https://www.facebook.com/374158643125966/

Ралица Миланова - Ритуали за здраве за хора и техните кучета, Ruse (2026)

Ритуали, храна, присъствие и грижа, които връщат спокойствието в хората и техните кучета. Провокирам ви към един по-топъл, осъзнат и споделен живот заедно. Защото истинската промяна започва отвътре и се усеща във всяка крачка навън.

01/01/2026

През изминалата година се потопих още по-дълбоко в дебрите на кучешкото същество в живота ни. В света на кучето, не по начина, по който сме свикнали да го виждаме - какво прави, как се движи, какво яде и от какво боледува. Това бяха неща, с които бях свикнала да разглеждам кучето до себе си и гледах да съм наистина добра в това.

Миналата година ме въведе в един нов свят навътре, който трудно се достига ако не спреш, ако не паднеш или ако не бъдеш насила поставен пред избора да видиш.

Понякога животът не ни пита дали сме готови, дали имаме сили и желание, а просто ни поставя там, за да го видим, да го изстрадаме и да продължим напред с повече знание, още повече неотговорени въпроси и една наистина по-обогатена душа.

Но аз вярвам също така, че предизвикателствата идват при онези, които вече носят отговорите в себе си. От тях остава само да ги чуят. Така погледна на мен Дребси, когато се роди в дома ми и реши категорично да остане при мен. Не ти се пада трудно куче, ако пътя към него не живее вече в душата ти, още от преди то да се роди.

Кучетата ми едно по едно ме изправят пред предизвикателствата в живота ми и ако Джоли си замина, за да се науча как да общувам по-добре, Джак - за да ме научи да приемам промените по-спокойно и с вяра, Дребси се появи в живота ми, за да ме поспре. За да ми даде дълбочина и смисъл във фините, дори трудни за улавяне знаци.

Не знам дали той натовари мен с много очаквания или аз него, но сякаш и двамата негласно приехме в някакъв момент да се отправим на това пътешествие - пътешествието към дълбочината и смисъла на случващото се в живота.
Така традиционната китайска медицина беше решението, което ни даде отговорите и ми създаде една невидима лупа, чрез която започнах да гледам на всичко онова, на което бях гледала до сега с други очи.

Когато сложиш тази лупа виждаш едно наистина впечатляващо нещо - всичко е свързано, всяко нещо има пряко отношение към друго и зависи от него. Така всичко онова от външния свят, поведението на кучето, което искаме да променим, трябва да започне с вглеждане навътре и работа именно там. Всичко онова, което е вътре, болестите, емоционалните битки на кучетата ни, започват от вглеждането навън и промяната първо там. В начинът, по който дишаме, къде и с кого живеем, кое не изричаме и какво ежедневно отказваме да почувстваме. За кучетата ни това е енергийният басейн, в кокто те живеят. Всеки. Един. Ден.

Всичко е свързано и е много по-дълбоко, отколкото умът ни допуска, особено докато бърза. За това нека забавим за секунда преди да продължим.

И ето тук е същината - няма куче в баланс без човек в баланс и няма човек в баланс, без куче в баланс. И тук идва нашата трагедия - на нас ни е много по-трудно да успокоим умовете си, да се откъснем от травмите си, от неизлекуваните си рани и от защитните си механизми. Ние притежаваме его и то често владее живота ни, без дори да си даваме сметка.

След толкова години живот с кучета, мисля че те ни носят много повече мъдрост, отколкото ние на тях. За тях е много по-нормално да действат от истинската си същност, с реалните си подбуди, отколкото ние и за това мисля, че все по-често трябва да се вслушваме в онова, което имат да ни кажат те.

И понеже всеки днес ще си пожелава да е по-успешен, по-здраво да хване юздите на живота, да отиде по-далече от колкото е сега, да има повече и да надиграе света, в който живеем, мисля, че кучетата ни обаче имат нещо по-добро, което да ни пожелаят.

