15/04/2026
На 25 април 2026 г. (събота), от 12:30 ч. на открита сцена пред НЧ „Гюрга Пинджурова – 1895 г.“ в град Трън за десети път ще се проведе празник в памет на прочутата нашенка и именита българска народна певица, Гюрга Пинджурова.
Родена на 18 април 1895 г. в Трън, Княжество България, Гюрга е шестото дете на сръчния трънски майстор-дюлгерин Гюро Пинджуров и съпругата му Тонка, живели в махала Баринци.
От малка Гюрга пее песните на своята майка, а в прогимназиалния етап учителите забелязват таланта на младата народна певица. Щастлива случайност я среща с голямата българска оперна певица Христина Морфова (1887 – 1936). С нейна помощ Гуга, както я наричат нейните съвременници, постъпва в Държавното музикално училище в София, а по-късно, като държавна стипендиантка, завършва Пражката консерватория със специалност оперно пеене.
От популярната ѝ кратка биография е известно, че вместо за пет, завършва Пражката консерватория само за три години, но с отличие и златен медал. Шансът ѝ да изгрее на световните оперни сцени от онова време е огромен. Канят я да пее в Чехия, където вече се е изявявала в „Трубадур” на Верди и „Продадена невеста” на Сметана. Има покана и за изяви във Виена, а нейният учител проф. Яначек й казва: "Гуга, та Верди е имал тъкмо теб предвид, когато е писал арията на Азучена".
Защо с академичната си диплома на оперна певица Гуга се връща в Трън не е съвсем ясно (историята е свързана с любов), но нейни съвременници споделят, че „ако житейските условия бяха ѝ позволили, със своя изключителен контраалт тя щеше да бъде една от първите ни оперни певици. В нейно лице имаме жив и типичен синтез на самобитното трънско и народното с новото, което се обобщава под името „западно-европейска” музика (с особена слабост към чешката, особено тази на Дворжак).” Това е написал в една статия от 1940 г. сродникът ѝ Борис Тричков, който по спомени пише характеристика на музиката и музикалните огнища и напеви в Трънско.
Гюрга Пинджурова се завръща в България и първоначално учителства из селата в родния си край. Омъжва се и ражда две деца. Поредна щастлива случайност я среща с директора на Националното радио, Сирак Скитник. Той ѝ предлага да стане солистка в радиото, където по това време песните се изпълняват на живо. Тя приема и заедно със своето семейство се премества в София. Така от 1935 г. става редовен участник в програмите на Радио „София“, предимно с трънския си репертоар, популяризирайки за първи път самобитните трънски песни. Появяват се първите ѝ грамофонни записи с арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в Софийската народна опера, а през 1939 г. се записват и първите ѝ плочи с народни песни.
След 1944 г. певицата развива голяма концертна дейност в България и чужбина и става една от най-популярните, обичани и разпознаваеми народни изпълнителки у нас. Със своя плътен, топъл глас, с неподправено чувство към народната песен, с характерен диалект и школовка в класическото пеене, тя придава неповторимо звучене на много жетварски, битови и хумористични песни от родния си край.
Умира на 10 ноември 1971 г. в София.
❗️На 25 април празникът в чест на Гюрга Пинджурова ще бъде с над петчасова програма, наситен с много танци и песни, с над 380 участници от 10 общини, 4 области – Кюстендил, Перник, София-град и София-област, представители на народни читалища, клубове и НПО организации.
