Сдружение “Ангели на Пътя”, Plovdiv (2026)

21/06/2026

🕊️ ОТ МАЙКИТЕ, КОИТО ЗАГУБИХА ДЕЦАТА СИ... КЪМ ВСИЧКИ ВАС, КОИТО МОЖЕТЕ ДА СПАСИТЕ ЕДНО ДЕТЕ 🕊️
Ние сме майки.

Майки, които знаят какво е да чакаш детски смях и да чуеш тишина.

Майки, които знаят какво е да прибереш играчките, но никога да не прибереш болката.

Майки, които всяка вечер целуват снимка вместо чело.

Майки, чиито деца никога няма да пораснат.

И точно затова днес коленичим пред вас с една молба.

Да спасим Даяна.

Малката Даяна е само на 6 месеца.

Шест месеца живот.

Шест месеца усмивки.

Шест месеца надежда.

И огромен тумор, който се опитва да отнеме бъдещето ѝ. Малкото ѝ телце води битка, която никое бебе не трябва да води. Вместо играчки и безгрижни дни, около нея има медицинска апаратура, болка и страх. Но има и нещо по-силно от страха – надеждата.

Ние не можем да върнем нашите деца.

Не можем да променим съдбата си.

Не можем да чуем отново гласа им.

Но можем да направим всичко възможно Даяна да има шанс.

Шанс да проходи.

Шанс да тръгне на училище.

Шанс да мечтае.

Шанс да живее.

Може би някой ден тя ще стане лекар, учител, спасител или човекът, който ще сбъдне мечтите, които нашите деца нямаха време да осъществят.

Затова ви молим:

Не подминавайте този зов.

Не казвайте „някой друг ще помогне“.

Бъдете този човек.

Едно дарение може да не промени вашия ден.

Но може да промени целия живот на едно дете.

❤️ Нека заедно подарим бъдеще на Даяна.

📌 Дарения могат да бъдат направени чрез:

🌐 Кампания:
Фондация Павел Андреев – Даяна Янева

💳 Чрез карта, PayPal, Apple Pay, Google Pay и Revolut

🏦 Банка: Allianz Bank

IBAN: BG36BUIN95611000739743

BIC: BUINBGSF

Получател: Фондация Павел Андреев

Основание: Даяна Янева

🙏 Молим ви не само да дарите според възможностите си, а и да споделите този призив.

Защото понякога едно споделяне стига до човека, който може да спаси живот.

От името на всички майки от Сдружение „Ангели на пътя“ ви благодарим.

Нека заедно покажем, че България има сърце.

#ДаЖивееДаяна #АнгелиНаПътя #ДаретеНадежда #СпасиДетскиЖивот #ЗаедноЗаДаяна #ЧовечносттаЩеПобеди ❤️🕊️

21/06/2026

ИРИНА КИРИЛОВА ЗАВИНАГИ НА 12.!
На 13 май 2022 година едно дете беше убито.
Не загина при инцидент.
Не загина поради стечение на обстоятелствата.
Не загина заради „лош късмет“.
Ирина Кирилова беше убита от човек, който е избрал да се качи на мотор след употреба на алкохол.
Експертизите са категорични – водачът е управлявал с над 1,4 промила алкохол в кръвта.
Над 1,4 промила.
Това не е грешка.
Това е съзнателно решение.
А отсреща е стояло едно 12-годишно дете с мечти, с приятели, със семейство, с цял живот пред себе си.
Има още нещо, което не бива да бъде забравяно.
На мястото, където е убита Ирина, тротоарът е бил разбит, обрасъл с храсти и практически неизползваем. Децата не са имали безопасна среда, в която да се движат. Държавата и институциите от години нехаят за такива места, а когато към това безхаберие се добави пиян водач, резултатът е смърт.
Четири години по-късно родителите на Ирина продължават да чакат справедливост.
Четири години.
Четири години празна детска стая.
Четири години рожден ден без дете.
Четири години болка, която не намалява.
Четири години чакане.
Докога?
Колко още семейства трябва да погребат децата си, за да разберем, че протакането на делата е второ наказание за жертвите и техните близки?
На 8 юли 2026 г. от 9:30 ч. пред Съдебната палата в София ще бъдем там.
Ще бъдем до родителите на Ирина.
Ще бъдем до всяко семейство, на което е отнето най-скъпото.
Ще бъдем гласът на децата, които вече не могат да говорят.
Защото Ирина трябваше днес да бъде на 16 години.
Да мечтае.
Да учи.
Да се смее.
Да живее.
Вместо това носим нейна снимка пред съдебните зали и чакаме правосъдие.
Призоваваме всички хора, които вярват, че животът на едно дете струва повече от безразличието, да бъдат с нас.
За Ирина.
За всяко убито дете.
За да не свикнем със смъртта по пътищата.
За да не приемем безнаказаността за норма.
ИРИНА КИРИЛОВА ЗАВИНАГИ НА 12.
Ние помним.
Ние чакаме справедливост.
И няма да спрем, докато тя не бъде постигната.

