Художествената академия в духа на първостроителите

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Художествената академия в духа на първостроителите

Художествената академия в духа на първостроителите Сдружението е създадено през 2008 г. в обществена полза. Целта е опазване на архитектурно-историческото наследство на площад Св. Ал.

Невски и предотвратяване обезличаването на сградата на "Рисувалното училище".

Една позиция от големия български художник и ректор на Национална художествена академия проф. Александър Поплилов (1916 ...
18/06/2026

Една позиция от големия български художник и ректор на Национална художествена академия проф. Александър Поплилов (1916 - 2001) от 1988 г., която звучи особено актуално 38 години по-късно и в настоящата конюнктура на пълно ликвидиране на духа на Академията с безумното ново застрояване.

Александър Поплилов
С В О Е В Р Е М Е Н Н О!

Наскоро отмина стогодишнината на Софийския университет. Славна годишнина! Второто по възраст висше училище у нас е Художествената академия. След осем години и тя става на сто години. Редно е, тъкмо сега, да се поучим от университета, който все пак успя да отпразнува своя юбилей в своевременно завършената си сграда, по нейния широко разгънат първоначален проект!. Така трябва, именно трябва да увенчае (заслужено) своето столетие, нашата бедна и славна, но несретна академия. Да бъде построена! За нейната сиромашия аз, на висок глас, свидетелствам, защото я завърших и по-късно прослужих в нея цели 35 години! Познавам ѝ и кътниците ... И въпреки всичко, тя създаде нашето изобразително изкуство, в което имаме и световни въхове. Колко непосилно е било всичко това!
Именно по тая причина, и за да стане най-сетне Академията училище като хората, би следвало юбилеят ѝ да бъде честван като тоя на Университета – в довършената ѝ сграда, също по първоначалния ѝ проект, дело на големия някогашен руски архитект Смирнов. Този прекрасен проект се пази в архивата ѝ. Неговото осъществяване най-после би сложило край на недопустимата теснотия и идеална ... нездравословност, на това наше единствено и свято висше училище.
Свидетелствам отново, че още преди 20 години, когато му бях ректор, медицинските власти изследваха неговите „хигиенни“ и „здравословни“ условия с краткото заключение: „подлежи на затваряне“. Сега, след тия двадесет години амортизация, нам остава само едно – най-сетне да я затворим, или най-поле да я доизградим по споменатия проект!
За да стане тя училище на място!
При това нейното доизграждане би дало на градския център един нов паметник на архитектурата, с каквито не сме дотам богати. Един паметник с културен облик и столетно излъчване.
А сега, малко необходима история. Художествената академия ние дължим на бележития Константин Величков. За нея той е водил същинска пуническа война в Народното ни събрание преди сто години. За нея, като министър на просвещението, поръчва с мъдър размах проект на споменатия руски архитект. С присъщата си култура и държавническо чувство той посочва и мястото ѝ. Този проект, в неговата цялост, Величков не успял да наложи. И тогава е имало Бай-Ганьовци. Поради това сегашната сградата на Художествената академия представлява само една трета от Смирновия проект, една третинка или четвъртинка, та досега! Как се нарича това – волско търпение ли, или някаква анадолска апатия? Докога? При това животът наложи разкриване на нови специалности: текстил, силикатни форми, дизайн, пространствено оформление. Няма как, бяха „дадени“ допълнителни помещения – малко и непригодни, на бул. „Бирюзов“ (дн. бул. Дондуков в участъка от моста „Чавдар“ до бул. „Васил Левски“), които вече ще бъдат разрушени. Тогава накъде? Не, нека дадем място на гласността. Така не се прави висше училище за изкуство никъде по света! А как? Точно така, както го е замислил навремето Величков! В подходяща и при това – според чергата ни, сграда. Тъкмо затова тя трябва да бъде достроена с малкото закъснение от ... сто години! Стига са се мъчили и студенти, и професори като грешници. Корав народ, брей! Не, не се върши така работа. Само тогава ще имаме една истинска Художествена академия.
Тия тревожни редове написах по необходимост, както изобщо трябва да се пише и говори. Те са правдиви, истински и верни от игла до конец!
И накрая, както би казал съратникът на Величков Захари Стоянов: ако ще бъдем истински патриоти, да доизградим Академията, за да стане тя истинска.
Тогава, когато бъде сложена и последната й керемида (дай, Боже), тя трябва вече да вземе името на законния си баща – „Константин Величков“, вместо относително случайното „Николай Павлович“, лепнато й от някакъв учил – недоучил неблагодарник.

1988 г.

На снимките - проф. Поплилов;
недовършеният проект за Художествената академия на арх. Смирноф;

25/05/2026

На 1 юни 2026 г.
в Галерия INTRO ще бъде открита изложбата
„Пламен Вълчев — 75 години. Една дълго чакана среща“.

