Български Червен Кръст ШУМЕН

04/06/2026

Не всеки герой носи униформа. Някои просто са там, когато са нужни.
Този филм разказва за Румен Райчев – дългогодишен заместник-командир на Доброволния екип за работа при бедствия, аварии и кризи към Областния съвет на Българския Червен кръст – Шумен.
Години наред той е сред хората, които тръгват първи към бедствието и си тръгват последни. Без шум. Без очакване за признание. Само с убеждението, че човешкият живот и помощта към нуждаещите се стоят над всичко.
Сценарист, режисьор, оператор и изпълнител в клипа е самият Румен Райчев.
Това е история за дълга. За доброволчеството. За хората, които не питат „Защо аз?“, а казват „Аз ще помогна“.
В името на каузата.
В името на човека.
В името на надеждата.

#БЧК #Шумен #Доброволци #РуменРайчев #ПомощПриБедствия #ЧервенКръст #ВИметоНаКаузата #Доброволчество #Хуманност

Не всеки герой носи униформа. Някои просто са там, когато са нужни....

15/05/2026

08/04/2026

ЧОВЕКЪТ, ВОДАТА И ДИСЦИПЛИНАТА
Беше четиринадесети март. Денят беше ясен, а водата в басейна – тиха и тежка, чакаща да бъде разсечена. В Шумен се събраха мъже и жени, които не се страхуват от умората.
Двайсет и четирима заложиха на плажа. Четиринадесет избраха морето. Морето е по-жестоко, но и по-честно. Там няма стени, за които да се хванеш, когато дробовете ти горят.
Инструкторите не говорят много. Те знаят, че думите са излишни, когато трябва да извадиш тяло от дъното. Те преподават дисциплина – онази тиха, коравина на духа, която ти казва да продължиш, когато мускулите ти молят за милост. Това не е игра. Това е занаят за хора с гръбнак.
Стратегията е проста, но желязна:
• Учи се бързо.
• Плувай здраво.
• Мисли трезво.
Ако не владееш себе си, не можеш да владееш вълната. Това е чиста математика на оцеляването. Всяко движение трябва да бъде премерено, всяко вдишване – заслужено.
Изпитът е на четиринадесети май. Дотогава има време само за работа и за мълчание. На тази дата ще разберем кой е създаден за победа и кой просто е минавал оттук. Защото, в края на краищата, човек не е създаден за поражение. Човек може да бъде унищожен, но не и победен, докато има волята да спасява.
Гледайте ги във видеото. Те са доброволци на съдбата.
Ще се видим на брега. На 14 май.

10/02/2026

🏊‍♂️ СТАНИ ВОДЕН СПАСИТЕЛ! 🆘
ОБЛАСТЕН СЪВЕТ НА БЧК – ШУМЕН ОБЯВЯВА ПРИЕМ ЗА КУРСОВЕ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ
Областната организация на Българския Червен кръст – Шумен стартира записването за нови обучителни курсове за придобиване на правоспособност:
✅ Воден спасител на басейн
✅ Воден спасител на плаж
________________________________________
🎓 ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕТЕ НАС?
Обучението ще бъде проведено от висококвалифицирани лицензирани специалисти от Спортен клуб по плуване – „Шумен 2025“. Програмата съчетава интензивна физическа подготовка, техники за водно спасяване и оказване на първа долекарска помощ според най-високите международни стандарти.
📅 ВАЖНИ ДАТИ И ЧАСОВЕ:
• Приемен изпит: 14 март 2026 г. (събота)
• Начален час: 10:00 ч.
• Място: Покрит плувен басейн – гр. Шумен.
📝 УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ:
Всички желаещи кандидати трябва да подадат своите документи или да заявят интерес най-късно до 13 март 2026 г. чрез:
📧 E-mail: [email protected]
📞 Телефон: 0889 42 55 55
📍 На място: Сградата на Областния съвет на БЧК – Шумен.
________________________________________
🚩 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ:
1. Навършени 17 години към датата на започване на курса.
2. Добра плувна подготовка (проверява се на приемния изпит).
3. Валидно медицинско свидетелство, удостоверяващо физическа годност за водно спасяване.
Инвестирай в умения, които спасяват животи! Осигури си работа за летния сезон с международно валиден сертификат от Българския Червен кръст.

