Черноморски институт

01/03/2026

Честита Баба Марта! Пролетен и морски дух! / Споделено от Катя Съева/

31/12/2025

22/11/2025

Наука, образование и иновации – двигателят на българското присъствие в Черноморския регион
Със собствена национална визия и специално отношение към науката и образованието, като ключ за иновативно развитие на синята икономика, трябва да продължим след приемане на новата стратегия на ЕС за сигурен, проспериращ и устойчив Черноморски регион – това заяви Маруся Любчева на организирания от евродепутатите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова форум в Бургас.
Форумът, организиран от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, се превърна в своеобразна платформа за споделяне на опит и ангажименти от различни институции към Черно море и Черноморския регион и в добра предпоставка да се работи в координация между различните сектори за постигане на ефективност на синята икономика. Присъствието на представители на институции и организации, сързани с Черно море, представители на бизнеса, образованието и науката,гражданския сектор, показва не само формален интерес, а осъзнаване на потенциала на Черно море и необходимстта да се инвестира интелигентно за развитието на региона на Черно море.
„Важно е да оценим кои дейности и функции носят иновативност и как да развием досегашните сектори, свързани с Черно море с трансформациите на синята икономика. Дали традиционно познатите ни в техните досегашни граници или някои по-различни, носещи заряда на новите трансформации – дигитализация, зелени индустрии, кръгова икономика, устойчиво развитие, продоволствена сигурност... Към какво да се насочи науката в своите изследвания, за да разшири традионните и се доближи и развие в по-висока степен новите функции, за да осигури по-висока принадена стойност“
В изказването бяха очертани някои нови приоритети, които ще помогнат България да изгради национална визия за Черно море и да осигури среда, в която взаимодействието между отделните сектори и структури ще стане реалност и ще осигури резултатно ориентирани съвместни действия. „Приоритетите на синята икономика трябва да станат видими не само в стратегическите документи, но в реалното инвестиране за тяхното постигане“

11/11/2025

ЕК ни поздравява за участието с инициативи в Европейския ден на морето. А ние благодарим на всички наши партньори: АЕГ "Гео Милев ", ПГ по туризъм"Проф.д-р Асен Златаров", ПГЧЕ"В. Левски", ПГМЕЕ /Механото/, в-к "Черноморски фар",, СНЦ "Гларус", Колеж по туризъм, ДППИ-Бургас.

11/11/2025

Синята образователна седмица продължи в Английска езикова гимназия „Гео Милев“
Експерти на Черноморски институт проведоха среща с ученици от АЕГ „Гео Милев“ по повод обявената инициатива „Синя образователна седмица“. Един учебен час за Черно море. Дискусията беше посветена на най-важните проблеми и заплахи за Черно море. Д-р Сабина Георгиева и д-р Стела Найденова предоставиха научни данни за климатичните промени, за влиянието на повишеното количество на въглероден диоксид върху затоплянето, промяна на киселинността на водата в моретата и океаните, както и общото влияние върху екосистемата. Замърсяването с нефт, натрупването на отпадъци в морето, проблемите, създавани от корабния трафик, инвазивните видове също бяха разгледани. С това се надградиха знанията на учениците за Черно море, които те вече са усвоили при провеждането на събития в училището за Международния ден на Черно море. С любопитство учениците приеха информацията за инвазивните видове, как те попадат в Черно море и тяхното влияние върху биоразнообразието на морската екосистема – рапани, някои медузи, дори розовото фламинго. Интересът на учениците беше провокиран от възможността да изразят мнение по въпроса „какви са възможните решения на проблемите?“. Заедно ученици и лектори решиха, че това, което зависи от всеки човек, е той да спазва определено поведение, с което да не нарушава равновесието на системата. Заключението, да не се изхвърлят отпадъци извън установените за целта места, беше най-естествената реакция от младите защитници на морето. Защото морските отпадъци са сериозен проблем за биоразнообазието на Черно море. Класът, в който се проведе часът за Черно море, получи пъзели с картини от океани и морета. Часът за Черно море се проведе под ръководството на г-жа Георгиева, преподавател по география. Екипът на Черноморски институт изразява своята благодарност към ръководството на училището в лицето на директор Жаклин Мутафян – Нейчева и зам. директорката Красимира Митева за партньорството и съвместното организиране на събития, включени в синята образователна седмица.

