ИСТОРИЯ
Българското читалище няма аналог по света, признават в свой доклад от ЮНЕСКО. Има Библиотеки, Културни домове, Театри и всички те имат конкретно предназначение, но българското читалище, още от самото си възникване през Възраждането, е с народен характер, с гражданска структура и организация и има благородна мисия - създаване, опазване и разпространение на духовните ценности на българите,
развиване на творческите способности и задоволяване на културните потребности и интереси на гражданите.
Възниква като народен порив за знание, като желание за възраждане на българщината, за създаване на гражданското общество. И това начинание няма нищо общо с училищата и народната просвета, това е начинание на българския дух. В самото си начало, през турското робство, читалищата са били места за събиране на будни българи, донесли книги от близо и далеч и говорещи за „българските работи”, за просвещението и пробуждането на българския народ. Често поради липса на подходяща сграда читалищата са се помещавали в частни домове или в училища. Така възниква и нашето читалище.
На 24 май 1919 г., учителя Георги Иванов Жаров, с група съмишленици, събират свои лични книги и ги занасят в построеното през 1910 г. училище „Иван Вазов” (днешната Здравна служба). В една от класните стаи обособяват „читалня”, където през почивните и неучебните дни се събират любознателните лесновчани. Поради различни обстоятелства, читалището се е налагало да мести своето местообитание и така възниква легендата за „Куфара с книги”. Читалището сменя дом след дом – домът на баба Зона, домът на дядо Ико, домът на Боне Ганев…, но хората не спират да следват „куфара” със знания и интереси.
През 1925 г. се играе и първата театрална пиеса в селото. Сцената е направена в една от класните стаи на начално училище „Иван Вазов”.
През 1934 г. е построено новото училище „Христо Ботев” и там е отредена отделна стая за читалищна дейност. След края на Втората световна война, две класни стаи са съединени и се оформя сцена за театрална дейност (по късно става физкултурен салон).
През 1962 г. е завършено строителството на сегашната сграда на читалище „Безсмъртие”. Сграда, станала събирателно място за всички обичащи книгата, изкуствата и културата. Място за провеждане на всички важни събития в селото. Място, в което всеки жител на селото е почувствал „българският дух” и е видял живи българските традиции. Място, превърнало се в символ на село Лесново.
След демократичните промени през 1989 г., читалището е поставено пред новите социални, политически и икономически условия. Държавната субсидия е прекратена, а идва и момент в който е на косъм и съществуването му (много читалища в страната престават да съществуват, а сградите и имуществата им са преминали в частни ръце). Спира доставянето на книги за библиотеката, замира културно-просветната дейност.
ДЕЙНОСТ
През тези 100 години, читалището е имало своите дни на затишие и оцеляване, но е имало и своите дни на възход и големи успехи. Местено от дом на дом, от училище в училище, докато накрая се сдобива с тази прекрасна сграда, с театрален салон, библиотека, различни зали и помещения. През 70-те години на ХХ век, самодейните състави от читалището имат международни участия и редица награди от фестивали в страната. Всяка година групи от читалището участват в традиционния „Шопски празник”.
Почти четвърт век, салона на читалището е използван и като кино салон. Всеки вторник и петък, са прожектирани касови филми. Гостували са театрални състави от София и страната. Изнасяни са и театрални постановки от местната театрална трупа. Провеждани са празнични концерти с известни певци и дейци на културата от цялата страна.
В читалището са провеждани училищни тържества, викторини, тържества на децата от детската градина, тържествено връчване на дипломите на завършилите основното си образование. Всяка година са провеждани празнични тържества по случай: 1 март - идването на баба Марта; 8 март – ден на жената; 24-ти май – ден на българската писменост и култура; събора на селото, с тържествена заря-проверка; 1 ноември – ден на народните будители. Правени са възстановки на различни празници и ритуали, като „Топене на пръстени”, сценки от „Бъдни вечер” и много други. Пред сградата на читалището са провеждани манифестации по случай 1 май – ден на труда и по случай 9-ти септември.
