02/06/2026
Бездетството
Причината за бездетството в миналото често пъти се е търсела извън семейната двойка.
Според традиционните вярвания това можело да бъде сторена магия, проклятие или клетва.
В някои случаи липсата на деца се обяснявала с ранните бракове и с непълното биологично развитие на жената.
В общия случай обаче младата селянка изпитвала огромен страх от безплодието, защото водело до загуба на стойността й в очите на съпруга и неговите родственици, понякога отваряло и пътят на изгонването й от семейството.
Хората жестоко отсъждали
"бездеткинята е пън опален, дърво неродовито и трябва да се отсече."
Разбирането, че мъжът може да остави жена си, ако е бездетна, било напълно приемливо.
В семействата с такива проблеми се нарушавали нормалните взаимоотношения между съпрузите, мъжът често се карал с жена си, в повечето случаи под давление на родителите си, можел дори да я изгони, а в още по- стари времена даже да я убие.
В битката с тази беда хората са използвали всякакви средства - от силата на билките, на чудотворните минерални извори, през могъществото на чудодейни икони и свети места, до ирационалните, безполезни, а понякога и категорично вредни вещерски отвари, магии, ритуали и заклинания.
Така например широко разпространено в миналото средство за защита от безплодието било носенето на талисмани и амулети.
Но едно средство срещу безплодието хората винаги приели за почти универсално и това е осиновяването.
И днес на село ще чуете, че щом жената вземела чуждо дете да гледа, органите й се успокоявали и в скоро време си раждала своя рожба. При това осиновеното дете се гледало повече от собственото, защото се вярвало, че именно то е донесло свое братче или сестриче.
Вярвало се също, че ако се подшушнеш и се примолиш на бебе или малко дете преди още да е проговорило да ти извика рожбата, то непременно в скоро време ще дойде бебето.
Никой не криел акта на осиновяването или не се срамувал от него.
Според ритуала, който има корени в най- древните пластове на човешката история, майката трябвало да прекара осиновеното дете през ризата си от главата към краката, като по този начин символично имитирала акта на раждането.
След това бащата привеждал в ред документите по осиновяването и осигурявал наследствени права на детето.
С това приключвал въпросът с осиновяването и детето се приемало за напълно пълноправен член на семейството.
Не е било рядкост да се осинови братово чедо, ако се случи единият брат да има многобройна челяд,а другият да няма.
В повечето случаи детето познавало биологичните си родители, но се отнасяло с много повече обич и уважение към семейството, което го е отгледало.
Не е съществувала драма, защото в ценностна система на българите нищо не може да бъде по- силно от обичта и грижите, положени за едно дете, независимо дали то е родено или осиновено.
Из " Алманах- традиции и празници на българите" Фермата
Снимка: photoBulgaria
Благословени от корена
