20/10/2025
ДЕКЛАРАЦИЯ
„Само онзии, който знае откъде идва, знае накъде отива”
Китайска мъдрост
Всеки народ има свое културно-историческо наследство - здравите темели, на които се гради неговото самочу вствие, племенно самосъзнание и национална гордост. Като синтез на всички изкуства, архитектурата е най-представителната част на това наследство. Какво е Испания без Ескориал, има ли Франция без Плас Етоал и кой си представя Виена без »Св. Стефан”?! Короната на българската архитектура е площад „Св. Александър Невски” - най-високото (в прекия и в преносния смисъл) място на София с прилежащите му сгради на Книжовното дружество (БАН), Народното събрание, Университета, Народната библиотека, Държавната печатница, днес Музей 3а чуждестранно изкуство, Ботаническата градина, Кметството, Светия синод и в непосредствена близост паметниците на Левски и Цар Освободител. Там са българската държавност, българската наука, българското изкуство, българското училище, българската съкровищница, българското духовенство.
Градоустройственият замисъл на това място и типологията на сградите следват ясна архитектурна логика и художествено-естетически принципи, които правят площада своеобразен акропол. Неговата Завършеност в културно-исторически план ни задължава да го съхраним и опазим, въздържайки се от всякаква интервенция в това слято пространство, 3а да не разрушим неговата хармония, топлина и величие.
Преди четири години (бел. авт. - 2009 г.) беше обявен конкурс 3а нова сграда на Националната художествена академия, чийто резултат е проект 3а постройка-натрапница, която със своята конструкция, размери, обеми, фасади, естетика, а и функции е чужда на това място. Накърнява органичната цялост и стиловото единство на архитектурния ансамбъл и осквернява духа и идеите, вложени в неговото решение.
Намираме 3а редно в контекста на сегашните социално-политически процеси да се направи ревизия на споменатия конкурс и да се установи неговата законност - юридическа и най-вече морално-етична. Проведен във време на меркантилни интереси с конюнктурни мотиви, този конкурс остава скрит 3а нашата общественост. Тя не беше привлечена към откровена и задълбочена дискусия, в която да се избистри идеята 3а бъдещата сграда на Художествената академия, така че тя да остане разпознаваема като дом на художниците в контекста на площад „Св. Ал. Невски”. Случаят не е ведомствен или институционален. Мястото е общ духовен имот на българските граждани. Ние призоваваме именно тях да се запознаят с проблема. Да не се самоунижават със занемарена грижа и безотговорна незаинтересованост, а с активната си позиция да участват в решаването на въпрос от българската култура, какъвто от сто години не е стоял пред нашето общество.
Сега, когато страната е обхваната от строителен бяс, когато чезнат зелени площи, плажове, сакрални сгради и културни паметници с тенденцията България да стане един общ „мол”, когато хората са особено чувствителни към строителната агресия, отнемаща им традиционни ценности, силно се надяваме, че ще остане поне едно място, което да е достоен пилон на нашия флаг.
ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ В ДУХА НА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ”
2009 г.
