13/02/2026
Да поговорим за чувството на вина и бурята на всички други чувства… Въпреки че направих всичко възможно за по-лесен преход. Въпреки че си дадох време да свикна с тази мисъл. Чувството за вина не ме оставя.
Факт, промяната е огромна и не само за детето.
Хубаво си беше преди, бавни сутрини, разходки сред природата, срещи с приятели…до момента на раздялата пред вратата на градината, до думичките “Беше ми мъчно за теб и плаках”. И това ме натъжава. Знам, че расте. Знам, че това е част от пътя, но сърцето ми още догонва разума.
Как се справихте вие с тези чувства? Какво ви помогна да се справите с този преходен период?
