Исторически музей - Павликени е общинска публична собственост, създаден през 1978 г. като Градски исторически музей.Музеят се разполага в самостоятелна красива сграда, проектирана от архитект Теофил Теофилов. Над входа на сградата има монументално художествено пано по проект на художника Григор Спиридонов, изпълнението на което е дело на скулптура проф. Георги Чапкънов.
В структурата на Исторически Музей- Павликени е археологически обект с национално значение - Античен керамичен център в м.“ Върбовски ливади“. Исторически музей – Павликени притежава богати фондове и експозиции в четири отдела:, археология, етнография и възраждане и най - нова история и художествена галерия. Като културен институт музеят има за цел да съхранява, популяризира, проучва и опазва културно- историческото наследство на Павликени и останалите 19 селища от региона.
В експозиция “Археология” на постоянната изложба са експонирани разнообразни по форма, украса и предназначение керамични съдове и предмети от Античния керамичен център (ІІ –ІV в. от н.е.). и град Павликени и селата в общината. В просторният парк на музея са изложени множество лапидарни паметници от периода на Античността в Павликенския район, които показват бурното и цветущо минало на тракийската и римската култура в тези земи.
В музейната експозиция е представен периода на национално освободителните борби в Павликенския край по време на османското владичество. Отделено специално място на преминаването през района на четите на Филип Тотю (1867) и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), както и местата на най-драматичните им битки с вековния поробител. В постоянната изложба присъства уникалния експонат от този период - стенописният Вечен календар, създаден по идея на отец Матей Преображенски и изработен през 1870 год. от тревненския зограф Венко. Календарът е с размери 158 – 116 см и е бил изографисан върху стената на Българското народно взаимно училище в с.Михалци, община Павликени. От 2000 г. оригиналът на стенописа се съхранява в експозицията на Исторически музей – Павликени е единственият запазен веществен документ за самородния гений на отец Матей Преображенски.
Етнографската експозиция представя тематично отделни моменти от бита и трудовата дейност на хората от Павликенския край през периода на Възраждането. Експонирани са оръдия на труда, използвани в земеделието и животновъдството, както и занаятите като тъкачество, грънчарство, дървообработване, медникарство и др. В изложбата присъстват характерните за региона носии, тъкани, шевици и женски накити. В отделни витрини е отделено място за обзавеждането на домовете; празничната обредност и някои ритуали при традиционните празници като българската сватба, Великден, Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан и др.
Съвременното развитие на село Павликени в град и настъпилите промени се проследяват в експозиция “Нова и най - нова история”. Развитието на Павликени след Освобождението през 1878 г. до наши дни е разказано в много снимки, документи и други експонати. Те свидетелстват за утвърждаването и развитието на селището като средищен административен, търговски и транспортен център на Павликенска околия през първата половина на века.
Художествената галерия в музея разполага с над 200 произведения на изкуството, сред които тези на живописците проф.Бойчо Григоров, проф.Иван Бочев, Благой Иванов, Иваничка Панева, Лалю Минков, Стефан Петков и др. Графиките са на проф.Никола Хаджитанев, Григор Спиридонов, Спиридон Борисов и Христо Цацинов. Представени са творби на павликенски автори като живописеца Пламен Петров, графика Христо Христов и иконописеца Мартин Петров и др. В галерията са изложени скулптури на проф.Ненко Маров, проф.Иван Фунев, Кирил Анев, Марин Флоров, а художествените фотографии са дело на Цончо Балканджиев.В галерията може да се видят и творби на автори от чужбина – Япония, Корея, Франция.