10/11/2025

Трета награда от Конкурса на Черноморски институт "Мирът - бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа"
Елена Георгиева Николова

МИРЪТ - БЪДЕЩЕ ЗА ЧЕРНО МОРЕ, БЪДЕЩЕ ЗА ЕВРОПА
ЕСЕ

Мирът е най-висшето постижение на човешкия дух. Той не се вижда, не се докосва, но
се усеща — в спокойствието на хората, в усмивките на децата, в песента на вълните,
които тихо се разбиват в брега. Мирът е не просто отсъствие на война, а състояние на
сърцето, в което властват разбирателството, търпението и добротата. Той е основата,
върху която се гради всичко — домът, държавата, светът.
Черно море е място, където историята, културата и природата се преплитат. По
неговите брегове се срещат различни народи — българи, румънци, украинци, турци,
грузинци и руснаци. Всеки от тях има своята история и своите традиции, но всички
споделят едно общо богатство — морето. То не принадлежи на никого и в същото
време принадлежи на всички. То е жива връзка между хората и символ на споделена
съдба.
През вековете Черно море е било свидетел на величие и трагедии, на борби за власт, на
търговия и културен обмен. Днес то отново стои в центъра на вниманието — не като
бойно поле, а като пространство на възможности. Мирът тук е от огромно значение,
защото стабилността на Черноморския регион е ключ към сигурността на цяла Европа.
Ако по бреговете му царят доверие и сътрудничество, това ще донесе просперитет не
само за крайбрежните страни, но и за всички европейски народи.
България има специална роля в това бъдеще. Ние сме страна, която добре познава
цената на мира. Преживели сме войни, разделения и трудности, но винаги сме вярвали,
че сътрудничеството е пътят напред. Като член на Европейския съюз, България може
да бъде мост между Изтока и Запада, между миналото и бъдещето. Нашето Черно море
е врата към света — през него минават пътища на култура, енергия и надежда. Затова
ние сме призвани да го пазим не само като природно богатство, но и като символ на
мир и единство.
Мирът в Черно море е и мир за Европа. Европейският континент, преживял две
разрушителни световни войни, днес знае, че само чрез единство и взаимно уважение
може да се запази стабилността. Всяка държава, независимо от размера си, носи
отговорност за общия мир. Една искра на насилие в черноморския регион може да
запали пламък, който да засегне целия континент. Затова е важно държавите да
разговарят, да си имат доверие, да решават проблемите чрез диалог, а не чрез оръжие.
Но мирът не е само въпрос на политици и договори. Той започва в сърцата на хората.
Всеки от нас има своя дял в изграждането му. Когато избираме добротата пред
омразата, когато протягаме ръка вместо да отвръщаме с обида, ние градим мир. Когато
младите хора от различни държави се срещат, учат заедно, обменят идеи и култура,
тогава се създава бъдеще без граници. Черно море може да се превърне в символ на
това ново поколение — поколение, което не воюва, а създава.
Мирът е като морето — понякога бурен, понякога тих, но винаги жив. Той изисква
грижа, постоянство и вяра. Ако го оставим без внимание, вълните на омразата ще го
помътят. Но ако го пазим с обич и мъдрост, той ще остане чист и светъл.
Мирът е бъдещето на Черно море. А това бъдеще е и бъдещето на Европа. Когато
хората по всички брегове на това море живеят в съгласие, тогава Европа ще бъде
силна, обединена и свободна. Да пазим мира означава да пазим живота — нашия, на
децата ни и на света, който искаме да оставим след себе си.

