GID - Popovo

18/08/2026

🚨 След девет поредни мандата на Кмета – Попово ще е най-бедния регион в Европа📉

От 1 януари 2027 г. България вече няма да бъде разделена на 6, а на 4 статистически региона – NUTS 2.

📊 NUTS са регионите, по които ЕС сравнява население, БВП, заетост, безработица и икономическо развитие.

👥 Основната причина за промяната е демографска. Един NUTS 2 регион по правило трябва да има между 800 хил. и 3 млн. жители.

➡️ Северозападният район вече е намалял до около 647 хил. души, а Северният централен – до около 666 хил. души. Затова двата района се обединяват, като към тях се добавя и област Търговище, включително община Попово.

📌 Как ще изглежда новото разделение:

Регион Население БВП/човек спрямо ЕС*
------------------------------------------------
Северен ~1,41 млн. ~42–43%
Източен ~1,40 млн. ~47%
Южен ~2,31 млн. ~49%
Столичен ~1,30 млн. ~144%

*Данните са приблизителни.

🟦 Варна и Бургас вече ще бъдат в един Източен регион, който събира двата най-силни черноморски икономически центъра.

🟩 Южният регион ще бъде най-големият по население – над 2,3 млн. души, като в него ще бъдат Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Пазарджик, Хасково, Кърджали и областите около София.
Любопитното е, че сегашният ЮЦР в момента е районът с най-висок риск от бедност в България – близо 30%. Това не означава, че Пловдив е беден – точно обратното. Градът и индустриалният пояс около него са сред най-силните икономически центрове в страната. Проблемът е огромната разлика с периферията – Пазарджишко, Хасковско и редица смесени планински и родопски общини, където положението е трагично.

🏙️ София-град се отделя в самостоятелен регион.

Така столицата вече няма да повишава статистически показателите на по-бедните Перник, Кюстендил, Благоевград и София-област.

Разликата е впечатляваща:

🔴 останалите три региона са под 50% от средния БВП на човек в ЕС;
🟢 София е приблизително 44% НАД средното европейско равнище.

📍 И тук стигаме до Попово.

От 2027 г. общината вече няма да бъде в един регион с Варна, а ще стане част от огромния Северен регион:
➡️ Видин
➡️ Монтана
➡️ Враца
➡️ Ловеч
➡️ Плевен
➡️ Габрово
➡️ Велико Търново
➡️ Русе
➡️ Разград
➡️ Силистра
➡️ Търговище

📉 По сегашните икономически показатели именно този район вероятно ще бъде най-слабо развитият регион в ЕС, ако изключим няколко френски отвъдморски територии.

На пръв поглед това звучи като много лоша новина, но има и друга страна.

Европейската Кохезионна политика е създадена именно за намаляване на различията между богатите и бедните региони.

Колкото по-силно е доказано изоставането на един регион, толкова по-силен е аргументът за:

✅ повече инвестиции
✅ по-висока подкрепа
✅ повече средства за инфраструктура и бизнес
✅ повече възможности за европейско финансиране

Остава надеждата за Попово и Северна България новото райониране да бъде не само неприятна статистика, а реална възможност за значително по-силно финансиране със средства от ЕС.

А вие какво бихте предпочели – Попово да остане в един регион с Варна и Северното Черноморие или да бъде част от Северния пояс заедно с Видин, Враца и Силистра?

#Попово

08/07/2026

🏥 МБАЛ Попово: болница на загуба, високи доплащания и специализирана в лечение на болките в гърба!

Данните са от платформата „Диагноза България“, която нашумя от няколко дни.

Болницата е с 66 легла и през годината през нея са преминали 3215 пациенти. На пръв поглед това изглежда като нормална дейност за малка общинска болница. Но когато се погледнат числата по-внимателно, излизат няколко сериозни въпроса.

📉 Финансовата картина е лоша

За 2025 г. болницата има:

7,23 млн. лв. разходи
6,99 млн. лв. приходи
670 хил. лв. загуба
1,6 млн. лв. задължения
отрицателен собствен капитал: -314 хил. лв.

