Църква "Св.Георги "- гр.Хасково / Church " Saint George " - Haskovo

05/10/2026

Когато човек поправя себе си, променя се и
светът около него.

Ако искаш да запазиш мира в душата си, не се карай с никого.
Остави всеки да вярва в каквото иска.
А ти се моли за тях и продължавай напред.

Защото не ние трябва да поправяме света, а всеки
човек трябва да поправя себе си.

Не осъждай никого, защото не знаеш какво има в сърцето му.
Може той да плаче пред Бога, а ти да го злословиш.

Бог не гледа на лицето, а на сърцето. Затова, ако искаш да
имаш мир, остави Бог да съди и не се опитвай сам да бъдеш
съдия.

Прави добро, доколкото можеш, обичай, без да очакваш нищо
в замяна, и благодари за всичко. Защото тогава идват Божият
мир и радост и усещаш, че наистина живееш.

Отец Пимен Влад

04/10/2026

⛪️ ПРАВОСЛАВИЕТО ОТБЛИЗО: ЗАЩО СВЕЩЕНИЦИТЕ НОСЯТ РАЗЛИЧНИ ЦВЕТОВЕ ОДЕЖДИ?

Забелязвали ли сте, че на големите църковни празници свещениците не винаги са облечени еднакво? На Великден често виждаме светли одежди, на Богородичните празници в много храмове – сини, а през Великия пост – по-тъмни.
Цветовете на богослужебните одежди не са избрани само за красота. Те носят символика и помагат на вярващите по-дълбоко да почувстват духовния смисъл на празника или на богослужебния период.

ЗАЩО СВЕЩЕНИЦИТЕ НОСЯТ СПЕЦИАЛНИ ОДЕЖДИ?

Богослужебните одежди са специалните дрехи, които свещенослужителите обличат при извършването на църковните служби и тайнства.
Те напомнят, че свещеникът не служи от свое име, а стои пред Бога като служител на Църквата. Облечен в свещените одежди, той свидетелства, че богослужението не е нещо обикновено, а свещено дело.
Различните части на облачението имат свое духовно значение, а цветът на одеждите често отразява характера на деня – дали е празничен, покаен, тържествен или посветен на определено събитие от църковната година.

КАКВО СИМВОЛИЗИРА БЕЛИЯТ ЦВЯТ?

Белият цвят е символ на Божествената светлина, чистотата, радостта и славата.
Особено тържествено той се свързва с Пасха – празника на Христовото Възкресение, когато Църквата прославя победата на Христос над греха и смъртта.
Светли одежди се използват и на други велики Господски празници, според местната традиция – например Рождество Христово, Богоявление и Преображение Господне.
Белият цвят ни напомня и за сиянието на Христовото Преображение и за небесната слава на Божието царство.

ЗАЩО НА БОГОРОДИЧНИТЕ ПРАЗНИЦИ ЧЕСТО ВИЖДАМЕ СИНИ ОДЕЖДИ?

В много православни храмове на Богородични празници често се използват сини одежди.
Синият цвят се свързва с небесната чистота, благоговението и особения начин, по който Църквата почита Пресвета Богородица. Затова в много места свещениците носят сини одежди на празници като Рождество Богородично, Въведение Богородично, Благовещение и Успение Богородично.
Важно е обаче да се знае, че това е утвърдена църковна традиция, а не абсолютно еднакво правило навсякъде. В различни поместни църкви и храмове може да се използват и други празнични цветове.
Синьото ни напомня за особеното място на Божията Майка в историята на нашето спасение.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗЛАТНИЯТ ЦВЯТ?

Златният цвят е символ на Божествената слава, царственото достойнство и духовната светлина.
Златистите и жълтите одежди са сред най-често използваните в православните храмове. Те нерядко се носят в неделни дни и на празници, когато няма установен местен обичай за друг цвят.
Блясъкът на златото напомня за небесното царство и за славата на Бога, Който царува во веки.

ЗАЩО ПОНЯКОГА ОДЕЖДИТЕ СА ЧЕРВЕНИ?

Червеният цвят има дълбока символика в православната традиция.
От една страна, той напомня за кръвта на Христос и за подвига на светите мъченици, които са запечатали вярата си със страдание и смърт.
От друга страна, в някои традиции червеното се свързва и с пасхалната радост, с тържеството на живота над смъртта и с победата на Възкресението.
Затова червени одежди могат да се видят както в дни, посветени на мъченици, така и в пасхалния период, според местния църковен обичай.

