Институт за икономика и международни отношения - ИИМО

17/08/2025

Веселин Вълчев за срещата Тръмп и Путин в EuroChicago

Авторски страници политика No deal… but deals Зад повърхността на дрес кода, жестове, ръкостискания, кой е пръв на пресконференцията, арсенала от самолети на земята и в не....

08/08/2025

Меглена Плугчиева пред БНР

Както е записано, в т.нар. магазини за хората ще се даде приоритет на българското производство. Прекрасно звучи, но има ли го? Сами...

07/08/2025

Любомир Кючуков пред БНР: Процес или епизод - през тази призма ще се оценява срещата Тръмп - Путин

Процес или епизод - през тази призма ще се оценява срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин.Това каза пред БНР дипломатът и бивш ...

06/08/2025

Любомир Кючуков пред вестник Труд

В петък, на 8 август, изтича ултиматумът, който американският президент Доналд Тръмп даде на руския си колега Владимир за постигане на споразумение за спиране в....

30/07/2025

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ – ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ - МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие: Средствата за информация

Българското дипломатическо дружество (БДД) изразява недоумение и загриженост по повод факта, че България не е сред 26-те страни, сред които държави, членуващи в ЕС и НАТО и близки наши партньори от други държави, присъединили се към съвместната декларация, в която остро се критикува дейността на израелските власти в осигуряването на хуманитарна помощ на населението в Газа и се настоява за прекратяване на бойните действия. Декларацията бе подписана от министрите на външните работи на Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Исландия, Ирландия, Италия, Гърция Япония, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното Кралство, както и от комисаря на ЕС "Подготовка, управление на кризи, равнопоставеност" Хаджа Лахбиб.

БДД още в първите дни след 07 октомври 2023 г. даде своята оценка на действията на „Хамас”, като ги определи като престъпно терористично деяние, което не може да бъде оправдано. Същевременно, въпреки законното право на Израел на самозащита, посочвахме нееднократно, че неговата несъразмерна и брутална реакция е недопустима. Тя погазва всички норми на международното и хуманитарно право, заложени в конвенциите и други правни инструменти в тази сфера. Според БДД, добрите отношения между българския и израелския народи и двете държави не са основание да не бъде изразена тази критична позиция.

По широко приети оценки, до сега са убити над 60 000 палестинци, основно цивилни граждани, като една трета от тях са деца. Протичащото етническо прочистване и принудително разселване на жителите е военно престъпление. Цивилни граждани, жени и деца загиват, обстрелвани докато се събират в пунктовете за получаване на храна. Ограничаването на хуманитарната помощ от страна на израелските власти за населението в Газа, което живее в нечовешки условия, не съответства на никакви цивилизационни човешки норми. В своето решение от 2024 г., Международният съд констатира, че съществува реален риск от геноцид, но такъв вече е факт. На практика, в XXI век се води изтребление на един народ и светът наблюдава това пряко в реално време.

Рядко досега в последните десетилетия е имало толкова еднозначна реакция сред световната общественост. Огромното мнозинство държави подкрепиха резолюциите на Общото събрание на ООН, осъждащи действията на Израел в Газа. Известни са критичните позиции на генерални секретар на ООН, на редица органи на ООН и нейни високопоставени представители, на главата на Римокатолическата църква папа Лъв XIV, на световно известни интелектуалци, на основни неправителствени организации от сферата на правата на човека, хуманитарната помощ и сътрудничество и благотворителната дейност. За първи път дори две израелски неправителствени организации обвиниха своето правителство в провеждане на геноцид. В момента в Международния съд на ООН и Международния наказателен съд се водят дела срещу Израел и негови правителствени ръководители.

Многозначителен факт е, че неодобрение към позициите на своите правителства изказват и висши представители на професионалната дипломатическа служба – посланици работили в района на Близкия изток и с професионален интерес към събитията там. Повече от 50 бивши швейцарски дипломати подложиха на публична критика политиката на своята страна по отношение на Израел, а преди дни 27 бивши посланици на ЕС и страни членки на Съюза в открито писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, върховния представител по външната политика Кая Калас и еврокомисаря Дубравка Шуица, настояха Съюзът да се намеси в случващото се в Газа и Западния бряг на река Йордан, където се осъществяват нарушения на човешките права и международното право.

Под една или друга форма, държавни и правителствени ръководители от редица държави също осъдиха последните действия на Израел за практическо спиране на хуманитарните доставки за палестинското население и убийството на десетки цивилни в центровете за получаване на помощи, в резултат на което в Газа е налице изключително остра хуманитарна криза и значителна част от населението, предимно децата, са на прага на гладна смърт.

