26/07/2025
"И тоя народ, който очакваше от него чудеса, който бе готов на всяка жертва. Щеше ли да успее да оправдае това доверие и тази любов? О! Какво не би дал, за да може да стори земята си щастлива: с радост и песен людете да орат земята и да берат плодовете й, в мир да славословят Господа Бога, свободно, с обич да служат на държавата, на тая държава, която бе бленувал още великият Симеон, за която бяха дали кръвта си тримата братя...
Сам Бог бе белязал границите на тая благословена страна - трите морета и ширната бяла река. Всичко се раждаше в тая земя: жито, памук, грозде, рози и смокини, моретата даваха риба, край бреговете цъфтяха маслини, дафини и лимон. Вековни гори шумяха по многобройните планини, в долините се виеха буйни, пенливи реки, в равнините мучаха безбройни стада... А там долу, където се събираха водите на трите морета, се издигаше най-хубавият град на света, връз най-хубавата земя на света... И в тая благословена страна трябваше людете да живеят в мир и обич.
Йоан Асен облегна лице на ръката си, загледан в залюляната от вечеринка гора. Ала вътрешният му взор виждаше друго видение, приказно и мамещо:
Българи, сърби, гърци, арбанаси и латинци можеха да живеят в мир и обич, отдадени на спокоен труд, обединени от една воля: да се радват на хубавия Божи свят... За всички имаше място, за всички имаше хляб. А там долу, от престола на Света София, една воля щеше да насочва цъфтежа на великото царство: волята на българския цар. Защото българите бяха най-много бройни в тази земя.
Визанс сам се бе разрушил с жестоки разпри, кървавите завоевания и гнилия разкош, който го бе крепил през вековете. Латинците бяха пришълци. И нямаше друг освен българският цар, който да обедини, да събере около престола си, да сплоти в едно цяло размирните, вечно враждуващи народи, които не можеха да намерят път, по който да се срещнат.
Йоан Асен щеше ли да го намери?
Младият самодържец полека се смъкна на колене пред кандилото, което хвърляше топли, трептящи сенки връз замисленото му лице. И очите му се отправиха с дълбока вяра към иконата на Разпнатия, Който се беше жертвувал за благото на света."
Из Йоан Асен II
Фани Попова-Мутафова