КОГА СВЕЩЕНИЦИТЕ НОСЯТ ЗЕЛЕНИ ОДЕЖДИ?

Зеленият цвят символизира живота, обновлението и благодатното действие на Светия Дух.
Той е особено характерен за празника Петдесетница, когато Църквата възпоменава слизането на Светия Дух над светите апостоли.
На този празник храмовете често се украсяват със зелени клони, трева и цветя – знак за духовното обновление, което Светият Дух дарява на света.
В някои традиции зелени одежди се използват и при празници на преподобни светци – монаси и подвижници, които са принесли духовен плод в живота си.

ЗАЩО ПРЕЗ ВЕЛИКИЯ ПОСТ ОДЕЖДИТЕ ЧЕСТО СА ТЪМНИ?

Великият пост е време на покаяние, молитва, въздържание и духовно вглъбяване.
Затова през делничните великопостни богослужения често се използват по-тъмни одежди – черни, тъмновиолетови, тъмночервени или други по-сдържани тонове, според местната традиция.
Виолетовият цвят често се свързва с покаянието, смирението и вътрешното събиране на човека пред Бога.
Тъмните одежди не изразяват безнадеждност, а трезвост, плач за греха и подготовка за светлата радост на Христовото Възкресение.

ЗАЩО НА ЕДИН И СЪЩ ПРАЗНИК В РАЗЛИЧНИ ХРАМОВЕ ВИЖДАМЕ РАЗЛИЧНИ ЦВЕТОВЕ?

В Православната църква няма една-единствена, задължителна за всички поместни църкви система на богослужебните цветове.
През вековете са се утвърдили различни местни обичаи. Затова на един и същ празник в един храм можем да видим сини одежди, в друг – бели, а в трети – златни или друг подходящ празничен цвят.

Това не е нарушение на църковния ред, а израз на богатството и разнообразието на православната богослужебна традиция.

ПРОМЕНЯ ЛИ СЕ СМИСЪЛЪТ НА ЛИТУРГИЯТА СПОРЕД ЦВЕТА НА ОДЕЖДИТЕ?
Не.

Независимо дали свещеникът е облечен в бяло, златно, синьо, зелено или друг цвят, Светата Литургия остава същото велико тайнство, чийто център е Светата Евхаристия.

Цветовете не променят благодатта на тайнството. Те помагат на вярващите по-ясно да разпознаят характера на деня – празничен, покаян или тържествен – и да преживеят по-пълно църковната година.

Следващия път, когато влезете в храма, обърнете внимание на цвета на свещеническите одежди. Понякога той може да ви подскаже нещо за празника, който Църквата отбелязва, и за духовното послание на деня.

Но нека помним: най-важното в храма не е цветът на одеждите, а живото присъствие на Бога, молитвата на Църквата и срещата на човека с Христа.

Храм "Рождество на Пресвета Богородица"

#православие
#вяра

04/10/2026

⛪️ ПРАВОСЛАВИЕТО ОТБЛИЗО: ЗАЩО ПОСТИМ В СРЯДА И ПЕТЪК?

Много хора знаят, че православните християни постят преди Великден и Рождество Христово. Но защо Църквата е определила за пост и два дни от почти всяка седмица – сряда и петък?

Зад тази традиция стоят две от най-важните събития в земния живот на Иисус Христос.

ЗАЩО ПОСТИМ В СРЯДА?

Сряда е денят, в който Църквата възпоменава предателството на Юда Искариотски.

Според Евангелието Юда отива при първосвещениците и се съгласява да предаде Христос срещу тридесет сребърника.

Затова всяка сряда ни напомня за предателството на Спасителя, но и ни подтиква да се замислим за собствената си вярност към Бога.

Постът в този ден е възможност да се вгледаме в себе си, в постъпките и в отношенията си с другите.

ЗАЩО ПОСТИМ В ПЕТЪК?

Петък е денят, в който Иисус Христос е разпнат на Кръста.

Всяка седмица Църквата ни припомня Неговите страдания, саможертва и безгранична любов към човечеството.

