесли за натрупването на задълженията;
- участие на синдикалните организации в изготвянето на оздравителен план;
- гаранции за запазване на работните места и недопускане на съкращения като първа антикризисна мярка.
Не можем да приемем практиката при всяка управленска криза виновни да се оказват работниците. Те не са подписвали договорите, не са управлявали финансовите потоци и не са вземали стратегическите решения. Те са изпълнявали своя трудов дълг. Затова не те трябва да плащат цената на евентуална безстопанственост, лош мениджмънт или липса на контрол.
Случаят „Кабиюк“ е предупреждение и за много други държавни и общински структури. Когато липсват прозрачност, обществен контрол и реален социален диалог, кризите не възникват внезапно – те се натрупват с години, докато един ден работниците се окажат без заплати, а предприятията – пред фалит.
Нашата позиция е категорична:
Преди да се говори за преструктуриране, оздравяване или реформи, държавата е длъжна да гарантира правата на работниците. Заплатите не могат да бъдат последният разход, за който се мисли. Те трябва да бъдат първият ангажимент, който се изпълнява.
Защото зад всяка ведомост стоят хора, семейства и човешки съдби, а не просто числа в счетоводен отчет.

14/05/2026

https://www.facebook.com/profile.php?id=1411848537

07/05/2026

В съвременния свят правото на труд не се изчерпва единствено с възможността човек да има работно място. То включва правото на защита, на колективен глас, на достойнство и сигурност. Именно тук се ражда синдикалната дейност – като естествен механизъм за защита на работещите хора срещу произвола, страха и икономическата зависимост. Когато обаче срещу тази дейност се упражнява натиск, репресия, заплахи или дискриминация, обществото вече не говори просто за трудов спор. Тогава говорим за антисиндикална дейност – явление, което не само нарушава моралните принципи на демокрацията, но е санкционирано и от закона.
Българската Конституция поставя основите на синдикалната свобода като фундаментално право. В чл. 49 ясно е записано, че „работниците и служителите имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване“. Това не е формален текст, а конституционна гаранция, че никой работодател, институция или административен орган не може да препятства свободното сдружаване на работещите. Конституцията разглежда синдикалната свобода като част от демократичния ред, а посегателството срещу нея е посегателство срещу самия обществен договор.
Кодексът на труда също защитава синдикалната дейност чрез редица разпоредби. Законът забранява дискриминация на работниците поради тяхната синдикална принадлежност. Работодателят няма право да упражнява натиск върху работник заради членство в синдикат, участие в колективни действия или защита на трудови права. Практиките на заплахи, преместване, дисциплинарен тормоз, ограничаване на достъп до информация или опити за изолиране на синдикални представители представляват форма на антисиндикално поведение. Те рушат не само трудовата среда, но и доверието в институциите.
Особено важен е фактът, че българското законодателство не разглежда антисиндикалната дейност само като административно нарушение. Наказателният кодекс също предвижда санкции. В неговите разпоредби се съдържат текстове, които криминализират препятстването на правото на сдружаване, упражняването на натиск или принуда върху работници и служители, както и ограничаването на техни законни права. Когато работодател или длъжностно лице използва служебното си положение, за да възпрепятства синдикална дейност, това вече надхвърля рамките на трудовия конфликт и навлиза в полето на наказуемото деяние.
Това има дълбок обществен смисъл. Законодателят е разбрал, че без свободни синдикати няма реален баланс между труда и капитала. Историята на Европа ясно показва, че когато работниците са лишени от право на организация, обществото неизбежно стига до социално напрежение, бедност и авторитаризъм. Неслучайно още философи като Карл Маркс, макар и спорни в различни исторически контексти, разглеждат колективната защита на труда като въпрос на човешко достойнство. От друга страна, мислители като Емил Дюркем предупреждават, че общество без социална солидарност изпада в състояние на „аномия“ – разпад на обществените връзки и доверие.
Европейското право също поставя сериозен акцент върху синдикалните свободи. Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира правото на работниците да се сдружават, да водят колективни преговори и да предприемат колективни действия. Европейската социална харта и конвенциите на Международна организация на труда защитават свободата на синдикално сдружаване като основно човешко право. Особено важни са Конвенция №87 за свободата на сдружаване и Конвенция №98 относно правото на организиране и колективно договаряне. Те задължават държавите не само формално да признават синдикатите, но и реално да ги защитават от репресия.
В последните години Европейският съюз все по-често разглежда качеството на социалния диалог като критерий за демократична зрялост. Директивите относно адекватните минимални работни заплати, информирането и консултирането на работниците, както и безопасността на труда, стъпват именно върху идеята, че работещите трябва да имат представителство и право на глас. Без синдикати тези механизми биха били празни декларации.
Антисиндикалната дейност често се проявява не шумно, а прикрито – чрез страх, административен натиск, разделение между работещите или внушение, че синдикатът е „проблем“. Но именно тук е опасността. Когато работещият човек започне да се страхува да защитава правата си, демокрацията губи една от своите най-важни опори. Защото свободата не съществува само в парламента или медиите. Тя съществува и на работното място.
Затова борбата срещу антисиндикалната дейност не е война между работодатели и синдикати. Тя е защита на правовата държава. Силният синдикализъм не означава разрушаване на икономиката, а създаване на баланс, диалог и социална стабилност. Държава, в която работникът е принуден да мълчи, не може да бъде истински демократична.
В крайна сметка отношението към синдикалните права е своеобразен тест за зрелостта на едно общество. Там, където синдикалната дейност е уважавана, има повече социален мир, по-добри условия на труд и по-високо доверие в институциите. А там, където тя се преследва или подценява, законът постепенно губи своя морален авторитет. Защото правото без защита на слабия се превръща единствено в инструмент на силния.

02/05/2026

https://www.facebook.com/share/1JV8JkBxdJ/