28/05/2026
ИНДЕКС НА СЪОТВЕТСТВИЕТО МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФИЛА НА ИКОНОМИКАТА, 2026 Г.
Автор: Институт за пазарна икономика
Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.
През 2026 г. индексът общо за страната е 54,4 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.) – все области в Добруджа, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика.
На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията.
Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.
В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. Разминаванията по сектори са сериозни:
В селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с ППК;
В преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема;
В строителството – високо търсене (8% заети), но нисък прием (4%);
В транспорта – 12% заети, при под 3% прием;
В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%);
В ИКТ – 18% от приема, но под 3% от заетите с ППК.
Данните показват голям дял на професиите, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки професии (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).
Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:
Планиране на приема – по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии.
Развитие на дуалното обучение – ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
Професионално ориентиране: информираният избор на професия е ключов за съответствие с реалните възможности.
Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда несъответствия – едновременно недостиг на кадри в икономиката и затруднена реализация на част от завършилите. Това вече не е само образователен проблем, а ограничение пред икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на страната.
