Държавен архив Пазарджик

30/07/2026

РУБРИКА „ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

Сред интересните документи на пазарджишкия отдел на „Държавен архив“ е първият по рода си „План пътеводител на гр. Пазарджик“. Създаден и отпечатан в София през 1938 г. по инициатива на автора си инж. Крум Сребърников – доказан строителен инженер, идеен и технологичен новатор и създател на патенти в професията си – плана на Пазарджик съдържа карта на града и книжка–пътеводител (фонд №1294, инв. опис №1, а.е. №55).

Картата онагледява пространственото разположение на уличната мрежа по квадранти с имената на улиците, площадите, парк „Острова“ с плажа, пазара и важни административни и др. обществени обекти. Пътеводителят включва кратка историческа бележка за Пазарджик, списъци на хотелите, ресторантите и хановете, учрежденията, банките, църквите и книжарниците, училищата и читалищата, пожарната команда, затвора и кланиците, лекарите, зъболекарите, агрономи и ветеринари, данъчния началник и бирниците, аптеки, държавната болница и лечебници, адвокатите, съдиите и инженерите, фабриките, търговските фирми др.

Като човек, изпреварил времето и проумял силата на рекламата, на гърба на малката книжка-пътеводител, Крум Сребърников е включил и информация за професионалните си умения и свой телефонен номер.

29/07/2026

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“

Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912 и 1913 г.

Карнегиевата комисия е независима международна комисия, създадена през 1913 г. по инициатива и с финансирането на Фондация „Карнеги“ за международен мир, основана от американския индустриалец и филантроп Андрю Карнеги.

Нейната задача е да разследва причините, хода и последиците от Балканските войни (1912–1913). Комисията посещава засегнатите райони, събира свидетелски показания, официални документи и преки наблюдения, а през 1914 г. публикува своя известен доклад.

Карнегиевите доклади са изключително ценен исторически източник, тъй като са изготвени непосредствено след събитията от международен екип от учени, юристи и дипломати, въз основа на събрани на място свидетелства, официални документи и преки наблюдения. Именно тази близост до събитията и използването на разнообразни източници ги превръщат в едни от най-значимите международни документи за изследването на Балканските войни.

Преведен екземпляр от Карнегиевия доклад през 1914 г. се съхранява и в Държавен архив – Пазарджик.

25/06/2026

„ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

В рубриката „Интересно в архивите“ ви представяме: Укази на Държавния съвет на НРБ за награждаване с юбилеен медал „100 години от Априлското въстание“.

През 1976 г. българската общественост тържествено отбелязва 100-годишнината от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в националноосвободителното движение на българския народ. По този повод Държавният съвет на Народна република България издава редица укази, с които се отдава заслужена почит на героизма, саможертвата и патриотизма на участниците в събитията от пролетта на 1876 г.

Сред тези документи е и Указът за награждаване с юбилейния медал „100 години от Априлското въстание“. Отличието се присъжда на градове и села, които имат значителен принос и активно участие в подготовката и провеждането на въстанието. Сред наградените населени места са Панагюрище, Батак, Брацигово, Клисура, Копривщица и редица други селища, оставили трайна следа в националната памет.

Във фондовете на отдел „Държавен архив“ – Пазарджик се съхраняват оригиналите на два указа, свързани с това отличие. Единият от тях „Указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на град Батак с юбилейния медал 100 години от Априлското въстание“, а вторият „Указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на село Славовица с юбилеен медал 100 години от Априлското въстание“.

Документите са ценен исторически източник, който свидетелства за признанието към населените места за тяхната саможертва и героизъм по време на Априлското въстание. Той е част от документалното наследство, съхранявано в Държавен архив – Пазарджик и допринася за опазването на историческата памет за едни от най-драматичните и значими събития в българската история.

24/06/2026

ОТ ВЪЗХОД ДО ОСЪЖДАНЕ И РЕАБИЛИТАЦИЯ: СЪДБАТА НА ГЕОРГИ КЕНДЕРОВ

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ“

След като в предишни издания на рубриката „Ценни книги в архивите“ ви представихме трудове на проф. Иван Батаклиев и академик Емил Георгиев, днес ви запознаваме с по-нова придобивка на библиотеката на отдел „Държавен архив“ – Пазарджик.

Става дума за биографичен очерк, посветен на видния общественик от Пазарджик през 30-те и 40-те години на XX век – Георги Кендеров, с автор проф. Милен Куманов.

Георги Петров Кендеров е роден на 13 април 1897 г. в Пазарджик. След като завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, той се завръща в родния си град и започва адвокатска практика, като активно участва и в обществения и културния живот.

