24/08/2026
☝️ Поради многото коментари и реторика тези дни за световен рекорд на височина при стратосферен скок поставен от Сергей Бойцов, е добре да се направи следното уточнение:
👉 Скокът на Бойцов преди дни, безспопорно е интересен и представлява рекорд в авиацията, но в много тясна категория - най-високият скок с парашут от балон с горещ въздух.
👉 Абсолютният световен рекорд за най-висок скок от стратосферата е поставен от Алън Юстас през 2014 г., когато той скача от височина 41,4 километра. Предишният рекорд, на Феликс Баумгартнер, е поставен през 2012 г. - от височина близо 39 километра.
Повече по темата, в поста на Космос.бг по-долу 👇
Това не е космическа новина... но все пак си струва да бъде обсъдена, защото е доста поучителна относно това как трябва да се популяризират научно-техническите постижения.
На 22 август новините гръмнаха, че в Русия е поставен нов световен рекорд за стратосферен скок с парашут, като Сергей Бойцов е скочил от височина 11 551 метра. Самият скок е доста забележителен и прилича на космически - Бойцов стои на фона на космическата чернота, показва знамето на Русия, кръсти се преди да скочи - въобще аз лично не бих се изненадал, ако в балона е качена някоя чудотворна мироточива икона. Както и да е, отплеснах се. Видях, че много хора са коментирали: какъв стратосферен рекорд? Защо се забравят скоковете на Феликс Баумгартнер и Алън Юстас?
И всъщност тези коментиращи са прави. Скокът на Бойцов не е поставил „световен рекорд за стратосферен скок“ и ако сте попаднали на такива новинарски заглавия, те ви лъжат. Абсолютният световен рекорд за най-висок скок от стратосферата е поставен от Алън Юстас през 2014 г., когато той скача от височина 41,4 километра. Предишният рекорд, на Феликс Баумгартнер, е поставен през 2012 г. - от височина близо 39 километра. Постижението на Бойцов не може да се сравни с това на Юстас или Баумгартнер - другите двама са скочили от почти четири пъти по-голяма височина.
Все пак руското постижение е интересно и представлява рекорд в авиацията - но в много тясна категория. Това е най-високият скок с парашут от балон с горещ въздух. Безспорно си заслужава да отдадем своето признание за техническото изпълнение, но трудността е в пъти по-малка от тази при планирането на скок като този на Баумгартнер или Юстас. Бойцов скача от височина 11 551 метра, което е съвсем в основата на стратосферата. При такава височина са нужни единствено студоустойчив костюм и допълнителен кислород. В случая на Юстас и Баумгартнер е нужен истински херметичен скафандър, защото те се намират над т.нар. граница на Армстронг - приблизително на 18–19 километра височина. Над нея атмосферното налягане е толкова ниско, че водата и други течности в организма (напр. кръвта) кипят при температурата на човешкото тяло. В този смисъл скоковете на Баумгартнер и Юстас са в съвсем друга категория - тази, която е по-близо до истинския космически полет, отколкото до парашутизма. Освен това Баумгартнер и Юстас преминаха звуковата бариера при падането си към Земята, докато Бойцов се спусна с дозвукова скорост.
Русия е избрала да счупи далеч по-лесен рекорд - този за най-висок скок с парашут от балон с горещ въздух. Роскосмос, разбира се, подкрепи мисията, като руските медии конкретизират, че е използвана единствено руска апаратура: руски балон, руски парашут, руска система за подаване на кислород, руски студоустойчив костюм. Провеждането на скока нарочно е подбрано за 22 август, т.е. Деня на руското знаме. Самият Бойцов рекламира скока си като „вдигането на руското знаме до нови височини“. Не на последно място, чупенето на рекорд за скок от балон с горещ въздух е и геополитически удобна опорка - предишният рекорд се държеше от полски парашутисти, а Полша е държава, която е силно критична към Русия и подкрепя Украйна, въпреки търканията между Варшава и Киев през последните няколко месеца.
Тези неща е важно да се казват. По подобен начин ние подчертаваме, че Русия има безспорни рекорди в ниската околоземна орбита, например за продължителност на пребиваване, но това е много по-различна категория от един пилотиран полет до Луната. Русия никога не е изпращала пилотирана експедиция до Луната - нито за кацане, нито дори за облитане, както успя да направи „Артемис 2“. От технологична гледна точка е много по-лесно да използваш съществуващ космически кораб и орбитална станция, за да може космонавтът ти да престои рекордно дълго време, отколкото да изпратиш човек да обиколи Луната и да се отдалечи от Земята на рекордно разстояние. Именно това беше постигнато от „Артемис 2“ през април тази година (406 770 километра).
Що се касае до височината, Русия дори няма рекорд при околоземните мисии - рекордът за най-голямо отдалечаване от Земята в рамките на околоземен полет принадлежи на мисията „Поларис Доун“ (1 400 километра) от 2024 г., а преди нея на „Джемини 11“ (1 370 километра) от 1966 г. И двете мисии са американски.
Така че, не. Русия безспорно има някои интересни рекорди в авиацията и космонавтиката, но няма рекорд за най-голямо отдалечаване от Земята при полет до Луната - руски пилотирани мисии до Луната изобщо не е имало. Няма такъв рекорд и при околоземен полет, нито пък Русия държи рекорда за най-висок скок с парашут от стратосферата.
-Светослав Александров