Посветена на 75 години от рождението на художника и на паметта му, изложбата представя рисунки и живопис— композиции от детски образи, в които с особена сила се разкриват неговата ръка, чувствителност и майсторство.

Изборът на 1 юни не е случаен.
Денят на детето среща естествено света на тези творби, а поводът, макар и тъжен, се превръща в истинска среща с Пламен Вълчев чрез онова, което остава след него — изкуството и децата му.

📅 Вернисаж:
1 юни 2026 г.
18:00–20:00 ч.

📍 Галерия INTRO

🖼️ Изложбата може да бъде разгледана до 10 юни 2026 г. включително.

#пламенвълчев #изложба

На 12 май отбелязахме 110 години от рождението на проф. Александър Поплилов. По този повод предлагаме рецензията от проф...
13/05/2026

На 12 май отбелязахме 110 години от рождението на проф. Александър Поплилов.
По този повод предлагаме рецензията от проф. Пламен Вълчев към дисертацията "Преподавателския принос на професор Александър Поплилов за изкуството на плаката в България"
на доцент Стоян Дечев - катедра „Плакат и визуална комуникация“ в Национална художествена академия.

Още думи за проф. Вълчев от Николай Веселинов - към Селото, Града и СветаПОКЛОН!На днешния ден, 16.04.2026 г., проф. Пла...
12/05/2026

Още думи за проф. Вълчев от Николай Веселинов - към Селото, Града и Света

ПОКЛОН!
На днешния ден, 16.04.2026 г., проф. Пламен Петров Вълчев щеше да отбележи своя 75-годишен юбилей, ако не ни беше напуснал преждевременно преди около три седмици, на Благовещение (25.03.2026 г.).
Обичаме те, Пламене и ни липсваш, професоре…

За по-незапознатите с характеристиките на неговата благородна личност и разностранен талант, препоръчвам да прегледат авторския му принос в областта на националното маркоиздаване (https://philatelybg.eu/newcat/artist_stamps.php?artist=%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2&lang=bg) и да прочетат неговата прекрасна рецензия към докторската дисертация на Стоян Дечев относно преподавателския принос на професор Александър Поплилов за изкуството на плаката в България (https://nha.bg/uploads/ckeditor/RECENZIA_prof._PLAMEN_VALCHEV-_za_Stoyan_Dechev.pdf).

ДУМИ ЗА ПРОФ. ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВПРОФ. ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВ – 16.04.1951 – 25.03.2026 г. Да се помниВсеки влиза в началото на живота ...
11/05/2026

ДУМИ ЗА ПРОФ. ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВ
ПРОФ. ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВ – 16.04.1951 – 25.03.2026 г.
Да се помни

Всеки влиза в началото на живота си с предопределена мисия. Но не всеки я осъзнава навреме и не всеки успява да я изпълни.
Проф. Пламен Вълчев, създателят и стожерът на Гражданско сдружение „Художествената академия в духа на първостроителите“, се вгради в многогодишното изпитание да бъде отстоявана позицията за защита на паметта за българското изобразително изкуство.
И смисловата цялост на сградите на Националната художествена академия с акцент – старите ателиета.
На тази дейност е посветена книгата "Червена книга - Хроника на поругаваната памет", която погълна колосални усилия, за да служи като документ и във времето, в което сме сега. Защото проф. Вълчев, възпитал плеяда студенти не само професионално, но и нравствено, е създател преди всичко на школа в съвременното изобразително изкуство. Тази мисия изискваше ежедневните усилия да бъдеш пример на младите хора. Забележително изпълнена мисия!
Неслучайно той е признат за най-проникновения изследовател на образа на Васил Левски. Наред с цялото му творчество именно портретите на Апостола остават доказателство и за неотменимите качества на личността на проф. Вълчев – стремежът към истината и справедливостта. Тези качества се проявяваха в многостранните изяви на неговото активно обществено присъствие – в критическите материали, публицистичните текстове, в непрекъснатото участие в конкурси по теми на пространствената среда и скулптурата в града. Остават ювелирно създадените от него пощенски марки (вече филателни ценности), проекти, реализации на поредица плакати. Именно за марката „1700 години от издаването на Сердикийския едикт за верска търпимост“ той получава награда за изобразително изкуство за 2011 г. на Столична община.
Ще се помни и неговата ненатрапчива, а всъщност енциклопедична ерудиция – толкова важна за професор – не само в Националната Художествена Академия …
Който го е разбрал, го е последвал. Който може, да го продължи …

#НХА #пламенвълчев #художник #спомен

Address

Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Художествената академия в духа на първостроителите posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share