23/10/2026
На 23-ти октомври 1893 година в Солун е създадена българска революционна организация под името Български Македоно-Одрински Революционни Комитети (БМОРК) с цел освобождаване на македонските и одринските българи, останали под робство на османска Турция и неспазването на чл 23 от Берлинския Конгрес от 1878 г., с който Турция се задължава да облекчи условията за живот на поробените българи и другите народности живеещи на територията на вардарската и тракийската части на България, останали под Турско иго. Организацията по време на съществуването ѝ е променяла името и тактиката на борба, но целта винаги е била една. След време, БМОРК се наричала ТМОРО (Тайна Македоно-Одринска Революционна Организация), ВМОРО (вътрешна Македоно-Одринска Раволюционна Организация), най-известна е с името ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна Организация).
Основана е от 6-има българи интелектуалци: д-р Христо Татарчев - пръв председател, Дамян Груев - секретар-касиер, Петър Поп Арсов -автор на устава на Организацията и членовете Христо Батанджиев, Иван Хаджиниколов и Андон Димитров.
Ролята на ВМРО е изключително важна в този период от българската история, вървейки по стъпките и идеите на Васил Левски. Най важното събитие по време на нейната дейност е подготовката и вдигането на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание което показало на великите европейски сили и САЩ, че българинът не може да търпи повече робството в което живее. В това въстание, освен българите от Македония и Одринско, участват и доброволчески чети от свободната част на България, водени от военни лица и войводи с голям борбен опит.
След въстанието въпреки това, че не са били постигнати желаните резултати, борбата на ВМРО продължава и нейните борци подкрепят България във всички войни, легално или нелегално, вдигат се по-малки въстания, специално срещу гръцките андарти и сръбските окупатори. Тогава най-ярките ръководители на ВМРО са били Тодор Александров и Иван Михайлов. След официалното ѝ разпадане, борбата на
окупираните и изгонените българи от родните си огнища,
последователите на илинденците продължава и до днес в най-различни форми. Нека днес да отдадем почит и поклон за нашите храбри предци, за истинските патриоти, за хората които с кръв са напоили земята по която ходим. Вечна им слава и поклон!