През 1934 г. е избран за кмет на Пазарджик. По време на неговото управление градът се модернизира значително – с нов градоустройствен план, благоустрояване, озеленяване и развитие на обществените пространства, включително остров „Свобода“. За заслугите си е награден с орден „За граждански заслуги“.

По-късно заема поста главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, а през 1940 г. е избран за народен представител от Пазарджик. В парламента участва и в значими обществени решения, включително подписването на писмото от 1943 г. срещу изселването на българските евреи.

След 9 септември 1944 г. обаче съдбата му се променя драстично – той е арестуван, осъден на доживотен затвор, лишен от права и конфискувано имущество. Години наред прекарва в затвори, преди да бъде освободен през 1952 г.

Той умира на 24 март 1970 г. в Пазарджик.

С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд на Република България Георги Кендеров е реабилитиран съдебно заедно с голям брой други депутати от XXV Обикновено народно събрание.

Всички тези събития и житейският път на Георги Кендеров са подробно проследени в биографичния очерк на проф. Милен Куманов.

11/06/2026

Крум Сребърников – вдъхновяващ пример за новаторство, разнопосочен кариерен успех и доказателство на фразата „от инженер всичко става“

(125 години от рождението на Крум Сребърников)

Крум Сребърников е роден на 11 юни 1891 г. в Панагюрище в род, свързан с този на най-известната жена от „бунтовния“ град - Райна Княгиня. Животът му и този на семейството му, бащата – шивач на дрехи по европейска мода, майка – домакиня, обгрижваща шест деца, е неразривно свързан с Пазарджик, където учи в новооткритата Мъжка гимназия „Иван Аксаков“. През 1911 г. става студент в Мюнхен, след това и в Дрезден в Германия, където завършва образованието си като строителен инженер със специалност железобетонни конструкции през 1922 г. заради две прекъсвания. Първото - за да вземе участие в Междусъюзническата война (1912-1913 г.) и второто – за участие в Първата световна война.

Като инженер в Районното управление по пътищата в Пазарджик, Сребърников проектира, трасира и ръководи строежа на пътя от гр. Пещера до първия български планински курорт - „Св. Константин“. По това време се запознава със съпругата си Дафинка, с която се венчава през 1932 г. По данни от децата му – Петър и Мария – Сребърников е първият строителен инженер в Пазарджишко, внедрил в практиката железобетонните конструкции. Той е новатор не само чисто технологично, но и в разнообразието от проекти, които реализира – на частни и обществени сгради, здравно заведение, фабрики, мостове, кино, паметници, водоснабдителни съоръжения, напоителни канали и нивелации. Заради аналитичното си мислене, техническата грамотност и адаптивност, които му дава инженерното образование, е нает и работи усилено по построяването на железопътната линия Пловдив-Панагюрище, а през Втората световна война е мобилизиран и изпратен на остров Тасос и в Кавала в Гърция, за да прави мостови съоръжения и пътища за българската войска. Негови са проектите на плажа в Острова, колодрума, фабриката на братя Сотирови и други обекти в самия град Пазарджик. В годините след 1944 работи усилено по проекти на конопочукачни предприятия и конопени топила в селища по поречието на Дунав и по Черноморското крайбрежие. А в последните си години инженерната му логика го трансформира в различна успешна кариерна посока – земеделие, главно оризопроизводство и овощарство.

Крум Сребърников е автор на две изобретения, за които има признати патенти и издадени удостоверения – за „пневматичен кладенец“ и за „машина гъсеничен трактор за изграждане прегради от пръст при оризосеячеството“. И освен всичко останало през 1938 г. по собствена инциатива изготвя и издава първия план с малка книжка-пътеводител на Пазарджик с кратка историческа бележка за града, списък на улиците и площадите по квадратите от плана на селището, списъци на хотелите, ресторантите и хановете, учрежденията, банките, църквите и книжарниците, лекарите и зъболекарите, аптеките и дрогериите, адвокатите и инженерите, фабриките, търговските фирми др.

След тежко боледуване Крум Сребърников умира през ноември 1954 г. Наследството от документи, негови проекти, текстове, лични снимки и дори личен бележник (дневник), озаглавен „Особени минути“, воден във военно време през 1917 г., са дарени на Държавен архив – Пазарджик от децата му Петър и Мария през 1990-94 и през 2019 г. Включени са във фонд №1294, обединяващ три инвентарни описа с общо 147 архивни единици, обхващащи документи от личния и професионален път на Крум Сребърников.