Тоест болницата не просто е на минус за годината — тя е в трайно влошено финансово състояние.

💸 Пациентите доплащат много над средното

Един от най-силните сигнали е доплащането от пациенти.

Според отчета пациентите са доплатили общо 423 347 лв. за годината, или средно около 132 лв. на пациент. За сравнение, средното за сходни малки болници е около 48 лв. на пациент. Това означава, че хората, които стигат до болницата, плащат почти три пъти повече от средното за подобен тип лечебни заведения.

🩺 Над 1400 пациенти са минали само по няколко водещи направления

Най-любопитната част е не просто колко пациенти са лекувани, а от какво са лекувани. Само по една клинична пътека — за болести на нервни коренчета, полиневропатии и вертеброгенни болкови синдроми, т.е. най-общо казано болки в гърба, нерви и сходни оплаквания — са отчетени 757 случая за годината.

Това е почти всеки четвърти пациент, преминал през болницата, като вероятно е съвпадение, но в Омуртаг също най-често се ползва тази клинична пътека.

Към това се добавят и други големи обеми:
193 случая при оперативни интервенции за диабетно стъпало;
208 случая на инсулт без тромболиза;
операции на таза и долния крайник, чревна хирургия, операции на панкреас и жлъчни пътища.

Общо над 1400 пациенти са минали само през няколко водещи направления. Това не доказва автоматично нарушение, но е напълно основателно да се попита:
това реална медицинска нужда ли е, или модел за поддържане на дейност чрез определени клинични пътеки?

🚩 Разходите също будят въпроси

В отчета има няколко ясно маркирани сигнала.

Болницата харчи значително над средното за:
- лекарства — около 115 лв. на пациент при средно 53 лв.;
- медицински изделия — около 77 лв. на пациент при средно 33 лв.;
- външни услуги — 897 227 лв., или 12,4% от бюджета, при средно 7,87% за сходни болници.

Особено интересни са външните услуги. Разликата спрямо средното е над 328 хил. лв. Това е място, което заслужава отделен поглед - какви услуги са възлагани, на кого, при какви условия и защо този разход е толкова над средното?

✅ При обществените поръчки няма червен сигнал! Интересното е, че при обществените поръчки отчетът не показва проблем — 4 поръчки, fraud score 0/100, без поръчки с единствен кандидат и с договорени стойности доста под обявените.

Темите за здравния мениджмънт са интересни, но и сложни. Затова въпросът не трябва да се свежда до емоционалното „за“ или „против“ една болница, а до това има ли смисъл тя да продължава да работи в този вид.

Когато едно лечебно заведение трупа загуби, поддържа високи задължения, разчита на сериозно доплащане от пациентите и показва необичайна структура на дейността, нормално е да се попита:
това устойчив модел на здравна грижа ли е, или просто механизъм за отлагане на неизбежен проблем?

Това не е атака срещу лекарите, сестрите или персонала. Те често работят в най-тежките условия. Въпросът е към управлението, контрола и политическата отговорност.

Защото ако болницата се поддържа в състояние на „будна кома“ само за да не се вземе непопулярно решение днес, следващият кмет може просто да бъде изправен пред вече неизбежната алтернатива - закриване, преструктуриране или болезнено дофинансиране без ясен резултат.

📎 Източник: отчет на „Диагноза България“ за МБАЛ Попово ЕООД, 2025 г.

#ДиагнозаБългария #МБАЛПопово -Popovo #здравеопазване #общинскиболници #НЗОК

17/06/2026

📌 Колко хора работят за Община Попово?

След получено запитване опитахме да намерим публична информация за числеността на хората, които работят за Община Попово.

📍 Към 2024 г. числеността на Общинска администрация – Попово е 116,5 щатни бройки. Това включва кмет, заместник-кметове, секретар, обща и специализирана администрация, кметове на кметства и кметски наместници.

📍 Отделно, през 2026 г. числеността на звената, дейностите и мероприятията към Общинска администрация е намалена на 166 щатни бройки. Това са звена като гробищна администрация, европейски програми и проекти, охрана и контрол, спортна база, обслужване на населението, поддръжка, транспортно обслужване, комунални дейности и други.

