20/02/2026
📌 Адв. Райна Аврамова в студиото на Bulgaria on Air за промени в Наказателния кодекс – защита на децата и отговорност на законодателя
Парламентът прие на първо четене изменения в Наказателния кодекс, с които децата на 15 и 16 години получават същата защита при сексуални престъпления срещу тях, каквато имат и децата до 14-годишна възраст.
Темата е изключително важна.
Но начинът, по който се случва, буди сериозна тревога.
❗ Недопустимо е толкова съществени изменения в наказателното законодателство да се приемат без дебат и без широка експертна оценка.
Говорим за текстове, които засягат:
наказателната отговорност,
давностните срокове,
оценката на психичните вреди,
стандартите на доказване,
правата и защитата на непълнолетните.
Това не са технически редакции.
Това са структурни промени в защитата на децата.
⚖️ България е закъсняла
България от години следваше да предприеме тази стъпка във връзка с изискванията на Директива 2011/93/ЕС, касаеща сексуалното насилие, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.
Закъснението обаче не може да бъде оправдание за прибързано законодателство.
Когато държавата изостава, тя дължи още по-задълбочена подготовка, а не формално наваксване.
🧠 Психологическата реалност
Сексуалните престъпления срещу деца имат специфична динамика.
Много често:
детето не осъзнава веднага, че е жертва,
възприема поведението на възрастния като „нормално“,
започва да осмисля случилото се години по-късно,
проявява симптоми със закъснение – тревожност, автоагресия, депресивност, проблеми в привързаността.
Затова удължаването на давностните срокове е обосновано.
Но същевременно е необходимо ясно дефиниране на понятия като:
„значителни вредни последици“,
„душевно и емоционално развитие“,
„морално развитие“.
Без ясни критерии рискуваме различно тълкуване и непредвидима съдебна практика.
📌 Какво е необходимо между първо и второ четене?
✔ Публично обсъждане с участие на специалисти – психолози, съдебни психиатри, прокурори, съдии, социални експерти.
✔ Анализ на въздействието върху институционалния капацитет.
✔ Методологична рамка за оценка на психичната вреда.
✔ Синхронизация с останалото законодателство, за да се избегнат противоречия.
Законите, свързани със защита на децата, не могат да се приемат „на тъмно“.
Те изискват прозрачност, професионализъм и дългосрочна визия.
🎯 Заключение
Да – България е закъсняла.
Да – тази стъпка е необходима.
Но именно защото говорим за защита на деца от сексуално насилие, законодателният процес трябва да бъде пример за качество, а не за формално наваксване.
Защитата на детето не е политически жест.
Тя е стратегическа държавна отговорност.
#ЗащитаНаДецата #НаказателенКодекс #ПравоваДържава
#ЕкспертенДебат #НайДобърИнтересНаДетето
"Нашите политици чакат обществото да даде гласност за един проблем", каза юристът