29/06/2026
27 юни 2026 г. – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СЛЯПО-ГЛУХОТАТА
Гала-вечер и тържествено отбелязване на 27 юни - рождената дата на Хелън Келър (патрон на сляпо-глухите на световно ниво) – Международен ден на сляпо-глухотата (приет с резолюция на Общото събрание на ООН от 16 юни 2025 г.).
Проведен в рамките на Комплексно национално събитие в партньорство със СНЦ "За по-добро бъдеще", по проект:„ДокоСловици: общуване отвъд звука и светлината (гражданска инициатива на сляпо-глухите хора в България за равноправие, овластяване и социално включване)“ - 23 - 30 юни 2026 г.,
курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел „Северина“.
Официално приветствие
(текстово описание):
Прозвучава химна на НАСГБ, химна на България и химна на Европа.
Всички участници са изправени на крака, отдавайки почит.
(ръкопляскания)
Светлозар Парапанов:
Скъпи приятели от близо и далеч,
Днес, 27 юни, отбелязваме Международния ден на сляпо-глухотата.
За официално приветствие, давам думата на г-жа Драганова, генерален секретар на Световната федерация на сляпо-глухите, регионален представител за Европа към СФСГ, лидер на комитетите на сляпо-глухите жени на СФСГ и ЕССГ, председател и юрисконсулт на Национална асоциация на сляпо-глухите в България, ръководител на Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър“. Моля за вашето внимание.
(ръкопляскания)
В. Драганова:
Скъпи приятели, за пета година, тук, в хотел „Северина“, и с гостоприемството на неговите собственици, Дима и Александър Прейс, отбелязваме Седмицата на сляпо-глухите. За наша радост, под егидата на Световна федерация на сляпо-глухите, 2025 г., с решение на Общото събрание, на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, ние имаме място в световния календар, на Ден на сляпо-глухите, 27 юни, с което можем само да се гордеем. Скъпи приятели, но това не е празник! Това е дата, на която светът трябва да знае, че ние сме тук и ние търсим своето място под слънцето. „Нека бъдем рицари на светлината, в кръстоносния поход срещу тъмнината“. Скъпи приятели, с гордост искам да кажа, че ние отстояваме своите права, и трябва да продължаваме да го правим. В противен случай, ние ще останем незабелязани. Ние сме онези, които трябва да подсигурим нашата видимост, ние сме онези, които трябва да кажем, че сме суверена и част от суверенитета на Република България.
Искам също така да кажа, че сляпо-глухотата е двойно сензорно увреждане, което е в тежест и невъзможност да се компенсират едно друго. Което обаче насочва към бариерата за социален, комуникативен и обществен живот. Но ние няма да позволим това! Когато подадем ръка един на друг, и вървим заедно, да защитим правата си. Ние не искаме милостиня, ние искаме нашите права! Това беше темата вчера на сдружение "За по-добро бъдеще", тоест, благодарение на сдружението, заради което, ние сега сме тука, 120 души. Да бъдем заедно, да споделим нашите радости и тревоги, и заедно да продължим пътя си напред! А сега, след тази думичка, „Ние не искаме милостиня“, искам да представя на вашето внимание, няколко реда, които някога, съм написала.
(ръкопляскания)
Дима Прейс:
„Лястовица бяла
Къде си, къде си лястовица бяла,
Толкова бързо и далеко ли си отлетяла?
Неуморно вглеждам се в небесата
И да те намеря ми е мечтата.
Тук поспра се, питам за теб.
Там поспра се и взирам се за теб.
Когато бяха очите ми зрящи
Четейки произведения прекрасни
Не смятах, че някога и аз
Ще пожелая да чуя поне твоя глас .
Аз знам, че птичка си красива.
Ти предвестник си на пролетта.
Почакай, моля те, поспри се!
Изслушай моята изповед сърдечна.
Не позволявай тъгата ми да бъде вечна.
Съществуваш ли ти или не,
Появи се в моите сънища поне
Да кажа искам аз на теб,
Колко е труден и мъчен живота сега.
Как чукам по вратите тежки.
Колко трудно отварят се те.
Не искам хорска милостиня,
но не искам и на бездействието да съм робиня.
Когато видят ме с бастуна бял
Сякаш питаха се те,
Как ли сляп човек е оцелял.
И аз бях частица от живота трудов
На моя изстрадал и трудолюбив народ .
Чуй, лястовица ти бяла,
Ти най – добре ще разбереш.
Ще крача гордо аз напред,
Нека чуят всички навред,
Че нивга няма да угасне надеждата,
надеждата за живот прекрасен,
Вярата крепи човека, знам,
И аз никога няма да се предам!“
(ръкопляскания)
В. Драганова:
И така, скъпи приятели, както винаги, вече тези пет години, домакините на хотел „Северина“, Александър Прейс и Дима Прейс, са ни осигурили една прекрасна вечер, и нека заедно да се повеселим, и нека продължим, заедно, ръка за ръка, напред! Прекрасна вечер, желая на всички!
