18/07/2026
В публичното пространство продължават да се тиражират груби манипулации и откровени лъжи, касаещи многогодишната ни работа върху проекта за мемориално място на остров "Персин".
Твърди се, че в лагера ще се унищожават сгради, ще се строят магазини и търговски помещения, ще се заличава история за сметка на бутафорно строителство и подобни други небивалици.
За съжаление тези елементарни и лишени от здрав разум безсмислици се споделят в някои електронни медии, които не полагат каквото и да е усилие, за да проверят истинността им.
Молим, отделете няколко минути от времето си и прочетете долните редове:
МЕМОРИАЛЪТ „ЛАГЕР БЕЛЕНЕ“ – 14 ГОДИНИ РАБОТА В ЗАЩИТА НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
ОТ ИДЕЯТА ДО РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА СТРОЕЖ
УВОД
В продължение на четиринадесет години фондация „Остров Белене“, община Белене и екип от архитекти, инженери, историци, археолози, изследователи и специалисти по опазване на културното наследство работят за създаването на Мемориал на мястото на лагера „Белене“ – най-големия лагер за политически противници по време на комунистическия режим в България.
Този проект не цели възстановяване на някогашния лагер, нито създаване на историческа сценография.
Неговата цел е да съхрани автентичността на мястото, да направи видима неговата пространствена структура и да помогне на посетителите да разберат историята чрез документално установени исторически източници, археологически и теренни проучвания и внимателно подбрани архитектурни средства.
След години на проучвания, обсъждания, устройствено планиране, процедури по съгласуване и техническо проектиране, проектът вече разполага с всички необходими административни актове и съгласувания, включително с разрешение за строеж.
Настоящият текст проследява пътя на проекта – от първоначалната идея до издаването на разрешението за строеж, както и принципите, върху които е изградена неговата архитектурна и историческа концепция.
________________________________________
I. ПРЕДИСТОРИЯ
Фондация „Остров Белене“, създадена през 2016 г. като правоприемник на Комитет „За остров Белене“, поставя в центъра на своята дейност изграждането на Мемориал на лагера „Белене“ в памет на хилядите жертви на комунистическия тоталитарен режим в България.
Началото на тази инициатива е поставено още през 2012 г. по идея на отец Паоло Кортези. По негова покана беше сформиран екип от специалисти, който започна първите проучвания и обсъждания на възможностите за създаване на мемориал на мястото на бившия лагер.
Още в началото стана ясно, че подобен проект ще изисква продължителна и последователна работа. Освен задълбоченото историческо и теренно изследване, трябваше да бъдат преодолени редица сложни административни, устройствено-планови и законови процедури.
Разположението на лагера в границите на Природен парк „Персина“ наложи изработването на нов подробен устройствен план (ПУП), който да позволи промяна на предназначението на имота, предоставен от Министерството на правосъдието на община Белене с цел изграждането на мемориал.
Допълнително предизвикателство представляваше функциониращият затвор на остров Персин и свързаният с него строг пропускателен режим.
Благодарение на доброто сътрудничество между община Белене, ръководството на затвора и фондация „Остров Белене“, беше изработен регламентиран ред за достъп, който днес позволява организираното посещение на мемориалното място.
През цялото това време специалистите от проектантския екип продължиха своите исторически, архитектурни и теренни проучвания. Разработваха се различни концепции за бъдещия мемориал, които бяха представяни и обсъждани в професионални и обществени форуми.
Успоредно с това фондация „Остров Белене“ полагаше постоянни грижи за поддържането на лагерната територия и на единадесеткилометровия път между понтонния мост и лагера. Благодарение на тази работа мястото остана достъпно за ежегодното Национално поклонение, както и за образователни, културни и възпоменателни прояви, организирани през годините.
Наред с поддържането на терена не прекъсваха и проучванията на място. Постепенно бяха установени, разчистени и документирани редица запазени материални следи от лагера, останали скрити под растителността в продължение на десетилетия. Сред тях са оборът, където са били въдворени т.нар. „хулигани“, бетонови основи на оградни съоръжения от различни периоди, външни санитарни възли, както и каменни основи на лагерната болница от периода преди 1959 г.
Тези открития значително обогатиха познанията за пространственото развитие на лагера и послужиха като важна основа при изработването на архитектурния проект.