Елена Георгиева Николова, 17 години;ученичка от ПГРЕ,,Георги Стойков Раковски”

10/11/2025

Втора награда от Конкурса на Черноморски институт "Мирът - бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа"
Кристиян Микаел Нигохосян

МИРЪТ – БЪДЕЩЕ ЗА ЧЕРНО МОРЕ, БЪДЕЩЕ ЗА ЕВРОПА
Мирът е еднa от нaй-висшите човешки ценности. Без него нито едно общество не може дa се развива, нито една мечта не може да се сбъдне. Той е като въздуха, не можем да го забележим, когато го има, но без него животът е невъзможен. Днес, когато светът е изправен както пред настоящи, така и пред нови конфликти, заплахи и напрежения, думата „мир“ звучи по-модерно и по-необходимо от всякога. Черно море не е просто воден басейн. То е сърцето на много и най-различни цивилизации. По неговите брегове наред са живели различни народи. Те са търгували, воювали и споделяли култури. Този регион безспорно е изключително голям и е от ключово географско и икономическо значение както за България и Европейския съюз, така и за света. Стратегическото местоположение, както и огромният потенциал на Черно море представляват отговорност, защото от това как се използват зависи бъдещето на всички, които живеят на бреговете му. За Черноморието, където се срещат различни държави, и най-вече различни интереси, мирът е основната опора не само за България, но и за цяла Европа, ето защо това е единственото бъдеще, към което трябва да се гледа. Друга алтернатива освен мира не бива да има. Морето свързва, но може и да разделя. Ако над вълните му цари мир, то става път за приятелство, туризъм и икономическо сътрудничество. Ако обаче бъде обхванато от вражда и напрежение, то се превръща в граница на страх и нестабилност. Това ни напомня колко лесно може да бъде разрушен мирът, ако хората забравят, че той е крехък и изключително деликатен. Европа не може да бъде стабилна, ако нейните източни граници са огнища на напрежение. Черно море е обединително звено, но и разделителна линия между Изтока и Запада. Благодарение на географското си местоположение регионът се е превърнал в предпочитан при трансфера на различни суровини, ключови за енергийния пазар. Черноморските пътища са от особена важност, защото именно по различните морски трасета се осъществява развитието на синята икономика, която е приоритетна за развитието на България и на цяла Европа. Дестабилизацията на региона, предизвикана от конфликта между Русия и Украйна, води не просто до икономически загуби и транспортни затруднения, но и до нарушаването на една цяла екосистема и пречи на дейностите в черноморските територии, които са насочени към опазването на морските обитатели. Последиците от това биха били пагубни за поколения наред. И тук въпросът, който трябва да стои на дневен ред, е: „Готови ли сме да платим високата цена на войната?“ Ключът за стабилизиране и укрепване на мира в Черно море са адекватните политики на сътрудничество, които да не са водени от личните интереси, а от желанието за солидарност и преодоляване на различията между отделните държави. Ако те вярват в мира, той ще има бъдеще. Ако те изградят приятелства отвъд граници и предразсъдъци, тогава и Черно море ще стане истински мост между народите, а не поле на противопоставяне. Мирът днес означава да говорим за бъдеще. Бъдеще, в което хората не се страхуват, че ще изгубят дома си, бъдеще, в което границите не са стени, а врати към
сътрудничество. Европа е силна само когато е обединена. А единството ѝ започва от мира. Без него няма икономика, култура, прогрес и няма надежда. Мирът е най-ценното постижение, но и най-голямото изпитание за човечеството. Той се гради трудно, но се губи лесно. Наш дълг е да го пазим, да го поддържаме и да го предаваме на следващите поколения като най-голямото наследство. Когато над Черно море изгрява слънце и лъчите му осветяват бреговете на различни държави, но единно небе ги обединява, тогава можем да вярваме, че мирът е възможен. Защото мирът не е просто състояние на света. Той е състояние на човешкия дух. А когато духът на хората е чист и отворен, тогава Черно море има бъдеще. А с него България и цяла Европа.

