18/10/2025
За професия психотерапевт” или самоцелното уж помагане на хората! Това е професия с ясни теоретични рамки, конструкти и с много осмисляне на личния път, търсене на смисли и лично израстване. Това задължително включва семейните истории, избори и особено семейните симптоми от родителската до настоящата система от отношения.
“Напоследък пазарът се напълни с книги и с обучения, водени от псевдоексперти. Днес не се иска много, за да изглеждаш компетентен - една добра снимка, подходящ цитат, приятен шрифт, издателство или лендинг страничка, в която са подредени „психолог“, „педагог“ или „терапевт“. И това, което се продава, не винаги има стойност. Истинската автентичност не може да се имитира. Фалшът се разпознава лесно, дори когато е лъскаво опакован:
- липсва лична история - няма откъде да извира дълбочина, защото не е преживяно;
- липсва контекст и отговорност - няма опора в теория, практика, реални случаи;
- липсва етика -„помагам на другите“, но без квалификация или грижа за последствията;
- липсва еволюция - посланията са клишета, които се въртят, защото са „търсени“.
Много от тези книги или обучения се раждат не от опит, а от желание за видимост.
Няма болка, през която думите да са минали, нито път, който да е оставил следи.
И това се усеща - дори когато корицата или рекламата блести.
Истинската стойност се гради бавно, както и професионалния авторитет чрез знание, практика, грешки, наблюдение, чрез срещи с реални хора и истински истории.
Остава да се надяваме, че хората усещат. Може да не е веднага, но усещат - кой говори от лична дълбочина и кой повтаря думи, които звучат правилно.”
Из Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог
