17/07/2026
Един по-дълъг пост, няма как ...
Топля.
Последното ходене ни остави много въпроси. Как продължава пещерата след втория сифон? Защо 3д заснемането не се получи? Ще преживеят ли оставените бутилки зимното пълноводие?
Първо трябаше да подсигурим безопасното гмуркане на електрониката. За целта Лев изработи не един, а цели три сухи съда. Голяма бракувана желязна бутилка, по-малка алуминиева и ... тенджера под налягане. Правилно, като всичко съветско изделие и тенджерата се оказа с двойно предназначение. Тествано до -15 метра!
Последва преработка на лидара. Много плодотворно се оказа посещението на Janusz по време на Пещерния форум на Карлуково. Новата самоделка е по защитена, без излишни бутони и се разглабя лесно на съставни части.
Изчакахме търпеливо свободни и сухи почивни дни, събрахме екипа и ... никога не бяхме виждали водата в Топля толкова мътна.
Очаквахме че поради големия обем нивото на водата в сухите части не варира много. Доказателство за това са шепа пещерни бисери, които открихме само на педя над нивото на реката. За сметка на това складираната високо храна беше отнесена. Големия блокаж се беше променил. Нови паднали от тавана блокове препречваха познатия път. Големи блокове. Добре че се намери начин да заобиколим.
Оставените до втория сифон бутилки търпеливо ни чакаха. Много е далече носенето им до там. Колко далече ли? Ето толкова https://cave.sk-paldin.eu/3d/toplia_1_2.html. Удаде ни се да заснемем сухата част между двата сифона и вече всеки може да си направи виртуална разходка. Да изкачи сам блокаж или да се разходи по реката. Получи се добре и може да сравните с места, които вече сме снимали и споделяли.
Споменах че беше мътно. При ниска видимост вторият сифон е доста некомфортна фурна. Добре че е къса. Жоро оправи скъсаната през зимата линия и ме разведе из частите, които до момента само той беше виждал. Пещерата продължава с познатите обеми до нов блокаж. Основната галерия е затрупана точно след вливането на нова река. А от там сякаш ще може да се продължи. Ще трябва да ходим пак.
Две стоножки имаха неблагоразумието да се срещнат с епруветките от Анелка и Петър Берон. А една прозрачна скарида във втория сифон извади късмет да нямам епруветка под ръка.
Излизането беше още по-мътно. На моменти не бях сигурен дали сам си гмуркам или и Жоро е някъде пред мен. В последствие разбрахме че навън здраво е валяло.
През десетината часа в които ни нямаше групата на Асен, Васко, Мишо и Розата бяха проучили нови губилища. Редуват неуспехи с отвеси, за които не им стига въжето. И там може да изскочи някой заек.
Удавихме телефон, повредихме 2 камери. Снимки ще има следващия път :)
Хубаво лято!