09/06/2026

Държавен архив – Пазарджик отбеляза Международния ден на архивите

На 9 юни Държавен архив – Пазарджик отбеляза Международния ден на архивите в присъствието на приятели, бивши колеги, сътрудници и представители на сродни институции.

По време на събитието началникът на отдела представи кратка информация за историята на празника и значението на датата 9 юни, на която през 1948 г. е създаден Международният съвет на архивите.

По традиция на този ден бяха обявени номинираните в категориите „Читател на архива“, „Дарител на архива“ и „Приятел на архива“.

В категория „Читател на архива“ бяха номинирани проф. Веселин Бояджиев и Величка Петрова.

Проф. Веселин Бояджиев е читателят с най-много посещения в читалнята през изминалата година – 18 посещения и 41 използвани архивни единици по темата „История на Стрелча“.

Величка Петрова е използвала най-голям брой архивни единици – 45 при 9 посещения в читалнята. Нейната изследователска работа е посветена на темата „Ролята и значението на Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

В категория „Дарител на архива“ бе номиниран Димитър Кибритов – дългогодишен служител на Държавен архив – Пазарджик и председател на Читалище „Виделина“. Той дарява лични документи за създаването на негов личен архивен фонд. Сред предоставените материали са лични документи, статии, програми и интервюта, свързани с неговата обществена и творческа дейност, документи за музикалния живот в Пазарджик, както и богат снимков материал, отразяващ личности и събития от града.

В категория „Приятел на архива“ бе номинирана Надежда Сандъкчийска – учител по история и цивилизация в Професионалната гимназия по механоелектротехника – Пазарджик. Като дългогодишен партньор на архива тя активно съдейства за популяризирането на архивното дело сред младите хора, организирайки посещения на ученици и инициативи за запознаване с дейността на институцията. През 2025 г. тя организира посещение на ученици по повод 10 октомври – Деня на българските архивисти.

В рамките на отбелязването на празника гостите имаха възможност да разгледат изложба с оригинални документи от архивния фонд на Крум Сребърников, подредена по повод 125 години от неговото рождение.

Държавен архив – Пазарджик благодари на всички свои читатели, дарители, партньори и приятели за доверието, сътрудничеството и приноса им към опазването и популяризирането на документалното наследство.

05/06/2026

28/05/2026

„ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

В днешното издание на рубриката, посветена на 75-годишнината на държавните архиви „Интересно в архивите“, ви връщаме повече от век назад, за да разкрием историята на един паметник, роден от признателността на българските граждани към една личност. Представяме ви текста на акта, положен в основите на паметника на Константин Величков в Пазарджик, изграден с усилията на Комитет за увековечаване паметта на Константин Величков.

Началото на комитета е поставено на 2 декември 1907 г. в читалище „Виделина“, където родолюбиви граждани учредяват Комитет за увековечаване паметта на Константин Величков. В него се включват всички началници на учрежденията в града, кметът, директорът на прогимназията, главните учители, представители на дружества, кооперации, еснафи и изтъкнати граждани като Яков Матакиев, Иван Войводов, Стефан Консулов, Иван Гешанов и други.

Само няколко седмици по-късно – на 25 декември 1907 г. – е избрано настоятелство, което поема нелеката, но благородна задача да превърне признателността в дело. Под председателството на Стефан Консулов комитетът организира литературно-музикални вечеринки, театрални представления и дарителски инициативи, чрез които започва събирането на средства за бъдещия паметник.

Утвърденият през 1910 г. устав определя не само източниците на финансиране – дарения от граждани, помощи от общини, окръжни съвети, Народното събрание, Министерството на просветата, читалища и учителски дружества от цялата страна – но и величествения облик на монумента: гранитен пиедестал, върху който да се издига бронзова статуя на Константин Величков в естествен ръст.

Родолюбивата кауза намира отзвук далеч извън пределите на Пазарджик. Общини от Разградско, Симитлийско, Тутраканско, Харманлийско, Трънско и други краища на България изпращат средства, обединени от общото убеждение, че паметта за великите личности трябва да бъде съхранена.

На 24 май 1915 г. е положен основният камък на паметника – символичен акт на признателност към човек, отдал живота си на просветата и българската култура. По този повод Иван Вазов изпраща телеграма до комитета с думите:
„Редко наш град може да се гордее с гражданин тъй велик по ум, по дарба, по заслуги, както е идеалният Величков, когото днес увековечавате.“

След дългогодишни усилия и непрестанна обществена подкрепа, паметникът е изграден през 1931 г. по проект на скулптора Атанас Дудулов. Тържественото му откриване се състои на 3 юни 1933 г. в присъствието на гости от столицата и цялата страна.