След влизането в сила на новия подробен устройствен план беше създадена необходимата правна рамка за разработването на техническия проект. Към първоначалния екип бяха привлечени всички необходими инженерни специалности, така че проектът да отговаря напълно на изискванията на Закона за устройство на територията и на действащата нормативна уредба.
След приключване на проектантската работа проектът премина през всички задължителни процедури по съгласуване с компетентните държавни и общински институции. След изготвянето на комплексен доклад за оценка на съответствието от независим строителен надзор, главният архитект на община Белене издаде Разрешение за строеж № 5 от 12 март 2026 г.
Получаването на разрешението за строеж е резултат от четиринадесет години последователна работа, в която пряко или косвено участваха десетки архитекти, инженери, историци, археолози, експерти, доброволци, представители на институции и съмишленици на каузата. На всички тях фондация „Остров Белене“ изразява своята искрена признателност.
II. АРХИТЕКТУРНАТА КОНЦЕПЦИЯ
Лагерът „Белене“ е най-големият лагер за принудително въдворяване в историята на комунистическия режим в България. В продължение на десетилетия тук без съд и присъда са били изпращани хиляди хора заради своите политически убеждения, обществена дейност или произход.
Днес от лагерния комплекс са запазени сравнително малко материални следи. Значителна част от сградите и съоръженията са били разрушени още след закриването на лагера, а останките им постепенно са заличени от времето и природата.
Именно затова основната задача на проекта не е да възстанови лагера такъв, какъвто е изглеждал някога, а да помогне на посетителите да разберат неговата история чрез максимално съхраняване на автентичното място и внимателно представяне на неговата пространствена организация.
Проектът се основава на един прост, но последователно следван принцип:
да се покаже това, което действително е съществувало, без да се създава историческа илюзия.
Поради това не се предвижда изграждане на нов лагерен комплекс или възстановяване на съществувалите някога бараки, огради и други съоръжения.
Вместо това чрез дискретни архитектурни средства ще бъдат обозначени местата, където са се намирали бараките, землянките, карцерът, лечебницата, столовата, наблюдателните кули, оградите и останалите лагерни обекти. По този начин посетителите ще могат сами да извървят пространството на лагера, да възприемат неговите реални размери и да разберат организацията на живота в него.
________________________________________
Историческа достоверност
Архитектурният проект е разработен въз основа на богат корпус от първични исторически източници, събирани, анализирани и съпоставяни в продължение на повече от четиринадесет години.
Използвани са архивни документи, архитектурни чертежи, исторически карти, административна документация, свидетелства на бивши лагеристи и затворници, както и резултатите от дългогодишните теренни проучвания на проектантския екип.
Особено ценен източник представляват съхранените рисунки, скици и планове, изготвени както от бивши лагеристи и затворници, така и от самата лагерна администрация.
За т.нар. Втори обект проектантският екип разполага с подробните рисунки и планове на Крум Хорозов, лагерист през 1954–1955 г., рисунките на Петър Байчев, прехвърлен с една от първите групи лагеристи от лагера в Бобов дол през 1949 г. и лежал в Белене до 1954 г., както и с рисунките на инж. Георги Василев, затворник в Белене през 50-те години.
Те съдържат ценна информация за разположението на лагерните обекти, техните размери, конструкция и вътрешна организация.
Изключително значение имат идейният и ситуационният план, изготвени от лагерната администрация и от арх. З. Ненов през януари 1954 г. във връзка с предвиждано, но неосъществено преустройство на лагера.
Заедно с придружаващите ги обяснителни записки тези документи дават прецизна информация за пространственото устройство на Втори обект, предназначението на отделните сгради и състоянието на лагера към този момент.
Сред използваните източници са и аналитични скици на Втори обект, изготвени от Радио „Свободна Европа“ и от ЦРУ въз основа на подробни описания, дадени от бивши лагеристи, успели да избягат от комунистическа България.
Съпоставянето на тези скици с плановете на лагерната администрация, рисунките на лагеристи, архивните документи и запазените материални следи на терен предоставя допълнителна възможност за проверка и потвърждаване на историческата информация.
Особено ценни са и ежемесечните доклади на началниците на лагера Куртев и Китов от периода 1949–1953 г.