В настоящата обстановка и пред лицето на такива ужасяващи факти, липсата на ясна позиция на българските власти е повече от необяснима, а мълчанието е равнозначно на съучастие в извършваните на престъпления. Нещо повече, България системно се противопоставя на приемането на общи решения в рамките на ЕС, изразяващи тревога или осъждащи действията на Израел в Газа. Това е израз на безхарактерност, страх, малодушие и липса на способност на управляващите и конкретно на ръководството на Министерство на външните работи да изработят и отстоят собствена позиция. Срамно и унизително е българският глас да не се чува по такъв остър международен въпрос и страната ни дори да не бъде търсена за мнение.

БДД призовава България, в лицето на нейното правителството и в частност МВнР, да се присъедини към декларацията на нашите партньори и съюзници, което вече правят и други държави, с което броят на подписалите се увеличава. България трябва активно да съдейства на всички нива за прекратяване на военните действия, осигуряване на необходимата помощ, предотвратяване на хуманитарната криза и постигане на мирно и справедливо уреждане на обстановката в Близкия изток на основата на приетите от ООН резолюции.

В този контекст, отбелязваме също, че на свиканата от ООН и съпредседателствана от Париж и Рияд Конференция за мирното уреждане на палестинския въпроси и осъществяването на решение в рамките на две държави, в която участваха десетки министри от редица държави, бе приета заключителна Декларация от Ню Йорк, подписана вече от 17 държави, както и от Европейския съюз. В нея се призовава за колективни действия за слагане на край войната, прекратяване на управлението на "Хамас" в ивицата Газа, като групировката предаде оръжията си на Палестинската автономия в Западния бряг, решаване на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на две държави. Декларацията също така осъжда „нападенията на Израел срещу цивилното население в Газа и гражданската инфраструктура, обсадата и глада, довели до опустошителна хуманитарна катастрофа". В документа се отправя призив към израелската армия да изтегли силите си от Газа и да спре израелските заселници на окупирания Западен бряг. Страните, подписали документа, изразяват подкрепа за формирането на сили на ООН, които да помагат за установяването на стабилност в региона.

Декларацията е отворена за подписване до септември, с оглед приемането й от Общото събрание на ООН. БДД се обръща с настоятелно искане към съответните български управляващи инстанции да подкрепят публично и подпишат този документ още на този етап, за да не се окаже България за пореден път, заради недалновидна и конюнктурна външнополитическа линия, на неправилната страна на историята.

БЪЛГАРСКО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

30.07.2025 г.

29/07/2025

Любомир Кючуков в "Денят на живо" с Наделина Анева в Novanews: След решението за митата трудно може да се говори за оптимизъм в страните от ЕС

Според Кюуков важни условия по договорката са останали неразрешени

28/07/2025

Европа пред изпитания. Темите на стария континент, но и българската реалност - Меглена Плугчиева

09/07/2025

Ивайло Калфин в Novanews

Еврото само по себе си няма да ни направи богати или бедни, но ни дава нови възможности, каза Ивайло Калфин