20/11/2025

Там, където готовността среща смелостта
Сутринта на 20 ноември беше мъглива и хладна — от онези утрини, в които човек усеща, че предстои нещо важно. На територията на Шуменския университет екипите на пожарната, полицията, спешната помощ и доброволците на БЧК – Шумен застанаха рамо до рамо в учение, което имаше една проста, но решаваща цел: да покажат, че могат да бъдат готови, когато земята под краката ни реши да не бъде стабилна.
Четири участъка, четири изпитания.
Евакуации от височина, спасяване на тежко пострадали, борба с „пожар“, работа с „радиационен източник“. Всичко беше учебно, но напрежението — истинско. Хората се движеха с онази точност, която не се учи само от инструкции, а от призвание.
Доброволците на БЧК бяха тихата сила зад всичко — помагаха, подкрепяха, наблюдаваха, координираха. Без жестове за показност, без излишни думи. Просто човечност в действие.
Когато всичко приключи, на поляната пред корпуса се разля тишина — не празна, а удовлетворена.
Тишината на увереността.
Днешното учение не беше спектакъл.
Беше обещание.
Обещание, че ако дойде истинското бедствие, Шумен няма да бъде сам.

07/11/2025

Младите червенокръстци от Шумен говорят за човечност
В една класна стая в ПМГ „Нанчо Попович“ беше тихо. Само гласовете на няколко млади момичета с червени тениски се чуваха ясно. Те не преподаваха уроци по математика или физика. Те говореха за нещо по-дълбоко – за хората, които се различават, за равенството, за това какво значи да подадеш ръка.
Учениците слушаха. Някои се усмихваха, други мислеха. На екрана се сменяха думи: „уязвимост“, „включване“, „стереотипи“. Простички думи, но тежки.
Това беше част от програмата „Закрила, равнопоставеност и включване“, която БЧК реализира по Апела на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Идеята е ясна — да учим младите хора да гледат на света с отворени очи и сърце.
Доброволците от БЧК – Шумен не носят власт или титли. Но те носят увереност, че промяната започва с разговор. С един час в клас, с една история, с една протегната ръка.
В края на часа имаше аплодисменти. Без фанфари. Просто знак, че нещо е стигнало до сърцата.
И може би точно това е хуманността – когато млад човек на 17 говори за равенство и кара другите да слушат. Без лозунги. Само с човечност.

03/11/2025

Kаспичан — денят, в който доброто дойде при хората

Сутринта беше чиста и ясна над Каспичан. От онези есенни сутрини, в които слънцето пада меко, а въздухът носи тихо увереност — че и днес ще се намери човещина на този свят. Хората вървяха бавно по улиците, към едно място, което не обещаваше чудеса, но носеше надежда. А понякога това е повече от достатъчно.
Пред входа на Районния пункт се оформи ред. Мъж с шапка, жена със старо палто, още няколко души, които не говореха много. Чакането е част от живота, когато си се научил да разчиташ на силата си и понякога — на добротата на другите.
Вътре, зад масата, стоеше Виолета Троянова — председателката на Общинската организация на БЧК в Каспичан. Тя не вдигаше много шум. Разгръщаше списъци, проверяваше имена, подаваше бутилки и пакети с движение, което носеше навик и грижа. Това беше онзи вид работа, която хората вършат не по задължение, а защото вярват, че така трябва.
На масата имаше хигиенни препарати, макарони, пакети с хартия — обикновени неща, които днес значеха спокойствие и сигурност за стотици семейства. Но имаше и друго — консултации, думи, обяснения. Част от съпътстващите мерки на програмата. Понякога съветът, как да управляваш малкото, което имаш, или как да получиш помощ, която ти се полага по право, тежи повече от килограм храна.
Жена с дълга коса подаваше документи, друга записваше, трета обясняваше нещо тихо. Младите се учеха от старите, а старите се радваха, че поне някой ги е изслушал. Човек не винаги идва за пакет — понякога идва, защото му трябва дума.
Навън светлината падаше на кръпки по лицата. Бабата, която си тръгваше последна, погледна назад и кимна. Не каза „благодаря“. Но и нямаше нужда — благодарността понякога е поглед. Понякога е леко приведени рамене, които вече не изглеждат толкова тежки.
Животът в Каспичан продължаваше своето тихо движение — автобуси, деца, прах, есенни листа. А в онази малка стая, с мирис на хартия, прах от кашони и човещина, се случваше нещо голямо.
Хора се грижеха едни за други. Без шум. Без показност. Както тук умеят — просто, силно и истински.
И това беше всичко.
И това беше много.

