Църква "Св.Георги "- гр.Хасково / Church " Saint George " - Haskovo

19/08/2026

ЕТО НАЙ-КРАТКИЯТ И ЛЕК ПЪТ КЪМ СПАСЕНИЕТО

Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме бе научил на любов.

Трябва да вразумяваме брата кротко, с любов. Мирът се губи, ако душата се потщеслави или се превъзнесе пред брата, или осъди някого, или вразумява брата, но не кротко и с любов; а ако ядем много или се молим вяло – заради всичко това мирът се губи.

Но ако свикнем да се молим усърдно за враговете и да ги обичаме, мирът винаги ще пребивава в душите ни, а ако намразим или осъдим брата, умът ни ще се помрачи и ние ще изгубим мира и дръзновението пред Бога.

Душата не може да има мир, ако не се поучава ден и нощ в Божия закон, защото този закон е написан от Божия Дух, а Божият Дух преминава от Писанието върху душата, и душата чувства наслада и приятност в това, и вече не иска да обича земното, защото любовта към земното опустошава душата, и тогава тя става унила и подивява, и не иска да се моли на Бога. А врагът, виждайки, че душата не е в Бога, я разколебава и свободно влага в ума каквото си иска и гони душата от едни помисли към други, и душата прекарва целия ден в такъв безпорядък и не може да съзерцава чисто Господа.

Който носи в себе си мира на Светия Дух, той излива мир и върху другите; а който носи в себе си злия дух, той излива зло и върху другите.

За да има благодат, човек трябва да бъде въздържан във всичко: в движенията, в думите, погледа, в помислите, в храната. И за всяко въздържание спомага поучаването в словото Божие. Казано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Преподобна Мария Египетска взела с пръсти малко сочиво от свети Зосима и казала: “Това е достатъчно, при Божията благодат.” Трябва да се приучиш да ядеш колкото е възможно по-малко, но трябва да правиш това с разсъждение, доколкото ти позволява работата. Мярата на въздържанието трябва да бъде такава, че
и след хранене да ти се иска да се молиш.

Ето най-краткия и лек път към спасението:

Бъди послушен, въздържан, не осъждай и пази ума и сърцето си от лоши помисли, а мисли, че всички хора са добри и Господ ги обича. За тези смирени мисли благодатта на Светия Дух ще живее в теб, и ти ще кажеш: “Милостив е Господ”.

А ако осъждаш, роптаеш, обичаш да изпълняваш своята воля, макар и много да се молиш, душата ти ще оскъднее и ще кажеш: “Господ ме е забравил”. Но не Господ те е забравил, а ти си забравил, че трябва да се смиряваш, и затова Божията благодат не живее в душата ти. А в смирената душа тя влиза лесно и ѝ дава мир и покой в Бога. Божията Майка е била най-смирена от всички и затова се прославя и от небето, и от земята. И всеки, който се смирява, ще бъде прославен от Бога и ще види Божията слава.

Преп. Силуан Атонски
Из книгата: “ВЕЛИКИ РУСКИ СТАРЦИ”
Жития, чудеса, духовни наставления
(Част 3)

18/08/2026

18/08/2026

Най-страшното е, че страстите не изчезват със смъртта
на тялото.
Тялото – „инструментът“, чрез който човек най-често върши
грях – умира и изчезва. Но невъзможността да удовлетворява
своите страсти е това, което ще измъчва човека след смъртта.

Светите отци казват, че там страстите ще измъчват човека
много по-силно, отколкото на земята – ще горят като огън без
сън и без покой.

И не само телесните страсти, като блудството или пиянството,
ще измъчват хората, без да могат да бъдат удовлетворени,
но и духовните страсти – гордостта, суетата и гневът.

Защото там няма да има възможност те да бъдат
удовлетворени.

И най-важното – човек вече няма да може да се бори със
страстите си. Това е възможно единствено тук, на земята,
защото земният живот ни е даден за покаяние и поправяне.

Наистина, на когото и на каквото е служил човек в земния си
живот, с него ще бъде и във вечността.

Ако е служил на своите страсти и на дявола, ще остане с тях.

Например, за наркозависимия адът би бил безкрайно, никога
непреставащо състояние на мъчително лишение.
За алкохолика – вечен махмурлук, и така нататък.

