Единъ Завѣтъ

Единъ Завѣтъ Нашата страница надзърта в тъмните ъгълчета на българската история. Осмелете се да ни последвате!
(211)

ТОВА НЕ СЕ УЧИ, а ТРЯБВА... 25.08.1916 г. – Руската армия форсира Дунав и стъпва на свещената добруджанска земя, за да ...
25/08/2026

ТОВА НЕ СЕ УЧИ, а ТРЯБВА...

25.08.1916 г. – Руската армия форсира Дунав и стъпва на свещената добруджанска земя, за да воюва с България.
Преди това руският император ни е ОБЯВИЛ ВОЙНА и се заканва да накаже жестоко българите...
На какво се надява?
– на това, че руската армия е по–многобройна и добре въоръжена;
– на съюзниците си на този фронт - Румъния и Сърбия;
– на щедро финансираната десетилетна руска пропаганда, вследствие на която българското общество е разединено. Една част от него е заразена с русофилия и счита Русия за братска. Друга част от българите МИЛЕЯТ САМО за интересите на СВОЕТО Отечество и работят за ОБЕДИНЕНИЕТО му. Трета част също обича България, но счита руската армия за мощна, непобедима и се страхува от нея ...
И какво става?
Само след дни, на 1.09.1916 г. България реагира адекватно и обявява война на Румъния;
Трета армия, командвана от славният ген. Стефан Тошев, посреща нашествениците в Добруджа;
Българската войска, водена от изключителните си пълководци, като ген. Тодор Кантарджиев, ген. Иван Колев, ген. Панталей Киселов, показва чудеса от храброст и военно майсторство;
След редица бляскави победи многобройната обединена армия на враговете ни е сразена и прогонена от земята ни. Сбъдва се казаното от ген. Колев към неговите кавалеристи ..„КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...”;
А после българската армия тържествено марширува в Букурещ.
Случайно ли е, че СЪЩОТО се случва и днес в Европа? СЪЩОТО Е!
Същата Русия, водена от същите имперски амбиции, , НАПАДНА Украйна и от 3 години и половина избива хора там. Това, че сега Русия не намери за необходимо да обяви война и дори не смее да нарече подлата си агресия „война“, не е разлика, а само липса на достойнство... И днес има „българи“, които са заразени с обич към Русия. И днес има хора, които считат руската армия за могъща и непобедима, независимо, че ходът на войната ПОКАЗВА ТОЧНО ОБРАТНОТО.
Украйна се бие НА СВОЯ ЗЕМЯ, за нея и за СВОЯ НАРОД! И след цели 109
години и тази ВОЙНА ще завърши по същия позорен за агресора начин – ще бъде сразен и прогонен. И вероятно после пак ще води гражданските си войни там.. "

Валентин Симеонов
снимка от Тошо Пейков

На 25 август 1958г., в манастира "Седемте престола", при съмнителни обстоятелства (най-вероятно убит от комунистите), ум...
25/08/2026

На 25 август 1958г., в манастира "Седемте престола", при съмнителни обстоятелства (най-вероятно убит от комунистите), умира Светозар Акендиев Димитров, останал в нашата история с псевдонима Змей Горянин. Един от най-големите български писатели от първата половина на ХХ век. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст - филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.
Роден е в 1905г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942г. се отдава изцяло на литературна дейност.
През 1942г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944г. Народният съд го осъжда през април 1945г., на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:
„Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Умира при неизяснени обстоятелства, недолюбван от властта. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Асен Виденов

На 24 август 1907г., в Белица е убит Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако. Български революционер и национален герой...
24/08/2026

На 24 август 1907г., в Белица е убит Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако. Български революционер и национален герой, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия. От началото на 1903г. е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906. През лятото на 1907г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907г., заедно с другите, дошли от България чети - на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
Той е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900г. е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.
Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:
„Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ“
През 1902г. убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско.
След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904г., заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904г., заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905г. четата на Иван Наумов - Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква. Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО.

Асен Виденов

24/08/2026

Ако 5-6 човека бутат закъсала в калта кола, а други 5-6 бутат срещу тях, колата няма да мръдне. Така е и с България!
↔️

" Русофилите са антибългари и онзиден на Шипка го доказаха за пореден път! Да сложат българското знаме под руското Е ЧИС...
24/08/2026

" Русофилите са антибългари и онзиден на Шипка го доказаха за пореден път! Да сложат българското знаме под руското Е ЧИСТА ГАВРА С БЪЛГАРИЯ 😡
На тези трябва да им се отнеме българското гражданство! "

#шипка #знаме #българия #русия

Александър Кошничаров - Гиби
линк : https://www.facebook.com/share/p/19MjJtRFZR/

ПОЗОРНАТА АКЦИЯ НА ПАРТИЗАНИТЕ В ЖАБОКРЕК Години наред на 24 август социалисти и комунисти ходят в местността Жабокрек в...
24/08/2026

ПОЗОРНАТА АКЦИЯ НА ПАРТИЗАНИТЕ В ЖАБОКРЕК

Години наред на 24 август социалисти и комунисти ходят в местността Жабокрек в Рила, където има внушителен паметник, и с огромна гордост отбелязват най-голямата партизанска акция в България...

