28/08/2026
#ПАКТ
"Не може журналистиката в едно общество да е стойностна, ако публичният живот не е такъв. Като не дават възможност за изява на обществени фигури със здрав морал и интегритет, и мейнстрийм-медиите, и обществените медии в България, уронват доверието в институциитe. Пречат и на гражданите да вземат решения, основани на факти. На практика дезинформират, вместо да информират обществото. А ние, читателите, слушателите и зрителите им, сме само статисти в една игра, манипулирана в полза на най-влиятелната в момента политическа сила.
Такава е „професионалната“ българска журналистика. Гражданската може да бъде друга: обществено движение на хора и организации, които се борят за създаването и поддържането на истински публичен диалог. И с властта, и помежду ни.
Ако и когато се развие в България, гражданската журналистика ще има няколко важни предимства пред професионалната.
На първо място, тя задължително ще позволява на повече хора да споделят своите мнения и да се изказват по важни въпроси. Това стимулира информираността и дебатите, което е ключово за функционирането на едно здраво и плуралистично общество.
На второ място, гражданските журналисти ще представят теми и истории, които традиционните медии може да пропуснат или игнорират. Ще отразяват по-независимо и обективно събитията, тъй като не са обвързани с интересите на големи корпорации или политически сили.
И на трето, но далеч не на последно място, когато „обикновените граждани“ участват в създаването и разпространението на съдържание, когато са не само потребители, но и активни създатели на новини, това ще повиши отговорноста им при участие и в обществения дебат, и в обществения живот."*
*Целият текст на Калин Манолов - журналист и издател, с дългогодишен опит в печатни и електронни медии :
Разгледах профила на Гергана Петрова, арестувана преди часове в Струмяни заради желанието си да говори с премиера в неопрятен външен вид и без лични документи. Препоръчвам ви да го направите и вие, за да си изградите лично мнение. Моето е: де да имаше повече такива българ(к)и!
Няколко опозиционни лидери вече реагираха възмутено на ареста на активистката, до броени часове ще я пуснат, ще има – или поне би трябвало да има! - и реакция на правителството. Някой дребен местен милиционер вероятно ще го отнесе. Местните общности ще започнят да уважават още повече Гергана. Всички ние ще уважаваме Румен Радев още по-малко.
Коментари на казуса са възможни в множество посоки, тепърва ще се правят. Но нелепият арест ми дава повод да споделя „некои съображения“ относно една напълно непозната не само за българите, но и за българските журналисти територия на свободното слово, наречена „гражданска журналистика“.
Нуждата от нея е въпиюща, защото състоянието на „традиционната журналистика“ в България е плачевно. Тя като Струмяни е „затънала“ в политика, сензационни престъпления и природни бедствия. И препречва пътя на обществото при решаването на собствените му проблеми.
Не може журналистиката в едно общество да е стойностна, ако публичният живот не е такъв. Като не дават възможност за изява на обществени фигури със здрав морал и интегритет, и мейнстрийм-медиите, и обществените медии в България, уронват доверието в институциитe. Пречат и на гражданите да вземат решения, основани на факти. На практика дезинформират, вместо да информират обществото. А ние, читателите, слушателите и зрителите им, сме само статисти в една игра, манипулирана в полза на най-влиятелната в момента политическа сила.
Такава е „професионалната“ българска журналистика. Гражданската може да бъде друга: обществено движение на хора и организации, които се борят за създаването и поддържането на истински публичен диалог. И с властта, и помежду ни.
Ако и когато се развие в България, гражданската журналистика ще има няколко важни предимства пред професионалната.
На първо място, тя задължително ще позволява на повече хора да споделят своите мнения и да се изказват по важни въпроси. Това стимулира информираността и дебатите, което е ключово за функционирането на едно здраво и плуралистично общество.
На второ място, гражданските журналисти ще представят теми и истории, които традиционните медии може да пропуснат или игнорират. Ще отразяват по-независимо и обективно събитията, тъй като не са обвързани с интересите на големи корпорации или политически сили.
И на трето, но далеч не на последно място, когато „обикновените граждани“ участват в създаването и разпространението на съдържание, когато са не само потребители, но и активни създатели на новини, това ще повиши отговорноста им при участие и в обществения дебат, и в обществения живот.
Да не се хваля, но с шепа приятели и съмишленици преди няколко години поставихме основите на гражданската журналистика в България. С Vladimir Milenski , Васил Данов, Цветан Томчев (лека му пръст!), проф. Деян Кюранов (лека му пръст!), Иван Владимиров-Нав (лека му пръст), Евлоги Станчев, Stefan Detchev, Кънчо Кожухаров , Rositca Genchovska, Mariana Melnishka, Нино Нинов, превърнахме предаването ми ВИДИМО И НЕВИДИМО, което започнах още през 2011 в тв България он ер, в първообраз на гражданската журналистика в България, в територия за гражданска култура и смислен дебат. Не издръжахме дълго въпреки еднократната подрепа на Фондация "Алерика за България", но поне положихме някакви основи. Ако е рекъл Господ, ще продължим да градим.
Гергана Петрова определено се вписва в профила „граждански журналист“. И това, че няма журналистическа карта, е по-скоро предимство. Така може да бъде сигурна, че е част от един дълъг процес на културна промяна в журналистиката, която трябва да пребори т.нар. „професионални стандарти“ - особено този за дистанцираност и неангажираност. И че „контактът й с гражданите“ е доста повече от "маркетинг", "мода" или "номер за ловене на публика“, при което губел професионализмът.
„Гражданските журналисти“ , точно както Гергана, са публични лица. Те не са само наблюдатели, а и участници в действието. За разлика от много „професионалисти“, които упорито поддържат позицията, че журналистиката няма своя картина на света и само го отразява такъв, какъвто е. Журналистите, твърдят те, дори и да влияят върху обществения живот, не са включени в него. Те са говорители на истината, а не нейни създатели. И дори да са наблюдатели и критици на правителството, при тях това не е политическа идентичност, а неутрално изпълнявана професионална роля. Другите имат "дневен ред", журналистите просто задават въпроси и събират факти.
Гражданските журналисти, от своя страна, гледат на себе си като на посреднци в публичния диалог, подпомагащи по-високата гражданска активност и пълноценния публичен живот. Те са участници в твърде важната борба за по-жизнена публична сфера, по-пълноценен публичен диалог, и въобще за обществен живот, който да струва нещо и да заслужава уважение.
И бъдещето е тяхно.