Затова петъчният пост е свързан с особена молитва и благодарност към Спасителя, Който доброволно приема кръстната смърт за спасението на света.

ОТКОГА СЪЩЕСТВУВА ТАЗИ ТРАДИЦИЯ?

Постът в сряда и петък е една от най-древните християнски традиции.

Още в раннохристиянското съчинение „Дидахе“, известно като „Учение на дванадесетте апостоли“, се споменава постенето в четвъртия и шестия ден от седмицата – сряда и петък.

Така още първите християнски общности свързват седмичния си живот с молитвата и поста.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПОСТИМ В ТЕЗИ ДНИ?

В обичайния православен пост се въздържаме от месо, млечни продукти и яйца. В зависимост от църковния календар има различни правила за употребата на риба, олио и вино.

Но постът не се изчерпва с храната.

Светите отци ни напомнят, че въздържанието трябва да бъде съпроводено с молитва, милосърдие, покаяние и стремеж да се освободим от гнева, осъждането и лошите навици.

Какъв смисъл има да се въздържаме от определена храна, ако продължаваме да нараняваме ближните си с думи и постъпки?

ВСЯКА СРЯДА И ПЕТЪК ЛИ СА ПОСТНИ?

Не. В православния календар има и седмици, през които постът в сряда и петък се отменя. Те се наричат седмици без пост.

Такива са например Светлата седмица след Великден и периодът от Рождество Христово до навечерието на Богоявление.

Има и други изключения, както и празнични дни, в които постът се облекчава. Затова е полезно да следим църковния календар.

А АКО ИМАМЕ ЗДРАВОСЛОВЕН ПРОБЛЕМ ИЛИ НЕ МОЖЕМ ДА СПАЗВАМЕ СТРОГ ПОСТ?

Постът не е състезание и не бива да вреди на здравето.

За децата, бременните, кърмещите, болните и хората със специфични здравословни потребности постното правило може да бъде облекчено. Подходящо е това да се обсъди със свещеник, а при здравословни ограничения – и с лекар.

Духовният смисъл на поста не се губи, когато човек по необходимост не може да спазва всички хранителни ограничения.

ЗАЩО ПОСТИМ ВСЯКА СЕДМИЦА, А НЕ САМО ПРЕЗ ГОЛЕМИТЕ ПОСТИ?

Големите пости ни подготвят за важните християнски празници. Постът в сряда и петък ни помага да запазим духовната си будност и през останалата част от годината.

Сряда ни припомня предателството, а петък – Христовата кръстна жертва.

Така всяка седмица отново се връщаме към събитията, които стоят в сърцевината на нашата вяра.

Постът в сряда и петък е много повече от въздържание от определени храни. Той е ежеседмично напомняне за Христовите страдания и покана да живеем с повече молитва, смирение и любов към ближния.

Храм "Рождество на Пресвета Богородица"

#православие
#вяра

03/10/2026

В нашия живот непрекъснато се случват
непредвидени неща. Отиваш в манастир,
за да намериш духовен живот – а срещаш
зли хора. Това е непредвидено.
Търсиш килия в част на манастира без
влага, получаваш я, но откриваш, че
морето ти причинява алергия и не можеш
да имаш покой нито денем, нито нощем.
Мисълта веднага ти казва: „Стани и си
тръгни.“ Това е непредвидено.
Приближавам се до теб с мисълта, че си
добър човек, а виждам, че не си.
И това е непредвидено.
Постоянно ни се случват непредвидени
неща, защото имаме своя воля и свои
желания.
Непредвидено е онова, което е против
нашата воля и нашето желание – затова
така ни изглежда, но в същността си не е.
Човекът, който обича Бога, очаква всичко
и винаги казва: „Да бъде Твоята воля.“ Ще
дойде ли дъжд, буря, градушка, мълния? –
„Благословено да бъде името Господне.“
Но понеже всичко това „струва“ на нашата
телесност, ние го преживяваме като
непредвидено и тежко.
Затова, за да не се смущаваш всеки път,
за да не скърбиш, да не се страхуваш и да
не се измъчваш – очаквай всичко, приемай
всичко, за да можеш да понесеш всичко,
което идва.
Винаги казвай: „Добре дошла, болест;
добре дошъл, неуспех; добре дошло,
мъченичество.“ Това носи кротост,
а без кротост не може да има никакъв
духовен живот.
— Старецът Емилиян Симонопетритски

02/10/2026

29/09/2026

⛪️ ПРАВОСЛАВИЕТО ОТБЛИЗО: ДЕЦАТА В ЦЪРКВАТА – КАК ДА ИМ ПОМОГНЕМ ДА ОБИКНАТ ХРАМА?

