18/09/2026
Защо понякога детето започва да прилича най-много на човека, за когото в семейството никой не иска да говори?
Какво става с онова, което не е било позволено да бъде казано, почувствано или изразено?
Остава в тялото и точно тук започва "РАЗГОВОРИ С ТЯЛОТО"
В семейните констелации съществува една много интересна хипотеза.
Когато някой от рода е бил силно отхвърлен, изключен, забравен или за него просто е станало „забранено“ да се говори, следващите поколения могат несъзнателно да се идентифицират с него.
Не защото детето знае историята.
Понякога дори не я е чувало.
А сякаш семейната система продължава да пази място за този човек.
И това може да се прояви по различни начини.
„Тя е точно като баба си.“
„Той има същия характер като дядо си.“
„Не знам откъде го е взел това. Никой в семейството не е такъв.“
А понякога въпросът е друг:
Наистина ли никой не е такъв? Или просто за този човек не се говори?
В констелационния подход това може да бъде разгледано като несъзнателна идентификация с изключен член на системата.
Но тук бих направила една важна уговорка.
Това е констелационна хипотеза, а не научно установен закон.
Науката има данни, че преживяванията и семейните модели могат да оказват влияние върху следващите поколения, но механизмите са много по-сложни — отношенията между родители и деца, привързаността, семейната среда, научените модели на поведение, начинът, по който се говори или мълчи за миналото.
Затова не бих казала на едно дете:
„Ти си като баба си, защото я представляваш.“
Бих попитала:
Какво се е случило с тази баба? Защо за нея не се говори? Какво е било неприемливо в нея? И какво се случва, когато едно семейство няма право да помни някого?
Защото понякога най-интересната семейна история не е тази, която всички разказват.
А тази, за която всички мълчат.
И тук за мен започва още един много интересен разговор.
Защото онова, което не намира място в думите, понякога намира място в начина, по който живеем, реагираме и усещаме себе си.
Не означава, че всяко телесно усещане е „родова памет“.
Не означава и че всеки симптом има психологическа причина.
Но тялото е неразделна част от нашия емоционален живот.
То реагира, когато се страхуваме.
Когато задържаме гняв.
Когато прекалено дълго се съобразяваме.
Когато казваме „да“, а вътре в нас има „не“.
Когато носим отговорност, която отдавна ни е станала прекалено тежка.
И понякога вместо да попитаме:
„Какво ми има?“
можем да започнем с друг въпрос:
„Какво се опитва да ми каже това усещане?“
Точно оттук се роди идеята за едно преживяване, което създадох с много внимание, творчество и лично преживяване. ❤️
ЛЕЧЕБНО ПЪТУВАНЕ: „РАЗГОВОРИ С ТЯЛОТО“
Това ще бъде 4-часов преживелищен практикум по телесна осъзнатост, работа с личните граници и Арт Констелации.
Няма да се опитваме да „поправим“ тялото.
Ще се опитаме да го чуем.
Ще работим с усещанията в него като с информация.
Ще изследваме къде задържаме напрежение.
Къде ни е трудно да кажем „не“.
Къде поемаме чужда отговорност.
Къде сме се научили да бъдем удобни, вместо истински.
И какво се случва с нас, когато дълго време пренебрегваме собствените си граници.
Първата част – разговор с тялото
Ще използваме техники за телесно проследяване и работа с нервната система, за да насочим вниманието към конкретните усещания в тялото.
Не просто:
„Чувствам се зле.“
А:
Къде точно го усещам? Какво е усещането? Кога се усилва? Какво се случва непосредствено преди него? Какво движение, дума или граница сякаш са останали неизразени?
Ще работим внимателно и постепенно, без насилие над тялото.
Защото понякога първата стъпка към промяната не е да се отпуснем.
А да почувстваме, че можем да бъдем в безопасност, докато усещаме това, което досега сме избягвали.
Втората част – от тялото към образа
След това ще преминем към Метафорични карти, Арт терапия и Арт Констелации.
Това, което сме открили вътре в себе си, ще излезе извън нас — върху листа, чрез образи, символи, пространство и движение.
Ще дадем форма на личната си граница.
Ще изследваме кое е наше и кое сме носили вместо някого.
Ще видим какво искаме да задържим.
И какво вече можем да оставим.
Тук няма да търсим „правилна“ картина.
Няма да има правилен отговор.
И няма да има нужда да умеете да рисувате.
Ще има пространство да видите себе си по начин, по който думите понякога не успяват.
И може би точно там ще се срещнат двете теми, с които започнах.
Семейните истории. Тялото. И онова, което дълго време не е имало място да бъде видяно и чуто.
Не за да търсим виновник.
Не за да обвиняваме предците си.
Не за да обясним всеки симптом с миналото.
А за да започнем да различаваме:
Кое е мое? Какво нося? Какво задържам? Къде се отказвам от себе си? И как изглежда една граница, която не е стена, а грижа към самия мен?
Това е моето „Разговори с тялото“.
И ще се радвам да бъдем заедно в този разговор. ❤️
26 септември 2026 г. | събота 15:00 – 19:00 ч. гр. Варна, зала „СъТворение“, ул. „Мир“ 85
Водещ: Наталия Кърджалийска – психолог, психотерапевт и хипнотерапевт
Камерна група – до 12 души, за да има лично пространство и внимание към всеки участник.
Участие: 51 €
Записването се потвърждава с предварително заплащане поради ограничения брой места.
За записване и въпроси: лично съобщение или +359 889 912 795
❤️ Понякога не ни трябва още един отговор. Трябва ни пространство, в което най-сетне да чуем въпроса, който тялото ни задава.
Наталия Кърджалийска 🌿
Пътят към себе си
