12/08/2026
ПРОЕКТЪТ ЗА МЕМОРИАЛ НА ЛАГЕРА „БЕЛЕНЕ" БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН ПРЕД ОБЩЕСТВЕНОСТТА В СОФИЯ
На 14 юли, в Централния дом на архитектите в София, фондация „Остров Белене", Община Белене и Общественият съвет в подкрепа на проекта за Мемориал представихме пред широка аудитория архитектурния проект за увековечаване на паметта на лагера „Белене" — едно от най-мрачните места на комунистическите репресии в България.
Събитието бе водено от журналистката Даниела Горчева. На него присъстваха председателят на Обществения съвет доц. Георги Лозанов, архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова — автори на проекта, и Борислав Скочев — консултант на екипа и автор на единственото по рода си цялостно историческо изследване на лагера, книгата „Концлагерът „Белене" 1949–1987".
ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ В ПОДКРЕПА НА ПРОЕКТА ЗА МЕМОРИАЛ „БЕЛЕНЕ"
Проектът се ползва с подкрепата на широк и авторитетен кръг от историци, архитекти, свидетели на репресиите и общественици. Ето пълния състав на Обществения съвет:
Председател — доц. Георги Лозанов — културолог, медиен експерт и публицист.
Историци и изследователи — Почетен проф. Евелина Келбечева — Американски университет в България, историк, изследовател на комунистическия тоталитаризъм. — Проф. Мартин Иванов — историк. — Доц. Михаил Груев — историк и архивист. — Проф. Вили Лилков — физик и изследовател на комунистическия режим. — Борислав Скочев — изследовател на комунистическия режим, публицист, автор на монографията „Концлагерът „Белене" 1949–1987".
Архитектура и културно наследство — Проф. арх. Тодор Кръстев — архитект, специалист по опазване на културното наследство, почетен председател на ИКОМОС – България. — Арх. Станислав Константинов — архитект.
Репресирани и свидетели — Сабри Искендер — репресиран по време на „възродителния процес" и бивш лагерист в лагера „Белене". — Алфред (Фреди) Фосколо — юрист, филолог и политически емигрант.
Култура, литература, медии и обществена памет — Проф. Пламен Дойнов — литературен историк, поет и университетски преподавател. — Доц. Йордан Евтимов — поет, литературен историк, литературен критик и университетски преподавател. — Проф. Борис Сергинов — художник и университетски преподавател. — Екатерина Бончева — журналист, член на Комисията по досиетата (2007–2025). — Тони Николов — философ, журналист, преводач и публицист. — Николай Ненчев — почетен председател на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), член на Киевския международен форум за сигурност, министър на отбраната на Република България (2014–2017). — Доц. Валерия Кардашевска — председател на Софийската организация на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). — Даниела Горчева — журналист, публицист, главен редактор на списание „Диалог" (Нидерландия). — Калин Манолов — журналист и публицист. — Вера Милева-Илчева — музеен специалист, Регионален исторически музей – Силистра. — Захари Карабашлиев — писател, драматург и редактор. — Теодора Димова — писател и драматург. — Силвия Лулчева — актриса. — Васил Георгиев (Васко Кръпката) — музикант, автор на песни.
Сред гостите в залата бяха президентът Петър Стоянов, проф. Даниела Колева — историк, проф. Момчил Методиев — историк, доц. д-р Светослав Живков — историк, Зорница Велинова — преподавател по история, Георги Ангелов — журналист и водещ на „История БГ", Весела Чернева — политолог, и много други общественици, журналисти, архитекти и наследници на репресирани.
АРХИТЕКТУРАТА КАТО ПАЗИТЕЛ НА ПАМЕТТА.
Събитието бе открито от арх. Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България, който изрази задоволство, че проектът за Мемориал вече е достигнал предреализационна фаза, поздрави екипа за положените усилия и подчерта, че именно Домът на архитектите е мястото, където подобно събитие трябва да се случи, защото архитектурата съхранява паметта за миналото по най-траен начин.
Борислав Скочев направи кратка историческа справка за развитието на лагера — от създаването му през 1949 г. до закриването му през 1987 г.
Арх. Александър Генчев представи подробно архитектурната концепция, като в началото предаде благословия от отец Паоло Кортези — родоначалник на идеята за Мемориала, който по независещи от него причини не успя да присъства лично, но духом бе с всички събрали се съмишленици.
Проектът следва утвърдените международни методологии за опазване на културно наследство. Въпреки липсата на статут на лагера Белене, екипът винаги е възприемал мястото като културна ценност от най-високо значение за българската история. Доказателство за това е състава на проектантския екип, чиито гръбнак е от специалисти лицензирани по чл. 165 от Закона за културното наследство, а консултант по част консервация и реставрация е доц. Гергана Кабакчиева — един от водещите археолози в България, с международно признание.