Малко дете влиза в храма, оглежда иконите, заглежда се в пламъчетата на свещите и започва да задава въпроси. След малко му става трудно да стои на едно място. Иска да се приближи до мама, да прошепне нещо или да разбере защо свещеникът е излязъл от олтара.

За възрастните Литургията е позната, но за детето тя е цял нов свят. Как да му помогнем да го опознае, без да превръщаме всяко посещение в поредица от забележки?

ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ МОЖЕМ ДА ВОДИМ ДЕТЕТО НА ЦЪРКВА?

Децата могат да участват в църковния живот още от най-ранна възраст. Не е необходимо първо да пораснат достатъчно, за да разбират всяка молитва или да могат да стоят неподвижно през цялата служба.

Малкото дете опознава храма чрез това, което вижда и преживява: светлината на свещите, иконите, песнопенията, молитвата на родителите си и отношението на хората около него.

Постепенно тези впечатления придобиват смисъл.

ТРЯБВА ЛИ ДЕТЕТО ДА СТОИ МИРНО ПРЕЗ ЦЯЛАТА ЛИТУРГИЯ?

За едно малко дете продължителното стоене на едно място може да бъде трудно. Това е естествено за възрастта му.

Можем да започнем с по-кратки посещения и постепенно да увеличаваме времето, което прекарва в храма. Ако детето се умори, можем да го вземем на ръце, да сменим мястото си или за малко да излезем навън.

Така то постепенно свиква с богослужението, без да свързва посещението в храма единствено с умора и ограничения.

А АКО ДЕТЕТО ЗАПОЧНЕ ДА ГОВОРИ ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА?

Децата често задават въпроси точно когато нещо е привлякло вниманието им.

„Защо свещеникът носи Евангелието?“ „Защо всички се прекръстват?“ „Кой е изобразен на тази икона?“

Ако въпросът позволява кратък отговор, можем да му отговорим тихо. По-дългото обяснение може да остане за след Литургията.

Понякога е достатъчно да прошепнем: „Сега ще послушаме, а после ще ти разкажа.“

КАК ДА ОБЯСНИМ НА ДЕТЕТО ЗАЩО В ХРАМА ГОВОРИМ ТИХО?

Вместо просто да му казваме да мълчи, можем да му обясним какво правят хората около него.

„Сега всички слушат Евангелието.“ „Тази жена се моли.“ „Нека чуем какво пеят.“

Така детето започва да разбира, че тишината има смисъл – тя помага на всички да се молят и да слушат богослужението.

МОЖЕ ЛИ ДЕТЕТО САМО ДА ЗАПАЛИ СВЕЩ?

За много деца паленето на свещ е един от най-запомнящите се моменти в храма.

Можем да им позволим да участват с наша помощ, като внимаваме за открития пламък и горещия восък.

Докато палим свещта заедно, можем да кажем с прости думи за кого се молим: за семейството, за болен близък или в благодарност към Бога.

Така детето разбира, че свещта не е просто красив пламък, а е свързана с молитвата.

А АКО ДЕТЕТО ИСКА ДА СЕ ДВИЖИ ИЗ ХРАМА?

Любопитството е част от детството. Иконите, свещниците и богослужебните действия привличат вниманието на малките.

Можем да му покажем храма преди началото на службата или след нейния край, когато има повече възможност да разгледа и да задава въпроси.

По време на Литургията можем да го държим близо до себе си и да му помагаме постепенно да различава моментите, в които всички стоят на място и се молят.

КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО СЕ РАЗПЛАЧЕ?

Плачът на малкото дете невинаги може да бъде предотвратен. То може да е уморено, гладно, уплашено от непознатата обстановка или просто да има нужда от близост.

Ако не успеем да го успокоим, можем да излезем за кратко и да се върнем, когато се почувства по-добре.

А за останалите вярващи това е възможност да проявят разбиране. Присъствието на семейства с малки деца е част от живота на Църквата.