Кристиян Микаел Нигохосян, 16г., ученик от ПГМЕЕ – Бургас

10/11/2025

Първа награда : Жулиета Жечева Русева, ПГЧЕ „Васил Левски“ гр. Бургас
МИРЪТ – БЪДЕЩЕ ЗА ЧЕРНО МОРЕ, БЪДЕЩЕ ЗА ЕВРОПА
есе

Черно море често се свързва с плажове, снимки на залези и цаца с лимон. Но то е много повече от това – то е дом и източник на живот за милиони хора, които работят, мечтаят и градят своето бъдеще край бреговете му. Всичко това обаче е възможно само при едно условие – мир. Без него всичко рухва. Без спокойствие няма развитие, няма туризъм, няма чиста вода, нито сигурност. Мирът не е просто нещо добро – той е жизненоважно условие за съществуването ни. Без него няма икономика, няма бъдеще, няма хора, които да останат и да се грижат за морето.
Синята икономика включва всичко, свързано с морето – риболов, транспорт, туризъм, енергия и наука. Възможности има, но кой би инвестирал край морето, ако не знае дали утре ще има туристи или сирени? Там, където хората живеят в страх и несигурност, никой не мисли за утрешния ден. Тази икономика расте само в условия на стабилност – тогава може да се развива устойчиво рибарство, да се създават работни места и да се намалява зависимостта от изчерпаемите ресурси.
Думите „екология“ и „война“ не могат да съществуват в едно изречение без „унищожение“. Когато няма мир, никой не мисли за чиста вода, биоразнообразие или опазване на природата – хората мислят единствено как да оцелеят. А Черно море не е безкрайно. Ако го отровим, то няма „резервни дробове“, които да му върнат живота. Сред основните екологични предизвикателства са замърсяването от реки и кораби, изчезването на морски видове и последиците от климатичните промени, които влияят върху нивото на водата и екосистемите.
Мирът не се решава от политици, а се живее от хората – от семействата в България, Румъния, Турция, Украйна и Грузия. Те не искат много – просто да работят спокойно, да изпращат децата си на училище и да вярват, че догодина ще имат дом. Във времена на конфликти именно те страдат първи, а не министрите от екрана. Хората в региона заслужават сигурност, която да позволява развитие на образованието, здравеопазването и културата. Мирът е условие за свободното движение на идеи и хора – за обмяна, а не за принудителна емиграция.
Мирът не е само отсъствието на война. Той е начин на мислене – готовност да си помагаме и да не гледаме на съседа като на враг. Морето не е стена, а път, който свързва народите. То ни учи, че границите не трябва да ни разделят, а да ни събират. Мирът превръща Черно море в пространство на търговия, култура и сътрудничество, а не на страх. Той ни дава силата да решаваме заедно проблемите с бедността и замърсяването, вместо да се караме за вина.
Хората по Черноморието имат право на бъдеще, а не само на спомени. Ако има мир, ще има туристи, бизнеси, университети, научни проекти и културни събития. Ако няма – остават само страх, емиграция и тишина. Бъдещето изисква инвестиции в пристанища и екологични паркове – това ще привлече младите хора и ще изгради стабилни общности.
В крайна сметка, мирът не е украса или празнично пожелание. Той е камъкът в основите, върху който се крепи всичко останало – икономика, екология, сигурност, образование, живот. Инициативи като „Черно море – зона на мира“ показват, че някои хора мислят за утре, а не само за днес. Мирът не е даденост, а избор – ключът към европейското и човешкото бъдеще на региона, към правото на следващите поколения да живеят в хармония с природата и със своите съседи.

Автор: Жулиета Жечева Русева
Възраст: 14 години
Ученичка в ПГЧЕ „Васил Левски“ гр. Бургас
Ръководители: Ваня Димчева-Костаниян
Донка Динева

10/11/2025

Представяме Ви наградените есета от Конкурса на Черноморски институт "Мирът - бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа"
Първа награда - Христо тодоров, ученик от ПГТ "Проф.д-р Асен Златаров", Бургас

