19/09/2026
Хайде да хвърлим малко светлина относно случващото се в Кархули на фона на тази хубава но малко тъжна снимка от последния ни лагер и последно мероприятие за част от децата. Напоследък хора ме питат „Вярно ли, че сте затворили и не функционирате?“
Истината е, че имах такова намерение, но не го осъществих напълно, а само частично. Везните наклониха към това решение преди 20тина дни по време на турнир. От около година насам мога да кажа, че нашия клуб се развиваше много добре и с бързи темпове. В малките възрасти се утвърдихме като основна сила в областта. До 8-9 годишни имахме над 50 деца, което мисля, че откровено в това отношение ни нарежда до големите клубове. И почти всеки ден имаме позвънявания от нови родители да запишат децата си. Този факт наред с показваните резултати по време на мачове, начинът ни на игра и боравене на децата с топката дават оценка на работата ни и това какво постигаме. Защо тогава ми е минало през ума да прекратя дейност? Защото осъзнах, че каквото и да правя не мога да се преборя с манталитета на българина. Ще бъда директен и по възможност по-кратък, защото темата е безкрайна. От повече от година ежедневно водя борба с поведението на родителите. Като по време на мач тази борба се превръща направо във война. Това е основната и единствена причина за моя негативизъм. Татковци и дядовци, които са виждали топка по телевизията, но явно не много често, се опитват да ми наложат техни правила. Кой да играе и кой да гледа, как да играем и т.н. Може би е нормално да има такива хора и това не ме тръгва особено. Но ужасното е, че се сформира група от хора водени от гореспоменатите, които саботираха отбора. Саботираха и мен, техния треньор, човекът който от 5-6 годишни деца направи отбор равнопоставен или по-добър от много други отбори. Човекът, който всеки ден е посрещал в дома си всяко дете и родител така сякаш са в собствения си дом, прекарвал е всеки ден с децата по 3-5 часа и е бърсал сълзите и сополите им. Човекът, който смея да кажа ги научи да играят красив качествен футбол. Явно този човек заслужава точно това, коалиция срещу него защото ........той не им позволява да крещят по децата и да ги обиждат когато сгрешат. За това треньорът, чието последно действие преди злополучните събития беше да изведе отбора до спечелване на турнир и удивяване с грамотната игра на децата, изведнъж стана враг за група от родители и няма да се учудя на коментари от типа „неграмотник“ или нещо такова. Това заслужава всеки един треньор. Но аз не мога да се примиря с такова нещо. И понеже признавам, че съм безсилен, намерението ми да закрия школата вече премина в решение. А защо съм безсилен? Каквото и да правя, колкото и желание, старание и воля да имам, на мен ми е ясно, че Кархули е най-малкия и най-скромния клуб в града, макар и по брой деца, по качество на заниманията да не е точно така. Но нашата база е най-малката, нямаме спонсор, всичко се движи и управлява от един човек и 2-3 почасови помощник треньори, на които много благодаря за лоялността. За повечето деца и родители се приема като едно по-високо ниво да отидат в някой от другите градски клубове. Това ми е ясно и няма как да наложа моите правила. Разчитам само на добри обноски, лоялност и мълчалива благодарност. Но нека стъпим на земята, такива неща почти не съществуват. Мисленето е следното: „Правя си каквото искам, а ако на тренера не му изнася отиваме в другия клуб“.
От както сме създадени преди 3г и половина ние сме работили предимно с деца, които или не са пипали топка, или са тренирали месец-два някъде, но не са се наложили там сред другите деца. Имали сме и изключения, де, да не се обиди някой😀, но те се броеха на пръсти. Всички други отбори ни побеждаваха с по 10 гола. За 1 година с много труд успявахме с колегите и децата да наваксаме и да станем отбор, който да показва добра игра, да печели понякога и да ни радва. И точно тогава когато сме свършили най-трудната работа, благодарение на някой много амбициозен или обиден за нещо родител или дете отборът се разпада. Винаги сме имали по 5-7 деца от набор. От 2 набора с мъка правим отбор без никакво право на избор, всички са в отбора. Един като се откаже изпитвам трудност, двама – приключваме. За 3 години това ми се случи 2 пъти. Всяка година започвам от начало, всичкият труд отива на вятъра. Най-вероятно причината е в мен, лошо управление, но отчайващото е, че всеки път нещата тръгват надолу от децата и родителите, които съм уважавал страшно много и съм разчитал на тях като лидери, които да сплотят отбора. Обяснявах си случилото се и с фактът, че сме много малки, че не сме достатъчно добри. Мислех си, че ако станем много добри за всички ще бъде чест да са част от Кархули. Дадох всичко от себе си. Неизмерим труд, станахме добри, станахме много и може би пък точно за това си повярвахме, че нямаме право на грешка. На всеки грешен пас, на всеки допуснат гол родителите реагираха като края на света. А това са 7-8 годишни деца, които е нормално да грешат и един треньор, който също е човек и не е безгрешен. Тука трябва да се намесят уважението, дисциплина, възпитание. Но ги няма. За това взех окончателно решение, че не искам да продължавам така. И отборът се разпадна за трети път. Някои от напусналите ще кажат „Треньорът ни изгони“, други ще кажат „Махнахме се от този луд“. Истината и аз не знам къде е, но ето какви са фактите в момента
Изгубихме доста и много добри, научени деца, но се освободих от родителите им, с които не виждах никакъв начин да продължим да работим заедно и те се отърваха от мен, по взаимно съгласие.
Кархули продължава да работи с децата, чиито родители изразиха подкрепата си към мен. Те не са никак малко и провеждаме много приятни и ползотворни тренировки. Нямаме отбор в първенството, защото много от децата са нови, т.е. пак се връщаме половин или една година назад. Благодарение на тези хора мотивацията постепенно започва да измества отчаянието и гледаме отново напред.
Като извод за себе си съм на мнение, че правото на избор от родителите е колкото хубаво нещо, толкова и вреди на детския футбол. Те се чувстват недосегаеми, защото по всяко време могат да преместят детето си. Често пъти така става. До 15г възраст детето вече е изразходило всичките 3 варианта и тогава наред с пубертета, алкохол, гаджета, спира да тренира футбол. От друга страна, наличието на избор поражда конкуренция, по мой сметки в град Монтана за миналата учебна година около 100 деца 1ви и 2ри клас тренираха футбол, което число щеше със сигурност да е по-малко ако нямаше 3 клуба. Поражда силно и оспорвано първенство каквото беше миналогодишното с нашите 2 отбора в него. Така че, в името на това повече деца да спортуват, в името на тези около 45-50 деца, които останаха верни на Кархули, продължаваме да тренираме и да набираме деца.
Това са фактите около нас. Сега може да коментирате както желаете, позитивно, негативно. Аз няма да отстъпя от позицията си ако ще това да струва Кархули отново да се превърне в лозе или овощна градина. Ще държа на това, което смятам за правилно и ще бъда безкомпромисен