📊 Общо, по информацията, която намерихме, това прави 282,5 щатни бройки:

▪️ Общинска администрация: 116,5 щатни бройки;
▪️ Звена, дейности и мероприятия: 166 щатни бройки.

⚠️ Важно уточнение: това не означава автоматично, че реално работят 282 души. Това са утвърдени щатни бройки. От наличните решения не става ясно дали всички позиции са заети, дали има незаети щатове, служители на непълно работно време или дългосрочно отсъстващи служители.

ℹ️ Също така в тези решения няма информация за сключени граждански договори, втори трудови договори, външни услуги, консултанти или други форми на възлагане извън щатната численост.

16/06/2026

❗ Къде отиват парите в Община Попово?

Данните вече са публични. Въпросът е кой ще ги прочете внимателно.

45 млн. евро. или близо 88 млн. лв. публични средства по обществени поръчки за периода 2020–2026 г. Това показват данните за Община Попово в платформата СИГМА — 339 договора, 102 различни изпълнители и средно 2,9 оферти на търг.

И тук започват интересните детайли.....

📌 Над 61% от всички пари отиват в строителство — около 27,5 млн. евро. С други думи, големият герой в общинските разходи е ясен: асфалт, улици, ремонти, инфраструктура.

Следват отпадъците и чистотата с 6,4 млн. евро, горива и енергия с 3 млн. евро, финансови услуги с 2,1 млн. евро.

❗ Челните места на фирмите са известни:

Най-големият изпълнител при Община Попово е „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД — 7,7 млн. евро по 18 договора, или 17,2% от всички разходи на общината по обществени поръчки.
Любопитното е, че самата фирма има общо 113,6 млн. евро спечелени средства, като при 53 от търговете е имало само 1 оферта и това е детайл, който заслужава внимание!

Втора в класацията е местната „Геострой Попово“ ООД — 2,4 млн. евро от Община Попово по 32 договора.

Още по-интересно: за самата фирма Община Попово е основният платец — 64,5% от всички нейни приходи по обществени поръчки идват именно от тази община.
При 22 от 32 търга е имало само 1 оферта.

📌 При отпадъците също има какво да се види.

Договорът за сметосъбиране, сметоизвозване и предварително третиране на отпадъци от 2022 г. е с текуща стойност 1,6 млн. евро, като стойността му е нараснала с 35,8% спрямо сключването.
И тук — 1 оферта.

📌 През 2026 г. спортната инфраструктура влиза сериозно в сметката - две позиции за спортния комплекс в „Градската градина“ — 408 хил. евро и 393 хил. евро или общо над 800 хил. евро.

Отделно — 455 хил. евро за основен ремонт на ул. „България“.

Това не са малки суми. Това не са просто редове в таблица. Това са публични пари.

Когато десетки милиони минават през обществени поръчки, има ли достатъчно реална конкуренция?

Защо при част от големите договори виждаме по една оферта?

Кои фирми реално печелят най-много от общинските пари?

И най-важното — виждат ли гражданите на Попово резултата от тези 88 млн. лв. в улиците, кварталите, селата, чистотата и качеството на живот?

📍 Парите не са абстрактни. Те са нашите улици, нашите квартали, нашите села, нашата чистота и град.

#Попово #ОбщинаПопово #ОбществениПоръчки #КъдеОтиватПарите #ПубличниСредства #Прозрачност

12/06/2026

Кметът на Попово май остави вратата отворена за още един мандат?

Навръх празника на града, в интервю за „24 часа“, той отново "беше попитан" за обещанието си, че няма да се кандидатира за пореден път. Отговорът му обаче прозвуча повече като „ще видим“.... "може би догодина по това време ще бъде ясно".

С други думи — Попово може и да не е чуло последната дума на своя дългогодишен кмет, както и очаквахме.

А вие как мислите — трябва ли един дългогодишен кмет да продължи, ако хората още му имат доверие, или след толкова мандати е време за ново лице в управлението на Попово?

27/11/2025