град Провадия
Град Провадия е едно от селищата с най-богата и древна история в България. Началото на неговата история се свързва със създаването на късноантичната и средновековна крепост Проват- Овеч, през средата и втората половина на IIIв. Възловото място и труднодостъпния терен, на който се намира тя, я оформят като значим военен и административен център, както в късноримската и ранновизантий
ската епохи, така и в следващите периоди на нейното съществуване.
През XII – XIV в., крепостта Овеч, заедно с крепости като Търново Червен, Несебър се оформя, като един от най-значимите административни и духовни центрове на Второто Българско царство. За известно време през XIV в., тя е била и седалище на митрополия.
След превземането на крепостта от Османците през 1388 г., нейните функции постепенно затихват и през XVI – XVII в. животът в нея замира. Поселението постепенно се измества в долината около р. Провадийска.
През Османския период и Възраждането, градът се оформя, като голям занаятчийски и търговски център. През XV – XVI в., той е един от центровете на Дубровнишките търговци, които имат право да търгуват с Османската империя. През цялото време на Турското робство той е бил един от главните административни центрове в района.
През 1828-29 г. градът и околностите му се превръщат в арена на бойните действия в поредната Руско-турска война. След войната значителна част от града е разрушена и в него остават сравнително малко жители. Но в следващите десетилетия градът отново успява да се съвземе и разрасне
По време на Руско-турската Освободителна война градът остава далеч от бойните действия. До последно е неясна неговата съдба, дали ще бъде освободен или ще остане в границите на Османската империя. Съдбата му се решава след остри спорове на Берлинския конгрес.
След Освобождението градът става център от административно-териториалното деление на Княжество България. В него започва да кипи бурен културен и обществен