Но ако човек е служил на Бога и е живял с Него още на земята,
може да се надява, че и във вечността ще бъде с Него.

Земният живот ни е даден като подготовка за вечността.
Именно тук, на земята, ние определяме кое е най-важното за
нас, какво е смисълът и радостта на живота ни –
удовлетворяването на страстите или животът с Бога.

Раят е обиталището на праведните, на покаялите се и изкупени
(спасени) грешници, които отново са се съединили с Бога за
вечен живот.

Йеромонах Йов (Гумеров)

18/08/2026

Казваме, че имаме вяра, но се държим
така, сякаш Бог е просто добра идея за
трудни моменти. Когато всичко върви
добре, забравяме за Него. Когато дойдат
болестта, лишенията, страхът или
смъртта, тогава бързо си спомняме за
молитвата.

Това не е зряла вяра. Това е интерес.

Неверието не означава само да кажеш, че
Бог не съществува. Неверието може да
стои и на първия ред в църквата: когато
се прекръстваме, но живеем без никакъв
страх Божий; когато целуваме иконата, а
след това със своите думи нараняваме и
унижаваме човека; когато казваме „Боже,
помагай“, но вземаме всичките си решения
без Бога.

Истинската вяра започва там, където
човек приема да се промени.

Иначе имаме религия на устните и
неверие в делата.

11/08/2026

📖 ДА РАЗБИРАМЕ ВЯРАТА

Кратки статии, подготвени по материали на Българската православна църква, Светото Предание и православната литература.

_______________________________________________
Молитвата – разговор на душата с Бога

Всеки човек носи в сърцето си моменти на радост, тревога, благодарност или надежда. Именно тогава най-естественият път към Бога е молитвата.

В православната традиция молитвата не е просто заучен текст. Тя е жива среща с Бога – разговор, в който Му поверяваме мислите си, благодарим за даровете, молим за помощ и търсим Неговото ръководство. Българската православна църква определя молитвата като „сърдечна беседа на човека с Бога“ – общение, което укрепва вярата и носи утеха.

Какви могат да бъдат нашите молитви?

🙏 Просителна – когато молим Бога за помощ, здраве, сили или мъдрост.

🤲 Благодарствена – когато Му благодарим за всичко, което ни е дарил.

✨ Хвалебна – когато прославяме Неговата любов, милост и величие.

Молитвата може да бъде лична – у дома или навсякъде, където сме, но и обща – когато всички вярващи се събират в храма и с едно сърце отправят молитвите си към Бога.

Защо се прекръстваме?

Кръстният знак не е просто жест. Той е изповядване на православната вяра и видим знак, че се уповаваме на Христос.

Събираме трите пръста заедно в знак на Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Другите два пръста, прибрани към дланта, напомнят за двете природи на Господ Иисус Христос – Божествената и човешката.

След това докосваме челото, гърдите, дясното и лявото рамо, а накрая правим лек поклон. Важно е кръстният знак да бъде извършван спокойно, внимателно и с благоговение, а не механично.

„Молитвата не се измерва с броя на думите, а с искреността на сърцето.“

⸻

Използвани източници

* Българска патриаршия – „Молитвата – сърдечна беседа на човека с Бога“⁠
* Българска патриаршия – „Православната молитва“⁠
* Българска патриаршия – „Кръстният знак“⁠

09/08/2026

Даде обещание на Бога и не го изпълни. Ще има ли страшно наказание? Какво да направиш, ако в беда си дал обет на Бога, а сега не можеш да го спазваш?

​Най-опасното обещание човек дава, когато го е страх, при тежка болест или беда в семейството. Изглежда, че няма изход. И човек казва: "Господи, помогни. Повече няма да пия. Ще започна да постя. Ще помогам на бедните. Ще се моля всеки ден". Бедата преминава, Бог помага. А заедно с бедата си отива и решимостта. И изведнъж човек с ужас се сеща: "Аз нали обещах това на Бога" и нищо не правя.

