За Разумното Прилагане на Споделено Родителство

29/03/2026

🚨 ДИРИГЕНТИ НА НАСИЛИЕТО

Когато държавата не го спира — тя го организира.

Контактът “на всяка цена“ се превърна в догма.
Догма, която никой не смее да постави под въпрос.

Дори когато има страх.
Дори когато има заплахи.
Дори когато има ясни сигнали за риск.

❗ И така системата прави най-опасното:

дава на насилника законен достъп.

➡️ Достъп до детето.
➡️ До майката.
➡️ До продължаване на контрола.

Когато това се прилага без оценка на риска, резултатът винаги е един и същ.

Това не са изключения.
Това е модел.

– ограничителни заповеди, съчетани с контакт
– множество дела като форма на натиск
– липса на механизъм за ограничаване на злоупотребата

⚖️ Това не е баланс.
❗️Това е институционализирано насилие.

❗ Децата в среда на насилие не са свидетели. Те са жертви.

Но когато това не е приоритет за държавата,
когато няма последици,
когато няма отговорност —
насилието ескалира.
Защото системата му позволява.

И въпросът вече не е:
“Защо това се случва?“, a
❓Кой носи отговорност, че продължава?

❗ Насилието не оцелява въпреки системата.
❗ То оцелява, защото тя го допуска.

🎥 Това видео не е мнение.
Това е реалността.

17/03/2026

🛑 Когато тялото отказва да мълчи.

Има момент, в който тялото започва да казва истината, която човек дълго е мълчал.

⚠️ Когато човек живее в постоянна психологическа заплаха – манипулация, напрежение или насилие – нервната система преминава в режим на оцеляване.

Мозъкът започва да възприема средата като опасна.
И тялото непрекъснато сканира за риск.

В този режим ние реагираме чрез четири древни биологични стратегии:
- борба
- бягство
- замръзване
- приспособяване
(fight, flight, freeze, fawn).

❗ Това не са слабости на характера.
Това са механизми за оцеляване.

Борбата казва: трябва да се защитя.
Бягството казва: трябва да се махна.
Замръзването казва: ако се изключа, опасността може да отмине.
Приспособяването казва: ще се съглася, само за да избегна удар.

В напрегнати отношения много хора не започват с борба или бягство.
По-често започват със замръзване и приспособяване.

Омекотяват гласа си.
Извиняват се.
Опитват се да запазят мира.
Научават се да “четат стаята“.

❗ Това е начинът, по който тялото се опитва да оцелее.

🛑 Но тялото не може да мълчи завинаги.

В един момент напрежението се натрупва.
Думите излизат по-рязко, отколкото човек е планирал.

🔥 Появява се гняв.

Понякога това не е агресия.
Понякога това е моментът, в който нервната система отказва повече да живее в парализа.

Здравословният гняв често е мостът между безсилното мълчание и защитата.

🔄 Но тогава историята понякога се обръща.

Повишеният глас става “доказателството“.
Гневът става фокусът.
И реакцията, която е помогнала на тялото да излезе от парализата, започва да се използва срещу него.

Появява се съмнението:
“Може би аз съм проблемът.“

Но това не е дефект на характера.
Това е биология.

⚖️ Спокойствието не е доказателство за невинност,
а емоцията не е доказателство за вина.

✨ И понякога първият знак, че човек започва да се връща към себе си, е моментът, в който най-после казва:

“Стига.“ 🛑

#психологическонасилие #газлайтинг #коерсивенконтрол #манипулация #нервнасистема

#РазпознаванетоЕЗащита #НазовиМодела #НитоЕднаПовече
#НеНаНасилието

08/03/2026

🌺 8 март не е просто празник.
Той е ден на уважение, достойнство и свобода.
Днес отбелязваме силата на жените.
Празнуваме тяхната сила да променят света.

Това е ден, който ни напомня колко сила носи една жена.

Жената е живот.
Жената е начало.
Жената е устойчивост.

