През далечната 1884 г. група родолюбиви граждани от провадийската интелигенция поставят основите на читалищната дейност. В книгата си „Провадия в своето минало и настояще” Никифор Ганев пише: „Тук се основа читалище едва през 1883/1884 г. Това читалище, което е основано с дарения на местни учители, чиновници и въобще по-интелигентните българи се наричало „Св. Кирил и Методий”. Пръв негов председател е учителят Иван Басмаджиев. „Първоначално то се помещава в дюкяна на заможния провадийски търговец Иван Костов и сградата на варошкото училище.
Още в първите десетилетия след Освобождението, когато в цял свят пламва жаждата за наука и изкуство, наред с училището, читалището пръска светлина на знането и културата. ,През 1890 г. е образувано Театрално дружество за подпомагане на бедни ученици, а две години по-късно и Градската библиотека. От годишния отчетен доклад за 1933 година научаваме че в библиотеката е имало 3 304 тома в 3 476 екземпляра. През 1900 г. е основано читалищно дружество, наследник на съществуващото дотогава читалище "Св. св. Кирил и Методий” , което приема името "Алеко Константинов”.
Едва отшумял грохота на войната през май 1919 година се учредява комитет за построяване на читалище храм – паметник в памет на загиналите във войните провадийци.
В края на 1951 г. мечтата на провадийци става реалност и новата читалищна сграда, постороена в квартал „Вароша”, там, където е било първото училище, до църквата, тържествено е предадена на читалищните дейци.
Днес читалищната дейност е не само дух, послания и граждански смисъл, но и част от маркетингова стратегия в направленията: библиотечна дейност и информационни технологии, учебно -образователни дейности, любителско творчество, културна дейност и клубна дейност, граждански и социални инициативи.