21/06/2026

ОТНОВО ДЕТЕ ЗАГИНА.

14-годишно момче загуби живота си тази нощ при тежка катастрофа край село Богданци.

Преди всичко искаме да изкажем най-искрените си съболезнования към семейството и близките на детето. Няма по-голяма болка от тази да изпратиш собственото си дете. Няма думи, които могат да утешат родители, загубили най-ценното си.

А ние знаем това.

Защото сме родители, които също загубихме децата си на пътя.

Загубихме ги заради пияни шофьори.
Загубихме ги заради дрогирани шофьори.
Загубихме ги заради системно неспазване на правилата.
Загубихме ги заради безнаказаност, арогантност и безотговорност.

И точно затова днес не можем да разберем едно:

След всички тези трагедии, след всички погребения, след всички почернени семейства, защо продължаваме да губим деца?

Защо броят им расте?

Защо обществото не си взема поука?

Защо все още има родители, които не говорят ежедневно с децата си за риска на пътя?
Защо все още има млади хора, които приемат автомобила като играчка, а не като огромна отговорност?
Защо все още виждаме деца без колани на задните седалки?
Защо все още чуваме: „На мен няма да ми се случи“?

Всеки загинал човек е трагедия.

Но когато загине дете, това е провал на всички ни.

На семейството.
На обществото.
На институциите.
На държавата.
На всеки, който е решил, че правилата са за другите.

Днес отново плаче едно семейство.

Утре може да е друго.

И затова няма да спрем да говорим.

Няма да спрем да напомняме, че животът няма втори дубъл.

Няма да спрем да настояваме за повече контрол, повече превенция, повече възпитание, повече отговорност и по-тежки последствия за тези, които съзнателно пренебрегват правилата.

Защото всяко дете, което губим на пътя, е загуба за цялото общество.

А ние вече сме уморени да броим детските жертви.

И сме безсилни да обясним защо, след толкова много смърт, още не сме се научили да пазим живота.

20/06/2026

БЛАГОДАРИМ, FEVR! БЛАГОДАРИМ, ЕВРОПЕЙСКО СЕМЕЙСТВО!

