Държавен архив Пазарджик

27/08/2026

РУБРИКА „ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

„ВЕЛИЧКОВ ЛИСТ“

Сред интересните документи, съхранявани в Държавен архив – Пазарджик, е „Величков лист“ – ученическо издание на просветното дружество „Константин Величков“ при Пазарджишката девическа гимназия.

Листът е издаван по повод патронния празник на гимназията и представя живота и творчеството на нейния патрон – Константин Величков. Вестникът се издава под надзора на директора на училището и прякото ръководство на Евгения Батаклиева.

Първият брой, издаден на 3 юни 1939 г., е отпечатан в печатница „Съгласие“ в тираж от 1000 екземпляра, а в днешното издание на рубриката „Интересно в архивите“ ви представяме пълното съдържание на изданието от 1944 г.

26/08/2026

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“

За хора, които искат да разбират растенията, животните и работата със земята. Книги, към които човек се връща отново и отново.

„Илюстрована земеделска енциклопедия” от Сава Ботев и Йосиф Г. Ковачев представлява първия по рода си мащабен земеделски труд в България, обхващащ чужда (заемна) и българска терминология от цялата селскостопанска сфера. Всеобхватният като информация, но и като обем труд, е издаден през 1936 г. и отпечатан в софийската печатница „С. М. Стойков“. Състои се от два обемисти тома с твърди корици с 1991 страници с текст и стотици черно-бели илюстрации, обхващащи понятия по азбучен ред от областите на земеделието и животновъдството. Първият том съдържа 864 страници, а вторият продължава номерирането от 865 до 1991 страница. Двутомникът е оформен с характерните за междувоенното време (1918-1944 г.) двойни корици при луксозните и представителни издания, състоящи се от външна твърда подвързия и вътрешна хартиена обложка, която илюстратори превръщат в самостоятелно произведение на изкуството с уникална рисунка.

Още в предговора авторите на този гигантски за времето си труд поясняват целите му: „Ние се стремихме да нагодим предлаганата енциклопедия на нуждите на българското практическо земеделие. Тя е за дребните и средни стопани, които могат да я използват в читалищата, кооперациите и общините, тя е и за по-едрите земеделски стопани, за които вече е време да имат поне един земеделски наръчник в своя дом. Също така тя да бъде ценно помагало на прогимназиалните и гимназиални учители в преподаването по отечествена география и по естествена история….Нашата енциклопедия е едно начало. Тя не може да претендира за съвършенство, както не е съвършено и всяко начално човешко дело.“

Днес изданието представлява ценна антикварна и библиографска рядкост, която може да бъде открита предимно в държавните архиви, исторически музеи или платформи за старопечатни книги.

30/07/2026

РУБРИКА „ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

Сред интересните документи на пазарджишкия отдел на „Държавен архив“ е първият по рода си „План пътеводител на гр. Пазарджик“. Създаден и отпечатан в София през 1938 г. по инициатива на автора си инж. Крум Сребърников – доказан строителен инженер, идеен и технологичен новатор и създател на патенти в професията си – плана на Пазарджик съдържа карта на града и книжка–пътеводител (фонд №1294, инв. опис №1, а.е. №55).

Картата онагледява пространственото разположение на уличната мрежа по квадранти с имената на улиците, площадите, парк „Острова“ с плажа, пазара и важни административни и др. обществени обекти. Пътеводителят включва кратка историческа бележка за Пазарджик, списъци на хотелите, ресторантите и хановете, учрежденията, банките, църквите и книжарниците, училищата и читалищата, пожарната команда, затвора и кланиците, лекарите, зъболекарите, агрономи и ветеринари, данъчния началник и бирниците, аптеки, държавната болница и лечебници, адвокатите, съдиите и инженерите, фабриките, търговските фирми др.

Като човек, изпреварил времето и проумял силата на рекламата, на гърба на малката книжка-пътеводител, Крум Сребърников е включил и информация за професионалните си умения и свой телефонен номер.

29/07/2026

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“

Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912 и 1913 г.

