29/04/2024
ЧУЖДА МАЙКА
Ти никога не ще си моя майка
и никога не ще ме разбереш -
след всяка моя крива запетайка,
изгубваше към мене интерес.
Навярно си останах рожба чужда.
Макар да търсех правилния път -
ръка подавах, щом е някой в нужда,
това за мене бе синовен дълг.
Не те упреквам, само ми е болка,
че моята ранимост не съзря.
Една прегръдка с обич, само толкоз,
би спряла всяка пареща сълза.
Пораснах вече - аз съм също майка.
Пораснаха и моите деца.
В престорена любов не ще се вайкам,
но вгледам ли се в техните лица,
разбрала бих случайна, грешна стъпка,
прозряла бих в некапнала сълза,
че всяко чедо, колкото и чуждо,
от майка се нуждае във беда.
Не казвам, че е лесно да си майка,
но знам какво е майчина сълза,
попила с обич даже чужда болка...
Да бъдеш майка, трябва ти душа.
Даяна Мария