Основната дейност на читалището от самото си създаване е библиотечното дело. В библиотеката се съхраняват над 12 000 тома книги, а в най-добрите си години е имала над 300 редовни читатели. През годините са организирани дни на поезията, канени са видни български писатели и поети.
Читалището е приютявало различни школи – по пиано, китара, английски език, рисуване, художествени и народни танци. Организирани са различни курсове и кръжоци. В читалището се съхраняват документи от различни времена и епохи, свързани със селото. Аранжирани са различни музейни сбирки и съхраняване на традиционни носии на различните групи към читалището.
Всяка година читалището организира и подпомага дейността на традиционните за селото празници „Деведжии” и „Лазаровден”.
ГРУПИ
Към читалище „Безсмъртие” са организирани различни групи, популяризирали традициите на селото в цялата страна. Това са:
1. Женска фолклорна група за автентичен шопски фолклор – взели награди от фестивали в Копривщица, Търново, Елин Пелин;
2. Кукерска група „Деведжии” – печелили награди от кукерски фестивали в Перник и Ямбол. Единствени в региона преди десетилетия, разпространили традицията в цялата Община сега. Всяко момче от селото, навършило пълнолетие, е взимало участие в групата;
3. Детска група „Лазарки” - спечелили 1-во място през 2002 г. във Велико Търново. Почти всяко момиче от селото е участвало в групата;
4. Танцов състав за народни танци - участвал в редица конкурси и фестивали;
5. Театрална трупа – самодейна група съществувала до 1989 г.;
6. Музикална група – духов оркестър, съществувал до 1989 г.
ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙЦИ
През тези 100 години, от създаването си до сега, за запазване на българските традиции и обичаи, за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание, за развитието на самодейността в селото, са работили безброй хора.
За засилване ролята на читалищната дейност, през 1950 г. държавата създава Библиотекарски институт. Много от кадрите работили в читалище „Безсмъртие” са получили образованието си именно там.
През 1997 г., съгласно Закона за народните читалища, всички читалища в България са регистрирани в Министерството на културата, като организации с нестопанска цел, призвани да задоволяват културните потребности на хората и получават статут на самоуправляващи се културно-просветни сдружения.
Средствата за читалищна дейност се набират от: държавна субсидия, членски внос, културно-просветна дейност, наеми, дарения и други.
Към момента читалище „Безсмъртие” има 63 члена, от които на Общо събрание е избрано читалищно настоятелство в състав:
Председател: Цветанка Богданова
Секретар: Йордан Йорданов
и членове: Румяна Бонева; Борислава Христова; Григор Велев; Иван Григоров и Ивалина Спасова.
И накрая, искам да дадем заслужена почит на всички читалищни дейци, с риск да пропусна някой, не пожалили сили и време, отдали се изцяло на читалищната дейност:
ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
1. Георги Жаров – основател на читалище „Безсмъртие”;
2. Петър Манолов - учител;
3. Трайко Сотиров – учител;
4. Цветан Палев;
5. Григор Панков;
6. Павлинка Павлова;
7. Георги Петков – Гьоте;
8. Драгомир Панков;
9. Иван Стоянов – Фанто;
БИБЛИОТЕКАР-СЕКРЕТАРИ:
1. Тоне Доков;
2. Анка Манолова;
3. Иван Георгиев;
4. Надка Торева;
5. Йорданка Георгиева;
6. Янка Стаменова;
7. Райна Маркова – Рени;
8. Спаска Ленкова;
9. Ели Анева.
ЧИТАЛИЩНИ ДЕЯТЕЛИ:
1. Спас Илиев – Паскалето – ръководител на танцов състав;
2. Иван Иванов – тонрежисьор;
3. Пепи Славчев – музикант, озвучител.