27/05/2026

РУБРИКА „ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ”

НАШЕТО АЗ-БУКИ-ВЕДИ
Академик Емил Георгиев

Подвластни на възторжените емоции от празника на славянската писменост и българската просвета и култура, бихме искали да изложим на вниманието ви една ценна книга от нашата библиотека. Това е малката по размери, но голяма по съдържание книга на акад. Емил Георгиев.

Той е виден български литературовед, литературен историк, славист, академик на Българската академия на науките. Бил е преподавател в Софийския университет, където завежда Катедрата по славянска литература. В отделни периоди от трудовия си път е заемал различни позиции. Бил е завеждащ Секцията по сравнително литературознание в Института за литература на БАН, ръководител на „Българска енциклопедия“ при БАН, директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976), секретар и заместник-председател на Съюза на научните работници в България, председател на Славянското дружество в България и др. В периода от 4 декември 1971 до смъртта си на 1 май 1982 г. е заместник-председател на Републиканския съвет на Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“. Неговата научна дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература.

Книгата „Нашето Аз-Буки-Веди“ е последната книга на акад. Емил Георгиев, издадена от Държавно издателство „Народна просвета“- София:, 1981 г. Тя е посветена на българската писменост, първата голяма писменост на народен език в средновековна Европа. Тя запознава читателя с двете старобългарски азбуки- глаголицата и кирилицата, обяснява техния произход, разкрива взаимоотношенията им, проследява творческия процес, на който са резултат. Също така обяснява възникването и значението на названията на техните букви. Книгата осветлява основите на древната българска култура и разкрива ролята на старобългарската писменост в общославянския живот. Затова тя е важен елемент от библиотечния фонд на всеки българин.

В книгата са представени и значителни по обем богати илюстрации на различни паметници на културата и писмеността- евангелия, хроники, надписи, части от беседи и др.

Книгата започва с великото дело на българските и славянски просветители Константин-Кирил Философ и Методий. Тъй като биографиите им са извънредно богати, авторът се спира само на онези моменти, които имат значение за тяхното велико историческо дело- създаването на българската и славянската писменост. Изложена е хронологията и причинно-следствената връзка между времето и мястото, в което са живели и творили, между дейностите им на богослови и мисионери на християнското учение и породилата се необходимост от създаването на азбука, на свой- славянски език, който да ги отличи от останалите народи и да отстояват мястото на славяните в борбата им с т.нар. „триезичници“. Посочва се къде и как е възникнала дейността на Кирил и Методий, за Моравската им мисия, за преводите им на богослужебните текстове и др.

Авторът прави обстойно и подробно сравнение между двете български азбуки. Разглежда буквения им състав, звуковите и числените стойности, както и названията на буквите. Конкретно посочва и изброява приликите и отликите между тях, както и с гръцкото минускулно писмо.

Анализирайки кирилицата и глаголицата в книгата, той излага различни мнения на видни научни изследователи и слависти и проследява как различни теории се утвърждават или отпадат през годините. Акцентът е поставен върху това коя от двете азбуки е дело на Константин-Кирил Философ и как точно я е създал. Авторът представя различни исторически източници и с лекота удостоява читателя с основните аргументи за това, че той е създал именно глаголицата- „една нова азбука“, „едно оригинално писмо“, „творческо дело на еднолично вдъхновение“.

Писателят обръща също толкова голямо внимание и на кирилицата. Посочва и обяснява близостта й с гръцката азбука и как е повлияна от нея. Но също така прави хронологично съпоставяне между двете азбуки, посочва сходствата между тях и обяснява защо е имало две азбуки и как са били пригодени за славянската реч.

Не малка част от книгата е посветена и на разпространението на старобългарските азбуки широко в пределите на източната половина на Европа, а кирилицата преминава даже и в Азия. Авторът проследява пътя и причините за това, прилагайки не малко исторически сведения.

Голям интерес за читателя представляват старобългарските названия на буквите, които академик Георгиев описва в своята книга, посочвайки най- старите паметници, в които се срещат. Отделя внимание на почти всички букви, произхода на названието им и различните теории за това, ширещи се в науката. Цитира разнообразни източници и анализира текстовете им.

Книгата представлява увлекателно четиво за всеки българин, който би искал да се запознае по-детайлно с нашите азбуки, с историята на тяхното възникване и развитие през вековете. Защото и до днес делото на светите братя Кирил и Методий е не просто история, а живо наследство, което остава несравнимо по същност и значение. То е сред най-значимите приноси на България към европейската и световна цивилизация и защитава правото на всеки народ да прославя словото и вярата на своя собствен език.