​Запомнете: обетът не е просто желание да станеш по-добър. Това е конкретно обещание към Бога да направиш нещо добро или да се откажеш от нещо лошо. Библията предупреждава: "Ако не си дал обет, няма грях върху теб. Но ако си дал - изпълнявай казаното". Обетът не е сделка: "Господи, ти на мен чудо, а аз на теб добро поведение".

​Погледнете родителите на Богородица - Йоаким и Анна. Те дълги години нямали деца. След явяването на ангела родителите обещали, че ще посветят детето на Бога. Родила се Дева Мария и те удържали думата си, завели я в Йерусалимския храм.

​Има история за човек, който се опитал да замени обещаното с по-удобно дело. Тежко болен монах обещал след изцелението си да отиде при мощите на светеца. Той се изцелил, но решил да не пътува дотам. Отслужил молебен там, където живял, и болестта му се върнала отново. Монахът се покаял, отново получил изцеление и след това отишъл да изпълни обещаното.

​Значи ли това, че за нарушен обет Бог веднага ще накаже човека? Не. Не бива всяка болест или беда да се обявява за наказание от Бога. Но и да се правим, че нищо не е станало, също не бива. Нарушаването на обещание към Бога е тежък грях.

​И какво да направиш, ако си обещал, но вече не се справяш? Първо - не се крий от Бога. Трябва да се помолиш и директно да кажеш: "Господи, надцених силите си. Прости ми и ми помогни". После отиди на изповед и разкажи на свещеника какво и кога си обещал. Не отменяй и не заменяй обета сам. Свещеникът ще ти помогне да разбереш как е най-добре да постъпиш: да продължиш да го изпълняваш, да го замениш с друго добро дело или, ако е възможно, да се покаеш и да се освободиш от обещанието.

​И най-важното, по-добре не давай на Бога гръмки обещания в минути на беда и страх. Ние сме слаби и не знаем какво ще донесе утрешният ден. Ако искаш да откажеш алкохола, не се пазари с Бога. Помоли се. Не "Ако ми помогнеш, Иисусе Христе, повече никога няма да изпия и една чашка", а кажи честно: "Господи, искам да не пия, но сам не се справям. Помогни ми днес да надвия това". А утре поискай помощ отново и отново.

​Писанието казва: "По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш". Затова, преди да дадеш обет, спри, размисли, посъветвай се със свещеник, защото думите, казани на Бога, не са шега. Но ако не можеш да го изпълниш, покай се и кажи: "Господи, нямам собствени сили. Направих голяма, голяма грешка". *

09/08/2026

Молитвеното правило е заради човека,
а не човекът заради правилото.

То трябва да подпомага духовното израстване, а не да бъде
непосилен товар, който изтощава телесните сили и смущава
душата.

Често се случва подвижници, които неразумно са си наложили
прекалено тежко молитвено правило, да преминат направо от
прекомерния подвиг към пълното му изоставяне.

След като оставят правилото или дори само го съкратят,
неизбежно ги обзема смущение. То започва да разрушава
душата, поражда униние, а унинието, когато се засили, води до
духовно разслабване и отстъпване от подвига. В резултат на
това неразумният подвижник се отдава на безгрижен и разсеян
живот и поради духовното си безразличие изпада в най-тежки
грехове.

Затова, избирайки молитвено правило, съобразено със своите
сили и духовни потребности, старайте се да го изпълнявате
усърдно и постоянно.

Това е необходимо, за да се запази духовната сила на душата,
така както редовното и достатъчно здравословно хранене е
необходимо за поддържането на телесните сили.

Св. Игнатий (Брянчанинов)

06/08/2026

Ние, християните, трябва да прощаваме всичко не защото злото няма значение и не носи последици, а защото самите ние, осъзнавайки собствената си неизбежна греховност, се надяваме на неизмеримата Божия милост.

Понякога болката ни е причинена съзнателно, друг път ни е причинена заради човешка слабост, неразбиране, липса на емоционална интелигентност или чувствителност.

Но каквото и да е станало, ако ние не искаме да простим на човека, който ни е наранил, с какво лице ще молим Бога да прости собствените ни прегрешения?

Да простим не означава да оправдаем злото или да се преструваме, че нищо не се е случило.

Означава да не позволяваме на причиненото зло да породи зло и в собственото ни сърце.

Прот. Симеон Николов