18/06/2026
Една позиция от големия български художник и ректор на Национална художествена академия проф. Александър Поплилов (1916 - 2001) от 1988 г., която звучи особено актуално 38 години по-късно и в настоящата конюнктура на пълно ликвидиране на духа на Академията с безумното ново застрояване.
Александър Поплилов
С В О Е В Р Е М Е Н Н О!
Наскоро отмина стогодишнината на Софийския университет. Славна годишнина! Второто по възраст висше училище у нас е Художествената академия. След осем години и тя става на сто години. Редно е, тъкмо сега, да се поучим от университета, който все пак успя да отпразнува своя юбилей в своевременно завършената си сграда, по нейния широко разгънат първоначален проект!. Така трябва, именно трябва да увенчае (заслужено) своето столетие, нашата бедна и славна, но несретна академия. Да бъде построена! За нейната сиромашия аз, на висок глас, свидетелствам, защото я завърших и по-късно прослужих в нея цели 35 години! Познавам ѝ и кътниците ... И въпреки всичко, тя създаде нашето изобразително изкуство, в което имаме и световни въхове. Колко непосилно е било всичко това!
Именно по тая причина, и за да стане най-сетне Академията училище като хората, би следвало юбилеят ѝ да бъде честван като тоя на Университета – в довършената ѝ сграда, също по първоначалния ѝ проект, дело на големия някогашен руски архитект Смирнов. Този прекрасен проект се пази в архивата ѝ. Неговото осъществяване най-после би сложило край на недопустимата теснотия и идеална ... нездравословност, на това наше единствено и свято висше училище.
Свидетелствам отново, че още преди 20 години, когато му бях ректор, медицинските власти изследваха неговите „хигиенни“ и „здравословни“ условия с краткото заключение: „подлежи на затваряне“. Сега, след тия двадесет години амортизация, нам остава само едно – най-сетне да я затворим, или най-поле да я доизградим по споменатия проект!
За да стане тя училище на място!
При това нейното доизграждане би дало на градския център един нов паметник на архитектурата, с каквито не сме дотам богати. Един паметник с културен облик и столетно излъчване.
А сега, малко необходима история. Художествената академия ние дължим на бележития Константин Величков. За нея той е водил същинска пуническа война в Народното ни събрание преди сто години. За нея, като министър на просвещението, поръчва с мъдър размах проект на споменатия руски архитект. С присъщата си култура и държавническо чувство той посочва и мястото ѝ. Този проект, в неговата цялост, Величков не успял да наложи. И тогава е имало Бай-Ганьовци. Поради това сегашната сградата на Художествената академия представлява само една трета от Смирновия проект, една третинка или четвъртинка, та досега! Как се нарича това – волско търпение ли, или някаква анадолска апатия? Докога? При това животът наложи разкриване на нови специалности: текстил, силикатни форми, дизайн, пространствено оформление. Няма как, бяха „дадени“ допълнителни помещения – малко и непригодни, на бул. „Бирюзов“ (дн. бул. Дондуков в участъка от моста „Чавдар“ до бул. „Васил Левски“), които вече ще бъдат разрушени. Тогава накъде? Не, нека дадем място на гласността. Така не се прави висше училище за изкуство никъде по света! А как? Точно така, както го е замислил навремето Величков! В подходяща и при това – според чергата ни, сграда. Тъкмо затова тя трябва да бъде достроена с малкото закъснение от ... сто години! Стига са се мъчили и студенти, и професори като грешници. Корав народ, брей! Не, не се върши така работа. Само тогава ще имаме една истинска Художествена академия.
Тия тревожни редове написах по необходимост, както изобщо трябва да се пише и говори. Те са правдиви, истински и верни от игла до конец!
И накрая, както би казал съратникът на Величков Захари Стоянов: ако ще бъдем истински патриоти, да доизградим Академията, за да стане тя истинска.
Тогава, когато бъде сложена и последната й керемида (дай, Боже), тя трябва вече да вземе името на законния си баща – „Константин Величков“, вместо относително случайното „Николай Павлович“, лепнато й от някакъв учил – недоучил неблагодарник.
1988 г.
На снимките - проф. Поплилов;
недовършеният проект за Художествената академия на арх. Смирноф;