Основа на проекта са неоспорими исторически документи, чертежи от чуждестранни разузнавания, скици на бивши лагеристи и точно архитектурно заснемане от 1954 г.
Принцип на проекта е чрез минимална намеса да се пресъздаде мащаба на лагера в различните му исторически периоди, като на нивото на терена се маркират основите на съществувалите сгради, огради и вишки. Създават се и няколко документални реплики с дидактическа цел, които представляват по-малко от 5 % от общия брой сгради.
ДИСКУСИЯ: РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА, МЕТОДОЛОГИЯ И ГЛАСОВЕ В ПОДКРЕПА
След представянето арх. Генчев покани проф. арх. Тодор Кръстев — дългогодишен директор на НИПК (днес НИНКН) и почетен председател на ИКОМОС – България — да сподели своята гледна точка. В обширно изложение проф. Кръстев разви тезата за ролята на държавата в опазването на подобни обекти чрез изготвяне на режими, съобразени с плана за управление на Природен парк „Персина". Той посочи, че предвид многобройните обекти, разположени на широка територия и обхващащи няколко острова, лагерът „Белене" може да бъде определен като „серийна културна ценност", и приветства усилията на екипа за създаване на „пространствен модел на паметта", свързвайки идеята с концепцията за „духа на мястото" (Spirit of Place) от Хартата на ИКОМОС от Квебек, 2008 г. Той подчерта и необходимостта от ясно разграничение между автентичното и интерпретацията, както и значението на бъдещ Информационен център.
Даниела Горчева сподели подкрепата на проф. Мартин Иванов, който изразява положително мнение относно подхода на проекта за пресъздаване на историческата истина за мащаба на човешката трагедия в лагера „Белене" чрез сигниране и архитектурни реплики с дидактическа цел на няколко внимателно подбрани сгради от заличения период до 1959 г.
Доц. Георги Лозанов заяви, че приема с гордост поканата да е част от проекта, защото темата за паметта е от изключителна важност, особено в контекста на съвременната ѝ употреба. Той постави въпроса дали лагерът може да бъде възстановен не за да се помни, а за да се ползва като лагер — процес, който според него вече тече чрез бавна ресъветизация на българското общество, при която паметта системно се подменя с пропаганда. Затова призова реализацията на проекта да се случи час по-скоро. Той обясни избора си да влезе в Обществения съвет с надеждата истината да достигне до хората по начин, различен от писания текст — чрез физическото възстановяване на място, което да покаже на всички, че режимът на лагера е бил също толкова репресивен и престъпен, колкото и нацисткия. Завърши с предупреждението, че общество, живеещо в демокрация, може да избере автокрация, но общество в автокрация трудно се завръща доброволно към демокрацията — а според него България се намира именно в такъв критичен етап.
На отделни въпроси на г-жа Емилия Балчева, наследник на репресирани лагеристи, арх. Генчев поясни, че липсата на изричен запис за Информационен център в издаденото разрешение не е пречка той да бъде изграден на следващ етап, тъй като проектът в неговата цялост винаги е бил замислян с наличието на такава сграда като неразделна част от комплекса — просто поради дългите и сложни административни процедури реализацията е разделена на етапи. На въпроса дали не би било по-логично първо да се изчака официално решение на държавата за статут на обекта преди изготвяне на проект, арх. Генчев припомни, че идеята за Мемориала се заражда преди 14 години в разговори с отец Паоло Кортези и Михаил Маринов, и че ако екипът бе изчакал подобно решение, работата и днес нямаше да е започнала — с реалния риск в това време да бъдат безвъзвратно изгубени и последните автентични свидетелства от 1959 г., чиито сгради и днес продължават бързо да се рушат. Той отново подчерта, че гръбнакът на проектантския екип са специалисти, лицензирани по Закона за културното наследство, тъй като вътрешното убеждение на екипа винаги е било, че мястото е паметник от национално значение за историята на България — независимо от липсата към момента на официален статут на недвижима културна ценност.
По време на дискусията с публиката историкът и преподавател Зорница Велинова изрази пълна подкрепа за архитектурните реплики като необходим инструмент за създаване на емоционално и сетивно преживяване, особено за подрастващите, за които според нея визуалният и тактилен контакт е далеч по-въздействащ от витрина в музей. Тя цитира мисълта на архитект Жан Нувел, че „архитектурата е отговор на въпрос, който още не е зададен", изразявайки увереност, че Мемориалът ще провокира важни въпроси у бъдещите поколения — а самото задаване на въпроси е път към познанието. Даниела Горчева допълни с пример от подобен образователен обект в Нидерландия.