Карнегиевата комисия е независима международна комисия, създадена през 1913 г. по инициатива и с финансирането на Фондация „Карнеги“ за международен мир, основана от американския индустриалец и филантроп Андрю Карнеги.

Нейната задача е да разследва причините, хода и последиците от Балканските войни (1912–1913). Комисията посещава засегнатите райони, събира свидетелски показания, официални документи и преки наблюдения, а през 1914 г. публикува своя известен доклад.

Карнегиевите доклади са изключително ценен исторически източник, тъй като са изготвени непосредствено след събитията от международен екип от учени, юристи и дипломати, въз основа на събрани на място свидетелства, официални документи и преки наблюдения. Именно тази близост до събитията и използването на разнообразни източници ги превръщат в едни от най-значимите международни документи за изследването на Балканските войни.

Преведен екземпляр от Карнегиевия доклад през 1914 г. се съхранява и в Държавен архив – Пазарджик.

25/06/2026

„ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

В рубриката „Интересно в архивите“ ви представяме: Укази на Държавния съвет на НРБ за награждаване с юбилеен медал „100 години от Априлското въстание“.

През 1976 г. българската общественост тържествено отбелязва 100-годишнината от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в националноосвободителното движение на българския народ. По този повод Държавният съвет на Народна република България издава редица укази, с които се отдава заслужена почит на героизма, саможертвата и патриотизма на участниците в събитията от пролетта на 1876 г.

Сред тези документи е и Указът за награждаване с юбилейния медал „100 години от Априлското въстание“. Отличието се присъжда на градове и села, които имат значителен принос и активно участие в подготовката и провеждането на въстанието. Сред наградените населени места са Панагюрище, Батак, Брацигово, Клисура, Копривщица и редица други селища, оставили трайна следа в националната памет.

Във фондовете на отдел „Държавен архив“ – Пазарджик се съхраняват оригиналите на два указа, свързани с това отличие. Единият от тях „Указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на град Батак с юбилейния медал 100 години от Априлското въстание“, а вторият „Указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на село Славовица с юбилеен медал 100 години от Априлското въстание“.

Документите са ценен исторически източник, който свидетелства за признанието към населените места за тяхната саможертва и героизъм по време на Априлското въстание. Той е част от документалното наследство, съхранявано в Държавен архив – Пазарджик и допринася за опазването на историческата памет за едни от най-драматичните и значими събития в българската история.

24/06/2026

ОТ ВЪЗХОД ДО ОСЪЖДАНЕ И РЕАБИЛИТАЦИЯ: СЪДБАТА НА ГЕОРГИ КЕНДЕРОВ

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“

След като в предишни издания на рубриката „Ценни книги в архивите“ ви представихме трудове на проф. Иван Батаклиев и академик Емил Георгиев, днес ви запознаваме с по-нова придобивка на библиотеката на отдел „Държавен архив“ – Пазарджик.

Става дума за биографичен очерк, посветен на видния общественик от Пазарджик през 30-те и 40-те години на XX век – Георги Кендеров, с автор проф. Милен Куманов.

Георги Петров Кендеров е роден на 13 април 1897 г. в Пазарджик. След като завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, той се завръща в родния си град и започва адвокатска практика, като активно участва и в обществения и културния живот.

През 1934 г. е избран за кмет на Пазарджик. По време на неговото управление градът се модернизира значително – с нов градоустройствен план, благоустрояване, озеленяване и развитие на обществените пространства, включително остров „Свобода“. За заслугите си е награден с орден „За граждански заслуги“.

По-късно заема поста главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, а през 1940 г. е избран за народен представител от Пазарджик. В парламента участва и в значими обществени решения, включително подписването на писмото от 1943 г. срещу изселването на българските евреи.

След 9 септември 1944 г. обаче съдбата му се променя драстично – той е арестуван, осъден на доживотен затвор, лишен от права и конфискувано имущество. Години наред прекарва в затвори, преди да бъде освободен през 1952 г.

Той умира на 24 март 1970 г. в Пазарджик.

С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд на Република България Георги Кендеров е реабилитиран съдебно заедно с голям брой други депутати от XXV Обикновено народно събрание.