Те биха ни пожелали през тази година да спираме по-често, да дишаме по-дълбоко и да поглеждаме слънцето по-често. Да избираме въздухът който дишаме да е чист от скандали и лоши хора, а храната да носи живот и хубави емоции. Да пускаме лесно, онова което трябва да си отиде. Да зачитаме преживяванията си, дори и да не са приятни. Да усещаме онова, което преминава през сърцето и да му позволяваме да бъде такова каквото е. Да бъдем по-меки в думите към себе си, по- нежни към това, което боли и по-търпели към онова, което още не готово да се случи. Да се научим да не отнемаме болката им, а да я съпреживяваме. Да не бързаме да ги поправяме, а да ги чуем. И да се научим да стоим. Да стоим до тях, да стоим до нас, дори и тогава, когато ни се иска да избягаме. Затова спри за миг. Остани. И нека твоята година започне от тук.

14/12/2025

Как кучето от елемента огън може да отвори сърцето ти?

Кучето от елемента огън в традиционната китайската медицина не минава тихо през живота ти. При него радостта е голяма и буйна. Болката е силна и дълбока. Привързаността - безусловна, а обичта им - с цяло сърце.

Кучето-огън е куче на връзката. То не иска да съществува само по себе си. Постоянно наблюдава кой как се чувства, кой къде се намира, кой страда или кой се отдръпва.
Радостта на другия пали огъня му, а болката разклаща пламъка му. За огъня няма дистанция. Той или е върху теб или няма дори да те приближи.

Тези кучета често са изключително грижовни за другите, по начин който не винаги можем да разберем. Те се намесват. Въвличат се бързо. Влизат в конфликт. И често драматизират и най-малката болка. Но зад всичко това стои единствено дълбокото им желание за свързаност. Желанието всичко да е наред, всички да са добре и взаимоотношенията да са живи.

Огънят трудно понася отхвърлянето, студенината и липсата на искреност. За него неясното поведение у човека до себе си е по-болезнено от всичко останало. За това и кучето-огън често изглежда прекалено. То е прекалено емоционално, прекалено чувствително, прекалено шумно или прекалено в нужда от другите.

Но истината е че то просто не може да живее без да чувства топлина, свързаност и без смисъл във връзката. Такива са кучетата ни огън и може би хората с такива вече са ги разпознали в този текст.

Такова куче е и Дребси, който преди точно две години реши да се роди в нашия дом и да го преобърне с главата надолу. Но въпреки крехката си още възраст, в началото на живота на Дребси се случиха събития, които белязаха и останалата част от него.

Няколко пъти вече съм казвала, че съм съжалявала, че позволих тези кучета да се родят. И преди съм се извинявала и сега се извинявам на семействата, осиновили другите от кученцата на Феди, за това че повдигам отново темата. Те естествено толкова много си ги обичат, че и не допускат съществуването на такъв вариант. Но за мен беше голяма отговорност това решение, знаейки, че майка им беше с ерлихиоза и приемаше антибиотици, докато беше бременна с тях.

Западните ветеринари, с които имам възможност да се консултирам не видяха някаква причина да не се родят, но след време обяснението на китайската медицина ми изясни много неща от поведението и здравословното състояние на кученцата.

Ерлихиозата е болест, която се съпровожда от висока температура. Антибиотикът, който ѝ давах създава влага и токсини в тялото. Всичко това създава една гореща, влажна и токсична среда, в която тези кученца са се подготвяли за живота, като по този начин те се раждат с повече ян енергия, която по природа движи, топли и действа, и с по-малко ин енергия, която охлажда, подхранва, успокоява и лекува. Всичко в този свят трябва да е в баланс, а при тях това го нямаше, още преди да се родят.

За това и те се родиха с по-избухлив, реактивен, раздразнителен и нетърпелив нрав. Тази информация за жизнените ресурси за действие и способността за регенерация на кучетата винаги се запаметява в тях и си стои там и чака. Чака нещо да се случи и капсулата да се отвори.

Това се случи и с Дребси. Само на възраст от месец и няколко дена той падна от високо на главата си и въпреки, че на пръв поглед нищо особенно не последва, това беше моментът, в който неговата капсула се отвори и рани огъня, с който трябваше да гори смело напред.

Няколко месеца след тази случка Дребси получи гъбична инфекция, с която живее и до сега. Гъбичната инфекция е съвкупност от топлина, влага и токсини, което напълно репрезентира състоянието, в което той се е подготвял за живота в корема на Фреди.

