13/05/2026
Мъжката следродилна депресия, за която толкова рядко се говори, а е необходимо да се говори за това. Изглежда като тема, която е привилегия само за жените...😊Прави ми впечатление колко масово хората все още разглеждат следродилния период само през призмата на жената, сякаш мъжът остава психически непроменен от прехода към родителство или променен, но основно в негатив. Акцентирането залита повече в това: "Тя роди и се промени"....😊😊😊А всъщност при част от мъжете появата на дете активира много дълбоки вътрешни конфликти като страх от провал, загуба на идентичност, усещане за емоционално изместване, непоносимост към зависимост и близост, дефицити в ранната привързаност, които избиват с детето, потисната тревожност и вътрешна несигурност, страх от загуба на контрол...Само че мъжката психика често не е социализирана да преживява уязвимостта осъзнато и вербално. Мъжете по-рядко се обясняват емоционално. Често се напрягат, но не винаги това е изнесено здравословно навън. Имат вътрешни преживявания, които не споделят на всеки ъгъл. Затова тя излиза през някакво действие, което може да изглежда като дистанциране, раздразнение, работохолизъм, зависимости, сексуално отдръпване, агресивност или регрес към стари копинг механизми, с които са реагирали при стрес. Всъщност проблемът не започва с детето... напротив - детето просто срива компенсаторните им механизми, които са ползвали, а дори не са осъзнали и разбирали. Докато връзката е била организирана около техните нужди само или само около връзката като такава, функционирането е изглеждало стабилно. Появата на бебе обаче променя динамиката и вниманието се пренасочва, интимността става различна, изискванията към психичния капацитет скачат рязко и тогава започват да личат нивото на емоционална зрялост, способността за фрустрационен толеранс и моделите на привързаност.
И да.... има мъжка следродилна депресия, за която почти не се говори, защото рядко изглежда като класическа депресия. При мъжете много по-често се маскира като гняв, изолация, рисково поведение, употреба на вещества и емоционално отсъствие.
Разбира се, това не е оправдание за насилие, изневяра или отказ от родителска отговорност. Но е важно да се прави разлика между човек, който преживява тежка дезадаптация към новата роля, и човек, при когото родителството просто е осветило вече съществуваща личностова незрялост, която е била налична и преди да се роди детето....😊
Наталия Кърджалийска 💐❤️
Пътят към себе си
