14/10/2026
Петковден е! Зимата иде!
На Петковден (14 октомври), църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Традициите и честванията на българите на този празник имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството.
От Петковден започва сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа, последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва: "На Петковден ралото да ти е под стрехата".
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен "Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, баница или ястие с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