Тя е тази, която ражда.
Тя е тази, която пази.
Тя е тази, която изгражда бъдещето – тихо, всекидневно и с огромна сила.

Този ден е ден на признание за тази сила —
за майките,
за дъщерите,
за сестрите,
за всички жени, които държат света изправен.

🖤 Но този ден е и ден на памет.
Памет за жените, които са се борили, за да имаме глас.
За жените, които са излизали на улицата, за да имаме права.
За жените, които са плащали с живота си, за да може днес да казваме „не“.

🌷 8 март ни припомня:
Ние сме повече.
Повече от страха.
Повече от мълчанието.
Повече от системите, които ни подценяват.

Защото когато една жена е уважавана —
семейството е по-силно.

Когато една жена е защитена —
обществото е по-здраво.

А когато една майка е спокойна и сигурна —
детето расте със стабилност и доверие в света.

Децата се учат от това, което виждат.

Когато виждат уважение между мъж и жена —
се учат на уважение.

Когато виждат грижа —
се учат на грижа.

Когато виждат, че майката е обичана и защитена —
се учат как изглежда истинската любов.

Но 8 март не може да бъде празник,
ако една жена живее в страх.

Никоя жена не трябва да бъде удряна.
Никоя жена не трябва да бъде унижавана с обидни думи.
Никоя жена не трябва да живее в страх в собствения си дом.

Домът трябва да бъде място на сигурност,
не на заплаха.

Никоя майка не трябва да се страхува, че бащата на децата ѝ може да нарани нея или тях.

Жените не са собственост.
Жените не са подчинение.

Жените са сила, достойнство и живот.

Свободата на жените не е привилегия.

Тя е изконно право.

♥️ Към всяка жена, която чете това:
Ти си сила.
Ти си нежност.
Ти си животът, който продължава света.

💐 Честит 8 март.

Днес не празнуваме цветята.
Празнуваме женската сила, която движи живота.

#8март #женскасила #несисама #свободатанажените
#домашнонасилие #защитанадецата #правонасигурност #достойнство

03/03/2026

📌 DARVO: Модел на поведение, който изкривява реалността

DARVO означава:
Deny (Отричане) – Attack (Атака) – Reverse Victim and Offender (Размяна на ролите жертва–извършител).

Терминът е въведен от психолога Дженифър Фрейд, за да опише предвидим модел на реакция при лица, изправени пред обвинение за злоупотреба или вредно поведение.
DARVO не представлява различна гледна точка или обикновен конфликт.

❗ DARVO представлява стратегия за избягване на отговорност и запазване на контрол.

При поставяне на граница или обвинение се наблюдава следната последователност:

1️⃣ Отричане (Deny)
„Това никога не се е случвало.“
„Измисляш си.“
„Преувеличаваш.“
Цел: обезсилване на фактите и поставяне под съмнение на реалността.

2️⃣ Атака (Attack)
„Ти си нестабилна.“
„Ти си проблемът.“
„Искаш да ме съсипеш.“
Фокусът се измества от поведението към личността на подалия сигнал.
Настъпва дискредитиране.

3️⃣ Размяна на ролите жертва–извършител (Reverse Victim and Offender)
„Аз съм този, който страда.“
„Ти ме тормозиш.“
„Всички са срещу мен.“

🔄 Ролите се обръщат.
Лицето, подало сигнал, се представя като агресор.
Обвиняемото лице се представя като жертва.

Последици
⚠️ объркване на реалността
⚠️ прехвърляне на вина
⚠️ съмнение в собствените възприятия
⚠️ социална изолация
⚠️ риск от институционално подвеждане

При липса на разпознаване моделът може да бъде възприет като „двустранен конфликт“, вместо като динамика на психологическо насилие.

Моделът се счита за психологическо и емоционално насилие, тъй като:
• обезсилва преживяването на пострадалото лице
• подкопава усещането му за реалност
• прехвърля вината върху него
• затруднява достъпа до подкрепа
• поддържа асиметрия на власт и контрол

DARVO не е диагноза.
DARVO е поведенчески модел.