С огромна признателност, вълнение и надежда се обръщаме към всички наши приятели и партньори от Европейската федерация на жертвите от пътнотранспортни произшествия – FEVR.
За нас, Сдружение „Ангели на пътя“, е огромна чест, че вече една година сме част от това голямо европейско семейство и работим рамо до рамо с организации от целия Европейски съюз в защита на жертвите на пътния травматизъм и техните семейства.
След проведеното Годишно общо събрание на FEVR, на което бяха обсъдени важни бъдещи политики, инициативи и съвместни действия в областта на пътната безопасност, ние се чувстваме още по-мотивирани да продължим своята мисия. Беше вдъхновяващо да видим колко много хора, организации и държави работят заедно, обединени от една кауза – да спасим човешки животи и да подкрепим семействата, които са преживели най-тежката загуба.
Изказваме своята искрена благодарност към президента на FEVR – Robert Štaba, както и към цялото ръководство и всички членове на федерацията за доверието, подкрепата и приятелството, които получаваме всеки ден. Благодарим ви, че приехте България и „Ангели на пътя“ като равноправен партньор в общата ни борба за по-безопасни пътища и по-добра грижа за пострадалите и техните близки.
Благодарим и на европейските експерти по пътна безопасност, на институциите и на всички организации от различните държави, които застанаха до нас, подадоха ни ръка и ни показаха, че не сме сами. Получихме международно признание, което ни задължава още повече да бъдем достойни представители на България и да доказваме, че можем да бъдем силен и надежден партньор в европейската общност.
Днес можем открито да кажем, че понякога получаваме повече разбиране, подкрепа и уважение от нашите европейски приятели, отколкото в собствената си държава. И въпреки това не губим надежда.
Надяваме се един ден и в България институциите, министрите, народните представители, местната власт, журналистите и цялото общество да застанат толкова решително до жертвите на пътния травматизъм и техните семейства, както го правят нашите европейски партньори. Надяваме се, че заедно ще превърнем България в пример за съпричастност, отговорност и реални действия за пътна безопасност.
Специална благодарност отправяме и към всички европейски журналисти и медии, които потърсиха нашата гледна точка, дадоха гласност на проблемите ни и помогнаха каузата на жертвите да бъде чута отвъд границите на България.
От името на всички семейства в Сдружение „Ангели на пътя“ даваме своето обещание:
Ще продължим да бъдем гласът на тези, които вече не могат да говорят.
Ще продължим да се борим за справедливост.
Ще продължим да подкрепяме всяко семейство, което прекрачва прага на нашата организация.
Защото „Ангели на пътя“ не е просто сдружение.
„Ангели на пътя“ е семейство.
И както нашите европейски партньори подкрепиха нас, така и ние ще бъдем до всяко семейство в най-трудните му моменти.
Благодарим, FEVR!
Благодарим на всички организации от европейското семейство!
Благодарим за доверието, приятелството и подкрепата!
Заедно доказваме, че болката може да се превърне в сила, а паметта на нашите деца и близки – в кауза, която променя света.
💙 Заедно сме по-силни.
💙 Заедно спасяваме животи.
💙 Заедно ще направим България достойна част от европейската общност за пътна безопасност.
С уважение,
Сдружение „Ангели на пътя“