И така започна моят път към моето сърце. Дълго време Дребси беше при мен като приемно куче, което чакаше да се излекува, за да замине в новия си дом. Такъв все още нямаше, но аз вярвах, че ще го открия, докато набързо се справим със здравословното му състояние.

Дребси започна ту да се отдръпва, ту да търси моята близост. Започнах да забелязвам как често ляга в различни кашони, кутии или дори тенджерите им за готвене на храна. Това странно на пръв поглед поведение показваше неговата липса на принадлежност и място. Съдът, в който огънят му да гори спокойно. Това се редуваше с бурните радости при влизането на всеки и силно емоционалните му изблици при идването на ново куче. После се изолираше и оставаше в своята тишина сам, без капка енергия и без сила, сякаш огънят му беше толкова изморен, че леко само мъждукаше.

Дребси беше причината да се захвана по-сериозно с китайската медицина и да потърся отговорите в по-дълбоките слоеве. Тогава и разбрах какво му липсва на моето куче - огън. То не принадлежеше на никого. Него никой не го беше избрал. Той чакаше, а неговият живот вече си течеше. За това и реших, че той ще си остане в моя дом и ще бъде мое куче.

Зарадвах се много. Реших, че ще седна до него и ще му го кажа, за да си го знае и да не се терзае огънят му вече така. Въпреки моята радост обаче, той стана, премести се и легна тъжен в другия край на стаята. Бях меко казано озадачена. Точно бях разбрала какво е това, което му е липсвало, а той сякаш стана по-разочарован от това.

Минаха още няколко месеца и както си стояхме с него, сякаш нещо ме удари в главата и ми напомни нещо съвсем забравено от мен. Нещо, което бях зачеркнала от живота си в следствие на разочарованията и загубите ми в живота и то е че за да обичаш наистина, трябва да приемеш, че може да загубиш, този когото обичаш. И това стана моментът, който преобърна играта и той наистина усети, че има свой дом, където принадлежи.

Сега имаме добри дни и не чак толкова добри дни. Животът с него продължава да си е танц на успехи и поражения, но различното е че раненият му огън винаги има къде да се опре, да бъде разбран и подхранен, а моето сърце, благодарение на него е все по-отворено навън и готово отново да дава.

Да са ни честити нашите шест бели чудеса, дошли на този свят, за да ни дарят с толкова много. Желая им само да са много, много здрави.
Честит рожден ден!

10/12/2025

Често казваме, че ще променим мисленето си, ще започнем да спортуваме, ще вземем важно решение за работата ни или ще променим начина си на живот “когато сме готови”. Тази готовност обаче така и никога не идва и това е защото усещането за готовност не е усещане на психиката ни, а напълно физическо състояние и то обикновено идва, когато спрем да държим енергийния товар на миналото.

В китайската медицина застоялата енергия най-често се задържа в черния дроб. Това е органът, който управлява движението напред – буквално и преносно. Когато той е напрегнат, претоварен или блокиран се появяват усещанията като натиск, тревожност, нерешителност, раздразнение, липса на посока, емоционален застой или просто живот, който се усеща „в капан“.

За да се случи промяна в живота ни, тялото трябва да се раздвижи. Не с воля, а по-скоро с физиология. И точно затова искам да споделя тези три практики, които работят заедно като един добре смазан механизъм за промяна.

1 Лимфен дренаж - освобождава физическия застой.

Лимфата е системата, която изнася отпадъците, токсините и излишната възпалителна информация. Когато лимфният поток се забави, както става с нормалното човешко ежедневие и навиците ни в него, се забавя и всичко останало - храносмилането, енергията ни, яснотата в живота и емоционалната ни гъвкавост.
Нежният лимфен дренаж сваля напрежението в тялото, намалява усещането за тежест в гърдите и корема, освобождава усещането за притиснатост и безизходица и създава вътрешно пространство за движение.

Промяната не може да влезе в система, която няма свободен капацитет и това е важно да го знаем, когато искаме да променим нещо в живота си, защото колкото и да внасяме новости и промени в него, колкото и да се учим на нови навици, те няма да останат трайно. За тях просто няма свободно място.