Моделът се наблюдава най-често при:

* Домашно насилие: Това е най-често срещаното място за проява на тази техника в България. Извършителите често твърдят, че жертвата „си го е просила“, „е луда“ или „сама ги е провокирала“, превръщайки се от насилник в жертва пред органите на реда или околните.
* насилие в интимни отношения
* сексуално насилие
* силно контролиращо поведение
* институционални злоупотреби
* съдебни и публични спорове

Индикатори за наличие на DARVO
🔎 системно изместване на фокуса от поведението към личността
🔎 поставяне на подалия сигнал в позиция на оправдаващ се
🔎 съмнение в собствените възприятия
🔎 обръщане на ролите жертва–извършител
🔎 повторяемост на модела

Не всяко несъгласие представлява DARVO.
Не всяка защитна реакция е част от този модел.

DARVO изисква:
• последователност
• повторяемост
• динамика на власт и контрол

DARVO функционира чрез изкривяване на реалността.

Разпознаването на модела е ключово за правилната оценка на ситуацията.

🧭 Назоваването му не представлява етикетиране, а аналитично описание на поведенческа динамика.


#ПсихологическоНасилие
#ДомашноНасилие
#Манипулация
#Газлайтинг
#коерсивенконтрол
#РазпознаванетоЕЗащита
#НазовиМодела
#семеенкодекс #споделенородителство

02/03/2026

"Британска майка, разделена с години от децата си, постигна отмяна на „драконовско“ съдебно решение."
Шест години разделено детство.
Една експертиза.
Една теория, чиято научна основа е сериозно оспорвана.

Случаят, описан от The Guardian, показва колко тежки могат да бъдат последиците, когато съдът се опира на нерегулиран експерт и на концепция, която няма ясна научна рамка.

Майката е обвинена, че е „отчуждила“ децата.
Твърденията ѝ за физическо и сексуално насилие не са изследвани.
Децата са изведени.
Контактът е прекратен за почти шест години.

Едва след намеса на Върховният съд първоначалните изводи са отменени.

Тийнейджърът бяга от дома на бащата.
Наема собствен адвокат.
Заявява, че е загубил доверие в професионалистите.

Това не е просто грешка в преценката.
Това е пример как научно оспорвана теория може да се превърне в централен аргумент в съдебен процес – с драматични последици.

Дискредитираната методика има нужда от сериозно преразглеждане и ограничаване на злоупотребите, за които се използва.

Концепцията за „родителско отчуждение“:
– няма универсално приета научна дефиниция;
– не разполага с валидирани диагностични критерии;
– не е призната от международната научна общност;
– често не прави достатъчно ясно разграничение между травматична реакция и манипулация.

Точно в тази методологична слабост се раждат злоупотребите.

Когато липсва строга научна рамка,
понятието може да бъде използвано като процесуален контрапункт при наличие на насилие.

Вместо задълбочено изследване на твърденията за злоупотреба,
фокусът се измества към поведението на подаващия сигнал родител.

Това обръщане на перспективата е опасно.

Именно поради тези рискове в някои държави използването на теорията е ограничено или изрично забранено в съдебен контекст. Не защото конфликтите не съществуват, а защото без ясни стандарти концепцията може да произведе несправедливи и необратими последици.

В този случай последствията са измерими:
– шест години без майка;
– прекъсната връзка с разширеното семейство;
– загуба на доверие в институциите;
– травма, която няма да бъде отменена със съдебно решение.

Случаят поставя един ясен въпрос:
Когато съдът се позовава на експерт, който не е регулиран,
и на теория, чиято научна валидност е под въпрос,
кой носи отговорност за годините, които детето губи?
Къде отива сигурността?
Защо насилието се подценява, а "отчуждението" надценява?

Реформата не е в това да се защитава едната или другата страна.

Реформата е в това:
– да има регулация на експертите;
– да има ясни научни критерии;
– да има задължителна оценка на твърденията за насилие и адекватни защити на пострадалите;
– да се спрат всички опити за злоупотреба с понятия, които нямат достатъчна емпирична основа.

