03/03/2026
По повод Деня на Освобождение на България до вашето внимание публикуваме превода на особенно впечатляващи исторически факти за приноса на украинците към свобода на България от изследването на украинските историци Павло СОХАНЬ и Вира ЖУК.
Статия „ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ОCВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ „, публикувана в Списание „Украински Исторически журнал“ на НАН на Украйна, 1978 г., бр. 2
***
Украинските полкове, участвали в Освобождение на България
По време на освобождение на България (1877- 1878) в състава на Дунавската руска армия, наброяваща над 188 хил. души, взимат участие десетки хиляди войни родом от украинските губернии. Територията на тогавашна Украйна беше плацдарма за формирането на руската царска армия.
В украиснкия град Полтава и на територията на Полтавска губерния преди войната се настанява 9-та пехотна дивизия, в състава на която влизаха 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотни полкове, комплектовани основно от жителите на Полтавска и Харкивска губернии.
20-ти Галицки пехотен полк настанен в гр.Борзна Чернигивска губерния, докомплектован с населението от градовете и селата от тази губерния.
48-ми Одески пехотен полк се обновява от призваните за служба от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи.
В Катеринослав и Катеринославски окръг (днес град Днипро и Днипропетровска област) се настанява и се попълва 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосивски, 136-ти Таганрозки пехотен полк, 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк.
В украиснкия гр. Лубни Полтавска област настани се 9-ти Бузки улански полк.
Хиляди украинци служиха в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и други полкове.
***
Героизма на украиснките воини
Според архивите, „при форсирането на Дунава, в боевете за Свищов проявяват героизъм и се борят заедно българи, руснаци, украинци, молдавци и др. 800 войни загиват в първите боеве за освобождението на България. Много от защитниците на Свищов са украинци, включително Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски повит Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски повит Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски повит Херсонска област и К. В. Грубин от гр. Григоропол същата губерния, В.О.Нагорни от задштатния град Градизк Полтавска губерния и много други. Само от родените в Полтавски окръг, които служат в 53-ти Волински, 54-ти Мински и 55-ти Подилски пехотни полкове, загиват в тези боеве над 200 души“.
„Много украински воини са отбелязани с бойни награди за героизъм и мъжество, проявени по време на отбраната на Шипченски проход. Бузки улански полк получава вензели на мундири на офицерите с надпис: «За отличие при сражения във войната 1877-1878 гг.»... В 55-ти Подилски полк няколко стотици воини са наградени с ордени, а близо 4 хиляди души с различни медали.
Герой на Шипченската епопея е и прочутият украински театрален деец М. К. Садовски (М. Тобилевич), който е награден с военен Георгиивски кръст за мъжество и кураж. В боевете за Шипка през август 1877 г. е смъртно ранен по-малкият брат на известния украински писател Панас Мирни – Юрий (Георгий) Рудченко, който по думите на другия си брат - И.Я Рудчено, плати с живота си за свободата на славянството.
Героизмът и куража в боевете с врага проявяват и много випускници на Петровски Полтавски кавалерски корпус, 8 от които стават гергиевски кавалери. Не веднъж се отличава в боевете випускникът на този корпус роден в Харкивска губерния Е.П. Карпов, който взима непосредствено участие в боевете на Шипка от 9 август 1877 до 3 февруари 1878 г, изпълнявайки длъжността на адютанта на М.Д. Скобелев.
Много полкове, формирани основно от населението на украинските губернии се прославят в други битки. На 4 юли 1877 г. 20-ти Галицки пехотен полк взима участие в боевете за Никопол, под стените на който загиват 86 воини на този полк, а 302 са ранени. За превземането на Никопол Галицкият полк е награден с георгиевско знаме. Под Ловеч на 22 август 1877 г. храбро се сражават и загиват много войници родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и др.
В битките за гр. Елена, в района на гр.Котел и др. героизъм проявява и племенникът на М. Гогол от с. Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за храброст със златно оръжие. На 13 октомври 1877 до гр. Лом близо до село Йован-Чифлик смело се бие с турските войски 47-ми Украински казашки и 48-ми Одески пехотен полк. В списъците на командирите на ротите, които се доказват тук има 38 души, сред които са унтер-офицерите Иля Тарнавски, Григори Мелник, Антон Росток, Хома Гринченко, Лукян Кабак, Иван Кривчак, редови Олексий Бойко, Сава Галушка, Йосип Гицюк и др.
Сред загиналите на българската земя за нейната свобода са десетки хиляди украинци. Много от воините родом от украинските губернии загиват под стените на Плевен по време на трите му щурма. Само част от публикуваните в «Харкивските епархиални ведомости» списъци са посочени 618 души родом от Харкивска губерния, които са загинали в годините на руско-турската война 1877 – 1878 гг. В 20-ти Галицки пехотен полк загиват 42-ма родом от Харковски окръг, в 56-я Житомирски – 92, в 75-я Севастополски – 112, в 55-я Подилски – 78, другите са войните от 53-ти Волински, 47-ми Украински, 12-ти Козловски, 124-ти Воронезки и др полкове“.
