04/02/2026
Петък, 30 януари. Тази вечер тихо и неочаквано нашето читалище влезе в ХХ век, в неговите седмо и осмо десетилетие, ХХ век, който влиза в залите на великотърновския университет и леко се понася ехото по коридорите, по коридорите и по улиците се срещат студенти, писатели, отиваме в Пещерата на нимфите, ние сме във Велико Търново, с поетите, които излизат внезапно от ежедневието и пишат своите неповторими стихове. Срещнахме се с един от поетите на Велико Търново - Николай Колев, когото единодушно артистичната бохема на старата столица е наричала Поета. Благодарение на дъщерята му Ludmila Todorova Людмила Тодорова, благодарение на Николай Петков - историк, поет, богослов и днес свещеник във Варна, благодарение на възпитаниците на университета в Търново и днешни университетски преподаватели, благодарение на имената на приятелите на Поета - Ивайло Иванов, Радко Радков, акад. Иван Радев... как оживя истинската реалност и се смесиха стихове, спомени и доброта.
Из книгата на Николай Колев-Поета "Светостта на болката":
Картина
Окачих на стената картина на гола жена.
Окачих я и ето, заплака горката стена,
че гърдите на тази жена бяха обли луни,
а са плоски и хладни гърдите на всички стени.
***
Защо е толкова добър животът,
че добротата му кове вериги?
Изял бих на бездарния перото,
за да не гледам скуката на книга!
Защо е толкова добра съдбата,
че с добротата на убиец иде?
Изял бих на мошеника парата,
за да не чувствам никаква обида!
Защо си толкова добра, любима,
че без любов по-лесно се живее?
Изял бих себе си, та само рими
да шумолят в захвърлена идея!
етък, 30 януари. Тази вечер тихо и неочаквано нашето читалище влезе в ХХ век, в неговите седмо и осмо десетилетие, ХХ век, който влиза в залите на великотърн...
