Село Лозен се намира на 15 км източно от гр.София, по АМ „Тракия“. На север граничи със с.Казичане, на изток със София-град, на запад граничи със с.Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в една от най-високите стопанско усвоени части на Лозенската планина. Надморската височина на селото е от 700 до 900 метра.
Население: 5 856 (ГРАО, 2010-12-15)
Землище: 91,597 km²
Надм. височина: 700
m
Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са -1°С през януари до 30°С през юли. Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20° С.
Годишния ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи (100-120мм) са значително по-малко от летните (120-180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.
Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който благоприятстван от плитките подпочвени води създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.
Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове, като саадина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатаци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800-900м надм. височина виреятгори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб.Най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинския свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците - от зайците.
Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия връх Полуврак се вижда язовир „Искър“.
Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) - Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.
Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът "Св Мъченик Георги" в Долни Лозен. Той е реставриран от катедра "Реставрация" на Националната художествена академия със средства, събрани от жителите на селото.
За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото което пасяли заедно.
В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Едно от неоспоримите доказателства за съществуването му още от Втората българска държава е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна Урвишката крепост и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът бива разрушен, за да бъде възроден отново през 17 в.
повече: http://www.pancharevo.org/index.php/styles/2012-02-02-13-00-49