04/07/2025

ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА С РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Българското дипломатическо дружество (БДД) безусловно подкрепя единодушно приетата позиция от Народното събрания във връзка с кандидатурата на Република Северна Македония за член на ЕС.
Недопустимо е да бъдат започнати преговори за присъединяване към общността на европейските демократични нации със страна, която не престава да води крайно остра, злъчна и арогантна пропаганда и открито враждебна политика срещу държава-членка на ЕС и нейния народ, включително в медиите и училищните и университетски учебници. Не по-малко тревожен факт е грубата и безпрецедентна фалшификация и присвояването на цели исторически периоди, безспорни исторически събития и многократно доказали българския си произход личности.
С мащабната подмяна и присвояването на нашето минало, Скопие се стреми да изключи България от историята на европейската цивилизация, като изопачава дори делото на Св.Св. Кирил и Методи и отрича ролята на българската държава за неговото утвърждаване в цяла Европа. Очевидно опитите за кражба на българската и европейска история трябваше отдавна сериозно да разтревожат държавните и политическите ни институции. Необходим е решителен курс към пълно разобличаване на македонизма и неговата антиевропейска и антибългарска същност и аргументирано разясняване на българските позиции пред нашите международни партньори.
Неотдавнашната съдебна разправа с един от активистите на българската общност в РСМ Люпчо Георгиевски отново доказа, че за свой най-голям враг днешните „македонисти“ продължават да считат българите, които трябва да бъдат преследвани, според скопските властници, с всички средства. Най-висшето проявление на провежданата дискриминация и произвол е отказът да се допусне вписването им в конституцията на РСМ. Наред с това ние настояваме за придържане към преговорната рамка и най-вече – изпълнение на втория протокол на Междуправителствената комисия, където са залегнали всички наши искания /паметници, учебници и т.н./, вече като македонски ангажименти.
Продължителната стагнация на българо-македонските държавни отношения убедително показва, че с днешните управляващи в Скопие е изключително трудно да се провежда конструктивен диалог в търсенето на взаимно приемливи решения за нормализиране на отношенията и оказване на помощ на РСМ в извеждането й на пътя на европейската интеграция.
Със съжаление трябва да констатираме, че националистите в Република Северна Македония постигат своите цели – изолиране на двата братски народа един от друг, затрудняване и прекратяване на сътрудничеството дори в области от общ интерес. Те направиха всичко възможност да се забравят добрата воля и стъпките направени от наша страна за развитие на приятелски и добросъседски отношения особено през 2001 и 2011 г., търсят начини да натрапят своите идеологеми на нашите европейски партньори.
Надяваме се покрай искането на македонската страна за признаване на съвременната македонска идентичност и език европейските институции ще осъзнаят рисковете за другите европейски мултинационални държави от изграждането на идентичност на основата на отделен етнос. ЕС не е създаден, за да строим стени между съседи.
Българската страна следва да бъде по-активна и да започне да руши създадените от официално Скопие нови „стени на омразата“. Трябва да се стимулират преките контакти между гражданите на двете страни, между гражданските структури и бизнеса, в областта на културата и науката, транспорта и комуникациите и т.н. Полезни биха били също редовни консултации между МВнР, между други ведомства на двете държави по регионални, европейски и международни проблеми. Работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, създадена в изпълнение на двустранния договор от 2017 г., трябва да бъде поставена на регулярна основа. Проблемите трябва да се решават без обиди и емоции, като се търси общото, а не това което ни разделя.
В този контекст, БДД с тревога констатира нарастваща активност и дори агресивност на „ястребите“ от Скопие в рамките на институциите и сред държавите-партньори в ЕС. Смятаме, че българската дипломация е в дълг към българския народ по споровете с Република Северна Македония. Освен това обаче, трябва да се съсредоточим върху македонизма, а не само върху инструментариума /промяна в Конституцията, комисии и др./, защото не само в дипломацията, а проблемите са и в политиката, която всъщност трябва да бъде подложена на сериозен анализ.
В практиката на органите на ЕС да се провеждат нерегламентирани срещи с представители на македонските власти и да се допуска изтичане на информация във връзка с подготовката на официални документи е най–малко некоректно и очакваме да бъдат направени съответните проверки и изводи.
Недопустимо е отсъствието на каквато и да е реакция от наша страна при изяви и заявления от различни представители на РСМ по въпроси на нашата история, които не са само далеч от историческите факти и реалност, но и граничещи с намеса на вътрешните работи на страната ни.
Независимо от краткото време, оставащо до гласуването, е необходима активна и добре аргументирана намеса на възможно най-високо ниво, не само в момента и пред европейските институции, но перманентно и последователно разясняване на наши позиции пред държавите-членки и в двустранен план в техните столици, за да можем да защитим нашите позиции и интереси и да не се допусне в европейски контекст в приемане на определения като „идентичност и език“, които не са използвани при приемане на нови държави-членки.
Българската позиция по „откритите въпроси“ следва да достигне до всеки евродепутат, евробюрократ, до дипломатите, СМИ, НПО и гражданите на държавите-членки на ЕС и НАТО. Нашите партньори трябва да са наясно също с политическия и обществен консенсус по българската позиция, отразен включително и в Решението на Народното събрание от 30 май 2025 година. БДД е готово да участва в такава общобългарска кампания.
Искрено пожелаваме на братята от Северна Македония успешно придвижване към пълното членско в ЕС, защото се нуждаем един от друг като съседи. Така ще гарантираме по-добро бъдеще на следващите поколения, а не да възпитаваме в омраза и неприязън.

Българско дипломатическо дружество, 03. 06. 2025 г.

26/06/2025

Любомир Кючуков в "Денят" On Air TV

Напрежението не е потушено по никакъв начин, каза Любомир Кючуков