„В списъците на войните родом от Полтавско, убити, изчезнали, починали от рани и болести на фронта, публикувани в « Полтавски губернски ведомости» и «Полтавски епархиални ведомости» за 1877-1878 гг, се наброяват 976 редови и унтер-офицери. Основната маса от тях служат в 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски, 36-ти Орловски, 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски, 75-ти севастополски, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ви Тирасполски, 132-ри Бендерски пехотен полк. А в списъците за регистрация на военно-временната 67-ма болница се наброяват 634 воини родом от Полтавска губерния, които са починали в тази болница през 1877-1878 гг. Всички те са погребани на гробището на болницата в с. Горна Студена във Великотърновския окръг“.
***
Принос на украиснките медици
„Голям принос за Освобождение на България имат медицински работници. В помощ на армията тогава идват – 1650 лекари, 2300 сестри, 7800 санитари, те работят под ръководството на М. И. Пирогов, М. В.Склифосовски, С. П. Боткин, В. М. Бехтерев и др. Като доброволци на фронта идват много випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски, Харкивски университети. Мобилизирани в редовна армия и са непосредствено на фронта 25 членове на дружеството на киевските лекари, а 30 от тях, които са останали в града от сутрин до вечер са помагали на ранените във военните болници, лазарети и санитарни влакове.
В редица градове се обявяват курсове за медицински сестри, сред тях е гр. Кременчук, в който в началото на войната са формирани няколко болници, екипите на които в последствие заминават на войната на Балканите. С освобождението на българските територии 50-та, 63-та, 66-та кременчуцки болници са разположени в Свищов. Това е главната база за медицинска помощ, където предоставят помощ на над 100 хиляди болни и ранени.
В една от болниците работи участник в сръбско-турската война, випускник на Киевския университет лекар О. О. Волкенштейн,. От тиф в полева болница в България умира випускник на Киевския университет, млад талантлив хирург, родом от с. Писки, Лохвицки повит, Полтавкска губерния О. И. Симонов. Неговото име е едно сред първите на «Лекарския паметник» в центъра на София, посветен на загиналите по време на войната лекари. Тук са посочени доста украинци – С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др.„
***
Дарителски кампании от украинците за България
Обичайните украинци също така дават своя принос за освобождение на България, като дават средства за лекарства, за помощ на войниците и семействата на загиналите и непосредствено на българите, пострадали от турските войски и еничари, и за други нужди. Помощ от страна на населението на Украйна има множество форми: безплатен превоз и снабдяване на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за болници, лазарети и превоз на ранените в лечебните заведения, транспортиране, издръжка на рехабилитацията войниците чак до оздравяване, непосредствено събиране на средства за фонда в помощ за българския народ. Например само жителите на Житомир Волинска губерния до 12 септември 1877 събират в полза на Червен Кръст 54 110 крб. Жителите на Катеринославска губерния вече в първите дни на войната жертват за армията 12 919 пуда сухари, 1000 пуда пшенично брашно, 100 глави едър рогат добитък и 600 глави на дребен добитък.
От 2 ноември 1877 до януари 1878 г в ХІІІ-ти армийски корпус са изпратени дарените от жителите на Киевска, Полилска и Волинска губернии за войните на този корпус 13 501 кожуха, 1166 различни други дрехи, лазаретно бельо за 100 души, 128 400 порции хинин, 500 пуда захар, 500 фунта чай, 1000 ведра спирт и 5369 крб.
***
Хинин за България и помощ на ранени войници
Тъй като на фронта войниците страдат повече от различни болести отколкото от рани, то по предложението на професора по химия от Киевски университет Ф. М. Гарнич-Гарницки университетът поема мисията да изготви за частни дарения колкото се може повече хинин. До средата на юли 1877 г. Киевския комитет за снабдяване на армията с хинин изпраща на фронт 819 хил. порции.
Служителите в много държавни учреждения и учебни заведения на територията на днешнта Украйна дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия период на войната в полза на ранени и болни войни, на помощи на децата на загиналите войници и непосредствено на българите. Например учителите на мъжката и женската гимназия на гр. Чернигив само през април 1877 г. събират за санитарните нужди на армията близо 500 крб.
Жителите на Нижинска, Дримайливска, Веркиивска и други волости на Чернигивска губерния поемат от Нижински и др. лазарети издръжката на 35-100-125 болни войници, предоставят им жилище, доставят им храна. Жителите на с. Павлиш Олександривски повит Херсонска губерния раздават в селото си квартири за пострадалите войници и се занимават с тяхната издръжка за собствена сметка. Жителите на същата губерния от селата Протопопивка, Приютивка и др. Безплатно превозват ранени и болни войници от железопътните станции до лазаретите.
Голямото количество документи свидетелстват, че буквално във всяко населено място хората даряват последните си средства, които в обща сума съставят десетки и стотици хиляди карбованци, дрехи, храна и друго и за армията и непосредствено за българите. Така населението на Харкивска губерния към 1 май 1877 събира в полза на славяните от Балканския полуостров 15.055 крб. 63 коп. И много други неща, изпрати чрез Одеско славянско благотворително дружество в България 54 пуда дрехи и бельо.
Големи парични дарения от гражданските организации, градски и селски общности и някои отделни граждани по време на 1877-1878 гг. получени от губерниите в Украйна са близо 430 хил. рубли, без да се отчитат дребни суми, дарени от множество обичайни хора от градовете и селата в Украйна, както и голямо количество вещи, храна и др.
***