20/06/2026

СДРУЖЕНИЕ „АНГЕЛИ НА ПЪТЯ“
Ние не сме протестиращи.
Ние сме родители.
Ние сме майки и бащи, които години наред влизат в съдебните зали не защото искат, а защото са принудени.
Ние сме хората, които стоят пред снимките на своите деца и се опитват да намерят сили да продължат напред.
Ние сме хората, които всяка сутрин се събуждат с една и съща болка.
Болката от празното легло.
От празния стол.
От несбъднатите мечти.
От живота, който е спрял в един миг.
Нашите деца никога няма да се приберат у дома.
Никога няма да прегърнат майка си.
Никога няма да кажат „Обичам те“.
Никога няма да отпразнуват рождения си ден.
Никога няма да имат абитуриентски бал.
Никога няма да създадат семейство.
Никога няма да изпълнят мечтите си.
Затова ние се борим.
Не само за нашите деца.
Борим се за вашите деца.
За всяко българско дете, което тази вечер трябва да се прибере у дома живо и здраво.
За всяка майка, която трябва да може спокойно да прегърне детето си.
За всеки баща, който трябва да види как синът или дъщеря му порастват.
През годините разбрахме една много тежка истина.
Промяната не идва сама.
Справедливостта не идва сама.
За нея трябва да се борим.
Рамо до рамо.
Заедно.
В съдебните зали.
Там, където родителите са принудени отново и отново да преживяват най-страшния ден в живота си.
На 6 юли 2026 година от 09:00 часа пред Съдебната палата в Бургас ще застанем до едно семейство, което живее с последиците от една трагедия, променила живота му завинаги.
Ще застанем до малкия Марти.
До едно дете, което никога повече няма да може да прегърне своята майка Христина.
Майка, която беше убита след трагичния инцидент в Слънчев бряг, когато електрическо АТВ навлезе сред пешеходци. Марти ще расте без нейната прегръдка, без нейния глас, без нейната подкрепа в най-трудните моменти от живота си.
На 7 юли 2026 година от 09:30 часа във Велико Търново ще бъдем до семейството на Криси.
До родители, които никога повече няма да видят усмивката на детето си.
До семейство, чийто живот беше разделен на „преди“ и „след“ 25 януари.
След жестоката катастрофа в Прохода на Републиката едно 9-годишно дете загуби живота си, а семейството му остана завинаги белязано от тази трагедия.
На 8 юли 2026 година от 09:00 часа в София ще застанем и до семейството на Ирина.
До хора, за които времето е спряло завинаги на 12 години.
До родители, които носят в сърцето си болка, която никой човек не трябва да познава.
Защото всяко дете заслужава бъдеще.
Защото никой родител не заслужава да изпраща детето си по този начин.
Ние няма да спрем.
Няма да се уморим.
Няма да замълчим.
Защото зад всяко дело стои човешки живот.
Стои семейство.
Стои нечия вселена.
Днес ние молим обществото да застане до нас.
Не заради нас.
Не заради организацията.
Не заради кауза.
А заради самите вас.
Защото истината е една:
Днес ние заставаме до тези семейства.
Утре може да се наложи някой да застане до вашето.
Елате.
Бъдете до нас.
Нека съдии, прокурори, институции и цяла
България видят, че зад всяко убито дете стои общество, което не е готово да забравя.
Нека видят, че животът има стойност.
Нека видят, че няма да приемем смъртта по пътищата като нещо нормално.
Само заедно можем да променим нещо.
Само заедно можем да дадем сила на тези родители.
Само заедно можем да извоюваме справедливост.
И само заедно можем да спасим следващото дете.
Очакваме ви.
Рамо до рамо.
За справедливостта.
За живота.
За нашите деца.
Сдружение „Ангели на пътя“

20/06/2026

СДРУЖЕНИЕ „АНГЕЛИ НА ПЪТЯ“

Ние не сме просто организация.

Ние сме семейство.

Огромно семейство от майки и бащи, братя и сестри, баби и дядовци, деца и близки на загинали и тежко пострадали по българските пътища.

Семейство, обединено от болка, която никой човек не трябва да преживява.

Зад всяка наша публикация стои човешка съдба. Стои живот, прекъснат твърде рано. Стои празен стол на семейната маса. Стои майка, която чака детето си. Стои баща, който никога повече няма да чуе гласа на своето дете.

Затова ние показваме лицата им. Разказваме историите им. Даваме глас на семействата им. Не за популярност. Не за харесвания. А за да не бъдат забравени и за да не се повтарят тези трагедии.

Напоследък виждаме как наши публикации, наши снимки и наши истории се появяват на други места почти без промяна. Същите снимки. Същите случаи. Същите истории. Понякога с леко променен текст, понякога без да бъде споменато откъде идват.

И знаете ли какво?

Благодарим.

Благодарим на всички, които следят работата ни. Благодарим на всички, които показват, че темите, които поставяме, са важни. Защото най-важното не е кой е публикувал пръв. Най-важното е истината да достига до повече хора.

Ние знаем откъде започва всяка история.

Ние познаваме семействата.

Ние сме до тях в най-тежките им моменти.

И никой не може да ни отнеме това.

От първия ден казваме едно и също:

Това е война.

Това е борба.

Борба за живот. Борба за справедливост. Борба за промяна.

За съжаление, тази битка не винаги е само срещу бездействието и безотговорността. Понякога е срещу безразличието. Понякога е срещу егото. Понякога дори срещу хора, които би трябвало да бъдат обединени с нас в една обща кауза.

Но ние няма да позволим това да ни раздели.

Защото нашата сила е в единството.

И когато говорим за промяна, сме длъжни да признаем и всяко реално усилие в тази посока.

