31/05/2026
САРА... СТАРОТО СЪРЦЕ, КОЕТО ОЩЕ ЧАКА СВОЯ ЧОВЕК
Това е Сара.
Куче, което Бог сякаш е създал от мекота и тъга… и е оставил да чака.
Години!
Някога тя е била домашно куче. Някога е заспивала до легло, не до верига. Някога е имала име, което е звучало като обещание. А днес?
Днес Сара стои вързана, гледа пътя и всяка вечер плаче тихо...да не я чуе някой ,но да я чуе някой!
Един човек!
Нейният човек!
Тяло уморено. Поглед, който моли, без да обвинява. И сърце… огромно, добро, непримиримо в своята вярност, въпреки всичко, което е преживяла.
Сара не е млада!
Да ,старичка е!
Ала нима старите не заслужават дом?
Нима кучето, преживяло най-студените нощи, не заслужава най-топлото легло?
Нима душа, чакала години, не заслужава своите последни години да са щастливи?
Тя върви прекрасно на повод. Слуша. Гледа в очите. Обича хората до последния дъх, до последния трепет на опашката.
Само че зимата идва!
А на Сара ще ѝ е студено!
Студено в тялото!
И още по-студено в самотата!!!
Моля ви…🙏 ако някъде там има човек с голямо сърце, който вярва, че любовта не пита на колко си години ...
Сара го чака!
Чака толкова дълго, че надеждата е започнала да се уморява!
Но ,тя още стои...стой смирено и още вярва ,вярва във нас хората!
Още гледа пътя с очакване!
Дайте й шанс да бъде нечие куче!
Последно… но най-истински!!!