КАК ДА ПОДГОТВИМ ДЕТЕТО ЗА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ?

Добре е детето да знае предварително какво предстои. Можем да му обясним с думи, подходящи за възрастта му, че ще пристъпи към Светата Чаша, за да приеме Светото Причастие – Тялото и Кръвта Христови.

При малките деца родителят може да ги държи спокойно и сигурно, следвайки указанията на свещеника.

Въпросите за подготовката, поста и изповедта според възрастта на детето е добре да обсъдим със свещеника.

А АКО ДЕТЕТО НЕ ИСКА ДА СЕ ПРИЧАСТИ?

Понякога детето се притеснява от непознатата обстановка или от приближаването към Светата Чаша.

Вместо да го засрамваме пред останалите, можем спокойно да поговорим с него и със свещеника. Той ще ни насочи как да постъпим според възрастта и конкретната ситуация.

Важно е детето постепенно да разбира смисъла на Причастието и да пристъпва към него с доверие.

КАК МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА РАЗБИРА ЛИТУРГИЯТА?

Не е необходимо да му обясним всичко наведнъж.

Една неделя можем да му разкажем защо палим свещи. Следващия път – какво е Евангелието. Друг път – защо се прекръстваме или какво означава Великият вход (тържественото пренасяне на Светите Дарове по време на Литургията).

Можем да му покажем иконата на храмовия светец, да му разкажем за празника или да го научим на кратка молитва.

Малките разговори често оставят по-траен спомен от дългите обяснения.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ВЪЗРАСТНИТЕ В ХРАМА?

Детето се учи не само от думите на родителите си, но и от отношението на хората около него.

Една усмивка, малко търпение или помощ към родител с бебе могат да направят посещението в храма по-спокойно за цялото семейство.

А когато децата виждат, че възрастните се молят с внимание, отнасят се един към друг с доброта и с радост идват на Литургия, те постепенно започват да разбират какво означава да бъдеш част от църковната общност.

Детето не идва в храма като възрастен, който вече знае как да се държи. То идва, за да се учи, да пита, да наблюдава и постепенно да открива вярата. Нека му помогнем да почувства, че в Божия дом има място и за него.

Храм "Рождество на Пресвета Богородица"

#православие
#вяра

29/09/2026

⛪️ ПРАВОСЛАВИЕТО ОТБЛИЗО: Духовният отец

✝️ Какво означава „духовен отец“?

Духовният отец е свещеник, към когото човек се обръща за изповед, духовен съвет и напътствие в своя живот с Бога. Той не е просто човек, пред когото разказваме трудностите си. Неговата задача е да ни помага да погледнем към себе си с повече искреност, да разпознаваме грешките си, да се изправяме след паденията и постепенно да израстваме във вярата.

✝️ Защо е нужен духовен отец?

Понякога човек трудно вижда сам себе си ясно. Лесно намираме оправдание за собствените си постъпки, а понякога сме прекалено строги към себе си. Духовният отец може да ни помогне да различим кое ни приближава до Бога и кое ни отдалечава от Него.

✝️ Духовният отец същото ли е като кръстника?

Не. Кръстникът става наш духовен родител чрез Светото Кръщение и има особена отговорност да ни помага да растем във вярата.
Духовният отец е свещеникът, при когото се изповядваме и от когото търсим духовно ръководство.

✝️ Как се избира духовен отец?

Не непременно по известност, строгост или красноречие. Добре е това да бъде свещеник, на когото можем да говорим открито и искрено, който познава православната вяра и ни води към Христос, а не към зависимост от собствената си личност. Доверието обикновено не възниква за един ден. То се изгражда постепенно.

✝️ Трябва ли да казваме на духовния си отец всичко?

В изповедта трябва да бъдем искрени за онова, което тежи на съвестта ни. Не е необходимо обаче духовният отец да решава всяка житейска подробност вместо нас. Духовното ръководство не означава отказ от собствената ни воля и отговорност.

✝️ Духовният отец ще ни осъди ли за грешките ни?

Неговото призвание не е да унижава или да осъжда човека, а да му помогне да се покае и да се върне към Бога. Духовното наставничество съчетава истината с любовта, изискването с милостта и наставлението с търпението.

✝️ Може ли да сменим духовния си отец?