Ние от Сдружение „Ангели на пътя“ оценяваме действията на институциите, когато те са насочени към спасяването на човешки животи. Оценяваме засиления контрол по пътищата, специализираните акции срещу водачи, употребили алкохол и наркотични вещества, както и заявената воля за по-строги мерки срещу нарушителите. През последните месеци държавните институции поставиха по-силен акцент върху борбата с пътния травматизъм и това е стъпка, която заслужава да бъде отчетена.

Благодарим на министър Иван Демерджиев и на всички служители на МВР, които ежедневно работят по тази тежка тема. Ние знаем, че резултатите няма да дойдат за ден. Но знаем и че всяко усилие, всяка проверка, всяка предотвратена трагедия и всеки спасен човешки живот имат значение.

Ние не сме политическа организация.

Ние сме организация на родители и близки, които са платили най-високата цена.

Затова ще подкрепяме всяка институция и всеки човек, който работи честно за по-малко жертви по пътищата.

Благодарим на всяко семейство, което е намерило сили да застане до нас.

Благодарим на всеки доброволец.

Благодарим на всеки съмишленик.

Благодарим и на всички, които използват нашите истории и снимки, защото това означава, че посланията ни достигат далеч.

Нашата кауза е по-голяма от всеки отделен човек.

По-голяма от всяко его.

По-голяма от всяка страница.

Докато по пътищата на България загиват хора, ние няма да мълчим.

Докато има семейства, които чакат справедливост, ние няма да се откажем.

Докато има нужда от промяна, ние ще бъдем там.

Заедно.

Обединени.

Силни.

И няма да бъдем премазани.

Защото зад нас стоят хиляди семейства, превърнали болката си в сила.

А когато сме заедно, тази сила е по-голяма от всичко.

Сдружение „Ангели на пътя"

19/06/2026

ПОЗИЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ „АНГЕЛИ НА ПЪТЯ“

Докато четете този текст, някъде в България поредното семейство тръгва към болница. Някъде друга майка чака телефонно обаждане, което ще преобърне живота ѝ завинаги. Някъде едно детско легло остава празно.

Само от началото на 2026 година по българските пътища са загинали близо 200 души, а ранените са над 3300. Това не са числа. Това са хора. Това са майки, бащи, деца, братя, сестри, приятели. Това са мечти, които никога няма да бъдат сбъднати.

Днес виждаме активни действия от страна на министър Иван Демерджиев, МВР и институциите. Само за десет дни са проверени близо 125 000 превозни средства, установени са стотици водачи, шофирали след употреба на алкохол и наркотици, а контролът по пътищата е засилен.

Ние приветстваме тези действия.

Но искаме да кажем нещо много ясно:

Искрено се надяваме това да не е поредната пиар кампания.
Искрено се надяваме това да не е акция за няколко седмици.
Искрено се надяваме това да не приключи след първите заглавия в медиите.

Защото смъртта по пътищата не работи на кампаниен принцип.
Тя е всеки ден.
Тя е всяка седмица.
Тя е всяка година.

И ако държавата най-накрая е решила да бъде безкомпромисна, ние ще я подкрепим.

Подкрепяме по-високите наказания.
Подкрепяме по-строгия контрол.
Подкрепяме отнемането на автомобили от пияни и дрогирани и агредивни водачи.
Подкрепяме ежедневните проверки.
Подкрепяме всяка мярка, която може да спаси поне един човешки живот.

А към всички, които още от днес ще започнат да обясняват как наказанията били прекалени, как контролът бил прекален, как държавата била прекалено строга, отправяме една покана.

Елате с нас на гробищата.

Елате на рождения ден на дете, което вече не е живо.

Елате в стаята, в която играчките стоят непокътнати, а собственикът им никога няма да се върне.

Елате в съдебната зала, където години наред родители чакат справедливост и гледат как делата се влачат безкрайно.

Елате да чуете плача на майка, която е погребала детето си.

След това говорете за „твърде строги мерки“.

Особено тревожни са случаите с непълнолетни зад волана, с деца на ATV-та, мотопеди и автомобили. Позицията ни е категорична:

Родителите трябва да носят отговорност.