Мирът - бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа
Есе

Спрете земята… искам да сляза.
Не защото не обичам живота, а защото боли — да гледам как светът се разпада, глух за собствените си викове.
Хората говорят, но никой не слуша. Оръжията крещят по-силно от думите, а децата растат, научават се да се страхуват от звуци, които никога не би трябвало да чуват.
И се питам — кога забравяме какво е мирът? Не онзи по лозунгите, а истинският — топлият, живият, мирът, който ти позволява да дишаш спокойно, да се смееш без вина и да мечтаеш без да броиш дните.
Тръгвам към морето — там, където земята свършва, а светът започва отново.
Вятърът мирише на сол и живот. Вълните мият брега, сякаш искат да заличат неговата болка.
И тогава разбирам — мирът е като морето.
Когато го има, дишаш.
Когато го няма, се давиш в страх.
Черно море — нашето общо сърце. То не пита кой си, на какъв език говориш или как се молиш.
Водите му къпят различни брегове, свързани в едно цяло. Морето не познава граници — само хората ги рисуват.
А когато мирът си отива, морето потъмнява — не от дълбочината, а от човешката болка.
Лодките стоят вързани, песните заглъхват.
Децата не строят замъци — гледат небето и питат:
„Защо летят ракети, а не птици?“
Европа се губи в страха си.
И всяка вълна шепне: „Защо?“
Но мирът не умира. Той живее тихо — в онези, които не се отказват.
В жената, която дава последния си залък хляб на непознат.
В лекаря, който лекува, без да пита откъде си.
В детето с корабче от хартия, наречено „Надежда“.
В мъжа, който намира своите съседи пред своя разрушен дом.
В доброволеца, в чийто поглед четем: „Всичко ще е наред.“
Мирът не се показва в новините. Той е в погледа, в прегръдката, в мълчанието,
в избора да останеш човек —
да чуваш, вместо да крещиш,
да прощаваш, вместо да отвръщаш,
да вярваш, когато целият свят се руши.
Мирът е избор. Всеки ден.
Ако го избираме, Черно море отново става синьо — не само по цвят, а и по дух.
То е дом, където Европа диша заедно.
Място, където хората не питат „кой е виновен“, а „как да продължим заедно“.
Където смехът на децата заглушава страха,
а вълните разказват истории за надежда.
Морето отразява лицата ни — не омразата, а човечността.
Виждат се хора, които протягат ръце, вместо да удрят.
Чуват се песни, не сирени.
Има училища, които учат за мир, а не за война.
И тогава не искам земята да спира.
Искам тя да се върти — бавно, спокойно,
в ритъма на вълните,
в ритъма на сърцата, които вярват,
в ритъма на мира.
Мирът — дъхът на Черно море.
Пулсът на Европа.
И сърцето на човечеството.
Христо Тодоров, 17 г.
ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас

08/11/2025

Черноморски институт обяви резултатите от Конкурса „Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“
Грамоти за участие и награди за най-добрите есета на тема „Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“ бяха връчени през втория ден на Националната кръгла маса “Морето – граница или врата“. Ученици от много бургаски училища участваха в конкурса, някои от тях решиха да споделят своите творби с участниците в кръглата маса. Две първи награди /Христо Тодоров, /ПГТ/ и Жулиета Русева /ПГЧЕ/, една втора /Кристиян Нигохосян /ПГПЕЕ// и една трета /Елена Николова/ПГРЕ/ награди връчиха организаторите. Младите автори бяха единодушни в посланието си „Мирът няма алтернатива и ние искаме мир за Черно море и за Европа“. Учениците бяха придружени естествено от своите учители, които са ги подкрепили за това участие, а много от тях бяха придружени от своите родители. Черноморски институт отбеляза водещата роля на учителите, които са ангажирани с подкрепата на учениците в разработването на темата - Ваня Димчева от ГПЧЕ „В. Левски“/, Таня Караверлерска /ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров“/, Тодор Ангелов /ПГМЕЕ/. Очевидно темата вълнува всички и дава основание за изграждане на общност. Младите хора, участвали в конкурса, са „млади посланици на мира и Черно море“, отбеляза Маруся Любчева от името на Черноморски институт.
Участниците в кръглата маса дискутираха темата „Стратегия на ЕС за Черно море: сигурност, устойчивост и българският интерес“, която разви евродепутатът Кристиан Вигенин и се обединиха около идеята за необходимост от по-активна национална политика за развитие на Черноморски регион. В дискусията се включи зам.-кметът на Община Бургас, г-жа Диана Саватева, която поздрави участниците и сподели инициативата „ Бургас – столица на културата 2032“. Подкрепата на аудиторията за тази инициатива пролича при обсъждане на темата „Възможности за образователен туризъм в антични обекти на културно-историческото наследство, разположени в българския участък на „Виа Понтика“, поднесена с професионализъм от д-р Мила Кръстева. Като продължение на темата Г-жа Саватева сподели информация за много обекти от културното наследство в региона, които се нуждаят от популяризирне , както и от допълнителни дейности за тяхното съхраняване. Предложението, да се изготви подкрепително писмо за инициативата до Община Бургас от името на Националната кръгла маса, беше прието с ръкопляскания. Оформиха се и идеи за установяване на нови партньорства, чрез които да се разработят проекти за популяризиране на черноморското културно наследство.
Ученичката от АЕГ Теодора Петрова направи сериозен опит за „влизане“ в академичната среда с темата „Черно море в културата и образованието“. С вещината на млад изследовател, тя сподели с участващите в дискусията значението на тези два ключови сектора за развитието на Черноморския регион.