А всъщност би трябвало да потънат вдън земя от тази срамна и позорна страница във великата им "антифашистка" съпротива, при това десетина дни преди Червената армия да навлезе в България през септември 1944 г. Но нека обясним малко повече за историята на тази акция.

Към средата на август 1944 г. в почивна станция над село Рила, в местността Жабокрек, се възстановяват 18 ранени германски войници, според някои източници - ранени летци, а с тях имало и един лекар и две медицински сестри. Всичките те, без офицера, не били въоръжени и се охранявали от взвод български войници.

Разбрали това, партизани от Дупнишкия, Благоевградския (тогава Горноджумайския) и Разложкия партизански отряд, общо 350 човека, се събират, наричат се с гръмкото име Рило-Пирински партизански отряд и решават да си пишат и те някакъв актив в последния "исторически" момент, защото на този етап нямат никакъв...

Около 18 часа на 24 август всичките 350 човека обезоръжават българския взвод, охраняващ почивната станция. След това нахълтват в нея, избиват като кучета ранените войници, както и лекарят и двете медицински сестри. Спасява се само офицерът, просто защото през това време е бил влязъл в тоалетната. Накрая партизаните подпалват станцията и я сравняват със земята.

В същността си това прилича не толкова на акция, колкото на военно престъпление, защото международните споразумения така третират подобни действия спрямо невъоръжени войници, пленници и пр.

Скоро след като приключват с акцията си в почивната станция, партизаните виждат по пътя наблизо да се задава автобус. Стрелят по него, за да принудят шофьорa да спре. Оказва се, че вътре пътува техническият директор на дружеството "Гранитоид" - Райнхард Томанек с непълнолетната си дъщеря.

Томанек не е нито германец, нито нацист, а е австриец и създател на дружеството с още един австриец и един българин още през 1908 г. В продължение на 25 години тримата произвеждат цимент, имат фабрики, както и мини, дават на местното население работа, освен и че строят мостове, ВЕЦ-ове и половин България има ток благодарение на тях...

Те вдигат и Софийската минерална баня, Метеорологичната станция на връх Мусала и като национализират техните фабрики и мини след 1944 г., те работят още 70 години, ако не и до днес...

Партизаните карат Томанек да им даде ключовете от касата на дружеството. И когато им ги дава, те го застрелват, след което изнасилват непълнолетната му дъщеря и й взимат ръчния часовник. После подпалват автобуса, отиват в касата на дружеството и взимат оттам 2 милиона златни лева, предназначени за заплати на работниците.

След 1944 г. започват легендите - как Жабокрекската акция продължила с часове, как хитлерофашистите оказали жестока съпротива, но били сломени, как било иззето огромно количество оръжие и други небивалици. Но истината винаги излиза наяве... Тогавашният игумен на Рилския манастир, както и други свидетели разказват какво в действителност се е случило. Техните думи се потвърждават от издадените преди години спомени на един от съдружниците на Томанек в "Гранитоид"...

Та такава е печалната истина за една от най-големите партизански акции в България срещу "монархофашизма". А който не вярва на всичко това, да провери - архивите пазят следи за много от престъпленията на комунистите и поддръжниците им. Само ако реши да го направи, да си остави партийната книжка върху акордеона - поне докато проверява...

линк : https://newme.bg/articles/pozornata-akciq-na-partizanite-v-jabokrek

Днес е денят за възпоменаване жертвите на тоталитарните режими.Отношението на православните християни към тях е прекрасн...
23/08/2026

Днес е денят за възпоменаване жертвите на тоталитарните режими.
Отношението на православните християни към тях е прекрасно илюстрирано на тази икона на Св. Гавриил Ургебадзе.
Да се знае ☝️
____________________________________

чрез Aрхимандрит Никанор

повече за грузинския светец : http://ot-izvora-na-syvremennite-starci.blogspot.com/2013/01/blog-post_8.html

"През 60-те години хората на Запад слушаха Лед Зепелин, а тук слушахме Лев Лешченко. Хората на Запад пиеха кока-кола, а ...
23/08/2026

"През 60-те години хората на Запад слушаха Лед Зепелин, а тук слушахме Лев Лешченко. Хората на Запад пиеха кока-кола, а тук пиехме кооп-кола. На Запад, във възкръсналата от пепелта държава ГФР се произвеждаше "Mерцедес", а нас ни пускаха само до държавата ГДР, в която се произвеждаше "Трабант"...
Ако някой още не е разбрал за какво говоря, няма и да разбере. И ще продължава да подкрепя радевщината и посоката, в която тя ни е повлякла."