30/04/2026

„ИНТЕРЕСНО В АРХИВИТЕ“

В днешното издание на рубриката ни по повод 75-годишнината на държавните архиви „Интересно в архивите“ ви представяме издание от вестник „Щурец“, публикуван от Райко Алексиев през 1943 г.

Райко Николов Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Татар Пазарджик. Произхожда от будно учителско семейство. Баща му Никола Алексиев е възпитаник на Солунската гимназия. Майката, Стоянка Белопитова, е родом от Панагюрище.

Талантът му се проявява още в прогимназията, когато нарисува сполучлива карикатура на директора на училището. Първата си карикатура публикува през 1908 г., когато е 15-годишен, във вестник „Въртокъщник“. На 16-годишна възраст става редовен сътрудник на вестниците „Българан“ и „Смях и сълзи“. През 1913–1914 г. е един от редакторите на „Людокос“ и „Сълза и смях“. През 1914 г. прави самостоятелна изложба във Враца, а през 1916 г. и в София. Той е автор на първия български рисуван филм, прожектиран през декември 1915 г. в кино „Модерен театър“.

От 1917 г. Райко Алексиев е един от редакторите на хумористичното списание „Българан“ заедно с Александър Божинов и Димитър Подвързачов. Участва в Първата световна война като военен художник, където на фронта в Македония през 1915–1916 г. рисува цикъл от рисунки, които през 1918 г. представя в София в самостоятелна изложба „Картини и скици из Македония“.

След Първата световна война той е особено активен: през 1918–1919 г. съставя „Хумористична библиотека“, оформя кориците на списанията „Модерна библиотека“ и „Родна литература“. През 1920 г. заедно с Йордан Мечкаров е организатор на Дома на изкуствата в София и дълги години Райко Алексиев е негов председател. От 1922 г. е член на Дружеството на художниците в България. През 20-те години заминава за Германия и Италия да специализира рисуване.

През 1932 г. Райко Алексиев се отделя от в. „Зора“ и основава седмичния вестник „Щурец“, където напълно разкрива своя талант и афинитет към шаржа и сатирата. „Щурец“ е хумористичен вестник. Първият брой излиза на 24 декември 1932 г. и се радва на голям читателски интерес. Издава се всяка събота в периода 1932 – 1944 г. в София. Самият Райко Алексиев е редактор и издател на вестника си под творческия псевдоним „Фра Дяволо“. В първите години той сам рисува всички карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри и се грижи за разпространението му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г.

Основна тема на вестника е вътрешнополитическият живот в България, описан със закачлив хумор и политическа сатира. Поместват се карикатури, забавни разкази, римувани злободневки, хумористични миниатюри и фейлетони. Тиражът му от 50 000 бр. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.
Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва два пъти. Популярността на седмичника бързо нараства и редовни негови сътрудници стават Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.
От 1935 до 1944 г. Райко Алексиев е председател на Съюза на българските художници. Под неговото перо излизат над 5000 смели сатирични карикатури. Той не е свързан с нито една партия. През Втората световна война остро воюва срещу спекулата. По същото време герои на неговите карикатури са Хитлер, Мусолини, Чърчил, Рузвелт. Той не щади и Сталин. Едно от обвиненията срещу Райко Алексиев е прословутата му карикатура на Сталин. Със силата на сарказма си авторът стряска и властта, и опозицията. Многократно е предупреждаван от близките си да напусне страната, но той отказва.

На 10 септември 1944 г. известният български карикатурист, живописец, писател-хуморист, общественик и редактор Райко Алексиев е арестуван в прочутото Писателско кафене на бул. „Цар Освободител“ в София. Отведен е в училището на глухите, където 2 месеца е жестоко малтретиран и на 18 ноември 1944 г. умира. Присъдата е издадена през 1945 г. и имуществото му е изцяло конфискувано. Семейството на Райко Алексиев – съпругата му Весела Алексиева и синовете му Веселин, Радослав и Александър – са изпратени в лагер. До 1965 г., когато съпругата му напуска България, тя е била непрекъснато преследвана и тероризирана. Жертва на комунистическия режим е синът му Радослав (наследил дарбите на баща си). Единствен той от фамилията остава в България и до края на живота си е преследван, затварян и тормозен. През 1975 г. успява да отиде при майка си в Германия и малко след това умира.

През 2002 г. на името на Райко Алексиев е учредена национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки 3 години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.