На въпрос на арх. Любомир Пейчев относно метода на съчетаване на сигниране на автентични сгради с изграждане на реплики, арх. Иглика Люцканова поясни минималния и изключително консервативен подход на екипа, с респект към всеки автентичен елемент от територията на лагера. Единствените пресъздадени обекти — две землянки и един карцер — представляват ясно обозначени архитектурни реплики с дидактическа цел, без претенция да бъдат оригинали. Арх. Генчев допълни, че подобна методология е приложена и в Мемориала Аушвиц II–Биркенау, с чиито специалисти фондация „Остров Белене" поддържа дългогодишно партньорство и обмен на знания и опит. Доказателство за международното признаване на автентичността при този метод е вписването на Мемориала Аушвиц II–Биркенау в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет заяви категорична подкрепа за комбинирания метод на сигниране и архитектурни реплики, посочвайки, че само чрез него могат да бъдат разказани няколкото исторически пласта, наслоени на мястото за кратко време — самото сигниране не е достатъчно. Той отново насочи вниманието към необходимостта от изграждане на Информационен център, дори това да стане на следващ етап.
По време на дискусията журналистът Христо Христов постави серия от въпроси, които нямаха отношение към самия архитектурен и исторически проект за Мемориала, а засягаха правно-юридически аспекти, което предизвика видимо неодобрение сред присъстващите. Въпреки това, в стремеж да запази конструктивния тон на срещата, арх. Александър Генчев отговори с извинението, че не е юрист и темата е извън неговата компетенция. Той поясни, че въпросът е бил обсъждан неофициално с юристи от ДНСК и МРРБ, които са потвърдили, че при започнала процедура в рамките на определения 5-годишен срок (каквато е приетия ПУП), той автоматично се удължава в безсрочен, без да е необходима допълнителна санкция. Арх. Генчев представи и допълнителна фактология относно избрания консервативен подход при определяне на границите на Мемориала — площ, значително по-малка от предоставения имот — с цел максимално запазване на територията, защитена от плана за управление на Природен парк „Персина", гарантирайки, че извън определените граници няма да бъде допуснато никакво строителство.
На въпрос на Вера Карабашлиева дали проектът предвижда място за Информационен център, арх. Генчев обясни, че проектът за самия лагер е само съществена част от по-мащабна разработка за създаване на „път на поклонника", свързващ няколко значими места в град Белене.
Съществуващата, отдавна нефункционираща жп сграда на гарата — през която, за да избегнат свидетелите сред местното население, са пристигали влаковете с нищо неподозиращи бъдещи лагеристи — е запазена в автентичния си вид и се предвижда да бъде превърната в музейна експозиция, с идея пред нея да бъде разположен товарен вагон по подобие на експозицията в Биркенау. По въпроса са водени разговори с Министерството на транспорта, но засега без конкретно развитие.
Друг елемент от пътя е светилището на блажения епископ Евгений Босилков, роден в Белене и убит от Държавна сигурност на 11 ноември 1952 г. в Централния софийски затвор — там се съхранява реликва от неговата риза, дарена от папа Йоан Павел II през 1998 г. Пътят включва и първия паметник в България на папа Йоан Павел II, известен с ролята си за падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени в Централна и Източна Европа, както и посещение на Женския лагер и масовите гробове на съседните острови, и сградата на „хулиганите", разкрита благодарение на дългогодишните изследвания на Михаил Маринов, директор на фондация „Остров Белене".
Централно място в концепцията заема бъдещият Информационен център — сграда в непосредствена близост до понтонния мост, в която се предвижда да бъдат разположени богата експозиция от запазени предмети и свидетелства на оцелели лагеристи и техните наследници, информационни материали и съвременни средства за разказ на историята. Сградата вече е прехвърлена безвъзмездно на Община Белене с променено предназначение — от „административна сграда" в сграда „за музей". Изготвени са идейни проекти и тримерни визуализации на бъдещата експозиция, а в концепцията е предвидена и необходимата инфраструктура — паркинг за автомобили и автобуси в общински имот, вече преотреден за целта.
БЛАГОДАРНОСТ И АНГАЖИМЕНТ
Дискусията продължи повече от три часа, а мнозина от присъстващите останаха до късно, за да поздравят лично екипа на проекта. Всички изразиха респект към дългия и труден административен път, изминат до момента.
Фондация „Остров Белене" благодари на всички партньори, съмишленици и приятели, които подкрепят каузата за увековечаване на паметта на жертвите на комунистическите репресии. Продължаваме напред — с ангажимент проектът за Мемориал на лагера „Белене" да бъде реализиран в неговия пълен обхват, за да могат идните поколения да познават истината за миналото на своята страна.
#МемориалБелене #ОстровБелене #ПаметЗаЖертвите