07/11/2025

От първия ден на Националната Кръгла маса „Морето – граница или врата“
Силен старт на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“. За днешното геополитическо измерение на Черноморския регион, за различните сценарии и възможните решения на кризата в онлайн връзка говори д-р Любомир Кючуков, бивш зам. външен министър и понастоящем директор на Института за икономически и международна политика. Сложната ситуация в региона той определи като „геополитически течения“, а бъдещите решения на конфликта Русия – Украйна и ролята на ЕС, представи като въпрос „може ли да се изгради стена в море“. Допълнение към тази тема направи проф. Венелин Терзиев, който обърна внимание на ролята на науката в дипломацията. Дали политиците вярват на учените и дали науката ни е достатъчно качествена, за да се вярва на учените, също беше част от изложението. В дискусията, която породи темата, се споделиха примери и се изказаха мнения за необходимостта от критерии за полезност на науката, не тя да се развива сама за себе си или нейни ползватели да са самите учени. Климатичните промени, синята икономика и продоволствената сигурност бяха част от интересното изложение на проф. Добри Ярков, бивш ректор на Тракийския университет в Стара Загора. Категоричен за необходимостта от налагане на продоволствената сигурност като приоритет на държавата, той обърна и внимание на връзките между климатичните промени и продоволствената сигурност, както и важността от истинско развитие на синята икономика и ефективното използване на водните ресурси. Синята икономика и синият растеж беше третирани в презентациите на доц. Теодора Петрова от Тракийския университет и докторант Даяна Терзийска от БСУ. Стана ясно в дискусията, че вече в доста институти и университети се работи по теми и проекти, свързани със синия растеж, но е добре да има обединения, за да се увеличи резултатността и ефективността. Пластмасовите микрополимерни частици и влиянието им върху биоразнообразието и морската биота бе представена от Пламена Атанасова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Темата предизвика сериозна дискусия за евентуалните решения, които трябва да се вземат срещу замърсителите на морската екосистема, както и на почистваното от вече попаднали в нея полимерни отпадъци, които са изключително опасни, не само за морските обитатели, но и за хората. Интересно включване за „черния карбон“ и бъдещите регулации за неговото третиране във въздуха, направи д-р Стела Найденова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“ . Участниците дискутираха възможностите да се засили събирането на базата данни, за да могат да се правят изводи и търсят съответни решения. Свои проекти представиха Зелени Балкани /Димитър Попов/ и Фондация Виапонтика /Георги Костадинов, което е нова инициатива на Кръглата маса, за да се направи опит за изграждане на мрежа и единна платформа за осигуряване на устойчиви партньорства в разработването и приложението на проекти. Много приятно беше за участниците да чуят презентацията на д-р Леонардо Пичинети /Reddin,Италия/, независим изследовател от … и да разберат, че темите на учените, занимаващи се с морските проблеми в различните морски държави са близки и е необходимо да се осъществява сътрудничество, за да бъдат резултатите мултиплицируеми и ефективно прилагани на различни места. Емоционалното изложение на ученици от ПГ по туризъм / Христо Тодоров и Мехмед Нури, под ръководството на г-жа Таня Караверлерска/ беше съпроводено от заслужени ръкопляскания, защото даде надежда, че младата генерация поема щафетата за опазване на Черно море, защита и ефективно използване на неговите ресурси чрез сътрудничество и разбирателство. Защото Черно море е и граница, и врата!
Националната кръгла маса, с вече 17 издания и толкова сборника с публикувани доклади, се превърна в платформа за споделяне на знания и изследвания за Черно море и Черноморския регион. От нея тръгнаха много идеи – за създаване на Интегрирана морска стратегия на България, за създаване на Черноморски център за изследване на Черно море, инициативите „Черно море – зона на мира“ и „Мирът – бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“. Зад всичко това стои малък екип от експерти и енстусиасти от Черноморски институт, който продължава упорито да пропагандира синята икономика и синия растеж не само в страната, но и в целия Черноморски регион.