Те съдържат подробни сведения за изграждането на Втори обект, строителството на бараките и останалите лагерни съоръжения, използваните материали, организацията на строителните работи и условията, при които лагеристите са били принудени сами да изграждат инфраструктурата на лагера. Благодарение на тези документи може да бъде възстановена с висока степен на достоверност хронологията на изграждането на лагерния комплекс.
Документалната основа се допълва от десетки свидетелства на бивши лагеристи.
Главно място сред тях заемат спомените на Стефан Бочев, който като участник в строителните бригади описва подробно начина на изграждане на землянките, бараките и другите лагерни съоръжения, използваните строителни материали, технологиите на строителство и ежедневния труд на въдворените. Тези свидетелства позволяват да бъде възстановена не само материалната среда на лагера, но и условията, при които тя е създадена.
В процеса на проучванията всички документални източници са съпоставяни помежду си и проверявани чрез теренни и архитектурни изследвания.
Именно тази съвкупност от архивни документи, административни материали, рисунки, планове, свидетелства и материални останки позволява пространствената структура на лагера да бъде представена с висока степен на историческа достоверност.
Проектът предвижда и възможност за бъдещо развитие. При извършването на нови археологически, геофизични или исторически проучвания всички новоустановени данни могат да бъдат интегрирани в мемориала, така че неговото развитие да следва развитието на научното познание.
Документални архитектурни реплики
Само няколко характерни лагерни обекта ще бъдат представени чрез документални архитектурни реплики.
Сред тях са землянка, барака от плет и глина и карцер.
Тези реплики няма да бъдат реконструкции в смисъла на възстановяване на оригиналните сгради, а научно обосновани пространствени интерпретации, изградени въз основа на архивни документи, архитектурни чертежи, ръчни скици, свидетелства на лагеристи и подробно проучени строителни технологии от съответния период.
Основното им предназначение е образователно.
Те ще позволят на посетителите да придобият непосредствена представа за условията, в които са били държани въдворените без съд и присъда, и ще подпомогнат разбирането на историческите факти чрез пространственото преживяване на мястото.
Всички те ще бъдат ясно обозначени като съвременни документални архитектурни реплики. По този начин няма да съществува възможност да бъдат възприети като автентични исторически обекти.
________________________________________
Пространството на паметта
Особено внимание е отделено на съхраняването на лагерния плац – мястото, където хиляди лагеристи са били строявани, преброявани и наказвани.
Това пространство остава практически непроменено.
В неговия център е предвидено оформянето на дискретен форум на две нива, предназначен за възпоменателни церемонии, образователни прояви и обществени събития. Мястото съвпада с утвърдената през годините локация на Националното поклонение в памет на жертвите на лагера.
Чрез деликатното маркиране на очертанията на плаца посетителите ще могат по-ясно да възприемат неговия действителен мащаб и символично да се поставят на мястото на хилядите въдворени, които са преживели унижения, насилие и страх.
Проектът не се стреми към драматизация.
Той разчита на силата на автентичното място и на историческите факти.
________________________________________
Целта на мемориала
Мемориалът няма за задача да възстановява миналото.
Неговата цел е да помогне на посетителите да го разберат.
Да съхрани паметта за жертвите.
Да разкрие пространствената организация на лагера.
Да превърне мястото в пространство за образование, възпоменание и обществен размисъл.
Всички архитектурни елементи, информационни табла и експозиционни решения ще бъдат разработени от мултидисциплинарен екип от историци, архитекти и изследователи, така че историческият разказ да бъде представен достоверно, разбираемо и с уважение към паметта на жертвите.
III. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ОПИТ И ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ
Проектът за Мемориал „Лагер Белене“ е разработен като дарение за община Белене и фондация „Остров Белене“ от мултидисциплинарен екип, включващ архитекти, инженери, геодезисти, археолози, историци, изследователи на близкото минало и специалисти по опазване на културното наследство.
Още от самото начало екипът си поставя за цел проектът да бъде съобразен не само с българското законодателство, но и с утвърдените международни принципи за опазване и представяне на места, свързани с трагичното наследство на ХХ век.
В процеса на разработването му бяха проучени и анализирани водещи международни практики при социализацията на мемориални комплекси, изградени на места, свързани с политически репресии, масови нарушения на човешките права и тоталитарни режими.