Всички тези събития и житейският път на Георги Кендеров са подробно проследени в биографичния очерк на проф. Милен Куманов.

11/06/2026

Крум Сребърников – вдъхновяващ пример за новаторство, разнопосочен кариерен успех и доказателство на фразата „от инженер всичко става“

(125 години от рождението на Крум Сребърников)

Крум Сребърников е роден на 11 юни 1891 г. в Панагюрище в род, свързан с този на най-известната жена от „бунтовния“ град - Райна Княгиня. Животът му и този на семейството му, бащата – шивач на дрехи по европейска мода, майка – домакиня, обгрижваща шест деца, е неразривно свързан с Пазарджик, където учи в новооткритата Мъжка гимназия „Иван Аксаков“. През 1911 г. става студент в Мюнхен, след това и в Дрезден в Германия, където завършва образованието си като строителен инженер със специалност железобетонни конструкции през 1922 г. заради две прекъсвания. Първото - за да вземе участие в Междусъюзническата война (1912-1913 г.) и второто – за участие в Първата световна война.

Като инженер в Районното управление по пътищата в Пазарджик, Сребърников проектира, трасира и ръководи строежа на пътя от гр. Пещера до първия български планински курорт - „Св. Константин“. По това време се запознава със съпругата си Дафинка, с която се венчава през 1932 г. По данни от децата му – Петър и Мария – Сребърников е първият строителен инженер в Пазарджишко, внедрил в практиката железобетонните конструкции. Той е новатор не само чисто технологично, но и в разнообразието от проекти, които реализира – на частни и обществени сгради, здравно заведение, фабрики, мостове, кино, паметници, водоснабдителни съоръжения, напоителни канали и нивелации. Заради аналитичното си мислене, техническата грамотност и адаптивност, които му дава инженерното образование, е нает и работи усилено по построяването на железопътната линия Пловдив-Панагюрище, а през Втората световна война е мобилизиран и изпратен на остров Тасос и в Кавала в Гърция, за да прави мостови съоръжения и пътища за българската войска. Негови са проектите на плажа в Острова, колодрума, фабриката на братя Сотирови и други обекти в самия град Пазарджик. В годините след 1944 работи усилено по проекти на конопочукачни предприятия и конопени топила в селища по поречието на Дунав и по Черноморското крайбрежие. А в последните си години инженерната му логика го трансформира в различна успешна кариерна посока – земеделие, главно оризопроизводство и овощарство.

Крум Сребърников е автор на две изобретения, за които има признати патенти и издадени удостоверения – за „пневматичен кладенец“ и за „машина гъсеничен трактор за изграждане прегради от пръст при оризосеячеството“. И освен всичко останало през 1938 г. по собствена инциатива изготвя и издава първия план с малка книжка-пътеводител на Пазарджик с кратка историческа бележка за града, списък на улиците и площадите по квадратите от плана на селището, списъци на хотелите, ресторантите и хановете, учрежденията, банките, църквите и книжарниците, лекарите и зъболекарите, аптеките и дрогериите, адвокатите и инженерите, фабриките, търговските фирми др.

След тежко боледуване Крум Сребърников умира през ноември 1954 г. Наследството от документи, негови проекти, текстове, лични снимки и дори личен бележник (дневник), озаглавен „Особени минути“, воден във военно време през 1917 г., са дарени на Държавен архив – Пазарджик от децата му Петър и Мария през 1990-94 и през 2019 г. Включени са във фонд №1294, обединяващ три инвентарни описа с общо 147 архивни единици, обхващащи документи от личния и професионален път на Крум Сребърников.

09/06/2026

Държавен архив – Пазарджик отбеляза Международния ден на архивите

На 9 юни Държавен архив – Пазарджик отбеляза Международния ден на архивите в присъствието на приятели, бивши колеги, сътрудници и представители на сродни институции.

По време на събитието началникът на отдела представи кратка информация за историята на празника и значението на датата 9 юни, на която през 1948 г. е създаден Международният съвет на архивите.

По традиция на този ден бяха обявени номинираните в категориите „Читател на архива“, „Дарител на архива“ и „Приятел на архива“.