чрез Васил Давидов

На 23 август 1934г., в България се извършват масови арести на български дейци от Македония, 10 от водачите им начело с И...
23/08/2026

На 23 август 1934г., в България се извършват масови арести на български дейци от Македония, 10 от водачите им начело с Иван Михайлов се укриват и напускат страната. Властта иззема 47 картечници, 11 000 пушки, 15 автомата, 637 пистолета, 3 гранатомета, 7800 ръчни бомби и 71 000 патрона.
Иван (Ванчо) Михайлов Гаврилов е един от най-значимите български революционери и национален герой, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на българското освободително движение от Македония.
Ето как характеризират личността и дейността на Иван Михайлов, американската и английска преса през този период:
"Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда... Фактът е, че ВМРО остава най-мощната революционна организация в света. Тя е ръководена от един тричленен комитет, на който Михайлов "некоронования крал на Македония", като понякога той е наричан шефът... Той е повече от един лидер. Той въплъщава един идеал. Той въплъщава духа на македонската свобода... Днес Михайлов държи в Европа едно положение на извънредна важност, защото изглежда, че в негова сила е да избере между мир или война на Балканите."

Асен Виденов

Повече за тези събития : http://www.promacedonia.org/im/imih_1.htm

На 22 август 1882г., в българския град Велес умира Йордан Хаджиконстантинов-Джѝнот. Изтъкнат български възрожденски про...
22/08/2026

На 22 август 1882г., в българския град Велес умира Йордан Хаджиконстантинов-Джѝнот. Изтъкнат български възрожденски просветен деец, будител и книжовник. Неговите публикации в „Цариградски вестник“ съдържат най-разнообразна информация за историята, фолклора и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи.
Яростен български патриот, Джинот* вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята народностна принадлежност:
"Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии Юрдан х. Константинов"
Той е роден през 1818г. в град Велес в семейството на клисар. Първоначално учи в местното килийно училище при даскал Митре Българмицев. По-късно продължава образованието си в Самоков при Николай Тонджоров до 1835 година. След това учи в гръцко училище в Солун, където изучава Ланкастърската метода. Започва да преподава като частен, а след това като общински учител в родния си град в периода 1837 - 1848 година. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. Между 1848 - 1853 година е учител в българското училище в Скопие. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким Скопски. През 1854 година преподава в Тетово, а между 1858 - 1860 година преподава в Прилеп.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 година пелагонийският владика Венедикт обвинява Йордан Хаджиконстантинов, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън, Мала Азия, а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което получава прякора си Джѝнот. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци, той се завръща във Велес през 1863 година и се отдава изцяло на просветна дейност. Между 1869 - 1870 година отново е български преподавател в Скопие, а после и във Велес. Умира на 29 август 1882 година в родния си град. Погребан е в двора на църквата „Свети Спас“.
Творчество
През 50-те години на ХIX век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 година той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 година, който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855). Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път (в Т. VIII на Гласника през 1856) и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите"). Сътрудничи също така на „Български книжици“ (1859) и на вестник „Македония“ (1869).

Асен Виденов
Джин*- дух от арабската и ислямската митология.
____________________________

"Река Вардар"

Йордан Хаджиконстантинов-Джинот от Велес

" Вардар тече низ Македония,

Поперечно уздол Пеония.

Скопия, Велес она обросява,

Витло тихо влада во Егея.

Реки Лепен, още Треска буйна,

Сладка Пчиня, Тополка, Бабунка,

Брегалница и давница Церна,

И Бошава удавница земна.

Това ти е Вардарова вода,

За търговци на служба, на сгода.

Болгарин е от стари времена,

Населен е с болгарски племена.

Гъстивирци, тетовци, мияци,

Прав-болгари, най-стари скопянци,

Велешани, бедни тиквешани,

Мегленчани и поливачани.

Ето, братя, етнографья,

Не вервайте грчка географья!

Македония, страна толко славна,

Българска е от веки, отдавна.

Не вервайте странни описатели,

Они си са све ласкатели.

Нищо право за нас не писуват,

Болгарството они заривуват.

Но хайдите дружно да търгнеме,

Ний болгари да си загърнеме

В едно писмо обща ПИСМЕННИЦА

Во вси школа една спомощница.

Правописни и кривописци,

Сос ерици или со строчици,

Со ерови, с юсови достойни,

Всички ови все са наши войни.

Доста това, ний да сме согласни,

Да с'не хулим, да с'не явим гнъсни.

Постепенно учените идат,

Полека же всичко ще наредат.

Ний, болгари, требе да търпимe,

Защ, високо име ний носиме:

От Благота, даровита слава,

Нек, трпиме с непонизна глава. "

Address

Blagoevgrad
2700

Telephone

+359988887160

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Единъ Завѣтъ posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Единъ Завѣтъ:

Shortcuts

Share