Да. Духовната връзка не трябва да се превръща в принуда. Ако липсва доверие или човек усеща, че не получава необходимото духовно ръководство, може да потърси друг свещеник. Добре е това да става спокойно, почтено и без осъждане.

✝️ А ако все още нямаме духовен отец?

Можем просто да започнем да посещаваме храма, да участваме в богослуженията и да разговаряме със свещеник. Не е нужно веднага да кажем: „Това ще бъде моят духовен отец.“ Понякога духовната връзка се ражда постепенно – от един разговор, после от друг, от една искрена изповед и от усещането, че този човек ни помага не просто да се почувстваме по-добре, а да бъдем по-близо до Бога.
Добрият духовен отец не върви вместо нас. Той върви редом с нас и ни помага да не изгубим посоката към Христа.

Храм "Рождество на Пресвета Богородица"

#православие
#вяра

29/09/2026

Както без гвоздеи е невъзможно да построиш кораб…

Ясно е, че гордостта е най-голямата от всички злини, така както смиреномъдрието е най-голямата от всички добродетели. Последното се придобива с труд защото, ако не отхвърлим славата, не е възможно да придобием съкровището на смиреномъдрието. Смиреномъдрието е толкова велико, че дори дяволът, който подражава на всички останали добродетели, изобщо не знае за смиреномъдрието. Ето защо апостол Павел ни заповядва да се облечем здраво в него и иска всички, които вършат добри дела, да се обличат с него като с дреха. Дори ако постиш, даваш милостиня, учителстваш, живееш в девство и целомъдрие, дори ако си мъдрец, винаги имай смиреномъдрие. То като крепостна стена те защитава и задържа всичките ти други добродетели. Светите трима момци във вавилонската пещ в песента си не си спомниха за никакви други добродетели, а причислиха към прославящите Господа само смирените по сърце, без да споменат нито целомъдрените, нито девствениците, нито нестяжателите. Както без гвоздеи е невъзможно да построиш кораб, така е невъзможно да се спасиш без смиреномъдрие. Ето защо, желаейки да покаже колко хубаво и душеспасително е смиреномъдрието, Сам Господ се облече в него, когато стана човек: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29) – каза Той. Размисли кой е Произнеслият тези думи и стани съвършен ученик и подражател на смиреномъдрието Му. Нека то ти стане начало и край на всички блага. Смиреномъдрието означава смирени помисли на душата, а не само смирен външен вид. Ако душата е смирена, то и тялото е смирено. Казваш, че си изпълнил всички заповеди? Спасителят знае това, но ти заповядва да започнеш отново да Му служиш, защото казва: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни (Лук. 17:10).

Смиреномъдрие може да се придобие чрез търпение на хули, оскърбления и побоища. Когато чуеш да те наричат „малоумен“ и „полудял“, „дрипльо“, „болен и жалък”, „неудачник“, „безразсъден“, „неугледен“, „мършав“, всичко това са нерви и сила на смиреномъдрието. Нашият Вседържител чу и претърпя всичко това. Той прие образ на раб, удряха Mу плесници, бе изпоранен. Така и ние трябва да подражаваме на деятелното Христово смиреномъдрие. Но има някои, които външно изглеждат смирени и имат смирен вид, за да ги прославят хората. Можеш да ги разпознаеш по плодовете на делата им, защото, ако леко ги нагрубиш, не понасят това и веднага като змии избълват отровата си.

Нов Еклогион, преподобни Никодим Светогорец,
изд. Православно Отечество, 2020.
Житие и подвизи на преподобната наша майка Синклитикия.

28/09/2026

⛪️ ПРАВОСЛАВИЕТО ОТБЛИЗО
ЗАЩО ПРАВИМ ПОКЛОНИ В ХРАМА И КОГА НЕ СЕ КОЛЕНИЧИ?

В православния храм се молим не само с думи. И тялото участва в молитвата. Затова се прекръстваме, навеждаме глава, правим поклони и понякога коленичим. Но какво означават тези действия и кога е правилно да ги извършваме?

ЗАЩО ПРАВИМ ПОКЛОН?

Поклонът е видим израз на смирение, почит, покаяние и молитва пред Бога.
Когато навеждаме тялото си, изразяваме с него онова, което казваме и със сърцето си – че заставаме пред Бога с благоговение и признаваме своята нужда от Неговата милост.