Особено ценен беше обменът на професионален опит със специалисти, работещи по опазването и представянето на мемориалния комплекс Аушвиц II – Биркенау, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Този обмен даде възможност проектантският екип да се запознае с утвърдени подходи при представянето на историческата среда, включително с принципите за използване на документални архитектурни реплики, експозиционни решения и интерпретация на пространството, когато значителна част от оригиналните материални следи вече не съществуват.
В същото време проектът за Мемориал „Лагер Белене“ не следва механично чужди модели.
Неговата архитектурна концепция е разработена специално за особеностите на лагерния комплекс на остров Персин, като отчита неговата история, степента на съхраненост на материалните останки, природната среда и ролята му в българската историческа памет.
________________________________________
IV. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОЕКТА
Архитектурната концепция на Мемориал „Лагер Белене“ се основава на няколко взаимно свързани принципа, които определят всички проектни решения.
Съхраняване на автентичността
Най-важният принцип е опазването на автентичното място. Там, където съществуват оригинални материални следи, те се съхраняват и представят като основен носител на историческата памет.
Историческа достоверност
Всички проектни решения се основават на доказани исторически източници, архивни документи, свидетелства, теренни проучвания и научни изследвания. Проектът не се основава на художествени измислици или свободни интерпретации.
Разпознаваемост на съвременните намеси
Всички новоизградени архитектурни елементи ще бъдат ясно разпознаваеми като съвременни намеси и няма да бъдат представяни като оригинални исторически обекти.
Обратимост
Когато това е технически възможно, проектните решения са съобразени с принципа на обратимостта, така че бъдещи поколения да могат да прилагат нови подходи към представянето на мястото без необратимо засягане на неговата автентичност.
Образование
Мемориалът е замислен като място за обучение, историческо познание и обществен разговор.
Архитектурната среда и информационното съдържание взаимно се допълват, за да подпомогнат разбирането на историческите събития.
Почит към жертвите
Всеки елемент на проекта е подчинен на уважението към хората, преминали през лагера, и към техните семейства.
Мемориалът не цели възпроизвеждане на страданието, а достойното съхраняване на паметта за него.
Хармония с природната среда
Проектът е съобразен със статута на защитената територия и с природните особености на остров Персин. Минималната архитектурна намеса позволява съхраняването както на историческото, така и на природното наследство на мястото.
________________________________________
V. ПАМЕТ ЗА БЪДЕЩЕТО
Белене не е само място от миналото.
То е част от историческата памет на България и едно от онези места, които напомнят колко крехки могат да бъдат свободата, човешкото достойнство и върховенството на правото.
Мемориалът няма за задача да възстановява лагера или да пресъздава миналото.
Неговата мисия е да съхрани паметта за жертвите, да подпомага историческото познание и да насърчава размисъла върху ценността на свободата, на човешките права и на демокрацията.
Това е място за памет, за образование, за поклонение и за среща между поколенията.
Място, което напомня, че защитата на човешкото достойнство започва със съхраняването на историческата истина.
Защото историческата памет, основана на факти и уважение към жертвите, е условие за свободно и демократично общество. Забравата и подмяната на историята, напротив, създават предпоставки за нови разделения.
Основни исторически източници
Проектът е разработен въз основа на широк кръг първични и вторични исторически източници, включително:
• научните изследвания на изследователя Борислав Скочев – „Концлагерът „Белене“ 1949–1987“ (Сиела, 2017) и „Комунистическите концлагери и политически затвори в България. Справочник“ (Сиела, 2026);
• архивни документи, архитектурни планове, ситуационни схеми, строителни чертежи, исторически карти, аерофотоснимки, скици, рисунки и други документални материали, предоставени и систематизирани за нуждите на проекта от Борислав Скочев;
• рисунките и плановете на Крум Хорозов;
• рисунките на инж. Георги Василев;
• идейният и ситуационният план на Втори обект от януари 1954 г., заедно с придружаващите ги обяснителни записки;
• свидетелства, мемоари, интервюта и устни разкази на бивши лагеристи, затворници и очевидци;
• многогодишни теренни проучвания, археологически наблюдения, геодезически заснемания и анализ на запазените материални останки.
© Всички права запазени. Никаква част от настоящото издание, включително текстът, снимките, скиците, чертежите, плановете и другите графични материали, не може да бъде възпроизвеждана, публикувана, разпространявана или използвана, изцяло или частично, под каквато и да е форма и с каквито и да е средства без предварително писмено разрешение от Фондация "Остров Белене".