Правосъдието не може да се основава на концепции без строги научни критерии и контрол.

Когато това се случи, последствията не са академични.
Те са необратими – за децата, които губят родител,
и за обществото, което губи доверие в системата.

Статията е в коментар.

#родителскоотчуждение #споделенородителство #насилие #правосъдие #семеенкодекс #наказателенкодекс

01/03/2026

🌺 Днес е 1 март.
Денят, в който България се облича в бяло и червено – като спомен за живота, силата и надеждата.

Българката винаги е носила тази нишка в себе си.
Нишката на устойчивостта.

Тя е тази, която пази дома, когато времената са трудни.
Тази, която изправя децата си, когато светът се опитва да ги пречупи.
Тази, която мълчаливо носи тежестта на поколенията – и въпреки това продължава напред.

🤍 В бялото е чистотата на намерението.
♥️ В червеното – силата на сърцето.

Мартеницата не е просто традиция.
Тя е обещание – че след всяка зима идва пролет.

И може би затова българката е толкова силна.

Защото знае как се чака пролет.

Защото България винаги е била толкова силна, колкото са силни жените ѝ.

Нека здравето, смелостта и надеждата бъдат вплетени във всяка нишка на живота ни.
⚪️🔴

28/02/2026

Това е пост срещу насилието.

Срещу насилието над жени.
Срещу насилието над техните деца.
Срещу двойния стандарт в системата.

От началото на годината са убити 5 жени.
Пет. И вторият месец още не е приключил.

Това не е статистика.
Това е доказателство, че защитата не работи достатъчно.

Производствата за домашно насилие се бавят.
Сигнали се омаловажават.
Мерките често остават формални.

И нека попитаме нещо просто.

Чували ли сте за глоба от 1000 лв. за един ден закъснение с издръжка?
Чували ли сте за незабавно наказателно производство за 24 часа забавяне на плащане?

Чували ли сте колко време се бавят делата за неплащане на издръжка?
Колко от тях се влачат с години?
Колко биват прекратявани?

В същото време, ако една майка – уплашена за себе си или за детето си – не предаде детето за контакт, защото има реален риск, срещу нея може да бъде образувано наказателно производство за „непредаване на дете“.

Не административно предупреждение.
А наказателно дело.

И тук попадат не само случаи на директна заплаха.

Попадат и ситуациите, в които:

– детето е болно;
– детето е в емоционален срив;
– детето категорично отказва среща;
– детето изпитва страх.

Този отказ често се квалифицира автоматично като „родителско отчуждение“.

Не като възможен симптом на травма.
Не като резултат от преживяно насилие.
Не като последица от години страх.

Детето може:

– да е било пряко обект на насилие;
– да е било свидетел на насилие над майка си;
– да е живяло в среда на контрол и заплаха;
– да носи симптоми, които не са разпознати.

Но вместо страхът да бъде изследван, той се превръща в доказателство срещу майката.

Така насилникът може да използва закона като инструмент за натиск.
А майката, която се опитва да предпази детето си, може да бъде превърната в обвиняема.

Кого наказваме всъщност?

Издръжката за дете през 2026 г. е 303,25 лв. на месец.
303 лв. за цял месец.

Но санкцията за един ден „непредаване“ може да бъде в пъти по-висока.

Това е дисбаланс.
И той има цена – човешка.

Контактът с родител не може да бъде по-важен от безопасността.
Режимът не може да бъде по-важен от живота и психичното здраве на детето.

Затова настояваме за ясна и задължителна връзка между установено насилие и ограничаване на контактите и родителските права.

Система, която:

– разпознава всички форми на насилие – физическо, психическо, сексуално, икономическо;
– прави реална оценка на риска;
– прилага навременно ограничение;
– не превръща жертвите в обвиняеми;
– не използва „отчуждение“ като универсално обяснение за детски страх.