03/11/2025

Началото в Шумен — тиха добрина под есенното слънце

На трети ноември две хиляди двадесет и пета година Шумен се събуди спокойно, както правят старите градове, които са видели много и все още пазят достойнството на камъка и паметта. Слънцето се спусна по керемидите и по старите улици, и хората тръгнаха натам, където знаеха, че ги чакат. Там, където надеждата се раздаваше на пакет — понякога тежък, понякога светъл, но винаги човешки.

Пред Районния пункт на БЧК Шумен се събраха хора. Старци, които носеха в очите си дълги години труд и малко стаена умора. Майки, придържащи торби, в които трябва да влезе не просто храна, а малко спокойствие. Млади жени и мъже, чакащи ред и съдба, с поглед, в който светеше онзи тих инат на хората от този край — да устоят.

В залата вътре гласовете не бяха много, но всяка дума имаше тежест. Хартия се разгръщаше, имена се проверяваха, ръце се протягаха и благодарности тихо се изговаряха. Някои хора никога не казват „благодаря“ високо — не от гордост, а защото чувството им е по-дълбоко от думите.

Жените и мъжете с емблемата на Червения кръст работеха със съсредоточеност, която човек вижда при лекаря в критичен час, или при рибаря преди буря. Списъци, подписи, пакети — всичко в точния ред, всичко в ритъм, сякаш отдавна е репетиран. А всъщност — просто животът, когато се върши честно.

Там бяха и студентите от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Млади лица, още ненаписани от времето. Те носеха бутилки с препарат и пакети хартия, подаваха документи, изслушваха. Едни ръце учеха други ръце как се помага. И това беше хубаво — човек го вижда и знае, че нещо в света все още е подредено правилно.

Над 2830 души от града ще преминат през този пункт. Всеки ще вземе своя пакет — хранителен и хигиенен. И, освен ръцете, ще получи и дума. Дума за подкрепа, малка консултация, съвет, който да не се забравя — част от съпътстващите мерки на програмата. Понякога това е по-ценно от хляба.

Навън листата падаха. Хората вървяха по старите камъни. Някои се загърбваха с надеждата, която бяха получили. Други оставаха още малко.

В такива дни човек разбира простата истина:
че добротата не е шумна. Тя не се изисква. Не се хвали.
Тя просто се случва — като есента, като хляба, като необходимостта да си човек.

И това беше всичко. И това беше много.

03/11/2025

Младите червенокръстци от Шумен учат как да пазят човека

От 1 до 3 ноември в учебната зала на Българския Червен кръст – Шумен беше тихо, но живо. Младите доброволци се събраха, за да говорят за човечност. За равенство. За това как никой не бива да остава отвън.

Те държаха флумастери и листове, не оръжие. Говореха с ръце и очи, не с шум. Учеха се как да защитават — не с броня, а с разбиране.

Три дни мислеха, спореха и се смееха. Говореха за „закрила“, „равнопоставеност“ и „включване“. Думи, които често звучат големи, но тук станаха прости и човешки.

В края имаше снимки и усмивки. На масата — тетрадки, химикали и ключодържатели с логото на БЧК. Малки неща, но зад тях стои голяма идея — че светът се променя от хора, които вярват, че всеки човек заслужава шанс.

В Шумен това не беше просто обучение. Това беше урок по човечност.