04/11/2025

НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА „МОРЕТО – ГРАНИЦА ИЛИ ВРАТА’25“

Еуфорията от Международния ден на Черно море отшумя и дойде времето на учени, експерти и специалисти да споделят свои позиции, идеи и изследвания за Черно море. Такава е ролята на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“, която вече над петнадесет години събира и разпространява тези позиции и изследвания.

„Морето – граница или врата’25“ ще се състои на 7 и 8 ноември в Бургас в Експозиционен център „Флора“, зала 6. Ще се съберат учени и експерти за дискусия по проблемите на Черно море, Черноморския регион, синята икономика, синия растеж. Геополитиката и сигурността на региона ще дадат старт на дискусите, съществено внимание ще бъде отделено на стратегията на ЕС за Черно море. Климатичните промени и влиянието им , както и продоволствената сигурност ще бъдат сред важните акценти на тазгодишната кръгла маса. Изтъкнати експерти в областта на външната международните отгошения, регионалната политика, синята икономика и продоволствената сигурност ще поддържат дискусията – д-р Любомир Кючуков, дипломат от кариерата и бивш зам. външен министър, евродепутатът Кристиан Вигенин, проф. д.н. Венелин Терзиев, проф. д-р Добри Ярков, ректор на Тракийски университет в Стара Загора до 2025 г. доц. д.н. Теодора Петрова от Тракийския университет в Стара Загора.

Постоянният акцент за опазване на морската екосистема в Черноморския регион продължават да поддържат фокуса на интереса на учени и експерти. Учени от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и Бургаски свободен университет ще коментират екологични проблеми на Черно море, замърсяването на водата и въздуха, изгочниците на замърсяване и влиянието им – д-р Антония Илиева, д-р Пламена Атанасова, д-р Стела Найденова. Устойчивото синьо развитие ще представи докторант Даяна Терзийска от БСУ. Една нова рубрика в националната кръгла маса е споделянето на резултати от завършени и текущи проекти, свързани с Черно море и Черноморския регион. Проект на Община Созопол (Анастасия Колева), на Фондация „Виапонтика“ (Георги Костадинов) ще бъдат дискутрани от гледна точка възможностите за мултиплициране и дългосрочно прилагане ва рлезултатите, както и установяване на трайни партньорства.

Темата за културата и образованието, която даде началото на Националната кръгла маса преди повече от петнадесет години, също ще присъства. Учени експерти от УНИБИТ в София (д-р Светла Шапкалова, д-р Мила Кръстева), „Зелени Балкани“ (Димитър Попов), Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ (Тодор Тодоров) и Черноморски институт (Милен Димитров) ще споделят резултати от свои изследвания .
И постоянното участие на млади хора, ученици и студенти отново ще е част от кръглата маса – ученици от АЕГl в Бургас (Теодора Петрова), ПГ по туризъм ще споделят свои позиции за Черно море като култура, екология, туризъм.

Черно море има нужда от работата на учени, експерти и специалисти, има нужда от споделяне и разпространение на информация и знания, и най-вече от разширяване на изследванията, които ще способстват развитието на Черноморския регион.