2 Дишането и регулирането на нервната система - сваля реактивността и отключва възможностите

Докато нервната система е в режим „оцеляване“, тялото не създава нови навици. То не е способно спокойно да приема нова информация, не може да пусне старото и не успява да разпознае новите възможности в живота.

Дълбокото, бавно дишане, заедно с потупванията и разтягането преместват тялото от оцеляване към възстановяване. Това е единственото състояние, в което можем да се учим, в което се възстановяваме, променяме се и изграждаме новото си бъдеще

Ето по този начин регулираната нервна система създава биологичното условие за нашата промяна.

3 Благодарността - повдига вибрацията и променя вътрешния тонус

Благодарността не е психологически трик. Тя е копчето, чрез което превключваме физиологията, за да я насочим към промяната, която искаме.

Когато мисълта се измества към благодарност, ние намаляваме кортизолът в тялото (нервната система излиза от първичния си режим, намалява се тревожността, умът става по-ясен и тялото спира да действа все едно е в опасност), сърцето влезе в кохерентност (усеща се вътрешен ритъм, спокойствие, ясна интуиция, по-добри решения и се създава усещане, че цялото тяло работи в една честота, а не на разпокъсани сигнали), вагусният нерв се активира (стомахът се успокоява, сънят се подобрява, напрежението в гърдите намалява, а тялото влиза в режим, в който може да се лекува и да пуска задържаните емоции), кръвният поток се подобрява (мислите стават по-ясни, затоплят се ръцете и краката, намалява тежестта в тялото, а органите получават ресурс, с който могат да работят нормално) и емоционалният тонус се вдига (усеща се повече лекота, надежда, мотивация, създава се усещане за възможност и по-малко прилепчивост към негативните мисли). Това е мястото, в което промяната се усеща естествена, а не е насилена.

И ето така тялото преминава от честота на напрежение към честота на възможност.
Това е вибрацията, в която черният дроб пуска и движението напред става възможно. Затова промяната се случва именно в тази комбинация: дренаж - регулиране - благодарност, като първо освобождаваме място, после успокояваме системата и чак тогава посяваме семенцата на новото. Тялото е първото, което трябва да бъде подготвено за промяна, а умът идва след него.

И не че това е информация, която всеки един от нас вече не знае достатъчно добре. Това обаче са практики, които ни е все по-трудно да прилагаме и да бъдем постоянни в тях. Животът е натежал, чувстваме се изморени, липсва ни радост в ежедневието, често нямаме за какво дори да го правим. Единственият начин е когато застанеш и се заявиш пред други хора, които по същия начин не успяват да бъдат по-добрата си версия всеки следващ ден. И в това дори има много красота, защото не е нужно да се справяме сами. Понякога дори само да разбереш, че ни си сам в трудностите си е достатъчна мотивация.

За това ви каня да се включите в предизвикателството “21 дена благодарност”. То е напълно създадено с разбиране и съпричастност към това, което всички ние преживяваме, не отнема повече от 5 минути на ден, в най-удобното за вас време, но залага навици, които ще ни доведат всички заедно до едно различно начало на следващата година. Започва на 11.12 и ще продължи до 31.12 включително. Увастието струва 21лв., а ако имате желание да се включите, просто напишете в коментар, за да изпратя лично повече информация.

08/12/2025

Има толкова много неща, за които да бъдем благодарни и въпреки това все не ми достига време да сме.

С предходната публикация подех темата за промяната и мисля, че това е въпрос, който в момента всички нас ни напряга по един или друг начин. Вътрешно имаме огромна нужда от нея, но в крайна сметка за пореден път решаваме, че ни е по-добре да си живеем така. Все пак по-лесно е да си човекът, който си бил вчера и днес, отколкото да си този, който можеше да бъдеш утре.

Изисква се леко хакване на мислите и подлагане на един, два пръта в спиците на рутинноста, за да излезеш от собствената си инертност. Да се огледаш със спокойно сърце в света около себе си и да намериш хубавите пътища - онези които са точно за теб.

