02/10/2026
На 2 октомври 1916 година, в разгара на Първата световна война, в дъждовното пладне на един намусен ден, на левия бряг на река Струма, край градчето Демир Хисар, загива като командир на рота, водейки войниците си в атака срещу англо-френските части поетът, подпоручик Димчо Дебелянов.Той е едва на 29 години.
Димчо Дебелянов написва стихотворението „Един убит” на бойното поле. Вдъхновен от участта на един загинал французин и от намереното край тялото му неизпратено писмо, авторът създава своята творба, която се отличава от всички предишни. Текстът е намерен след смъртта на поета, когато самият той вече не е враг на никого и когато срещу него вече няма враг.
ЕДИН УБИТ
Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
