09/06/2026
Информацията, публикувана през последните дни за състоянието на ДП „Кабиюк“, очертава картина на дълбока финансова, управленска и социална криза. Данните за неполучени трудови възнаграждения в продължение на четири месеца, натрупани задължения към работниците и служителите за над 300 000 лева, загуба от над 1,6 млн. евро и прекъсване на електрозахранването поради неплатени задължения са тревожни не само за предприятието, но и за цялата система на държавното управление.
От миналата година има анализ на ФНСЗ, сигнали, проверки на ГИТ, одит на МЗХ и ситуацията е известна. Новия борд има желание но няма капацитет, няма нито план за оздравяване на предприятието, което е докарано до разруха. Нямат специалисти, нито по животновъдство, нито по земеделски практики. Във времена на недоимък ръководството и предишния борд са си плащали щедри заплати, а не са успели дори да засеят всичките си ниви.
От синдикална гледна точка най-тежкият проблем не е финансовият резултат сам по себе си. Загубите могат да бъдат преодолени, дълговете могат да бъдат разсрочени, а предприятията могат да бъдат оздравени. Най-тежкият проблем е, когато работещите хора са оставени без заплати, без сигурност и без перспектива, въпреки че ежедневно изпълняват своите трудови задължения.
Трудовото възнаграждение не е привилегия. То е конституционно и законово гарантирано право. Когато работник не получава заплата четири месеца, това означава не просто нарушение на трудовото законодателство. Това означава невъзможност да плаща кредити, сметки, лекарства и издръжка на семейството си. Всяко забавено възнаграждение е посегателство върху човешкото достойнство.
Особено обезпокоително е, че става въпрос за държавно предприятие. Държавата не може да изисква от частния сектор спазване на трудовото законодателство, ако самата тя допуска работници в свои предприятия да чакат с месеци заработените си средства. Държавният работодател трябва да бъде пример за законосъобразност, а не пример за криза.
Настояваме за незабавни действия:
- изплащане на всички просрочени трудови възнаграждения и осигурителни вноски;
- гарантиране на текущите плащания към персонала;
- пълна финансова ревизия на управлението през последните години;
- установяване на персонална отговорност на всички лица, допринесли за натрупването на задълженията;
- участие на синдикалните организации в изготвянето на оздравителен план;
- гаранции за запазване на работните места и недопускане на съкращения като първа антикризисна мярка.
Не можем да приемем практиката при всяка управленска криза виновни да се оказват работниците. Те не са подписвали договорите, не са управлявали финансовите потоци и не са вземали стратегическите решения. Те са изпълнявали своя трудов дълг. Затова не те трябва да плащат цената на евентуална безстопанственост, лош мениджмънт или липса на контрол.
Случаят „Кабиюк“ е предупреждение и за много други държавни и общински структури. Когато липсват прозрачност, обществен контрол и реален социален диалог, кризите не възникват внезапно – те се натрупват с години, докато един ден работниците се окажат без заплати, а предприятията – пред фалит.
Нашата позиция е категорична:
Преди да се говори за преструктуриране, оздравяване или реформи, държавата е длъжна да гарантира правата на работниците. Заплатите не могат да бъдат последният разход, за който се мисли. Те трябва да бъдат първият ангажимент, който се изпълнява.
Защото зад всяка ведомост стоят хора, семейства и човешки съдби, а не просто числа в счетоводен отчет.