Насилието над жени и деца не е „семеен спор“.
То е обществен проблем.

Пет убити жени за по-малко от два месеца не са частен казус.
Това са животи.

И докато системата по-лесно образува дело срещу уплашена майка, отколкото осигурява реална защита от насилие – ще продължим да говорим.

Защото мълчанието не спасява никого.

#СправедливостЗаЕти #УбийстваЖени #СпретеНасилиетоНадЖениИДеца #Справедливост #НитоЕднаПовече #НеНаНасилието

20/02/2026

📌 Адв. Райна Аврамова в студиото на Bulgaria on Air за промени в Наказателния кодекс – защита на децата и отговорност на законодателя

Парламентът прие на първо четене изменения в Наказателния кодекс, с които децата на 15 и 16 години получават същата защита при сексуални престъпления срещу тях, каквато имат и децата до 14-годишна възраст.

Темата е изключително важна.
Но начинът, по който се случва, буди сериозна тревога.

❗ Недопустимо е толкова съществени изменения в наказателното законодателство да се приемат без дебат и без широка експертна оценка.

Говорим за текстове, които засягат:
наказателната отговорност,
давностните срокове,
оценката на психичните вреди,
стандартите на доказване,
правата и защитата на непълнолетните.

Това не са технически редакции.
Това са структурни промени в защитата на децата.

⚖️ България е закъсняла
България от години следваше да предприеме тази стъпка във връзка с изискванията на Директива 2011/93/ЕС, касаеща сексуалното насилие, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.
Закъснението обаче не може да бъде оправдание за прибързано законодателство.
Когато държавата изостава, тя дължи още по-задълбочена подготовка, а не формално наваксване.

🧠 Психологическата реалност
Сексуалните престъпления срещу деца имат специфична динамика.

Много често:
детето не осъзнава веднага, че е жертва,
възприема поведението на възрастния като „нормално“,
започва да осмисля случилото се години по-късно,
проявява симптоми със закъснение – тревожност, автоагресия, депресивност, проблеми в привързаността.

Затова удължаването на давностните срокове е обосновано.
Но същевременно е необходимо ясно дефиниране на понятия като:
„значителни вредни последици“,
„душевно и емоционално развитие“,
„морално развитие“.

Без ясни критерии рискуваме различно тълкуване и непредвидима съдебна практика.

📌 Какво е необходимо между първо и второ четене?
✔ Публично обсъждане с участие на специалисти – психолози, съдебни психиатри, прокурори, съдии, социални експерти.
✔ Анализ на въздействието върху институционалния капацитет.
✔ Методологична рамка за оценка на психичната вреда.
✔ Синхронизация с останалото законодателство, за да се избегнат противоречия.

Законите, свързани със защита на децата, не могат да се приемат „на тъмно“.
Те изискват прозрачност, професионализъм и дългосрочна визия.

🎯 Заключение
Да – България е закъсняла.
Да – тази стъпка е необходима.

Но именно защото говорим за защита на деца от сексуално насилие, законодателният процес трябва да бъде пример за качество, а не за формално наваксване.

Защитата на детето не е политически жест.
Тя е стратегическа държавна отговорност.

#ЗащитаНаДецата #НаказателенКодекс #ПравоваДържава
#ЕкспертенДебат #НайДобърИнтересНаДетето

"Нашите политици чакат обществото да даде гласност за един проблем", каза юристът

20/02/2026

Не е видео, което ще ви е приятно да изгледате.
Особено сутрин.
Това е от онези видеа, в които ще чуете какво се случва, докато си стоим удобно на дивана и позволяваме да се лъже, че насилие в България нямало.
Чуйте.

Куфарите са, за да си тръгнем, а не за да ни тъпчат в тях!
Настояваме за справедливост за Ети и нейните близки!
И за всяка българска жена, която живее в насилие.

#нитоеднаповече #спретенасилиетонаджениидеца #насилие #наказателенкодекс #семеенкодекс #закони #СправедливостзаЕти #протест