Няма значение дали са дали ключовете лично или са оставили възможност детето да ги вземе.

Няма значение дали става дума за автомобил, мотор, мотопед или ATV.

Когато безотговорността на възрастните поставя дете зад волана и това доведе до трагедия, отговорността не може да бъде само административна или символична.

Тя трябва да бъде сериозна.
Тя трябва да бъде наказателна.
Тя трябва да бъде такава, че никой повече да не си позволи да каже:
„Нищо няма да стане.“

Защото става.

Всеки ден става.

Идва лято.

Хиляди семейства ще тръгнат към морето.
Хиляди родители ще водят децата си на почивка.
Хиляди баби и дядовци ще чакат внуците си по селата и малките градове.

И точно тогава едно безумно изпреварване.
Едно натискане на газта.
Една чаша алкохол.
Една доза наркотик.
Една секунда самонадеяност.

Може да унищожи цели поколения.

Катастрофите не убиват само жертвите.

Те убиват семейства.
Убиват бъдеще.
Убиват смисъл.
Убиват мечти.

От името на Сдружение „Ангели на пътя“ заявяваме:

Ще подкрепим всяка реална мярка за спасяване на човешки живот.

Ще настояваме контролът да бъде постоянен.

Ще настояваме наказанията да бъдат неизбежни.

Ще настояваме родителската безотговорност също да носи последствия.

Защото ние не говорим от статистиката.

Ние говорим от страната на снимките с черни ленти.

От страната на празните столове.

От страната на родителите, които вместо да празнуват рождени дни, носят цветя на гробовете на децата си.

И ако обществото все още се чуди дали са нужни по-строги мерки, нека си зададе само един въпрос:

Колко още деца трябва да загинат, за да разберем, че животът струва повече от удобството на нарушителите?

18/06/2026

ОТНОВО ДЕТЕ ЗАД ВОЛАНА. ОТНОВО КАТАСТРОФА. ДО КОГА?

От Сдружение „Ангели на пътя“ сме гневни. Гневни сме, защото поредният тежък инцидент с непълнолетни деца зад волана показва, че обществото продължава да си затваря очите за един огромен проблем – безотговорността на възрастните.

Колко още деца трябва да загинат?
Колко още семейства трябва да бъдат съсипани?
Колко още черни дрехи трябва да облекат родители, братя, сестри и приятели, за да разберем, че това не е игра?

Години наред предупреждаваме. Години наред призоваваме родителите да бъдат по-отговорни. Да не изпълняват всяко желание на децата си. Да не им предоставят автомобили. Да не им купуват мощни АТВ-та, мотопеди и мотори без контрол и без отговорност. Да не оставят ключовете на автомобилите си на място, до което всяко дете може да стигне.

Но явно думите не стигат.

Затова днес заявяваме ясно и категорично:

Сдружение „Ангели на пътя“ ще внесе официално искане до всички компетентни институции, до Народното събрание и до всички парламентарни групи за законодателни промени, които да предвиждат наказателна отговорност за родители и настойници, когато чрез своето бездействие, нехайство или съзнателно поведение допускат непълнолетни деца да управляват моторни превозни средства.

Защото отговорността не започва от момента на катастрофата.
Отговорността започва от момента, в който възрастният позволи това да се случи.

Всяко дете зад волана без право да управлява е провал на контрола.
Всяко дете, качено на автомобил, мотор или АТВ без необходимата правоспособност, е риск не само за собствения си живот, а и за живота на всички останали на пътя.

Ние сме родители, които са погребали децата си.
Ние знаем какво означава една телефонна обаждане да преобърне живота ти завинаги.
Ние знаем какво означава празна детска стая.
Знаем какво означава да чакаш някого, който никога повече няма да се върне.

И точно затова не можем и няма да мълчим.

Лято е.
Децата са във ваканция.
Повече време прекарват навън, по селата, по малките населени места, с приятели и без постоянен контрол.

Точно сега е моментът родителите да бъдат още по-бдителни.

