06/08/2026
6 август- Преображение Господне
На Преображение Господне помощ не бива да се отказва. Нека правим добрини като Ермина!
ЕРМИНА
Чували ли сте за местността Змийски гроб? Стара
легенда разказва, че някога там бил загинал змей и затуй
мястото било особено. А за баба Ермина чували ли сте?
Проклятия заравя тя в тоя, същия Змийски гроб. Точно
там, где са струпани купища камъни и змиите излизат на
припек. Всяка змия си има камък и си го варди. До
грамадата пък се издига старо дърво. В корените му спи
надеждата, а по клоните му висят избелели мартеници и
късове от дрехи. В студ и зной орлица зорко бди над тия
парцалчета и всяка сутрин Ермина посреща. Преди да се
сипне зората, тя бързаше нататък с няколко ката ризи.
Баеше им вкъщи преди съмнало (че тогаз най хващаха
думите), та да си иде злото от людете, дето ги бяха носили
и в бъдното да ги стига само хубаво.
Със ситни стъпки слабичката женица приближаваше
мястото. Хубостта си беше отишла безвъзвратно от нея и
деветдесетте лазарника `и се бяха врязали дълбоко в
бръчките и. За разлика от наборите си обаче, тя не беше `
прегърбена. Жънеше, ореше, копаеше, лозето пръскаше.
Ръцете и не бяха научени да седят скръстени. Комшии ` и`
помагаха, кога не смогваше сама. Не можеше да се оплаче,
тачеха я, щото кътните зъби на хитрата лисица, наречена
чужда мъка, познаваше и умееше да я надхитря, карайки
я да яде от шепите си. На млади години дълголетницата
се разболя от невярна болест. Излекува се с молитва, с
пост и с голяма вяра. От тогаз даде обет да помага на
людете. Напоследък идеха все повече и повече, ала тя
пъдеше умората далеч и никого не отпращаше. От съмнало
пред къщата и чакаха волски коли с лежащи болници. А на `
скована пейка до портата седяха по-здравите. В тъмна
доба Ермина правеше човеци от тесто, вграждайки в него
мъката им. Опичаше ги и ги носеше на орлицата. Дали тя
ги кълвеше или друга твар ги изяждаше, тя не знаеше, но
на следващата сутрин на мястото не се намираше и троха.
Водена от неутолимата жажда да прави добро, старицата
и днес бързаше да затисне дрехите с камъни. Поздрави
гордата птица, остави и хлебните души под дървото и хвана `
обратния път. На връщане напълни торбичката си с лековити
цветове и листа. Прочута знахарка беше, ала людете я
знаеха и като чакръкчийка и гадателка. Куршум против уплах
лееше. Вадеше по една вощеница от сдиплените в мъжка
кърпа и палеше за всеки, дето идеше при нея, че светлината
умееше да лекува. Светло да им бъде на болниците.
Пламъчето трепереше и човекът трепереше.
Из " Йова разказва", Ивелина Радионова - стихове