КАКВИ ПОКЛОНИ ИМА?

В православната традиция най-често говорим за малък (поясен) и земен поклон.
При малкия поклон навеждаме тялото напред.
При земния поклон коленичим и се прекланяме до земята, след което отново се изправяме. Той е особено силен телесен израз на покаяние и смирение.

ПОКЛОНЪТ И КРЪСТНИЯТ ЗНАК ЕДНО И СЪЩО ЛИ СА?

Не. Това са два различни молитвени жеста, макар много често да се извършват заедно.
С кръстния знак изповядваме вярата си в Христос и Светата Троица, а с поклона изразяваме смирение и благоговение пред Бога.

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРАВИМ ПОКЛОН ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ ПРЕКРЪСТВАМЕ?

Не. Не всеки кръстен знак задължително се съчетава с поклон.
По време на богослужението има различни моменти и установени църковни практики. Затова не е необходимо постоянно да наблюдаваме хората около нас и автоматично да повтаряме всяко тяхно движение.
По-важно е съзнателното участие в молитвата.

КОГА СЕ ПРАВЯТ ЗЕМНИ ПОКЛОНИ?

Земните поклони имат особено място в покайното богослужение, най-вече през Великия пост.
Добре познат пример е молитвата на св. Ефрем Сирин, при която църковният устав предвижда поклони.
Земният поклон носи и красив духовен образ: смиряваме се и се прекланяме пред Бога, а след това отново се изправяме с надежда в Неговата милост.

ЗАЩО В НЕДЕЛЯ НЕ СЕ ПРАВЯТ ЗЕМНИ ПОКЛОНИ?

Неделята е денят на Христовото Възкресение – ден на радостта и победата над смъртта.
Още Първият вселенски събор постановява молитвата в неделните дни и през периода на Петдесетница да бъде извършвана стоешком, за да се запази възкресният характер на тези дни.
Това не означава, че в неделя не проявяваме смирение пред Бога. Просто богослужебният жест е различен, защото денят носи радостта на Възкресението.

А НА ВЕЛИКДЕН ПРАВИМ ЛИ ПОКЛОНИ?

На Великден (Пасха) не се правят земни поклони и не се коленичи. Това е празникът на Христовото Възкресение – ден на победата над смъртта и на най-голямата християнска радост, затова богослужебната молитва е стоешком.
Това обаче не означава, че изобщо не се покланяме. Може да се прави малък, поясен поклон в подходящите моменти, например при почитане на икони и светини.
Практиката да не се коленичи и да не се правят земни поклони продължава през пасхалния период от Пасха до Петдесетница.

КОГА ОТНОВО КОЛЕНИЧИМ СЛЕД ПАСХА?

На празника Петдесетница, по време на вечернята, се четат специалните коленопреклонни молитви. С тях колениченето отново влиза в богослужебната молитва след пасхалния период.
Така разликата е важна: малък поклон може да се прави, но земни поклони и коленичене не се правят през пасхалния период.

КОЛЕНИЧИМ ЛИ ПРЕД СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ?

Към Светата Чаша пристъпваме с най-дълбоко благоговение, но не се прави земен поклон непосредствено пред Чашата, за да няма опасност тя да бъде бутната.
След приемането на Светото Причастие също не бива веднага да се правят земни поклони.

А АКО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПОКЛОНИМ ПОРАДИ ВЪЗРАСТ ИЛИ ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ?

Бог не измерва молитвата ни по това колко ниско можем да се наведем.
Възраст, заболяване, болки или ограничена подвижност могат да направят земния поклон труден или невъзможен. Тогава човек може да направи малък поклон или просто благоговейно да наведе глава.
Телесният жест служи на молитвата, а не молитвата на жеста.

ТРЯБВА ЛИ ДА ГЛЕДАМЕ КАКВО ПРАВЯТ ДРУГИТЕ?
Не е необходимо. В храма можем да видим различни лични навици, а понякога и различни местни практики.
Когато не сме сигурни как е правилно да постъпим в конкретен момент от богослужението, най-добре е да попитаме свещеника.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поклонът не е просто движение на тялото. Когато е извършен със съзнание и молитва, той става видим израз на онова, което се случва вътре в нас – смирение пред Бога, покаяние и надежда в Неговата милост.

Храм "Рождество на Пресвета Богородица"