В категория „Читател на архива“ бяха номинирани проф. Веселин Бояджиев и Величка Петрова.

Проф. Веселин Бояджиев е читателят с най-много посещения в читалнята през изминалата година – 18 посещения и 41 използвани архивни единици по темата „История на Стрелча“.

Величка Петрова е използвала най-голям брой архивни единици – 45 при 9 посещения в читалнята. Нейната изследователска работа е посветена на темата „Ролята и значението на Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

В категория „Дарител на архива“ бе номиниран Димитър Кибритов – дългогодишен служител на Държавен архив – Пазарджик и председател на Читалище „Виделина“. Той дарява лични документи за създаването на негов личен архивен фонд. Сред предоставените материали са лични документи, статии, програми и интервюта, свързани с неговата обществена и творческа дейност, документи за музикалния живот в Пазарджик, както и богат снимков материал, отразяващ личности и събития от града.

В категория „Приятел на архива“ бе номинирана Надежда Сандъкчийска – учител по история и цивилизация в Професионалната гимназия по механоелектротехника – Пазарджик. Като дългогодишен партньор на архива тя активно съдейства за популяризирането на архивното дело сред младите хора, организирайки посещения на ученици и инициативи за запознаване с дейността на институцията. През 2025 г. тя организира посещение на ученици по повод 10 октомври – Деня на българските архивисти.

В рамките на отбелязването на празника гостите имаха възможност да разгледат изложба с оригинални документи от архивния фонд на Крум Сребърников, подредена по повод 125 години от неговото рождение.

Държавен архив – Пазарджик благодари на всички свои читатели, дарители, партньори и приятели за доверието, сътрудничеството и приноса им към опазването и популяризирането на документалното наследство.

05/06/2026

28/05/2026

„ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

В днешното издание на рубриката, посветена на 75-годишнината на държавните архиви „Интересно в архивите“, ви връщаме повече от век назад, за да разкрием историята на един паметник, роден от признателността на българските граждани към една личност. Представяме ви текста на акта, положен в основите на паметника на Константин Величков в Пазарджик, изграден с усилията на Комитет за увековечаване паметта на Константин Величков.

Началото на комитета е поставено на 2 декември 1907 г. в читалище „Виделина“, където родолюбиви граждани учредяват Комитет за увековечаване паметта на Константин Величков. В него се включват всички началници на учрежденията в града, кметът, директорът на прогимназията, главните учители, представители на дружества, кооперации, еснафи и изтъкнати граждани като Яков Матакиев, Иван Войводов, Стефан Консулов, Иван Гешанов и други.

Само няколко седмици по-късно – на 25 декември 1907 г. – е избрано настоятелство, което поема нелеката, но благородна задача да превърне признателността в дело. Под председателството на Стефан Консулов комитетът организира литературно-музикални вечеринки, театрални представления и дарителски инициативи, чрез които започва събирането на средства за бъдещия паметник.

Утвърденият през 1910 г. устав определя не само източниците на финансиране – дарения от граждани, помощи от общини, окръжни съвети, Народното събрание, Министерството на просветата, читалища и учителски дружества от цялата страна – но и величествения облик на монумента: гранитен пиедестал, върху който да се издига бронзова статуя на Константин Величков в естествен ръст.

Родолюбивата кауза намира отзвук далеч извън пределите на Пазарджик. Общини от Разградско, Симитлийско, Тутраканско, Харманлийско, Трънско и други краища на България изпращат средства, обединени от общото убеждение, че паметта за великите личности трябва да бъде съхранена.

На 24 май 1915 г. е положен основният камък на паметника – символичен акт на признателност към човек, отдал живота си на просветата и българската култура. По този повод Иван Вазов изпраща телеграма до комитета с думите:
„Редко наш град може да се гордее с гражданин тъй велик по ум, по дарба, по заслуги, както е идеалният Величков, когото днес увековечавате.“

След дългогодишни усилия и непрестанна обществена подкрепа, паметникът е изграден през 1931 г. по проект на скулптора Атанас Дудулов. Тържественото му откриване се състои на 3 юни 1933 г. в присъствието на гости от столицата и цялата страна.