Говорете с децата си.
Обяснявайте им.
Поставяйте граници.
Пазете ключовете на автомобилите си.
Не подценявайте риска.
Не си казвайте: „На моето дете няма да се случи.“

Така са започнали много трагедии.

Призоваваме всички родители: пазете децата си. Пазете и чуждите деца. Пазете живота.

Защото на пътя няма втори дубъл.
Няма бутон „назад“.
Няма поправка след фаталната грешка.

И когато безотговорността убива, обществото е длъжно да поиска отговорност.

Стига вече.

17/06/2026

⚫️ ПОРЕДНОТО УБИТО ДЕТЕ. ПОРЕДНОТО РАЗБИТО СЕМЕЙСТВО. ПОРЕДНАТА БИТКА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ.

На 7 юли 2026 г. от 10:30 часа в Окръжен съд – Велико Търново започва поредната съдебна битка на едно семейство, чийто живот е разделен на две – преди и след катастрофата.

На 25 януари 2026 година, в Прохода на Републиката, едно 9-годишно дете губи живота си по най-жестокия възможен начин. Малката Крисия никога повече няма да се прибере у дома. Никога повече няма да прегърне майка си и баща си. Никога повече няма да се смее, да мечтае, да празнува рожден ден, да порасне.

Според обвинението водач на тежкотоварен камион с турска регистрация нарушава правилата за движение и причинява катастрофа с ужасяващи последици. Детето загива, а родителите остават тежко ранени – физически и с болка, която ще носят до края на живота си.

Това не е просто поредното дело.

Това е поредната детска стая, която е останала завинаги тиха.

Поредната празна маса.

Поредният чифт родители, които вместо да планират бъдещето на детето си, ходят по болници, следствия, прокуратури и съдебни зали.

Поредното семейство, което е принудено да доказва пред институциите, че животът на тяхното дете е имал значение.

Ние от Сдружение „Ангели на пътя“ заставаме плътно до семейството на Крисия.

Не защото сме прочели поредната новина.

А защото знаем.

Знаем какво е да чакаш детето си и то никога да не се прибере.

Знаем какво е да живееш с една снимка вместо с прегръдка.

Знаем какво е да посещаваш гроб, вместо училищно тържество.

Знаем какво е всяка съдебна дата да отваря отново раната и отново да те връща към най-страшния ден в живота ти.

Затова няма да ги оставим сами.

Ще бъдем до тях.

Ще бъдем в съдебната зала.

Ще бъдем техният глас.

Защото всяко убито дете по българските пътища е наше дете.

Защото всяка загубена детска усмивка е загуба за цялото общество.

Защото никой родител не трябва да води тази битка сам.

На 7 юли няма да се гледа просто едно дело.

На 7 юли отново ще бъде съдено безразличието.

Отново ще бъде съдена безнаказаността.

Отново ще бъде поставен въпросът колко още деца трябва да загинат, за да разберем, че войната по пътищата не е статистика, а човешка трагедия.

Крисия беше на 9 години.

Само на 9.

Имаше мечти.

Имаше бъдеще.

Имаше живот пред себе си.

Днес от нея са останали снимки, спомени и една огромна празнина в сърцата на хората, които я обичат.

Ние обещаваме на нейното семейство едно:

Няма да мълчим. Няма да се откажем. Няма да позволим името на Крисия да бъде забравено.

Докато има родители, които плачат над гробовете на децата си, нашата битка продължава.

Докато има семейства, които чакат справедливост, ние ще бъдем до тях.

Докато по българските пътища загиват деца, няма да спрем да говорим.

Защото Крисия не е просто име в съдебно дело.

Крисия е дете.

Дете, което трябваше да живее.

🖤 07.07.2026 г. | 10:30 ч.
🖤 Окръжен съд – Велико Търново

Справедливост за Крисия.

В памет на Крисия.

Нито едно дете повече. 🖤

Сдружение “Ангели на Пътя”

21/06/2026

21/06/2026

21/06/2026

20/06/2026

20/06/2026

20/06/2026

19/06/2026

18/06/2026

17/06/2026

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category