Какво общо има това с кучетата, може би ще си кажете. Има, и съм сигурна, че вие го знаете. Кучетата ни имат огромна нужда от нас да се справим най-накрая с живота си. Да не сме лабилни, да спрем да сме тревожни или силно емоционални. Те имат нужда от стабилна среда, в която всичко цъфти, за да могат и те да разцъфнат. За да бъдат те здрави и балансирани, неизменна част от уравнението сме ние - нашето физическо, емоционално и душевно здраве трябва да бъде овладяно. Енергията, която излиза от нас трябва да бъде такава, която създава здраве и хармония, а не тревога, несигурност и съмнение. Те го усещат с телата си и за да можем да им предадем това усещане на тях,трябва първо ние да го усетим в нашите.

За това тук идва ролята на ритуалите. Както за тях, така и за нас. Ритуалите създават сигурна среда за нервната система. Както за тяхната, така и за нашата. Те сигнализират на тялото, че е сигурно да се отпусне и лекува. Както на кучето, така и на нашето. Ритуалите са навици, в синхрон с природата, които връщат естествения ритъм и функция на тялото, за да може да управлява то живота по-свободно и с кристална яснота.

Ето за това, точно преди края на годината реших да направя едно предизвикателство, което да задвижи малко по малко колелото на нашата промяна, за да се отърсим от всичко ненужно и да внесем в живота си всичко онова, от което ние и кучетата ни имаме нужда, за да живеем по-добре. За да можем да започнем годината наистина различни, с повече благодарност, по-малко тежест и по-спокойно тела.

Предизвикателството ще е с продължителност 21 дена (от 11-ти до 31-ви) като ще използваме различни техники за освобождаване на застоя, практикувани в китайската медицина, масаж на акупресурни точки за освобождаване както на застояли емоции, така и на течностите в организма, дихателни упражнения за регулиране на нервната система и повдигане на вибрациите, чрез благодарност. Подготвила съм и бонус ритуал за последните пет дена за фокусиране върху смисъла и мисията ни през следващата година. Ще ухае на ароматни масла. Ще си правим церемонии за освобождаване с горене. Но най-вече ще чувстваме нас и телата ни с всеки изминал ден все по-уважени и оценени.

Аз вече съм минавала няколко пъти през етапи на ежедневна благодарност и знам каква огромна промяна в преживяванията ни могат да създават само те, дори и месеци след приключването им. В предизвикателство ще се включа и аз, не само като предизвикваща, но и като предизвикана, защото от опит вече знам колко много стойност носят такъв тип групи. Хората, които ме следват още от 2018-та, си спомнят кучешките ни предизвикателства и колко много дадоха те на всички ни. За това и сега считам, че това предизвикателство ще бъде не по-малко преобръщащо живота, стига човек да влезе и да се впусне в него с отворено сърце. Вярвам, че ще се съберем една наистина хубава група от хора, с които да съпреживеем промяната във всеки.

Участието струва 21лв.,но стойността, която може да ни даде за старта на следващата ни година - по-различни и по-готови за живота - е безценна. В същото време заниманията няма да налагат промени в ежедневието ви или особен ангажимент за повече от 5 минути на ден, в удобно за вас време. Ще добавям в групата хора до 11-ти включително, като за да се включите, дайте знак в коментар, за да ви изпратя подробностите на лично съобщение.

03/08/2025

Хей, хора. Отдавна не съм посещавала това място. Проектът на Бандата ме завъртя толкова силно, че нямах време за нищо друго през последните месеци. Скоро ще разкажа повече и за това, но ни остава още мъничко, за да го завършим.
Сега искам да ви споделя разказа на Мира за Вълчи - едно момче, което някои от вас помнят, че беше част от нашия път в "по пътя с кучешките лапи".
Той отдавна живее щастливо в своето семейство, но пътят му до него беше дълъг и осеян с много препятствия, от които само силата на духа, която носи, успя да го преведе.
За такива кучета все става въпрос в книгата на Мира.

Address

Ruse

Telephone

+359897645488

Website

facebook.com

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ралица Миланова - Ритуали за здраве за хора и техните кучета posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Ралица Миланова - Ритуали за здраве за хора и техните кучета:

Ралица Миланова - Ритуали за здраве за хора и техните кучета